№ 312
Р Е Ш Е Н И Е № 222
Гр.П.,03.12.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар И.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 628 по описа на 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени иска с правно основание по чл.99 от ЗЗД във вр.
с чл. 327 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание по чл.86 от ЗЗД .
Ищецът - „Л.Г.” ЕООД гр.Т., представлявано от Ц.И.Ц.
твърди, че на 14.05.2018г. и на 18.05.2018г. били сключени два договора за
цесия между него и „С.“ ЕООД гр.Т.,
представлявано от Р.Г.Д. и между него и „Д.***“ ЕООД с.В., представлявано от С.М.Е..
По силата на първия договор придобил парично
вземане от „К.Т.” ЕООД гр.П., в размер на
2096.02лв.-главница без ДДС и
лихва за забава в размер на
1154.86лв. изчислена до момента на завеждане на делото, или общо 3250.88лв.,
произтичащи от фактура №****/16.01.2013г. за доставка на дизелово гориво от „С.“
ЕООД.
По силата на втория договор придобил парично
вземане от „К.Т.” ЕООД гр.П., в размер на
773.83лв.-главница без ДДС и
лихва за забава в размер на
233.84лв. изчислена до момента на завеждане на делото, или общо 1007.67лв.,
произтичащи от фактура №****/29.06.2015г. за
извършена транспортна услуга от „Д.***“ ЕООД .
Твърди се, че длъжникът бил уведомен за извършените
цесии, с две уведомления, нотариално заверени, и връчени на ответника на
18.06.2018г. Въпреки това сумите не били заплатени.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в общ размер от 2869.85лв.-главница, представляваща неизпълнено парично задължение
за заплащане цената на доставени от кредитора на длъжника стоки и услуги по
фактура №****/16.01.2013г., на стойност 2096.02лв. прехвърлена, съгласно
договор за цесия от 14.05.2018г., от „С.“ ЕООД гр.Т. и фактура №****/29.06.2015г.,
на стойност 777.83лв, прехвърлена, съгласно договор за цесия от 18.05.2018г.,
от „Д.***“ ЕООД с.В., както и за
заплащане на сума в общ размер на 1388.70лв., представляваща
лихва за забава по двете фактури, изчислена до момента на завеждане на делото,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателно изплащане на задължението. Претендират се и разноски по делото.
В с.з.
ищецът се представлява от упълномощен представител-адв.
А.Н. от ТАК, която по същество не оспорва извършеното плащане по една от процесните фактура,
в хода на процеса, а по отношения на другата
фактура пледира за уважаване на исковата претенция.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника „К.Т.”
ЕООД гр.П., представлявано от И.Й.К., в
който оспорва предявените искове като погасени по давност, и поради плащане.
По отношение на първото вземане и фактура ответника
прави възражение, че както претендираната главница,
така и претендираната лихва за забава са погасени по давност, съгласно разпоредбите
на чл.110 и чл.111, б.“в“ от ЗЗД. По отношение на второто вземане и фактура,
се твърди, че е по фактура №****/29.06.2015г.,
а не както е посочено в исковата молба.
Ответникът твърди още, че не оспорва вземането
за главница по тази фактура, и с платежно нареждане от 20.08.2018г. я заплатил на ищцовото
дружество. С това платежно нареждане платил и сумата от 226,44лв.,
представляваща лихва за забава върху
тази сума, тъй като счита, че това била дължимата сума за лихва за забава. В
този размер била посочена и в уведомлението за извършената цесия. Освен това,
ищецът не сочел за какъв период претендира лихва за забава, и изразява
готовност, след като бъде конкретизиран периода
и точния размер да бъде заплатена разликата в хода на процеса. Предвид изложените доводи счита предявените
искове като неоснователни, и моли съда да ги отхвърли като такива. Претендира
за разноски.
В с.з.
ответника се представлява от процесуален представител-адв.Д.Д. от ВАК, който по същество пледира за отхвърляне на
исковите претенции, като погасено по давност за първото задължение, а по
отношение на второто като погасено поради плащане, извършено в хода на процеса.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
От приложения договор за цесия от 14.05.2018г., се
установява, че между ищцовото дружество и „С.“ ЕООД гр.Т., е сключен договор за
прехвърляне на вземане на „С.“ ЕООД гр.Т.
към ответното дружество, придобито на
основание доставка на гориво по фактура №10000116**/16.01.2013г., в размер на
2096.00лв. С приемно-предавателен протокол от същата дата е предаден и оригинал
на фактурата, предмет на договора за
цесия. За извършената цесия, ответното дружество е уведомено, чрез уведомление,
връчено на управителя на дружеството на 18.06.2018г., видно от приложеното на
л.9 от делото уведомление за цесия. От приложеното на л.14 от делото платежно нареждане, се
установява, че на 15.05.2018г. ищцовото дружество е превело на „С.“ ЕООД гр.Т. продажната
цена на вземането, което е придобило по договора за цесия.
От приложения договор за цесия от 18.05.2018г., се
установява, че между ищцовото дружество и „Д.***“ ЕООД с.В., е сключен договор за прехвърляне на
вземане на „Д.***“ ЕООД с.В. към
ответното дружество, придобито на основание извършена транспортна услуга
по фактура №293/29.06.2015г., в размер на 773.83лв. За извършената цесия,
ответното дружество е уведомено, чрез уведомление, връчено на управителя на дружеството
на 18.06.2018г., видно от приложеното на л.19 от делото уведомление за цесия.
От приложеното на л.23 от делото
платежно нареждане, се установява, че на 21.05.2018г. ищцовото
дружество е превело на „Д.***“ ЕООД с.В.
продажната цена на вземането, което е придобило по договора за цесия.
По делото е приложено и потвърдително
писмо изх.№**/26.01.2015г., издадено от „С.“ ЕООД гр.Т. до „К.Т.” ЕООД гр.П.,
на осн. чл.22 от ЗСч във връзка с инвентаризация на
активите и пасивите на предприятието към 31.12.2014г., с което молят да се
потвърди верността на разчетите, посочени в писмото, а именно задължения към „С.“
ЕООД гр.Т. по сметка 410 в размер на 2096.02лв. Видно от това писмо, на
26.01.2014г. гл.счетоводител, е потвърдил , че посочените задълженията са
верни.
От заключението на
изготвената по делото СЧЕ, се установява че,
има извършено плащане от „К.Т.“ЕООД на „Л.Г.“ ЕООД, с основание Цесия по
фактура №293, издадена от Д.*** ЕООД,
като плащането е извършено на дата 20.08.2018г. за сумата от 1000.00лв. по
банков път, от която сума 773.83лв. е главница и 226.44лв. е лихва за забава. По втората фактура №**********/16.01.2013г. за доставка на гориво от „С."ЕООД, при проверката в счетоводството в.л. е
установило, че няма извършено плащане от
"К.Т." ЕООД
към „Л.Г." ЕООД
за сумата от 2096.02лв. Вещото
лице е изчислило, че лихвата
за забава по фактура №**********/16.01.2013г.,
при главница 2096.02лв., за претендирания
периода от 30.01.2013г.до 04.07.2018г.,
е в размер на 1154.85лв., а
лихвата за забава по фактура №00000203/29.06.2015г., при главница 773.83лв., за
периода от 14.07.2015г. до 04.07.2018г., е 233.57лв. А лихвата за забава по втората
фактура за периода от 04.07.2018г. до 20.08.2018г., вещото лице е изчислило в
размер на 10.10лв.
Тъй като заключението не бе оспорено от страните, съдът го прие
по делото като обективно, пълно и всестранно.
От приложените платежни
нареждания, се установява, че на 20.08.2018г. ответното дружество е превело на ищцовото сумата от 1000.00лв., като основание за превода е
посочено-цесия по ф-ра 293, издадена от „Д.***“ ЕООД,
773.83лв. главница и 226.44лв. лихва, а на 15.11.2018г. е преведена и сумата от
17.23лв., представляваща остатъка от лихвите по посочената фактура. Така
извършеното плащане не се оспорва от ищцовото
дружество.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове за присъждане сума в общ размер
от 2869.85лв.-главница, представляваща
неизпълнено парично задължение за заплащане цената на доставени от кредитора на
длъжника стоки и услуги по фактура №****/16.01.2013г., на стойност 2096.02лв.
прехвърлена, съгласно договор за цесия от 14.05.2018г., от „С.“ ЕООД гр.Т. и
фактура №****/29.06.2015г., на стойност 777.83лв, прехвърлена, съгласно договор
за цесия от 18.05.2018г., от „Д.***“ ЕООД
с.В., както и за заплащане на
сума в общ размер на 1388.70лв.,
представляваща лихва за забава по двете фактури, изчислена до момента на
завеждане на делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението. Така предявените искове са оспорени от
представителя на ответника с възражения,
че търсената от ищеца сума по първия договор за цесия е погасена по давност, а търсената сума по
втория договор за цесия е платена в хода на процеса. Това са и възраженията за претендираната лихва за забава по двете фактури.
За да е основателен този иск, ищецът носи тежестта да докаже качеството си
на кредитор по договор за цесия, че е налице
валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за извършената
цесия, валидно сключени договори за доставка на стоките и извършване на услуги;
че стоката е предадена, съотв. услугата е извършена,
или са предоставени документите, които му дават право да получат цената, че е налице изпълнение на договорни задължения от страна на ответника, и забавата
на длъжника, а ответника носи тежестта да докаже, че
платил задълженията по двете фактури в срок и в пълен размер.
Разгледана по същество исковата претенция
е неоснователна по следните
съображения:
В конкретният случай ищецът обосновава качеството
се на кредитор, съгласно два договора за
цесия от
14.05.2018г. и от 18.05.2018г., по
силата на който му било прехвърлено вземаното от стария кредитор „С.“ ЕООД гр.Т. към ответника в размер на 2096.02лв. и от„Д.***“ ЕООД
с.В. към ответника в размер на 773.86лв.
Цесията е правен
способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си, по силата на
сключен между тях договор.
Съгласно
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му
съобщи за станалото прехвърляне.
Валидността на двата
договора за цесия не е оспорена
от страните, поради което те са породили своето действие. Установи се
категорично, че за извършените цесии,
ответната страна е надлежно уведомена, съгласно изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД, и за нея е възникнало задължение да престира на цесионера по тези договора, т.е. на ищеца.
От
писмените доказателства по делото безспорно се
установи, че между ответното дружество и „С.“ ЕООД гр.Т. и „Д.***“ ЕООД с.В.
са съществували търговски взаимоотношения, като
с първото лице е във връзка с
продажба на гориво, а с второто
лице във връзка с извършване на транспортна услуга. Наличието на тези
правоотношения, както и извършените продажба и услуга не се оспорват от
ответното дружество. И двете
правоотношения имат белезите на търговски сделки по см. на чл.286 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с
договора за продажба, респ. за услуга, купувачът се задължава да плати цената
при предаване на стоката/извършване на услугата, или на документите, които му
дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката, респ. да
извърши услугата. От представените доказателства безспорно се установи, че „С.“
ЕООД гр.Т. и „Д.***“ ЕООД с.В. са
изпълнили своите задължения. Не се оспорва от ответника обстоятелството, че е
платил част от задължението си към „С.“ ЕООД гр.Т., като остатъка по тази фактура, както и
задължението по втората фактура не е платена преди прехвърляне на вземанията
на ищцовото дружество.
Когато длъжникът не изпълни точно своето
задължение, тогава възникват правните последици от неизпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД в
случай, че длъжника не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за
неизпълнение. Следователно уважаването на иска за реално изпълнение предполага
кумулативното наличие на три предпоставки: съществуване на правомерен
юридически акт, от който възниква задължението; пълно или частично
неосъществяване на дължимия резултат от страна на ответника - длъжник; реалното
изпълнение да е възможно. По делото е установено, че са възникнали две парични
задължения, в тежест на ответника, чието
реално изпълнение е възможно, и е в интерес на кредитора - ищец.
Няма спор между страните, че след завеждане
на настоящото производство, с две платежни нареждания от 20.08.2018г. и от 15.11.2018г. ответника е заплатил дължимата главница и лихви по
отношение на прехвърленото вземане от „Д.***“
ЕООД с.В. на „Л.Г.“ ЕООД гр.Т., в общ
размер от 1017.23лв., включващо главница
в размер на 773.83лв. и лихва за забава от 14.07.2015г. до 15.11.2018г.
в размер на 243.40лв.
След като веднага след получаване на исковата
молба и преди приключване на устните
състезания по делото ответника
удостоверява, че така претендираната сума
от ищеца по договора за цесия от 18.05.2018г. представляваща главница и лихва
за забава е изплатена, то съда намира,
че така предявения иск се явява неоснователен,
като погасен поради плащане на
това задължение. Съдът счита, че следва да отчете този факт на плащане на
това задължение от страна на ответника, на осн.
чл.235, ал.3 от ГПК, и поради това следва
да отхвърли предявения иск за
заплащане на сумата от 773.83лв., представляваща главница и за сумата 223.84
лв., представляваща лихва за забава, считано от 14.07.2015г. до 04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозирана на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението-дължими по фактура №00000203/29.06.2015г., което вземане
към ответника „К.Т.“ ЕООД гр.П. е прехвърлено, съгласно договор за цесия
от 18.05.2018г., от „Д.***“ ЕООД с.В. на „Л.Г.“ ЕООД гр.Т..
Основния спор в настоящия
процес е за вземането по фактура №****/16.01.2013г., на стойност
2096.02лв. прехвърлена, съгласно договор за цесия от 14.05.2018г., от „С.“ ЕООД
гр.Т. на „Л.Г.“
ЕООД гр.Т..
Основното възражение на ответника, направено още с отговора на исковата молба, е за изтекла
погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за това
вземане на ищеца, като изискуемостта на вземането било възникнало на 16.01.2013г., и давностния срок
бил изтекъл на 16.01.2018г. С оглед на
това възражение на ответника, ищецът пък въвежда довода, че давността била прекъсната с факта на изпращане на потвърдително писмо
от предишния кредитор до ответника, с което последния признал задължението си,
започнала да тече нова погасителна давност, която не е изтекла към датата на
предявяване на иска.
Безспорно задължението на
ответника към ищеца по фактура №****/16.01.2013г., на
стойност 2096.02лв. прехвърлена, съгласно договор за цесия от 14.05.2018г., е възникнало по изложените по горе съображение, и неговата изискуемост е
настъпила още на 16.01.2013г. – датата
на изготвянето на фактурата.
Така основателността на това вземане налага обсъждане на възражението
за изтекла погасителна давност по отношение на тази претенция, по реда на
чл.110 от ЗЗД, изложено от ответника.
Съобразно цитираната разпоредба, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок, лихви и други периодични плащания. Безспорно е, че
вземането на главницата подлежи на погасяване от общата петгодишна давност.
Искът е предявен на 04.07.2018г., следователно
така предявената претенция на ищеца за заплащане на сумата по тази
фактура се явява погасена по давност, тъй като
паричното задължение, предмет на иска,
се явява погасено по давност след 16.01.2018г.
От страна на ищеца пък се твърди
наличие на прекъсване на течението на давностния срок
с изявления за признаване на дълга, по см. на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, с изпращане
на потвърдително писмо, на 26.01.2015г.
По своята същност признаването на дълга е потвърдително
волеизявление с единствена последица прекъсване на давността. Като
волеизявление за признаване на дълга могат да се окачествят и конклудентни действия на длъжника, но само тези, от които
се извежда неговата воля за изпълнение на вземането на кредитора.
В
конкретния случай молбата за потвърждение с изх.№**/26.01.2015г. от „С.“ ЕООД гр.Т. до „К.Т.“ ЕООД гр.П., е изготвена във връзка с годишно счетоводно приключване, в което е
посочено, че съобразно счетоводните документи задължението на ответника към „С.“ ЕООД гр.Т. към 31.12.2014г., е в размер на 2096.02лв. Видно
от текста, молбата за потвърждение е
отправена на основание чл.22 от ЗСч, съгласно който инвентаризация на активите
и пасивите се извършва през всеки отчетен период, с цел достоверното им
представяне в годишния финансов отчет. Следователно се касае за изпълнение на
вменено по закон задължение за инвентаризация на активи и пасиви, с оглед
съставяне на годишни счетоводни финансови отчети, които да представят вярно и
честно имущественото и финансово състояние на предприятието (съгласно чл.23,
ал.2 от ЗСч), което обаче не
представлява волеизявление на длъжника за изпълнение на задължението, насочено
спрямо кредитора (в този смисъл Решение № 748/21.01.2005г. по гр.д.№ 23/2004г.
на ВКС, І т.о.).
Отделно от
това счетоводните записвания и отписвания на части на дълга не обосновават
извод за наличие на предпоставките по чл.116, б.”а” от ЗЗД, тъй като не са
отправени до кредитора или негов представител, като относими
към цялото задължение, а третират само фактите, от които произхожда
задължението. В този см. Решение № 100/20.06.2011г. по т.д.№
194/2010г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 255/26.03.2013г. по т.д.№ 145/2012г. на
ВКС, ІІ т.о., Решение № 98/26.07.2013г. по т.д.№ 851/2012г. на ВКС, І т.о. и
Решение №87/24.07.2015г. по т.д.№ 1171/2014г. на ВКС, І т.о. Или след като липсва манифестиране към кредитора на потвърждение
на съществуване на дълга по отношение на непогасената част от 2096.02лв., по
фактура №****/16.01.2013г, към 31.12.2014г., не може да се
приеме нито, че е налице прекъсване на давността, или пък, че от изпращането на
това писмо до кредитора е започнала да тече нова давност.
Дори и съда
да приеме обратното, признаването на задължението следва да се извърши при
юридическите лица, чрез представителния орган или упълномощени представители. В
случая, липсват данни, лицето подписало потвърждението да е било упълномощено
да извършва подобно волеизявление от името на ответното дружество, а още по
малко пък е част от представителния орган на дружеството.
С оглед на това, искът за
присъждане на сумата 2096.02лв., по фактура №****/16.01.2013г, макар и основателен, се явява погасен по давност,
поради което същия следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на главното вземане, неоснователен
се явява и акцесорния иск за заплащане на лихви за
забава по тази фактура за периода от 30.01.2013г. до 04.07.2018г., в размер на
1154.85лв., на осн. чл.119 от ЗЗД, поради което
същото следва да се отхвърли като погасено по давност
При този изход на делото, и с
оглед направените искания от страните и
представения списък на разноски, съдът
следва да се произнесе и по този въпрос.
В настоящия случай една от сумите, предмет на иска, е изплатена в хода
на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този
смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно
която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е
настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК,
тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба,
поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски
по делото. Ищцовото
дружество е сторило разноски по делото в
общ размер от 920.34лв., от които 170.34лв. за заплатена д.т., 600.00лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 150.00лв. за заплатено възнаграждение на
в.л. Съобразно погасената част от иска
полагащите се разноски на ищеца, платими от ответника са в размер на 217.77лв.
Остатъка от иска, обаче е отхвърлен, поради погасяването му по давност, поради
което на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има
право на разноски, съобразно отхвърлената част. В производството ответното
дружество е сторило разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
672.00лв., и съобразно отхвърлената част на иска, ищеца следва да му заплати
сумата от 512.99лв.
След извършено прихващане на
задълженията до размера на по-малкото от тях, ищцовото
дружество дължи на ответното разноски по компенсация в размер на 295.22лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Л.Г.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление-гр.Т ***, представлявано от Ц.И.Ц., против „К.Т.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-гр.П ***, представлявано от И.Й.К.,
за заплащане на сумата 2096,02лв. (две хиляди деветдесет и шест лева и
02ст.), представляваща неизпълнено
парично задължение за заплащане цената на доставени стоки по фактура №****/16.01.2013г.,
прехвърлена, съгласно договор за цесия от 14.05.2018г., от „С.“ ЕООД гр.Т.,
както и сумата 1154.85лв. ( хиляда сто петдесет и четири лева и 85ст.),
представляваща лихва за забава върху
тази сума, за периода от
30.01.2013г. до 04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска
до окончателно изплащане на задължението, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Л.Г.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление-гр.Т ***, представлявано от Ц.И.Ц., против „К.Т.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-гр.П ***, представлявано от И.Й.К.,
за заплащане на сумата 777.83лв. (седемстотин седемдесет и седем лева и
83ст.), представляваща неизпълнено
парично задължение за заплащане на извършени услуги по фактура №****/29.06.2015г.,
прехвърлена, съгласно договор за цесия от 18.05.2018г., от „Д.***“ ЕООД с.В., както и сумата 223.57лв.( двеста двадесет и три лева и 57ст.), представляваща лихва за забава
върху тази сума, за периода от 14.07.2015г. до 04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението, поради
ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Л.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление-гр.Т ***, представлявано от Ц.И.Ц.,
ДА ЗАПЛАТИ НА „К.Т.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление-гр.П ***, представлявано от И.Й.К. СУМАТА
295.22лв. (двеста деветдесет и пет лева
и 22ст.), представляваща разноски по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните , пред Окръжен
съд - Т..
СЪДИЯ: