Решение по дело №1580/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 52/13.04.2021г. по НАХД № 1580/2021г. по описа на
РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановление на
Районна прокуратура Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание спрямо обвиняемия В. Е. С., ЕГН **********, за
извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК за това, че от неустановена
дата през месец септември 2020 г. до 19.12.2020 г. в гр. Бургас, след като е
навършил пълнолетие, без да е сключил брак, заживял на семейни начала с
ненавършилата шестнадесетгодишна възраст С.Ц.М. (родена на
**************** г.).
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован се явява лично и заедно с адв.
А.М..
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин. Счита, че обвиняемият следва да
бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание „Глоба” в размер от 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия намира, че формално са налице признаците на състава на
престъплението по чл. 191, ал. 1 НК, но същото е малозначително и счита, че следва да се
приложи чл. 9, ал. 2 НК. Моли за оправдателна присъда.
Обвиняемият в последната си дума изразява желание да учи.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обв. В. Е. С. – ЕГН ********** е роден на **************** г. в гр. Поморие, общ.
Бургас, българин, български гражданин, с постоянен адрес: ****************, неосъждан.
На неустановена дата през месец септември 2020 г., ненавършилата 16-годишна
възраст С.Ц.М., родена на **************** г. (четиринадесет годишна) посетила дома на
Н.К., баба на обвиняемия В. Е. С., роден на **************** г. (осемнадесет годишен), в
гр. Бургас, кв. ****************, заедно с брат си М.М., който бил пълнолетен. След
посещението, С.М. останала в дома на К. и заживяла с внука й обвиняемия С. на семейни
начала.
По-късно, в дома на Н.К. в гр. Бургас, дошли и родителите на С.М. – Ц.М. и К.Й.,
които след като разговаряли с К., дали съгласието си непълнолетната им дъщеря да бъде
сгодена за обв. С.. Двамата си тръгнали от дома на К. и оставили дъщеря си С.М. там.
След няколко дни, Н.К. заедно с внука си – обв. С. и непълнолетната С.М. посетили
дома на родителите й в гр. Айтос, за да изпълнят обичая за годеж. След годежа, С.М. заедно
с обвиняемия С. и баба му – св. К. се прибрали в дома й в гр. Бургас, където непълнолетната
С. продължила да живее с обв. С. на семейни начала и осъществявали и полов контакт.
1

Двамата живели съвместно в дома на Н.К. – баба на обвиняемия С. в гр. Бургас, кв.
**************** до 19.12.2020 г., когато С. М. решила да напусне обв. С. и се прибрала в
дома си в гр. Айтос.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: протоколи за разпит на свидетелите Н.К. К. (л.
43); Ц.Й.М. (л. 48); М.Ц.М. (л.49); К.Г.Й. (л. 50); С.Ц.М. (л. 51);
От писмените доказателства: доклади на Агенция социално подпомагане (л. 13, л. 20
от ДП); удостоверение за раждане (л. 54 ДП) справка за съдимост; удостоверение за
завършен първи гимназиален етап на средно образование.
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло. Като цяло фактическата обстановка не се
оспорва от обвиняемия и неговия защитник. Защитникът на обвиняемия намира, че
родителите на С. не са имали възможност да се грижат за нея и са се опитвали да я „дадат”
някъде, за да се грижат за нея, което за съда не променя фактът, че обвиняемият е заживял
съпружески със С., в каквато насока са показанията на свидетелите Н.К. К., Ц.Й.М., М.Ц.М.,
К.Г.Й., С.Ц.М.. Това обстоятелство не се променя и от въведеното възражение, че С., след
като напуснала обвиняемия, заживяла с други мъже, за което твърдение следва да се посочи,
че по делото липсват ангажирани доказателства. Поради липсата на противоречие в
показанията на свидетелите, съдът намира, че не е необходим детайлен анализ на събраните
доказателства и приема фактическата обстановка за изяснена.
От правна страна:
Съгласно 191, ал. 1 НК пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживее
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване
от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
По делото спорният въпрос е дали се касае за малозначителност на деянието.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК не е престъпно деянието, което макар формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна.
Следва да се има предвид, че законодателят е предвидил престъплението по чл.191,
ал.1 от НК като такова на просто извършване. Законът не предвижда никакви други
последици, освен установяването на съответните фактически отношения, тъй като се засягат
такава група от обществени отношения, които поставят в опасност подрастването и
развитието на децата. Въпреки това опасността такъв вид деяния да доведат до „вредни
последици”, които нямат материален израз - невъзможност от социална и професионална
реализация на момичето, е напълно реална. Не може да се отчита като смекчаващо
обстоятелство твърдението, че С. вероятно е заживяла след съвместното съжителство с
обвиняемия с други лица от мъжки пол, тъй като ако действително това се е случило, то
спрямо нея са настъпили вредните последици, от които законодателят се опитва да предпази
младежта чрез разпоредбата на чл. 191 НК.
2

Случаите, при които малолетни и непълнолетни момичета заживяват на съпружески
начала с пълнолетни лица от мъжки пол, не са изключение и не може да се „пренебрегва”
този факт, а следва да се осигури спазване на законодателството с цел ограничаване
негативните последици за „децата” и преодоляването на ситуацията, в която „деца, раждат
деца”. Разпоредбата на закона не се интересува нито за произхода, нито за възрастта на
извършителя, тя следва да се прилага еднакво спрямо всички членове на обществото и щом
обвиняемият е достигнал предвидената от закона степен на зрялост, навършил е пълнолетие,
той следва да носи отговорност за своите неправомерни действия – в случая за това, че е
заживял съпружески с лице, което не е навършило 16-годишна възраст.
Това, че периодът от време на съвместно съжителство е сравнително кратък, не е от
значение, тъй като законодателят не предвижда колко следва да е неговата
продължителност, но неминуемо същият е бил достатъчен, за да се отрази негативно на
крехката детска психика. По делото са налице данни от социалния доклад и от показанията
на св. К., че св. С. вероятно е била бременна като от разпита на свидетелката се установява,
че е направен спонтанен аборт. В случая няма изразено желание от страна на обвиняемия,
след като е заживял на съпружески начала с М. за сключване на граждански брак и поемане
на отговорност за последиците от съвместното съжителство.
По тези съображения за този състав не са налице такива обстоятелства, които да
водят до по-ниска степен на обществена опасност, за да се приеме, че деянието е
малозначително. Напротив, засягат се важни обществени отношения свързвани с
подрастването на децата и младежта.
В случая са установени всички признаци от състава на престъплението - от обективна
страна е установено, че с поведението си обвиняемият, като пълнолетно лице, в периода
месец септември 2020 г. до 19.12.2020 г. в гр. Бургас е заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно с непълнолетната С.Ц.М., без да е сключил
граждански брак. Възникналите фактически взаимоотношения между обвиняемия и М. са
като брачни между мъж и жена след сключване на граждански брак, включително съвместен
живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита,
както и полови контакти. Няма спор, че между обвиняемия и св. М. не е сключен
граждански брак, поради което от обективна страна е изпълнен състава на престъплението.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като С. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че самият той е
пълнолетен, че св. М. е ненавършила 16-годишна възраст, както и че двамата реално живеят
на съпружески начала, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал именно така
да заживее със св. С. М.. Няма данни по делото да се е противопоставял на съвместното
съжителство и то да не е осъществено.
По тези съображения, съдът намери, че на основание чл. 191, ал. 1 НК обвиняемият
следва да бъде признат за виновен и наказан.
По вида и размера на наказанието:
Обвиняемият С. към момента на деянието е неосъждан, до момента не е
освобождаван от наказателна отговорност с приложение на чл. 78 А от НК, за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация,
т.е. наказанието е до три години лишаване от свобода, няма причинени имуществени щети,
3

не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78 А, ал. 7 НК, поради което същият следва
да бъде освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78 А от НК да му се
наложи административно наказание. При определяне вида и размера на наказанието съдът
прие като смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, младостта на обвиняемия, обстоятелството, че е ученик и има
желание да продължи да учи, изрази съжаление. Доказателства за отегчаващи вината
обстоятелства не са налице.
Предвид това съдът намери, че на обвиняемия следва да се наложи наказание в
абсолютния минимум и с оглед постигане целите на чл. 12 ЗАНН - Глоба в размер на 1000
лева.
Разноски
На основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски следва да се
възложат в тежест на обвиняемия. Тъй като разноски не са направени, съдът не осъди
обвинямеия да заплати такива.
На основание чл. 190, ал.2 НПК – за присъдените разноски се издава изпълнителен
лист от първоинстанционния съд, поради което и обвиняемият следва да се осъди да заплати
и сумата от 5,00 лева по сметка на РС-Бургас в случай на служебно издаване на един брой
изпълнителен лист за събиране на наложената глоба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
4

Номер на акта:	52
Дата:	14 април 2021 г. (в сила от 29 април 2021 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20212120201580
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 март 2021 г.

Решение по дело №1580/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите