№ 5978
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20241110100286 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение
срещу С. К. Х. Х., включващо и следните суми, които са му прехвърлени с договор за
цесия, а именно: 217,92. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 170,62лв. – законна лихва за забава върху това вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2,
т. 3 ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане,
както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 при противоречие на искането с императивни
материалноправни норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за незабавно
изпълнение за това вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на
закона, не отговаря на изискването за добросъвестност или води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да
направи извод за нейната евентуална неравноправност.
По отношение на претендираните със заявлението възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и законна лихва за забава върху него, съдът намира
следното:
В приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство, което е
неразделна част от него, е уговорено заплащане на възнаграждение от страна на
потребителя в размер на 78,64лв. на месец в полза на цедента /фирма/ за това, че
последният се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на втория
към кредитора /фирма/, което дружество е едноличен собственик на капитала на
заявителя /фирма/. Сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице, доколкото
същият е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител, сочи, че на
длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално
договаряне, респективно че сключването на въпросния договор не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца. В случая договорът за поръчителство има за цел да обезщети
вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът –
едноличен собственик на капитала на дружеството – поръчител би могъл да претърпи,
1
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени
сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване на заетите средства съответна на получените гаранции. Освен това
обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор за
поръчителство със свързано с кредитора лице на практика прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. Ето защо, заявлението подлежи на отхвърляне в тази част.
Доколкото заявлението подлежи на отхвърляне за главното вземане за
възнаграждение по договора за поръчителство, то на отхвърляне подлежи и за
вземането за лихва за забава от 111,14лв., дължима върху възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, тъй като е зависимо от него.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 374330/28.12.2023г. на /фирма/ за издаване на
заповед за изпълнение срещу С. К. Х. Х. за следните суми, които са му прехвърлени с
договор за цесия, а именно: 217,92лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и 170,62лв. – законна лихва за забава върху това вземане.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземанията може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2