МОТИВИ: НОХД №- 2813/2016г по описа на ПОС.
Срещу подс.
И.Д.Г. е повдигнато обвинение по чл. 354а ал.1 пр.1 от НК понеже на 15.07.2015г в гр. П.,без надлежно
разрешително е държал,с цел разпространение наркотични вещества- амфетамин 11.604 грама със съдържание на активен компонент 7.8% амфетамин на стойност 348.12 лева и 10 бр.- таблетки, с тегло 2.78грама съдържащи 3.4 метилендиоксиметафетамин /MDMA/-екстази,със съдържание на активен компонент MDMA 34.6%-на стойност
69.50 лева,всичко на обща стойност 417.62 лева.
Съдебното производство е
протекло по реда на чл. 371 т.1 от НПК,за което и при постигнатото съгласие между страните съдът е уважил искането на защитата по хода на
съдебното следствие да не се провежда разпит на
всички свидетели,разпитани на
досъдебното производство,както и да бъдат приети заключенията на вещите лица по назначените на ДП СППЕ-зи.
На това основание съдът е прочел и приел
показанията на посочената от защитата
група свидетели,както и
заключенията по ФХЕ-за и СППЕ-зи, които
прокурорът е посочил в обстоятелствената
част на обвинителния си акт и имената на вещите лица,които са ги изготвили.
По делото бе установена налична конкуренция между назначените от провеждащия разследването по досъдебното производство
заключения на вещи лица по назначените психиатрични и психологически
експертизи: от една страна КСППЕ-за извършена от вещите лица д-р Ф. Т. и О. Д. от
ЦПЗ- П. – Том 2 л. 95-102, която
прокурорът е изключил от обема на неговата обвинителна теза и от друга страна заключенията
по повторна тройна СППЕ извършена от
вещите лица д-р Р.Д.,д-р М. П. и А. Д.,***-
Том 2 л. 107- 127 и допълнителна тройна
СППЕ от същите вещи лица- Том 2 л. 159-167.
За тези заключения по трите СППЕ-зи съдът прецени
наличието на съмнение в тяхната правилност,поради противоположните и взаимно изключващи се
изводи за психологическото състоянието на подс. Г., относно
възможността той да разбира свойството и значението на извършеното,
да може да ръководи постъпките си и да участва в наказателния процес.В
съответствие със съдебната практика,която определя,че съдът е длъжен да вземе
отношение по всяка експертиза,чието заключение е било разгледано на досъдебното
производство, макар и че в случая в обстоятелствената част обвинителния акт да
не е била посочена, то за изясняване на обективната истина по делото съдът прецени необходимостта по хода на съдебното следствие да назначи повторна
петорна СППЕ-за. Р. №- 537/1992г по н.д.
№- 531/92г на Върховния съд.
Наред с това и предвид, че вещите лица от посочените по-горе
конкуриращи се експертизи работят
в ЦПЗ-П., съдът прие необходимостта от определяне на вещи лица извън съдебния
район и като такъв определи вещи лица
при СГС.
При депозираните по делото
молби от вещите лица от списъка на СГС - К, А и Б.,наред с посоченото основание,че вещото лице
Г. се намира трайно извън Б, съдът е приел за необходимо да поиска
определянето на вещи лица от
специализирано болнично заведение при Ц. за
П. З.-С. С писмо от управителя
на заведението е посочена обективната
невъзможност да бъдат ангажирани четирима психиатри и един психолог,поради тяхната
натовареност и естество на дейността им.
На това основание е поискано
съдействието на клиниката по психиатрия към
Военно-медицинска академия-София,предвид определянето на вещи лица,които да представят заключение по конкуриращите се отговори от предшестващите експертизи.
Заключението прието в с.з. на 27.11.2017г по
назначената повторна допълнителна
СППЕ-за определя,че подс. Г. страда от органично разстройство на личността. Към
момента на извършеното инкриминирано деяние
неговото състояние не е покривало критериите за
продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието. Поради това
той е можел да разбира свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи своите постъпки. Към момента
на изследването освидетелствания е с установена диагноза „***“, което очертава състоянието на
продължително разстройство на съзнанието и поради това лицето не може да
участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам. Ако има ремисия по отношение на психотичните
симптоми,то тя ще се дължи на приема на медикаменти- медикаментозна ремисия.
Предвид изложените от вещите
лица обстоятелства относно необходимостта от продължително наблюдаване
състоянието на освидетелствания и предложението от страните за спиране на наказателното производство на фаза
съдебно следствие,на основание чл. 290,вр. чл.25 ал.1 от НПК е спряно наказателното
производство за срок от шест месеца.
След изтичане срока на спирането, наказателното производство
е възобновено и по искане на страните е
назначена нова петорна СППЕ-за от същите
вещи лица.Заключението на вещите лица по
тази експертиза,което е обсъдено в с. з. на 18.09.2108г отново потвърждава,предхождащото - че понастоящем освидетелствания страда от ***.
Това състояние покрива критериите за ***.Налице са нарушения в мисловната и
емоционално-волева сфери. Към момента на
инкриминираното деяние освидетелствания не е можел да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи своите постъпки. Към настоящия момент
той не може да възприема и възпроизвежда
фактите,които са от значение по делото,както и
дава достоверни обяснения относно тези факти.Не може да участва
пълноценно в наказателното производство
и се защитава сам.
Заключението по тази експертиза се различава от предхождащото заключение,прието на
27.11.2017г в частта,в която вещите лица са заявили,че: „Към момента на
извършеното инкриминирано деяние
неговото състояние не е покривало
критериите за продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието.
Поради това той е можел да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи своите постъпки“. Предвид това противоречие в
съдебното заседание вещите лица представиха изводите,че предвид изминалия почти
едногодишен срок от предхождащото изследване са налице основания те да
приемат това ново твърдение и ревизия на предходното си становище,че „към
момента на инкриминираното деяние той е можел да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи своите постъпки“.Според тях е установено
трайно болестно състояние,което е довело
до нарушаване на психическата годност,за
което сочат,че е налице постоянно във
времето психично разстройство. Смитат,че с оглед изследвания период от време със
сигурност може да се твърди,че и преди
момента на осъществяване на деянието той
е бил с трайно нарушена годност да разбира извършеното и да ръководи своите
постъпки.
С оглед приетото заключение
по обсъдената СППЕ-за прокурорът изрази становището,че е налице
основание по реда на чл. 153 от НПК да се назначи повторна седморна
СППЕ-за. Съображенията си за това
прокурорът намери в
обстоятелството,че съдът е назначил
последователно две петорни СППЕ-зи,които са дали различни заключения. На това
основание посочи налична съдебна
практика,която определя необходимостта от преодоляване на конкуренцията между равностойни по численост експертизи,за което
следва да се назначи разширена по състав
експертиза. На следващо основание
прокурорът поиска съдът да се произнесе и по реда на чл. 70 от НПК,като настани
подсъдимия в психиатрична клиника с цел установяване неговото психиатрично
състояние.
Съдът остави без уважение
искането на прокурора по основанията на чл. 70 ал.1 НПК подс.Г. да бъда
настанен в психиатрична клиника, с цел установяване неговото психиатрично
състояние. Обсъдените две петорни СППЕ-зи от вещите
лица при Военно-медицинска академия София категорично установяват,че лицето страда от психиатрично
заболяване,което не позволява подсъдимия да участва в наказателния процес.
Постигането на евентуална ремисия се осъществява при
ползването на медикаменти. За
съда не стои под въпрос дали е налице възможността към настоящия момент подсъдимия да възприема и възпроизвежда фактите,които са от
значение по делото,да дава достоверни
обяснения относно тези факти и дали може да участва пълноценно в
наказателното производство и се защитава
сам.На това основание необходимостта
подсъдимия да бъда настаняван в психиатрично заведение,за да се установявала неговата психическа годност
за участие в наказателния процес не е налична.
Съдът намери,че искането на
прокурора да бъде назначена разширена седморна
СППЕ-за също следва да бъде оставено без уважение. Цитираната и приета
по хода на съдебното следствие съдебна
практика касае Решение №-394/1990г по НОХД №- 403/90г на ВС. Тя е относима към
съображенията на прокурора единствено в частта относно недопустимостта в
наказателния процес да се допуска конкуренция на равностойни по броя на вещите
лица експертизи. В останалата си
част решението изключва възможността
от назначаването на повторна
експертиза,при липсата на основания за възприемането на необосноваността на експертното заключение или съмнение за неговата правилност. Именно на
това основание съдът е приел заключението по СППЕ-за от 18.09.2108г и е оставил без
уважение искането на прокурора да бъде назначена седморна СППЕ-за. Наред с това
съдът приема,че заключенията по двете експертизи,за които прокурорът твърди,че
са противоречиви,то те се разминават единствено в частта дали по време на
инкриминираното деяние през м юли 2015г,
подсъдимият е бил в състояние да може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. За това обстоятелство и при обсъждане
на своето заключение в с.з. на 18.09.2108г.
експертите разясниха основанията за
промяната на това свое заключение. Пред съдебният състав не стои на това
основание въпроса, както по отношение обосноваността,така
и наличието на съмнение в правилността
на това заключение,поради което се
остави без уважение искането на прокурора за арбитриране
на обсъдените и приети заключения по двете СППЕ-зи.
При така възприетите заключения
по двете обсъдени от съда петорни СППЕ-зи,които
са представени в с.з на 27.11.2017г и на 18.09.2108г,с оглед липсата на основание да се възприеме тяхната необоснованост,пълнота или яснота,съдът
намира за необходимо да представи допълнителни аргументи относно своето вътрешно убеждение и отговор на въпросите за вменяемостта и
наказателната отговорност на подсъдимия.
Тези въпроси касаят правната страна на казуса и са от изключителната компетентност на съда,
който е задължен да даде отговор по тях.
Несъмнено заключенията на вещите лица от експертизите обосновават отговора за вида на психическото заболяване на
освидетелствания и възможността му да участва в наказателния процес. Съгласно
правната доктрина този вид доказателствени средства и
тяхното съдържание подлежат на проверка
и анализ на общо основание с всички останали доказателства. Общоприето е в съдебната практика,че поведението на свидетелите или подсъдимите при
извършване на процесуално следствени действия
с тях трудно се подава на логически анализ, а с това и целта за оборване или
потвърждаването на факти,които
те интерпретират,за да може съда да
представи оценката си за тяхната
достоверност, а в случая психическата годност за участие в наказателния процес.
На това основание в какво се е изразявало на досъдебното производство поведението
на подс. Г.
при провеждане на някои действия на
разследването,какъвто въпрос бе зададен от прокурора на вещите лица с оглед тази психическа годност,предвид представените
заключения по двете експертизи,според съда не може да бъде даден несъмнен
отговор,който да изключва твърденията на експертите на този въпрос. Поведението
на едно лице по време на разпит или извършването на действия по разследването може да се дължи на множество обективни и субективни причини.
Както бе посочено по-горе това е трудно
подаващо се на логически изводи анализ.
От материалите събрани по досъдебното производство се установява,че отношението на подсъдимия по осъществените действия по
разследване спрямо него се е изразило в проявено нормално поведение при
осъщественото действие – обиск и изземване и при повдигане на обвинението и разпита
му като обвиняемо лице. На съда прави
впечатление съдържанието на протокола за
разпит на обвиняем от 25.08.2015г, в който
текста изписан на ръка съдържа твърденията от името на обв. Г.
и отразява волеизявления описани както в единствено,така и в множествено число.
т.1 л. 9. В протокола за разпит на обвиняемо лице от 12.11.2015г отново текста
е изписан ръчно и обективно изразява
продиктувано на обвиняемия съдържание на
изписания негов отговор. т.1 л. 5. Единствено в протокола за обиск и изземване от 15.07.2105г в раздела
„ Обяснения на лицето за намерените и иззетите предмети,книжа и др.“ има отразен ръкописен текст,който съдържа
отношението към намерените в Г. предмети и инкриминирани вещи. т.1 л. 17.
Поведението на обв.Г.
по време на проведените съдебни
заседания по вземане на МНО по чл. 64 и
чл. 65 от НПК също не отразява някаква
процесуална действеност,освен да
потвърждава казаното от неговия
защитник.На следващо основание по хода на досъдебното производство и на съдебното следствие бе представена и приета значителна по обем медицинска документация за моментното и близкостоящо във
времето състояние на подсъдимия. По-голямата част от тях са били предмет на
обсъждане от вещите лица дали заключенията си по СППЕ-зи
от досъдебното производство,така и от тези,които съда е назначил в хода на
съдебното следствие. Според съда тази документация е дала достатъчно основание на вещите лица да
приемат за налична симптоматиката на заболяване от епилепсия, от сравнително
дълъг период от няколко години. На това основание те са изразили,че има съмнение за такова
заболяване,макар и това да няма пряко отношение към въпросите на
вменяемостта и компетенцията на
експертите психиатри.
Основно значение за
преценката на съда относно вменяемостта
на подс.Г. имат преките,непосредствени
впечатления от поведението на подсъдимия в съдебната зала.При провеждането на
съдебното следствие, приключване на наказателното дирене и по хода на съдебните прения,според съда подсъдимият
взимаше отношение към зададените му въпроси единствено като повтаряше отговора
на въпросите, които преди това бяха изказвани от неговия защитник. На това основание и с оглед чл. 301 ал.1 т.1 НПК съдът намира,че
вмененото в обвинението на подс.Г. деяние от обективна страна осъществява признаците на престъплението по
чл. 354а ал.1 пр.1 от НК, понеже на
15.07.2015г в гр. П.,без надлежно разрешително е държал,с цел разпространение
наркотични вещества- амфетамин 11.604 грама със
съдържание на активен компонент 7.8% амфетамин на стойност 348.12 лева и 10бр. таблетки, с тегло 2.78грама,съдържащи 3.4 метилендиоксиметафетамин /MDMA/-екстази,със съдържание на активен компонент MDMA 34.6%-на стойност
69.50 лева, или всичко на обща стойност 417.62 лева. Доказателствените
материали по делото,които подържат това обвинение са безпротиворечиви
и се намират в обща логическа връзка.При
извършения от съда анализ и проверка на същите може да се достигне до
единствения фактически извод,че на
инкриминираната дата подс. Г. и неговия приятел св. Г. са били забелязани на
инкриминираното место от свидетелите Б. и Ф..При осъществената проверка от тях проверка
на личните документи поведението на подс. Г. не било
адекватно,той станал неспокоен – видимо притеснен и заявил,че притежава пликче
съдържащо прахообразно вещество. След отвеждането му в РУП било извършено действие по разследването – обиск и
изземване,при което в присъствието на поемни
лица се констатирало държането на наркотичните вещества у подсъдимия.Тези безспорно установени по хода на досъдебното производство действия на подс. Г. сочат,че той е осъществил от обективна страна това
деяние.
По отношение субективната
страна на деянието съдът намира,че то не
е било извършено виновно. Вината се разглежда в наказателната доктрина като
психическото отношение на деца към обществената опасност на деянието и
неговите обществено опасни последици. На
това основание вината е определена като субективно свойство,което изразява психическите преживявания на дееца и е факт от субективната,а не от обективната действителност. Тя е неюридическо материално
свойство,чието наличие не зависи от
закона и се извлича от установените по
делото факти за поведението на дееца. На това основание съдебната практика
константно определя, че изводите на съда досежно
субективната страна на престъплението – вината и формата на умисъла следва да се основават на данните по делото. Тоест при решаване въпроса
за съдържанието на умисъла съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички
обстоятелства за извършеното престъпление. Вината като факт подлежащ на
установяване в наказателния процес се
определя не от обясненията на дееца,а от обективните
обстоятелства. При императивно
съществуващото задължение по чл. 144 ал.2 т.3 НПК за установяване вменяемостта на обвиняемия
съдът е назначил две разширени
петорни СППЕ-зи
,които е следвало установят евентуалното наличие на изискуемите се по
закон психически способности на дееца.- Заключенията по тези експертизи са
изключили Г. да може да разбира свойството и значението на деянието и да може да ръководи постъпките.Съдебната
практика е категорична,че липсата на
една от посочените две или наличието само на едната психическа
способност на дееца изключва вменяемостта. Р №-279/68г, Р.- №-413/77г. Заключенията
на двете експертизи обективно представят
каква е причината за настъпилата
невменяемост на подс. Г. от психиатрична гледна
точка. Обосновават времетраенето на това настъпване и сочат,че това състояние
се дължи на психиатричната диагноза - ***. Медицинският критерий за
невменяемостта според експертите в случая засяга в такава степен
освидетелствания,че е довело до
отклонение от нормалната психическа дейност,на което основание те
представят заключението си,че лицето не е могло да разбира свойството или
значението на извършеното или да ръководи своите постъпки.
Според съдебната практика протичането
на болестния процес при разстройството
на съзнанието може да трае кратко или продължително. В едни случаи
то прогресира и води до деградация,а
в други до оздравяване. Прогнозата за тази продължителност и краен изход
зависят от рода специфични обстоятелства,които
мога да бъдат изяснени единствено с помощта на СППЕ. Обсъдените заключения на вещите лица в
хода на съдебното следствие относно продължителното
разстройство на съзнанието,като причина за психиатричното заболяване е
обсъждано детайлно в съдебната
практика,която е дала константно
тълкуване на понятието „продължително разстройство на съзнанието“. Според тази
практика разстройството на съзнанието е продължително,когато обхваща дълъг период
от време ,без да е необходимо да е постоянно. То може да продължи с години и да
се превърне в постоянно и без сигурна
благоприятна прогноза: П. №- 10/73г на ПВС, П №- 3/79г на ПВС, ТР №- 15/87г на ОСНК
при ВС, Р. №- 742/2006 по н.д., Р. №- 148/80г по н.д. №- 131/80г ІІ н.о., Р. №-47/2005г ІІ н.о.. В случая според заключението
на експертите по обсъдените и приети
заключения на СППЕ-зи в съдебното производство,прогнозата
за протичащото заболяване- „…“ се
характеризира с хронично протичане и периодични обостряния,което при
неблагоприятни предпоставки на силен хроничен стрес,инфекции и патологични
процеси засягащи мозъка са в състояние да
доведат до декомпенсации на психиката. По
време на изследванията на подсъдимия при
двата му престоя в психиатричната клиника на Военно-медицинка
академия е констатирана липса на осъзнаване на здравословните проблеми и липса
на разбиране на болестта. Това
предполага постановяването на
принудителна медицинска мярка за лечение и лекарско наблюдение в психо-неврологичен
диспансер.
Невменяемостта съгласно чл. 33 ал.1 от НК е качество на дееца ,което изключва неговата
наказателна отговорност, а не само вината му. Тя се явява пречка за възбуждане на наказателното производство
или за продължаване на неговата висящност. На това
основание настоящият съдебен състав
намира,че установеното от
заключенията на обсъдените и приети две КСППЕ-зи и
изградено вътрешно убеждение у съда налагат
единствения правен извод,че подс. И.Г. е осъществил инкриминираното престъпно
деяние по чл. 354 а ал.1 пр. 1 от НК в състояние на невменяемост, поради
наличие на продължително разстройство на личността,в следствие на ***. Заболяването му датира преди
осъщественото престъпно деяние на
15.07.2105г и при него не може да се очаква
трайно подобрение или пълна ремисия,което
да предпоставя
основанието на чл. 33 ал.2 НК . Това обосновава липсата на наказателна отговорност съобразно чл. 31 ал.1
от НК и постановяването на оправдателна присъда по реда на чл. 304 от НПК. Р.№- 108/89г,Р.№ 70/90. На ВС, Р.
№- 742/2006г н.д. № 47/2005г, Р. №- 121/97г н.д. №- 93_97г.
Веществените доказателства
по делото – празни опаковки,запечатани в полиетиленов
плек,празна кутия от цигари „ К.“ 1бр. пластмасова
карта,1бр. електронна везна и 2бр полиетиленови
пликове,които са на съхранение
при домакина на 2-ро РПУ МВР Пловдив
следва да бъдат унищожени,като вещи без стойност след влизане на присъдата в
сила.
Вещественото доказателство –
1бр счупена лична карта на лицето А.Я.,предадена на бюро БДС при 2-ро РПУ П. следва да се унищожи след влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 354а ал.6 НК
неизразходените наркотични вещества,предадени на съхранение на ЦМУ София с приемо-предавателен
протокол №-38995/26.11.2105г се отнемат
в полза на Държавата.
Разноските по делото на
основание чл. 190 ал.1 НПК остават за
сметка на Държавата
Предвид на изложеното съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: