РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500426 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на В. Г. В.,ЕГН-********** от гр.П. чрез пълномощника й
адв.Р.П. против Постановление за разноски от 26.09.21г.,обективирано в покана за
доброволно изпълнение, връчена при отказ на 28.09.21г.,постановено по изп.д.№ 129/21г.по
описа на ЧСИ И. и район на действие ОС-Пловдив.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на действията на
ЧСИ,като се твърди,че разноските за адв.възнаграждение в размер на 350лв.следва да
останат в тежест на взискателя по изп.дело.Самите разноски за адв.възнаграждение не били
съобразени с нормата на чл.10,т.1 и т.3 от НМРАВ № 1/04г.,длъжницата В. не била дала
повод за образуване на изп.дело;лицето,в полза на което бил издаден изп.лист,(въз основа на
който е образувано изп.дело)-Д.Н. не била правоприемник на страните по делото,по
решението на което е издаден изп.лист.Относно останалите разноски в размер на
366,25лв.по ТТРЗЧСИ се твърди,че били посочени в общ размер и не ставало ясно
основанието за дължимостта им,те не били дефинирани по пера и основание.Иска се отмяна
на постановлението като неправилно и уважаване на жалбата от съда,като разноските
останат изцяло за сметка на взискателя.При условията на евентуалност се иска да бъдат
редуцирани разноските до законоустановения минимален размер.
На осн.чл.438 от ГПК се прави искане за спиране на изпълнението до приключване
на производството по обжалване на постановлението за разноски.
Ответната страна по жалбата-взискателят Д. Д. Н.,ЕГН-********** чрез
пълномощника си адв.Н.А. е изразила становище за недопустимост на жалбата,респ.за
нейната неоснователност по съображения,изложени в писмен отговор.
В писмените си мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител също изразява
1
становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.
Пловдивският окръжен съд,като взе предвид доводите в жалбата и
възражението,както и данните по изпълнителното дело,намира за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице-длъжник в изпълнителното
производство,в срока по чл.436,ал.1 от ГПК,срещу подлежащ на обжалване акт на съдения
изпълнител по смисъла на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
Съдът намира за неоснователни доводите за недопустимост на жалбата поради
произнасяне на ПдОС по разноските с решения по други предходни жалби на длъжника
В.,тъй като предмет на тези жалби са били други постановления на ЧСИ по
разноските,обективирани в други ПДИ.В случая предмет на обжалване е Постановление за
разноски от 26.09.21г.,по което няма произнасяне на съда.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Д. Д. Н.,ЕГН-**********
против длъжниците В. Г. В. и В. Х. В. въз основа на изп.лист от 09.03.2021г.,издаден по
гр.д.№ 2302/99г. на ПдРС,с което е разпределено ползването на дворно място,находящо се в
гр.************, с предмет-въвод в реално ползване в дворното място.
От представените по изп.дело доказателства се установява,че с влязло в сила
решение по гр.д.№ 2302/1999г. е разпределено реалното ползване на съсобствения между
страните недв.имот,дворно място,от което взискателя притежава 4/5 ид.части,а длъжниците-
1/5 ид.ч.в режим на СИО.По изп.дело ЧСИ е постановил няколко акта относно разноските
,които са били атакувани от длъжниците.След извършване на въвода е постановено и
атакуваното Постановление за разноските,с които са определени поотделно за двамата
длъжници,предвид режима на разделност,дължимите от тях разноски,като за
жалбоподателката В. те са в размер на 716,25лв.с включен ДДС върху таксите.Към
Постановлението за разноските,като неразделна негова част,са приложени и две
приложения,в които се съдържа списък по пера на приетите такси и разноски,дължими от
всеки от длъжниците.От приложение № 2 е видно,че В.В. дължи сумата от 350лв.като ½ от
адв.възнагражение,а останалата част до сумата от 716,25лв.представляват разноски по
ТТРЗЧСИ.
По отношение на първото възражение на жалбоподателката,касаещо
разноските:Жалбоподателката счита,че не се дължат разноски от страна на длъжниците,а
същите следва да останат за сметка на взискателя,тъй като производството е такова по
спорна съдебна администрация,а не по исков процес,поради което направените разноски от
всяка от страните следва да се понесе от тях така,както са направени.В случая обаче се касае
за извършване на нов въвод по чл.525 от ГПК,който е трети по ред,т.е. за трети път се
изпълнява въвод по едно и също съдебно решение.При въвод по този ред-при самоволно
възвръщане на владението,(за което има данни по делото),разноските следва да са за сметка
на длъжника,извършил самоуправството.
Що се отнася до изложените в жалбата съображения,касаещи адвокатското
възнаграждение:Първият довод на жалбоподателката е,че адв.възнаграждение не е
съобразено с приложението на чл.10,т.3 от НМРАВ,според който база за определяне на
размера на възнаграждението е стойността на имота,а в случая по делото липсвали данни
каква е стойността на имота.Тук следва да се отбележи,че данни за стойността на имота се
съдържат в представения по изп.дело нотариален акт за дарение № 152,том III/2018г.,в
който е посочена данъчната оценка на имота към 2018г.-65 902лв.Макар тази данъчна
оценка да е от преди няколко години,ноторно известен факт е,че цените на недв.имоти
непрекъснато нарастват,поради което актуалната данъчна оценка на имота към момента би
била още по-висока.При така определената данъчна оценка по нотариалния акт и при
съответното изчисление съобразно цитирания чл.10 от НМРАВ е видно,че определеният
2
адв.хонорар от 700лв. (за длъжницата В. -½ от него,т.е.350лв.),в който е включено и
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело,не само не е на определения от
Наредбата минимален размер,а дори под него.
Не се споделят и съображенията в жалбата,че жалбоподателката не е дала повод за
образуване на изпълнителното дело.Установява се от данните по делото,че са били
осъществявани други предходни въводи,като при единия от тях имотът е бил заварен без
каквито и да било поставени гранични знаци или разделителна линия,което само по себе си
е достатъчно,за да се приеме,че длъжниците с поведението си са дали повод за образуване
на изп.производство.
Изложените аргументи в жалбата в подкрепа на твърдението,че лицето,в полза на
което е издаден повторно изп.лист-Д.Н.,не е нито универсален,нито частен правоприемник
на страните по гр.д.№ 2302/99г. К. Д.,Е. К. и С. К.,се опровергават от представените в
изп.производство писм.доказателства-нотариални актове и съдебни решения,които
легитимират взискателя като правоприемник на лицата,участвали като страни в
производството по гр.д.№ 2302/99г.
Жалбоподателката е оспорила и внасянето на таксите и разноските от страна на
взискателя.Видно от преписа на изп.дело,има достатъчно доказателства затова,че
взискателят е внасял вменените му такси и разноски,включително контролни фишове от
ел.банкиране на ЧСИ,както и издадени фактури и сметки.
Последното възражение в жалбата касае разноските извън адв.възнаграждение в
размер на 366,25лв,за които се твърди,че са посочени само в общ размер,без разбивка и
дефиниране по пера и основание.Липсвали данни как е формирана тази сума и такси по кои
точки от ТТРЗЧСИ са включени в нея.
В самото Постановление действително такава разбивка не е направена.Но към
Постановлението има две приложения,за всеки от двамата длъжници,за които изрично е
посочено,че са неразделна част от постановлението и в които много подробно и ясно са
посочени всички направени разноски и такси,включително основанието им-с посочване на
съответните точки от ТТРЗЧСИ,датата на извършването им,в какво се състоят и в какъв
размер.С приложение № 2,касаещо жалоподателката,изчерпателно са изброени всички
приети такси и разноски,дължими от длъжника В.В.
С оглед на изложеното дотук се налага извода,че атакуваното Постановление за
разноски от 26.09.21г.,обективирано в покана за доброволно изпълнение,връчена при отказ
от страна на длъжника на 28.09.21г.,е правилно и законосъобразно,поради което жалбата
против него следва да се остави без уважение.
Искането за спиране на изпълнението,направено в жабата,следва да се остави без
уважение предвид произнасянето по жалбата с настоящото решение.Отделно от това следва
да се отбележи,че обжалването на акта на съдебния изпълнител за разноските според
настоящия състав на съда не съставлява принципно мотивирано основание за спиране като
цяло на изпълнението по образуваното изпълнително производство.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Г. В.,ЕГН-********** от гр.П. чрез
пълномощника й адв.Р.П. против Постановление за разноски от 26.09.21г.,обективирано в
покана за доброволно изпълнение,връчена при отказ на 28.09.21г.,постановено по изп.д.№
3
129/21г.по описа на ЧСИ И. К. и район на действие ОС-Пловдив,като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Г. В.,ЕГН-********** от гр.П.чрез адв.Р.П.
за спиране на изпълнението по изп.д.№ 129/21г.по описа на ЧСИ И.и район на действие ОС-
Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4