РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Русе, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500260 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗЕАД „ЦКБ Живот“, ЕИК ********* със
седалище гр.София против решение №267/06.03.2023 г., постановено по гр.д.
№ 4336/2022 г. по описа на Русенския районен съд, с което са осъди за
заплатят на „ЦКБ“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София сумата в
размер на 2000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
застраховка „Живот“ по застрахователна полица № 141К0082115,
обезпечаващо изпълнението на задълженията по договор за потребителски
кредит № 79300КР-АА-9511/14.02.2018г, сключен между „ЦКБ“ АД-София и
Д.Р. Й., поч. на 11.11.2020 г. Твърди се, че решението е недопустимо,
евентуално неправилно като постановено при допуснати процесуални
нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост
по съображенията, изложени в жалбата. Претендира обезсилване на
решението и прекратяване на производството поради недопустимост на иска,
евентуално същото да се отмени и да се постанови ново решение, с което
предявеният иск се отхвърли съответно да се намали размера на обезщетение
с 2/3. Претендират се и направените разноски.
1
Ответниците по жалбата М. В. Й., Р. Д. Й. и В. Д. В. чрез пълномощника
си адв. Н.Т. са подали отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразяват
становище, че въззивната жалба е допустима, а по същество се оспорва
нейната основателност по подробно изложените съображения. Считат
решението за правилно и искат същото да се потвърди, както и да им се
присъдят направените разноски за въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата „Централна кооперативна банка“ АД- гр.София
не е подал отговор по чл.263 от ГПК и не взема становище по жалбата.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявен от М. В. Й., Р. Д. Й. и В. Д. В.
иск с правно основание чл.134 от ЗЗД във вр.чл.383, ал.3 от КЗ.
От събраните по делото доказателства е установено, че М. В. Й., Р. Д. Й.
и В. Д. В. са законни наследници на Д.Р. Й., починал на ******* г.
На 14.02.2018 г. Д.Р. Й., в качеството на кредитополучател и „ЦКБ“АД-
гр.София, в качеството на кредитодател, сключили договор за потребителски
кредит № 2 79300КР-АА-9511/14.02.2018 г., по силата на който е Й. получил
сумата от 23 300 лв. и е поел задължение за погасяване на кредита в срок до
01.02.2026 г. съгласно погасителния план. На същата дата
кредитополучателят Д. Й. е сключил със застрахователна полица № 141 К
0082115 със ЗЕАД „ЦКБ Живот" ЕАД- София договор за застраховка
"Живот" на кредитополучател в полза на кредитора „ЦКБ“ АД-София със
застрахователната сума - размера на остатъка от главницата към датата на
застрахователното събитие и срок на застраховката от 15.02.2018 г. до
14.02.2026 г. Договорът за застраховка е бил сключен във връзка с договора
за кредит. Застрахователното покритие включвало следните рискове: смърт
вследствие заболяване, смърт вследствие злополука, трайна загуба на
нетрудоспособност следствие заболяване и трайна загуба на
2
нетрудоспособност вследствие злополука. При настъпване на покрит риск
„смърт вследствие заболяване“ застрахователя следвало да плати на банката
непогасената част от главницата по кредита към момента на смъртта.
Уговорена била годишна застрахователна премия от 105.55 лв., която с
платежни нареждания от 14.02.2018 г., 31.01.2019 г. и 12. 02. 2020 г. е била
платена за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Договорът за застраховка е бил сключен
при ОУ, които регламентират елементите на застрахователния договор,
застрахованите лица, застрахователното събитие, покритите рискове,
изключените рискове, прекратяването на договора, изплащането на
застрахователни обещетения и суми. Общите условия са били подписани от
застрахованото лице Й., което е заявило, че ги приема. В раздел V
"Изключени рискове", т. 14. 6 от Общите условия, било предвидено, че
застрахователят изключва от покритие и се освобождава от задълженията си
по договора, в случай на предшестващи заболявания, за които е имало
проявени симптоми преди началото на застраховката, дори в случаите, когато
самото заболяване не било диагностицирано, както и всички усложнения в
резултат на предшестващи заболявания.
На 19.04.2019 г. Д. Й. е подал до застрахователя заявление за настъпило
застрахователно събитие-трайна загуба на работоспособност. С писмо от
14.05.2019г. ЗЕАД „ЦКБ Живот" е уведомило застрахования, че не дължи
застрахователно обезщетение по предявената претенция. Отказът да се плати
е бил мотивиран с факта, че застрахования не е декларирал в здравната
декларация, неразделна част от застрахователната полица, че е с
диагностицирани и системно лекувани артериална хипертония и захарен
диабет, както и за извършена алопластика на тазобедрена става. Поради това
застрахователя е приел, че договора е сключен без реално отразяване на
здравословното състояние на Й. и че ако последния е бил обявил
заболяванията от които е страдал, то застрахователният договор не би бил
сключен.
Здравна декларация, подписана на 14.02.2018 г. от застрахованото лице
липсва удостоверяване на заболявания и съответно на провеждане на лечение.
В срока действие на договора за застраховка "Живот“ е настъпило
застрахователното събитие - смъртта на застрахования кредитополучател Д.Р.
Й., поч. на ******* г.
3
С декларация за застрахователно събитие М. Й. е уведомила
застрахователя за настъпилата смърт на Й., въз основа на която била
обраувана щета № 141 К 200135. Застрахователното дружество с писма от
23.12.2020 г. до „ЦКБ“АД и М.Й. е отказало да изплати застрахователно
обезщетение, като се е позовало на премълчано обстоятелство около
застрахованото лице, подвеждане на застрахователя и въз основа на
предходния отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Установено е, че на 10.11.2020г. Д.Р. Й. е бил приет за лечение в
Пневмологично отделение при СБАЛПФЗ „Д-р Димитър Граматиков"- гр.
Русе, където е починал на *****г. с окончателна диагноза: COVID-19,
идентифициран вирус. Двустранна интерстициална пневмония.
С приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че
непосредствената причина за смъртта на Й. са настъпилите усложнения от
заболяването COVID19, което се водило особено опасна инфекция. На
починалия не била извършвана аутопсия, поради което не може да се дадат
обективни данни за състоянието на хроничните му заболявания към момента
на смъртта. Експертът е посочил хроничните заболявания, а именно:
миелодиспластичен синдром, захарен диабет- неинсулино зависим тип,
хипертонична болест II ст., подагра., както и че при тези тези заболявания,
протичането на COVID-19 е много по-тежко и често води до летален изход,
но посочените заболявания не са в пряка причинно- следствена връзка с
непосредствената причина за смъртта. В медицинската документация няма
обективни данни за възникнали усложнения на посочените хронични
заболявания, които да дават основание да се приеме, че същите са
конкурентен фактор за настъпването на смъртта на лицето.
Към момента на смъртта на Д. Й. дължимите суми по договор за кредит
били в размер на 17290.93 лв.- главница и 324.80 лв.- договорна лихва.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал спора по
същество като е приел, че законните наследници на застрахованото лице по
договора за застраховка „Живот“ са активно процоцесуално легитимирани по
иска и го е уважил по съображения, че банката в качеството на ползващо се
лице се явява длъжник по отношение на ищците и има задължението да
предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия
относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на
4
застрахователната сума по застрахователния договор, а като не предприела
тези действия е заплашила правната сфера на наследници на починалия
кредитополучател.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждането на спора не са допуснати процесуални нарушения,
правилно са установени релеватните за спора факти на база на задълбочен
анализ на доказателствата и правилно е приложен материалния закон.
Разпоредбата на чл.134 от ЗЗД урежда непрекия иск на кредитора за
защита на чужди права- имуществените права на неговия длъжник, когато
последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на
кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи
от чисто личната преценка на длъжника.
Застрахованият по застраховка "Живот" или "Злополука"
кредитополучател, респективно неговите наследници притежават правен
интерес и активна процесуалноправна легитимация да предявят иск срещу
застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение в полза на
банката при наличие на процесуалните предпоставки на чл.134 от ЗЗД, а
именно: 1/ ищецът /процесуален субституент/ твърди, че има качеството на
кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т. е. че има вземане към това
лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2/ ищецът
/процесуален субституент/ твъри, че неговият длъжник и титуляр на правата,
които се защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява
имуществените си права; 3/ неупражняването на правата на длъжника на
ищеца /процесуален субституент/ заплашва удовлетворяването на последния,
т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали имуществото си; 4/
ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да претендира
осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията. В таози
смисъл решение №138/ 05.01.2015 г. на ВКС, постановено по т.д.№ 1727/2014
г.
В настоящият случай ищците имат качеството на законни наследници на
застрахования кредитополучател, същите са навели твърдения, че банката има
качеството на техен длъжник и същата като титуляр на притезанието
бездейства, с което рискува да намали имуществото. В това си качеството
същите са активно процесуално правно легитимирани по иска. Същият е
5
допустим и правилно е разгледан по същество.
Правилно е прието, че предявеният иск е основателен.
По силата на договор за кредит, сключен на 14.02.2018 г. между „ЦКБ“
АД-София и Д.Р. Й., починал на ***** г. , последният е имал качеството на
кредитополучател. С цел обезпечаване на риска от неизпълнение на
задълженията по договора за кредит, същият е сключил договор за
застраховка „Живот“ на кредитополучател с жалбоподателят, сключен в
изискуемата от закона форма. Застрахователният договор е сключен при ОУ,
приети от застрахованото лице.
Съгласно чл.383 от КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до
размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за
обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо
главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на
застрахователното събитие. При смърт на длъжника- застраховано лице по
застрахователния договор по повод негово неимуществено благо, кредиторът
е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими
действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя
на застрахователната сума по застрахователния договор. По повод
изплащането на обезщетение по застраховката наследниците на длъжника по
кредита имат права на застрахован, освен правото да получат обезщетението
до размера на непогасената част от задължението.
В чл.383, ал.4 от КЗ изрично е посочено, че в случаи на настъпване на
застрахователно събитие и съгласно условията на основния договор между
кредитора и длъжника и условията на застрахователния договор
застрахователят извършва плащане към кредитора до размера на непогасената
част от задължението по ал. 1. Остатъкът от застрахователното обезщетение,
в случай че такова е налице, се заплаща: на длъжника или на неговите
наследници, или на третите ползващи се лица, когато застраховащ е
длъжникът.
В настоящият случай смъртта на застрахованото лице е настъпила в
срока на действие на застрахователния договор и същата съставлява покрит
застрахователен риск, поради което за жалбоподателят като застраховател е
6
възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в полза на
банката- кредитодател. Същата има задължението да предприеме с грижата на
добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и
изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по
договора за застраховка „Живот“. Банката не е предприела действия за
получаване на дължимото застрахователно обезщетение и е застрашила
имуществената сфера на законните наследници, което е обусловило тяхната
активно материално правна легитимация по иска.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил установената съдебна
практика, обективирана в решение № 60063/ 30.06.2021 г. на ВКС по т. д. №
351/2020 г., съгласно която с разпоредбата на чл.362, ал.1 от КЗ е въвена
възможността застрахователят да поставя въпроси на застрахования за
съществените обстоятелства; въвено е задължение за застрахования да
отговори, когато такива въпроси са поставени; изключини са от
класификацията "съществени за риска" тези обстоятелства, за които
застрахователят не е поставил въпроси - чл.362, ал.2,предл.1 от КЗ.
Прилагането на чл.362 от КЗ е от съществено значение за преценката на
застрахователя дали да сключи договор при наличие на посочените от
застрахования обстоятелства или не. Законодателят изрично е посочил
неблагоприятните за застрахователя последици при сключване на договор
въпреки неблагоприятните отговори, неясните такива, липсата на отговори на
застрахования. Според ВКС преценката относно здравния статус
/обстоятелство от съществено значение за риска/ на застрахования би
следвало да се основава на информация, събрана/ установена по реда на
чл.362 от КЗ, а не на отрицателна информация към застрахования. Дори и в
този случай, обаче, следва да е налице конкретика и съответната клауза да е
формулирана ясно и разбираемо. В случая клаузата на изключението, че
застраховката не покрива предшестващи заболявания, за които е имало
проявени симптоми преди нейното начало, дори в случаите, когато самото
заболяване не е било диагностицирано, както и всички усложнения в резултат
на предшестващи заболявания, е твърде обща и неясна, като същата не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора /чл.143,ал.2,т.19 от ЗЗП/.
Разпоредбата на чл.143,ал.2,т.6 от ЗЗП сочи, че неравноправна е и всяка
7
клауза в договор с потребител, която позволява на търговеца да се освободи
от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не
е предоставена на потребителя.
Посочената клауза на ОУ позволява на застрахователя почти във всички
случаи да се позове на изключен застрахователен риск и да не заплати
застрахователно обезщетение, докато задължението на потребителя за
плащане на застрахователна премия е безусловно. По силата на чл.146, ал.1 от
ЗЗП клаузата за изключение от застрахователното покритие е неравноправна
и нищожна и не може да бъде основание за отхвърляне на исковете.
Правилно е прието, че съдът е длъжен да следи служебно за наличието на
клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го
заобикалят или пък накърняват добрите нрави и в този смисъл се явяват
нищожни. Правилно първоинстанционният съд е съобразил разрешението,
дадено в решение по т. д. № 351/2020 г. на ВКС относно неравноправността
на клаузата в общите условия, позволяваща на застрахователя почти във
всички случаи да се позове на изключен застрахователен риск при
предшестващи заболявания на застрахованото лице и законосъобразно е извел
извод, че клаузата на чл.14. 6 от ОУ е нищожна.
Отделно от това правилно районният съд е посочил, че по делото не са
налице основания за отказ да се плати застрахователно обезщетение.
Застрахованото лице е имало хронични заболявания, които не са били
отразени в подадената от него здравна декларация. Тези му заболявания обаче
не са в пряка причинно-следствена връзка с непосредствената причина за
смъртта, поради което отказът на застрахователят да плати обезщетение е
незаконосъобразен.
„ЦКБ“ АД- София като ползващо се лице по процесния застрахователен
договор е отправил искане за заплащане, но след получения отказ не е
предприел необходимите действия, за да реализиране на правата на
застрахования по договора. Бездействието на длъжника /застраховател/ да
изплати застрахователно обезщетение на кредитора на своя кредитор /ЦКБ
АД/ заплашва имуществената сфера на застрахования, респ. на неговите
наследници, което обуславя основателността на предявеният иск
Искът е основателен, доказан е по размер и правилно е уважен.
8
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което не подлежи на
касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските по делото са в тежест на
жалбоподателя.
Ответницата по жалбата М. Й. е направила разноски в размер на 500 лв.-
платено адв. възнаграждение, които следва да й бъдат заплатени. Останалите
ответници по жалбата не са направили разноски.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №267/06.03.2023 г., постановено по гр.д.№
4336/2022 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА ЗЕАД „ ЦКБ Живот“, ЕИК ********* със седалище гр.София
да заплати на М.В. Й. от гр.Русе сумата в размер на 500 лв. разноски за
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9