№ 254
гр. гр. Червен бряг, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20234440100345 по описа за 2023 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Н. К. Д., с ЕГН **********, адрес гр.
Койнаре, обл. Плевен, ул. „................“ № 9 чрез адвокат Н. Г. – АК Благоевград със съдебен
адрес гр. София, ул. „Позитано“ № 39 против М. М. Д., с ЕГН **********, адрес гр.
Койнаре, обл. Плевен, ул. „................“ №9. С исковата молба са представени като писмени
доказателства – удостоверение за сключен граждански брак, квитанция за платена държавна
такса, адвокатско пълномощно. В исковата молба се твърди, че страните са сключили
граждански брак на 21.11.2003 г. в гр. Койнаре, обл. Плевен, от който брак съпрузите имат
родени две деца, а именно: А. М.ов Д., с ЕГН ********** и Митко М.ов Д., с ЕГН
**********, които към момента са навършили пълнолетие. Твърди се в исковата молба, че в
началото на техния съвместен живот отношенията между съпрузите се основавали на
уважение, разбирателство и любов. Чувствали са се добре един с друг, помагали си взаимно
и са имали еднакви виждания за живота. С течение на годините между тях започнали да се
появяват противоречия. Вижданията им за живота коренно се променили, а това довело след
себе си препирни и нежелание за разбирателство. Между тях започнало да съществува
отчуждение, което с течение на годините се засилило. Всеки един от тях се интересувал все
по-малко от битието и грижите на другия. Посочва се, че проблемите които имали ищеца и
съпругата му постепенно се отразили и на желанието им да живеят заедно. Съпрузите се
намират във фактическа раздяла повече от две години.
Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок за отговор не е постъпил такъв от
ответника.
1
ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адв. Н. Г. – АК Благоевград, които
поддържат молбата. Позовават се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ редовно призован не се явява лично. Не взема становище по иска.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от
приложеното копие на у-е за сключен граждански брак, че с акт № 8 от 21.11.2003 г.
страните са сключили валиден граждански брак в гр. Койнаре, като ищцата не е приела
фамилното име на съпруга си.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Правното основание на предявените искове е чл. 49,
ал. 1 от Семейния кодекс /СК/.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за безспорно установено, че съпрузите са
сключили граждански брак на 21.11.2003 г., след което преди две години решили да се
разделят. От тогава съпрузите не поддържали контакти помежду си. Страните живеят, към
датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от две години в условията
на фактическа раздяла, като ищцата и ответника, изразяват своето непоколебимо желание и
убедено съгласие за прекратяване на брака. Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 от СК: Съдът като взе предвид
доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от две години фактическа
раздяла между страните и най – вече изразеното от двамата желание за прекратяване на
брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно
семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по
делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило
семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не
съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при
двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване
благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните
отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно. Досежно вината,
съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от
обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната
дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и
отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.
Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с
оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения
помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена,
2
като вина за това имат и двете страни.
По отношение на фамилното име на ответницата след развода: Със сключване на
гражданския брак ответницата не е приела фамилното име на своя съпруг, поради което
съдът не следва да се произнася относно фамилното име на ищцата след прекратяване на
брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс –
"При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от
двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и
има жилищна нужда". От събраните по делото доказателства се установява, че страните са
уредили помежду си този въпрос, поради което не е налице спор и съдът не дължи
произнасяне.
По разноските: Предвид извода за вината и съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК
разноските следва да се понесат от всяка от страните така както са направени. Ищцата е
внесла сумата от 25.00 лв. държавна такса а ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 21.11.2003 г. в гр.
Койнаре, обл. Плевен с акт № 8 от 21.11.2003 г. на Община Червен бряг граждански брак
между Н. К. Д., с ЕГН **********, адрес гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. „................“ №9 и М.
М. Д., с ЕГН **********, адрес гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. „................“ №9.
ОСЪЖДА М. М. Д., с ЕГН **********, адрес гр. Койнаре, обл. Плевен, ул. „................“ №9
да заплати по сметка РС Червен бряг окончателна държавна такса в размер на 15.00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3