Решение №260015
10.03.2022
г., гр. Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на десети март, през две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Росица Савова
Членове:
Татяна Костадинова
М. Танева – мл. съдия
С
участието на секретаря: Вергиния Бараклийска след като разгледа, докладваното
от младши съдия М. Танева в. гр. д. № 41/2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Подадена
е въззивна жалба от Л.С. срещу решение № 260190 от 29.12.2020 г. на РС-Дупница,
постановено по гр.д. № 1470/2019 г. по описа на същия съд. С обжалваното
решение РС-Дупница е уважил предявения ревандикационен иск и на основание чл.
108 ЗС е признал за установено, че М.В.П., И.К.И., Д.Х.В. и Р.Х. Б. са
собственици по покупко-продажба и наследство на поземлен имот с идентификатор №
68789.13.174 по КККР на гр. Дупница, в местността „Курт баир“, в землището на
гр. Дупница, целия с площ 3749 кв.м., при съседи поземлен имот с идентификатор
№ 133, № 175, № 195, № 129 и е осъдил Л.С. да предаде владението върху 232
кв.м. от имота, заградени между сградата в имота и северозападната му граница,
като иска за разликата до 400 кв.м. отхвърля като неоснователен; както и го
осъжда да заплати деловодни разноски.
Въззивникът
счита решението на РС-Дупница за неправилно и необосновано. Прави възражения,
че първоинстанционният съд не е допуснал исканите от него доказателства. Счита,
че не е правилна границата по кадастралната карта, а е правилна границата по
заповедта от 1993 г. Твърди, че владее съответните квадратни метри от спорния
имот на годно правно основание – право на собственост. Сочи, че със заповед №
152/05.03.1997 г. незаконосъобразно и без причина имотът му е намален с 232
кв.м. и с тях е увеличен имота на въззиваемите. На основание чл. 17, ал. 2, във
ал. 1 ГПК прави възражение срещу валидността на заповед № 152/05.03.1997 г. на
кмета на община Дупница, при условията на инцидентен съдебен контрол, което не
е било обсъдено от РС-Дупница. Прави възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност по отношение на спорните 232 кв.м. – поради владение повече
от 23 години, от 1997 г. (завършване на реституцията) до днешна дата. Моли
решението на РС-Дупница да бъде отменено, а искът отхвърлен. Моли да му бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски.
В
срок е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемите страни М.В.П., И.К.И.,
Д.Х.В. и Р.Х. Б., чрез адв. К.Д.. Считат жалбата за допустима, но
неоснователна. Твърдят, че са доказали предпоставките за уважаването на иска по
чл. 108 ЗС. Сочат, че не е налице изтекла в полза на С. придобивна давност.
Молят решението на РС-Дупница да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени
направените в производството разноски.
След
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по
отделно и в тяхната съвкупност Кюстендилският окръжен съд намери за установено
от фактическа страна следното:
С
нотариален акт за покупко-продажба № 31 по дело № 1379/1923 г. С.З.К.е закупил земеделски имот с площ 4 дка, намираща
се в местността „Курт баир“, в землището на гр. Дупница, който е част от нива,
цялата с площ 17 дка. Последният имот съгласно регулационния план от 1958 г. не
е бил заснет, защото е попадал извън обхвата на регулацията, т.е. притежавал е
качеството земеделски имот.
С
нотариален акт за покупко-продажба № 35 по дело № 1375/1923 г. (л. 5 от
първоинстанционното дело) В.К.П.(записан в нотариалния акт като В.Н.) е закупил
недвижим имот, находящ се на чертата на гр. Дупница, а именно 5 дка нива в местността „Курт баир“,
цялата състояща се от 17 дка. Последният имот съгласно регулационния план от
1958 г. не е бил заснет, защото е попадал извън обхвата на регулацията, т.е. притежавал
е качеството земеделски имот.
Двата
посочени по-горе поземлени имота са били съседни, закупени от един и същ
продавач.
Видно
от удостоверение за наследници В.П. е починал на 01.10.1984 г., като негови
наследници са съпругата му (починала на 09.11.1998 г.), ищците – М.В.П., Х.В.П.
(починал на 18.09.1979 г.), В.В.Н. (починала на 10.02.2007 г.) и Н.В.П.
(починал на 18.09.2003 г.). Към момента на възстановяване на имотите живите
наследници на В.П. са М.В.П., Р.Х. Б., Д.Х.В., И.К.И..
Със
заповед № 543/29.03.1989 г. е утвърдена уличната регулация за кв. 237 и кв.
238. Със заповед № 374/30.04.1991 г. е одобрена дворищна регулация за кв. 237 и
кв. 238, като са образувани парцели за „Комплексно жилищно строителство“ и
„Училище по автотранспорт“.
Поземленият
имот, който е 5 дка на В.П. първоначално
се е водил като общински и е попадал в отредения терен на парцел III за „Училище по автотранспорт“.
По
молба на М.В.П. и В.В.Н. на 18.11.1995
г. от техническа служба към община Дупница е изготвен „Акт за непълноти и грешки“ в одобрен кадастрален план, в
присъствието на посочени заинстересовани съседи, като е изготвена скица с нови
възстановени имотни граници, заснети по ортогонален способ, с графично изразени
размери, със заснети: постройка (ПС) и съществуващи сгради – като е записано,
че това е извършено на основание чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ.
Със заповед № 152/05.03.1997 г. на кмета на
община Дупница е направено попълване на кадастралната основа с вярна имотна
граница за имот с нов № 6339, кв. 237 по ЗРП на гр. Дупница, без да се изменя
проектираната и одобрена регулация. С това попълване се оформя местоположението
на имота на ищците, като същия е увеличен в югозападна посока. Според вещото
лице, представило заключение пред КОС, извършеното попълване на кадастралната
основа съответства на изготвената скица, приложена към „Акта за непълноти и
грешки“ от 18.11.1995 г. По този начин имотът, който ищците притендират да е
техен е получил кадастрален номер №
6339, в кв. 237.
С протокол № 939/07.06.1994 г. по
заявление с вх. № 2395/28.12.1994 г. и представени писмени доказателства от Д.С.К.
Поземлената комисия – гр. Дупница признава и определя за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи на наследниците на С.З.К. с обща площ 16
дка, съгласно приложената опис декларация от 28.03.1956 г. за внесен имот в ТКЗС,
като в тези земи влиза нива от 6 дка, находяща се в местността „Курт дере“. С решение № 938/14.04.1997 г. на
Поземлената комисия – гр. Дупница се възстановява правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари граници на нива от 6 дка в м. „Курт дере“.
Видно
от решение от 16.11.1999 г. на Дупнишкия
районен съд по гр.д. № 738/1999 г. е отменено като незаконосъобразно
протоколно решение № 2786/23.11.1998 г. на Поземлената комисия гр. Дупница и е
възстановено правото на собственост на имот с пл. № 6339, в кв. 237 по
плана на гр. Дупница, с площ 3400 кв.м., одобрен със заповед № 289/01.02.1993
г. на кмета на община Дупница, на наследниците на В.К.П., бивш жител ***,
починал на 01.10.1984 г. Решението е потвърдено с влязло в сила решение на КОС на 03.05.2000 г.
Решение
№ 938/14.04.1997 г. на Поземлената комисия – гр. Дупница е изменено с решение № 938/07.11.2000 г., във връзка
с формирана преписка за обезщетение по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, в изпълнение
на молба № 400/30.03.1998 г. С решение № 938/07.11.2000 г. на Поземлената
комисия – гр. Дупница се признава и възстановява правото на собственост на
наследниците на С.З.К., в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
имоти, в които и нива от 6 дка, в м. „Курт дере“. Това решение е изменено с
решение № 938/07.08.2002 г., във връзка с отразяване на удостоверение по чл.
13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, с изх. № 513/09.06.2000 г., представено с молба №
376/06.08.2002 г. от Д.С.К..
С констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 4, том II,
рег. № 5677, дело № 539 от 2000 г. на нот. С.С. признава М.В.П.,
В.В.Н., Н.В.П.– при квоти по ¼ ид.ч. за всеки от тях и Д.Х.В., Р.Х.В. и
Г.Д.П. – при квоти по 1/12 ид.ч. или
общо ¼ ид.ч. за собственици по наследство и на основание съдебно
решение, постановено от Дупнишкия районен съд по гр.д. № 738 от 16.11.1999 г.
на следния недвижим имот: имот с
планоснимачен номер № 6339, в кв. 237, по кадастралния план на гр. Дупница, в
местността „Курт баир“, с площ 3400 кв.м., при съседи имот с пл. № 6746, парцел
III – училище
по автотранспорт, парцел II –
за комплексно жилищно строителство.
За
имот с идентификатор 68789.616.001 е съставен помощен кадастрален план за м.
„Прогона“ по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, одобрен със заповед № 800/11.07.2005 г. на кмета на община Дупница. С тази
заповед са образувани имот № 616002, № 616003, № 616004. Заповедта е била
обжалвана и отменена с решение по адм. Дело № 324/2005 г. по описа на КОС, като
преписката е била върната за решаване по същество, след изпълнение на
процедурата по чл. 13а ППЗСПЗЗ. В изпълнение на това решение е издадена заповед № 1310/17.07.2008 г. на кмета
на община Дупница, с която е назначена комисия за проверка и приемане на нов
помощен кадастрален план за имоти по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, находящи се в
местността „Прогона“. С протокол от
17.07.2008 г. комисията е взела решение и е спряла административното
производство поради спор за имотна граница между имотите на В.К.П. и Д.С.К.,
тъй като нанесената граница на помощния план от имота на Клинчарски не съвпада
с тази на П. (имот № 6339), има припокриване на имотите.
Със заповед № 2198/20.11.2008 г. на кмета
на община Дупница е назначена поредна комисия, която да разгледа и да определи
наново застроената част за имоти по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Тази комисия приема,
че границата между имот с идентификатор № 616.004 и имот № 6339 е тази, която е
била одобрена със заповед № 152/05.03.1997 г. на кмета на община Дупница. С протокол от 24.11.2008 г. комисията е
приела тази граница между двата имота и на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е
определила застроена площ. Този протокол е одобрен от кмета на община Дупница със заповед № 2265/01.12.2008 г. На
14.01.2009 г. същата заповед е влязла в сила и е издадено удостоверение №
43/15.01.2009 г. и скица по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ.
От
страна на ОСЗ гр. Дупница е поискано коригиране на удостоверението, отнасящо се
до идентичност на собственост и местност на имот – като са издадени нови
удостоверения с изх. № 389/29.04.2009 г. и изх. № 395/30.04.2009 г. Според
експертизата на вещото лице В.С. (л. 100) в удостоверение с изх. №
389/29.04.2009 г. е допусната техническа грешка, като не е приспадната площта,
която се застъпва (припокрива) при приетото положение на границата между
имотите по помощния кадастрален план и попълнената такава граница със заповед №
152/05.03.1997 г.
Във
връзка с изпълнение на влязло в сила решение № 441/17.07.2014 г. по гр.д. №
2128/2013 г. на ДРС ОСЗ-гр. Дупница е поискала издаване на ново удостоверение ,
в което е отстранена техническата грешка. На това основание е издадено удостоверение с изх. № УД-120/09.02.2015 г.
по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ на община Дупница, въз основа на което е
постановено решение № 938/06.03.2015 г. на
Поземлена комисия – гр. Дупница.
С решение № 938/07.08.2002 г. на Поземлена
комисия – гр. Дупница признава правото на собственост на наследниците на С.З.К.
в съществуващи стари (възстановими) стари реални граници на нива от 3,425 дка,
находяща се в местността „Курт дере“, която отказва да възстанови и нива от
1,000 дка, имот № 68789.616.004, която въстановява. Последното решение е влязло
в сила на 24.03.2015 г. Както се
установява от експертизата на вещото лице В.С. (л. 98) поземлен имот с
идентификатор № 68789.616.004, кв. 237, представялва частта от имот с
идентификатор 68789.616.001, която е възстановена на наследниците на Стоил
Зашев Клинчарски.
През
2015 г. по искане на Л.С. е образувано адм. Дело № 206/2015 г. по описа на КАС,
с искане за обявяване на нищожност на заповед № 152/05.03.1997 г. на кмета на
община Дупница.
Пред
първата инстанция по делото са събрани и гласни доказателства, посредством
разпита на водените от страните свидетели. Свидетелят на ищците Д.Д.В.
(братовчедка на М.П.) излага, че знае, че имотът, който П. е получила от баща
си, се намира в местността „Курт баир“ и е около 4 дка. Заявява, че знае къде
минава границата между имота на ищците и ответника С.. Излага, че С. веднъж е
поставил ограда до вратата на вилата, която се намира в имота на ищците. Тогава
тя е премахнала оградата. Заявява, че отново е заградил, като е преместил
оградата отново до вилата. Според свидетелката местността „Курт дере“ и
местността „Курт баир“ са различни по местонахождение – в м. „Курт баир“ се
намира имота на ищците. Свидетелят на ответника С. – В.М. излага, че знае, че С.
има имот, наследен от баща му и дядо му. Заявява, че С. не е местил оградата за
да разшири двора си, там е имало ограда от мрежа и тръби, а преди това от
дървени колове и бодлива тел – сложени от родителите на С.. Излага, че П. има
имот в съседство, който никой не ползва, в който има малка сграда. Според
свидетеля имота на С. се намира в м. „Курт дере“ и тази местност е еднаква с м.
„Курт баир“. Заявява, че знае, че границата между двата имота се намира в
близост до колибата, намираща се в имота на ищците. Според свидетелят
родителите на С. са обработвали имота си и от двете страни (под и след баира).
Въззивният съд е уважил искането на въззивника и е изискал и
приел по делото адм. д. № 206/2015 г. на Административен съд Кюстендил, гр. д.
№ 1164/2008 г. на Районен съд Дупница, преписка № 3255/2017 г. на Районна
прокуратура Дупница.
Видно
от Решение от 16.01.2013 г. по гр. д. № 1164/2008 г. по описа на РС Дупница
искът на Л.С. с правно основание чл. 124, вр. чл. 53, ал. 2 ЗКИР срещу М.В.П., Д.Х.В.,
Р.Х.В., Г.Д.П., с който притендира да бъде признато за установено по отношение
на ответниците правото му на собственост на 400 кв.м., представляващи място с
правоъгълна форма, разположено между съседи: ПИ № 616004, парцел II за комплексно жилищно строителство,
парцел III за
училище по автотранспорт и ПИ № 6339 в кв. 231 по плана на гр. Дупница за
погрешно заснети и записани като част от техния поземлен имот № 6339 по ПКП за
м. „Прогона“ на гр. Дупница, като невярната имотна граница е нанесена със
Заповед № 152/05.03.1997 г., с кадастралния план от 1997 г. и са част от ПИ №
616004 в кв. 237 по кадастраланата карта на гр. Дупница, и че вярната имотна
граница между ПИ № 6339 и ПИ № 616004 преминава по кадастъра на старите
собственици и представлява слог. Решение от 16.01.2013 г. по гр. д. № 1164/2008
г. по описа на РС Дупница е обжалвано от С.. С решение от 24.03.2014 г. по в.
гр. д. № 261/2013 г. ОС Кюстендил го е обезсилил и е прекратил производството
по делото. ОС Кюстендил е приел в мотивите си, че земеделската реституцията на
имота, който С. претендира, че е негова собственост не е приключила и искът е
преждевременно предявен.
Видно
от адм. д. № 206/2015 г. на Административен съд Кюстендил Л.Д.С. е направил
искане да бъде обявена за нищожна Заповед № 152/05.03.1997 г. на кмета на
община Дупница. С определение № 197/27.04.2017 г. по адм. д. № 206/2015 г.
Административен съд Кюстендил е оставил жалбата на Л.С. без разглеждане,
като недопустима, тъй като С. не е доказал правен интерес за обжалване на акта.
Определението е обжалвано пред Върховния административен съд, образувано е адм.
дело № 6463/2017 г. на ВАС и е постановено определение № 9838/24.07.2017 г.
отменя определение № 197 в частта, в която С. е осъден да заплати 1200 лв.
разноски за назначени особени представители и в другата му част е оставено в
сила. Пред ВАС е направено искане за отмяна на определение № 9838 и е
образувано адм. д. № 10918/2017 г. на ВАС, постановено е определение №
14791/04.12.2017 г., с което искането за отмяна на определение № 9838 е
отхвърлено.
Приети
са и изисканите преписки от Прокуратурата на Република България: досъдебно
производство № 3255/2017 г. по описа на РП Дупница, сл. д. № 20/2018 г. СлТО
Дупница; преписка № 2377/2015 г. по описа на РП-Дупница; преписка № 3146/2016
г. по описа на РП Дупница. В преписката не се съдържат доказателства,
установяващи релевантни за спора факти.
Пред
районния съд е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза на вещото лице
инж. Л.В., която според КОС е недостатъчно пълна и ясна. В хода на настоящото
производство е приета допълнителна съдебно-техническа експертиза от инж. В.С.,
която според въззивния съд е логична и последователна при изследването на
регулационната история на имотите.
След
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по
отделно и в тяхната съвкупност, както и фактите по делото Кюстендилският
окръжен съд намери за установено от правна страна следното:
Ищците
М.В.П., И.К.И., Д.Х.В. и Р.Х. Б. са предявили иск с правно основание чл. 108
ЗС, за установяване, че са собственици на 400 кв.м – реална част от поземлен
имот с идентификатор № 68789.13.174 по КККР на гр. Дупница, в местността „Курт
баир“, в землището на гр. Дупница, площ 3740 кв.м. на заявените като евентуални
основания за това – реституция в полза на наследниците на В.П. и наследствено
правоприемство; констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 4, том II, рег. № 5677, дело № 539 от 2000
г. на нот. С.С.; придобивна давност, и за осъждане на ответника Л.Д.С., да им
предаде владението реална част от имота – 400 кв.м., върху които упражнява
фактическа власт.
Районният
съд Дупница е уважил иска за
232 кв.м. без да обсъди в мотивите си нито едно от посочените от ищците правни
основания на правото им на собственост.
В
хода на първоинстанционното производство, така и в хода на въззивното,
ответникът/въззивник в настоящото дело Л.С. е направил възражения, че ищците не
са собственици на спорните 400 кв.м., а съгласно диспозитива на обжалваното
решение 232 кв.м., като той ги притежава на годно правно основание –
възстановено право на собственост в полза на наследниците на С.З.К.и
наследствено правоприемство, и евентуално възражение за придобиването им по
давност.
I. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По отношение на неправилността е ограничен от посоченото в
жалбата.
1. Според КОС решението на
първоинстанционния съд е действително, произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Възражението
на С., че съдът е трябвало да конституира като задължителни необходими другари
лицата, които той твърди че са съсобственици на имота, който твърди, че
притежава, е неоснователно. Фактът, че ищците не са единствени собственици на
имота, който искат да им бъде ревандикиран или че ответникът не е единствен
съсобственик на имота, който твърди че
притежава, не е основание за обезсилване на постановеното решение и за
връщането му за ново разглеждане. Това е така, тъй като съсобствениците не са
задължителни, а са обикновени другари и законът не изисква съвместната им
легитимация в производството по иск за собственост.
2. При проверката на решението на РС-Дупница,
въззивният съд установи, че то не
съдържа реквизитите по чл. 236, ал. 2 ГПК – не е разгледана цялостната
фактическа част на спора, не са обсъдени възраженията на ответника, нито
приетата експертиза или свидетелски показания. Първоинстанционният съд е не е
изложил какъв е предмета на спора, не е аргументирал по никакъв начин
заключението си, че искът е доказан.
Задължението
на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да мотивира своето
решение, като посочи защо приема за основателни или отхвърля направените доводи
и възражения на страните, произтича пряко от разпоредбата на чл. 121 на Конституцията на Република България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235
и чл. 236 ГПК – решение № 45 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2018 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Е.В..
Въпреки
това процесуално нарушение, решението на РС-Дупница не е нищожно.
Както
се приема в практиката на ВКС нищожност на съдебното решение е налице при
особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята
на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по
чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Възможно е неяснотата в
съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на
липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило - чл.
236, ал. 2 ГПК. Когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат
на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия
от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е
налице необоснованост на решението. В тези случаи - на допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или
установимо какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е
неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви
мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат
отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването или
упражняването на правото на иск - Решение № 27 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1321/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.Б..
В
случая от диспозитива на съдебното решение може да бъде изведена волята на
съда, но според въззивния съд неяснотата и в частност ограничеността на мотиви
на съдебния акт следва да се приравнят на липса на мотиви. Но по отношение на
преценката за правилност на решението на РС-Дупница служебният контрол, на осн.
чл. 269, изр. 2 ГПК, е ограничен от заявените в жалбата оплаквания.
3. Според въззивния съд решението на
Районен съд Дупница е неправилно, като по-долу ще изложи съображенията си за
това.
II. В случая ищците претендират, че са
собственици на имот с площ 3749 кв.м., но желаят ответникът да бъде осъден да
им предаде владените от него 400 кв.м. от имота. В писмени бележки, представени
след последното по делото заседание пред първата инстанция, без да е направено
съответното изменение на иска, желаят ответникът да бъде осъден да им предаде владението
на 232 кв.м., съгласно съдебно-техническата експертиза. Ответникът на свой ред
не оспорва цялото право на собственост на ищците върху имот с идентификатор №
68789.13.174, а само реална част от него – 400 кв.м., които възразява, че е
негова собственост и се намира в неговия имот с № 68789.616.004.
1. В
решението си районният съд, независимо от данните по делото, не е
индивидуализирал спорната реална част.
В
случая се касае за имот с площ 400 кв.м., представляващ реална част от поземлен
имот с идентификатор № 68789.13.174 по КККР на гр. Дупница, в местността „Курт
баир“, в землището на гр. Дупница, целия с площ 3749 кв.м., при съседи поземлен
имот с идентификатор № 133, № 175, № 195, № 129, която реална част се намира в
северната част на поземления имот, между северозападната му граница с имот с
идент. № 68789.616.004 и сградата-вила, построена в имота (видно от скица на
поземлен имот, приложена към исковата молба на л. 10 от първоинстанционното
дело).
2. Независимо
от гореизложеното, рамкирането на спора се определя от законовото съдържание на
претендираното правоотношение, а не от желанието на страните и затова съдът е
задължен и компетентен да се произнесе по правото на собственост на ищците
върху целия урегулиран поземлен имот независимо, че претенцията касае част от
него - решение № 273 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 102/2009 г., г. к., І г. о.
на ВКС.
Следователно
съдът трябва да изследва дали ищците са собственици на целия имот идентификатор
№ 68789.13.174, с площ 3749 кв.м., а не само за 400 кв.м., за които страните
спорят.
III. За
да се уважи иска за ревандикация на реалните части от процесния имот, в
производството по чл.108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че
ищците са собственици на спорния имот на някое от евентуалните основания - реституция
и наследствено правоприемство; констативен нотариален акт за собственост;
придобивна давност; че ответникът го владее. А последният следва да докаже
основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта, при което ищците не
са длъжни да доказват по какъв начин и защо ответникът е установил владението
или държането на вещта - решение №152/13.09.2011г. на Второ ТО на ВКС по т. д.
№ 950/2009 г.
IV. По отношение на основанието
за собственост реституция и наследствено правоприемство:
В
разглеждания казус ищците твърдят, че правото им на собственост е породено от реституирания
в полза на наследодателя им В.К.П.имот със стар идентификационен № 6339, нов
идентификатор № 68789.13.174 по КККР на гр. Дупница, в местността „Курт баир“,
в землището на гр. Дупница, целия с площ 3749 кв.м., който имот той е закупил
пред 1923 г., както и че притежават констативен акт за собственост за имота.
В
хода на делото бе доказано, че ищците са наследниците на В.П. е починал на 01.10.1984 г., както и че с
нотариален акт за покупко-продажба № 35 по дело № 1375/1923 г. той е закупил
недвижим имот - 5 дка нива в местността „Курт баир“, гр. Дупница, цялата
състояща се от 17 дка. М.В.П. и В.В.П., в качеството им на наследници на В.П.
са обжалвали решение на ПК-Дупница с № 2786/23.11.1998 г., в частта, в която е
отказано да бъде възстановено в стари реални граници правото на собственост на
на нива от 5 дка, намираща се в м. „Курт баир“, в землището на гр. Дупница. С решение
от 16.11.1999 г. на Дупнишкия районен съд по гр.д. № 738/1999 г. е отменено
като незаконосъобразно протоколно решение № 2786/23.11.1998 г. на Поземлената
комисия гр. Дупница и е възстановено правото на собственост на имот с пл. №
6339, в кв. 237 по плана на гр. Дупница, с площ 3400 кв.м., одобрен със заповед
№ 289/01.02.1993 г. на кмета на община Дупница, на наследниците на В.К.П., бивш
жител ***, починал на 01.10.1984 г., като решението е потвърдено с влязло в
сила решение на КОС на 03.05.2000 г.
Провелото
се гр. д. № 738/1999 г. на РС-Дупница е представлявало съдебно-административно производство
и в него съдът е решил спора по същество, според изричната разпоредба на закона,
само относно наличието на предпоставките за реституция. След производство по
чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ въз основа на влязлото в сила решение по този спор, ОСЗ е
трябвало да постанови решение за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници, в което да опише размерът и
категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях./ чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/.
След измененията на ЗСПЗЗ, публ. ДВ бр. 45/1995 г., решението следва да е
придружено със скица, която графично индивидуализира имота по решението. За
имотите в границите на урбанизираните територии, възстановените имоти се
индивидуализират с удостоверението и скицата, издадени на основание чл. 13, ал.
4,5 и 6 въз основа на одобрения помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ. И в този
случай обаче ОСЗ издава решение, съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.1
ППЗСПЗЗ- решение по гр.д. 971 2011г. на ВКС ІІ г.о., решение 338/2010 на ВКС,
ІІ го. и др.
В настоящото дело ищците не представят,
нито твърдят, че след влизане в сила на решение от 16.11.1999 г. по гр.д. №
738/1999 г. на РС-Дупница, ОСЗ или ПК-Дупница се е произнесла с решение относно
възстановяване правото на собственост. Решението на съда в административното
производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ за имоти в урбанизираната територия не е
достатъчно, за да се счита приключила процедурата по възстановяване правото на
собственост. С това съдебно решение заявителите пред ПК, респективно ОСЗ не
могат да се легитимират като собственици – арг. решение № 144/15.01.2021 г. по
дело №3694/2019 ВКС.
Предвид
гореизложеното, ревандикационният иск на ищците, с който искат да бъде
установено спрямо ответника, че са собственици на поземлен имот с идентификатор
№ 68789.13.174 на основание наследствено правоприемство и реституция в полза на
наследниците на В.П., чрез решение от 16.11.1999 г. на Дупнишкия районен съд по
гр.д. № 738/1999 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като не
доказаха в полза на наследодателя им В.П. да е завършена реституционната
процедура по ЗСПЗЗ.
V. По отношение констативения
нотариален акт за собственост от 2000 г. на ищците:
В
исковата им молба е посочено и друго основание за собствеността върху имот идентификатор
№ 68789.13.174, а именно сдобиването на ищците с констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 4, том II, рег. № 5677, дело № 539 от 2000 г. на
нот. С.С..
С констативния
акт М.В.П., В.В.Н., Н.В.П.– при квоти по ¼ ид.ч. за всеки от тях и Д.Х.В.,
Р.Х.В. и Г.Д.П. – при квоти по 1/12
ид.ч. или общо ¼ ид.ч. за собственици по наследство и на основание
съдебно решение, постановено от Дупнишкия районен съд по гр.д. № 738 от
16.11.1999 г. на следния недвижим имот: имот с планоснимачен номер № 6339, в
кв. 237, по кадастралния план на гр. Дупница, в местността „Курт баир“, с площ
3400 кв.м., при съседи имот с пл. № 6746, парцел III – училище по
автотранспорт, парцел II – за комплексно жилищно строителство.
1. В практиката на ВКС се приема, че ответник по
иск за собственост, включително ревандикационен иск, може да оспори правото на
собственост на ищците, легитимирано с констативен нотариален акт не само по
исков ред /чрез предявяване на насрещен или инцидентен установителен иск/, но и
чрез възражение или твърдения за факти, които изключват придобиване на правото
или установяващи, че понастоящем ищците не са негови носители – решение № 94 от
27.06.2016 г. по гр.д. № 520 по описа за 2016 г. на ВКС; Тълкувателно решение №
11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г.
В
случая С. твърди, че именно той е собственик на спорните 400, което негово
право изключва придобиването на право на собственост върху тази реална част от
имота от ищците. Оспорването от страна на С. се изразява в доказване на права,
противопоставими на тези на титулярите на акта.
2. В
настоящото дело ищците представят констативен нотариален акт за собственост, като
ответникът С. е представил решение на ОСЗ за възстановяване на право на
собственост, което законодателят при определени условия приравнява по последици
и доказателствена стойност на констативен акт.
Когато
една от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за
установяване на своето качество на собственик на имота, а насрещната страна
представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост, придружено
със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт
за собственост върху същия имот (чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ), пред съда е отнесен за
решаване спор относно титулярството на абсолютното вещно право. Когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било
констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на
доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.
154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание.
В
тежест на страната, представила констативния нотариален акт, е да докаже
предпоставките на придобивния способ (на правното основание), установено с издаването
на нотариалния акт. В тежест на насрещната страна е да докаже материалните и
процесуалните предпоставки за законосъобразност на конститутивното решение за
възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, като се зачита следващата от
чл. 17, ал. 2, изр. 1 и 2 ГПК компетентност на гражданския съд при провеждане
на инцидентния съдебен контрол на решението на органа на поземлена собственост
в качеството му на индивидуален административен акт – решение № 43 от
11.05.2016 г. по гр. д. № 4643/2015 г. ВКС.
3. В
случая С. е представил влязло в сила решение № 939 от 06.03.2015 г. на
ОСЗ-Дупница, но към него не е представена скица по см. на чл. 18ж, ал. 1
ППЗСПЗЗ и чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ. Единствено влязлото в сила решение,
придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имота.
4. С
оглед на гореизложеното въззивният съд приема, че Л.С. не разполага с
документ/констативен нотариален акт за собственост и следователно за да отпадне
легитимиращото действие на констативния нотариален акт на ищците е необходимо
да бъде доказано, че титулярите не са били или са престанали да бъдат собственици.
4.1 Съдът
намира за неоснователно и недоказано възражението на Л.С., че 400 кв.м. -
реална част от имот с идент. № 68789.13.174, в м. „Курт баир“ (за който ищците
представят констативен нотариален акт от 22.12.2000 г.,) е негова собственост
на основание наследствено правоприемство от С.З.К.- първоначално закупен от
Клинчарски и впоследствие възстановен на наследниците му с решение № 939 от
06.03.2015 г. на ОСЗ-Дупница, като са част от имот с № 68789.616.004, находящ
се в местността „Курт дере“, тъй като към настоящия момент ответникът не се
легитимира с решение № 939 от 06.03.2015 г. на ОСЗ-Дупница като собственик на
имота, от който твърди, че спорните квадратни метра са част.
Както
вече бе изложено, в съответствие със закона и съдебната практика следва да се
приеме, че административната процедура по възстановяването на правото на
собственост на наследниците на С.З.К., по заявление вх. № 2395 от 28.12.1991
г., все още не е приключила, тъй като към решение № 939 от 06.03.2015 г. все
още не е издадена скица – в този смисъл е Решение № 10 от 28.01.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1007/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Г.; Решение № 366 от
19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 100/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С.К..
4.2.
С оглед на обстоятелството, че към настоящия момент с решение № 939 от
06.03.2015 г. на ОСЗ-Дупница С. не се легитимира като собственик на имот с №
68789.616.004 - искането на Л.С. за инцидентен съдебен контрол по см. на чл.
17, ал. 2 ГПК на заповед № 152/05.03.1997 г. на кмета на гр. Дупница, следва да
бъде оставено без уважение, поради липса на правен интерес от страна ответника
– арг. решение № 6 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 925/2011 г., II г. о.,
ГК, докладчик съдията В.П..
4.3.
Неоснователно е направеното от ответника С. евентуално на възражение, че е
придобил спорната реална част от поземлен имот с идентификатор № 68789.13.174
по давност (подробни аргументи на съда в т. VI, 1.2. от мотивите на настоящото
решение).
5. Въззивният
съд след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и прецени
защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на
въззивното производство, прецени всички правнорелевантни факти, от които
произтича спорното право на ищците, в това число и констативния нотариален акт
от 2000 г., намери, че последният противоречи на действителното положение, не
легитимира титулярите по акта като носители на правото на собственост.
5.1.
Съдържащата се в нотариалния акт по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността
на правото на собственост, представлява правен извод на нотариуса, а не
удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на
документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Въпреки,
че тази констатация не е лишена от доказателствено значение, по делото бе
установено, че посоченото в констативния нотариален акт като основание за
признаване на собствеността - решение от
16.11.1999 г. по гр.д. № 738/1999 г. на РС-Дупница, не е довело до възстановяване
правото на собственост върху имота. Следователно
легитимиращото действие на констативния нотариален акт трябва да отпадне, с
оглед на обстоятелството, че титулярите му – ищците, никога не са били
собственици на имота, на описаното в акта основание. Доказателствената сила на
представения от ищците констативен нотариален акт не може да бъде зачетена, тъй
като събраните в исковото производство доказателства опровергават извода на
нотариуса, че титулярите по нотариалния акт са собственици на имота. Констативният нотариален акт, като
противоречащ на действителното положение, не легитимира титуляра по акта като
носител на правото на собственост – арг. решение № 267 от 15.05.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 3225/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г.М..
5.2.
В случай, че въззивният съд беше приел, че посочените в констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК лица са собственици на имота, въпреки че не се е
осъществило основанието, посочено в него, би се стигнало до вътрешно
противоречие в мотивите на въззивното решение и до неправилност на акта.
Според
настоящата инстанция би било неправилно и незаконосъобразно веднъж в решението
си да приеме, че ищците не са собственици на основание възстановено право на
собственост на наследниците на В.П.чрез решение от 16.11.1999 г. по гр.д. №
738/1999 г. на РС-Дупница и наследствено правоприемство, и едновременно с това
да приеме, че те са собственици на основание констативен нотариален акт, при
който е направен погрешен правен извод на нотариуса, че са собственици на
основание решение по гр.д. № 738/1999 г. на РС-Дупница и наследствено
правоприемство.
5.3.
С оглед на гореизложеното, ревандикационният иск на М.В.П., И.К.И., Д.Х.В. и Р.Х.
Б., с който искат да бъде установено спрямо ответника, че са собственици на
поземлен имот с идентификатор № 68789.13.174 на основание констативен акт за
собственост на недвижим имот № 4, том II, рег. № 5677, дело № 539 от 2000 г. на
нот. С.С., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
VI. По отношение на евентуално
предявения иск за собственост на основание давностно владение.
1.1.
В исковата им молба е посочено и друго основание за собствеността върху имот идентификатор
№ 68789.13.174, а именно владение, довело до придобиване на имота по давност.
Ищците са се опитали да докажат, че процесния имот е владян винаги от тях, за
установяване на това обстоятелство е допуснат до разпит св. В..
Според
въззивния съд ищците не са могли да придобият целия или реална част от поземлен
имот с идентификатор № 68789.13.174 по давност. Началният момент на
придобивната давност в случая, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и практиката
на ВКС по прилагането на този текст е от момента на влизане в сила на чл. 5,
ал. 2 ЗВСОНИ, а ако възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен
момент – от момента на възстановяването (решение № 60108 от 22.11.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 3534/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията З.П., решение
627/05.10.2010г. по гр.д.№ 1623/09г.на ВКС, І ГО; решение № 547/12.01.2011г. по
гр.д.№ 660/2010г. на ВКС, ІІ ГО и др.).
За
да се придобие право на собственост на основание давностно владение върху
недвижим имот, правото на собственост, за който подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ следва реституционната процедура по възстановяване собствеността
да е приключила – решение № 246 от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1200/2010
г., II г. о., ГК, докладчик съдията З.А..
В
случая административната процедура по възстановяване на имота със стар пл. №
6339, кв. 237, по плана на гр. Дупница, с площ 3400 кв.м., нов идентификатор №
68789.13.174, на наследниците на В.П. не е приключила и е невъзможно да започне
да тече придобивна давност, независимо дали общата или кратката, в полза на
което и да е физическо лице.
С
оглед на гореизложеното, ревандикационният иск на М.В.П., И.К.И., Д.Х.В. и Р.Х.
Б., с който искат да бъде установено спрямо ответника, че са собственици на
поземлен имот с идентификатор № 68789.13.174 на основание давностно владение,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
1.2.
За пълнота - неоснователно е направеното от ответника С. евентуално на
възражение, че е придобил спорната реална част от поземлен имот с идентификатор
№ 68789.13.174 по давност чрез продължило непрекъснато, трайно, явно,
несмущавано владение повече от 22 г. от 1997 г. до днешна дата. Завършването на
реституционното производство, представляващо началния момент от който може да
се зачете срока на владението, установено от трети лица, като елемент от фактическия
състав на придобивната давност не е настъпил към настоящия момент.
VII.
В хода на делото не бе
установено, че ищците М.В.П.,
И.К.И., Д.Х.В. и Р.Х. Б. са собственици на поземлен имот с идентификатор №
68789.13.174 по КККР на гр. Дупница, в местността „Курт баир“, в землището на
гр. Дупница, на заявените като евентуални основания за това – реституция и
наследствено правоприемство; констативен нотариален акт; придобивна давност, с
оглед на което искът трябва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
гореизложеното решението на Районен съд Дупница трябва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново, с което искът се отхвърля.
VIII. По отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззивника трябва да
се присъдят направените разноски пред ОС Кюстендил размер на сумата 312 лева. С.
не е направил разноски пред РС Дупница.
По
изложените по-горе съображения, Окръжен съд Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260190 от
29.12.2020 г. на Районен съд Дупница, постановено по гр. д. № 1470/2019 г. по
описа на същия съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният от М.В.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
И.К.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, Д.Х.В., ЕГН **********, постоянен
адрес: *** и Р.Х. Б., ЕГН **********, всички със съдебен адрес:***, чрез адв. К.Д.,
иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, за
признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследствено
правоприемство и реституция в полза на наследниците на В.П., чрез решение от
16.11.1999 г. на Дупнишкия районен съд по гр.д. № 738/1999 г.; в условията на
евентуалност на основание констативен нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 4, том II, рег. № 5677, дело № 539 от 2000 г. на нот. С.С.; в условията
на евентуалност на основание придобивна давност, на поземлен имот с площ 400 кв.м.,
представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор № 68789.13.174 по
КККР на гр. Дупница, в местността „Курт баир“, в землището на гр. Дупница,
целият с площ 3749 кв.м., при съседи поземлен имот с идентификатор № 133, №
175, № 195, № 129, която реална част се намира в северната част на поземления
имот, между северозападната му граница с имот с идент. № 68789.616.004 и
сградата (вила), построена в имота (както е отбелязано на скица на поземлен
имот, приложена към исковата молба на л. 10 от първоинстанционното дело) и за
предаване на владението на тази реална част от Л.Д.С., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА М.В.П.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, И.К.И., ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
Д.Х.В., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и Р.Х. Б., ЕГН **********, всички
със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ на Л.Д.С., ЕГН **********,***, сумата от 312 лв. ( триста и дванадесет лева),
представляващи направените по делото разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните.
Председател:
______________________
Членове:
_____________________
_____________________