Решение по дело №3813/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………./17.07.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

                                                                                  

при участието секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3813 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени искове от С.К.К., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез адв. В.О.М. ***, с адрес за съобщения в гр. Варна****и адв. Ц.К.Л. ***, с адрес за съобщения гр. Варна, ****, против ответника М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, aп. 1 комулативно съединени искове, за осъждане на ответника М.Г.К. на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да заплати на ищцата обезщетение в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща месечни наемни вноски в размер на 200 лв. за период от три месеца и половина за ползата от нейната идеална част от апартамент, находящ се в гр. Варна, ****от която била лишена, считано от деня на писменото поискване - 19.11.2018 год. до депозиране на настоящата искова молба, ведно с лихвите за забава, както и за осъждане на М.Г.К. да заплаща на ищцата месечна наемна цена от първо до пето число на месеца по банков път за ползата на нейните идеална част от апартамент, находящ се в гр. Варна, ****, от която била лишена, считано от депозиране на настоящата искова молба занапред до ликвидиране на съсобствеността, ведно с лихвите за забава.

С изрична молба вх.№23731 от 01.04.2019 г. ищецът С.К.К. оттегля исковата си претенция по втория предявен иск, а именно: за осъждане на М.Г.К. да заплаща на ищцата месечна наемна цена от първо до пето число на месеца по банков път за ползата на нейните идеална част от апартамент, находящ се в гр. Варна, ****, от която била лишена, считано от депозиране на настоящата искова молба занапред до ликвидиране на съсобствеността, ведно с лихвите за забава. С Определение №4388/02.04.2019г. съдът прекратява на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 3813/2019 г. по описа на Районен съд, град Варна в частта, касаеща предявения от С.К.К., ЕГН: **********, с адрес ***, против М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, aп. 1 иск за осъждане на М.Г.К. да заплаща на ищцата месечна наемна цена от първо до пето число на месеца по банков път за ползата на нейните идеална част от апартамент, находящ се в гр. Варна, ****, от която била лишена, считано от депозиране на настоящата искова молба занапред до ликвидиране на съсобствеността, ведно с лихвите за забава.

С изрична молба вх.№96079 от 23.12.2019 г. ищецът С.К.К. оттегля исковата си претенция по предявения иск за присъждане на обезщетение за забава от датата на падежа на задължението, до предявяване на иска в съда.

С Определение № 1073 от 16.01.2020 г. съда прекрати на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 3813/2019 г. по описа на Районен съд, град Варна в частта, касаеща предявения от С.К.К., ЕГН: **********, с адрес ***, против М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, aп. 1 иск за осъждане на М.Г.К. да заплати на ищцата обезщетение за забава върху претендираната главница, считано от деня на писменото поискване - 19.11.2018 год. до депозиране на настоящата искова молба – 08.03.2019г.

Твърди се в исковата и уточняващите молби, че ищцата е наследник на баща си ****, починал на 04.11.2004 год. и на баба си по бащина линия - ****, починала на 08.04.2010 год. Твърди, че през 2018 год. получила покана за доброволно изпълнение от Община Варна - Дирекция „Местни данъци" като данъчно задължено лице за дължима сума за данъци на апартамент, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост- ЗПЗ", бл. 104, вх. 5, ет. 1, an. 1 от което разбрала, че е съсобственик на апартамента с моята леля - М.Г.К., която е сестра на починалия ми баща. Твърди, че заплатила и продължава да плаща дължимите данъци за гореописания имот. Твърди, че през същата 2018 год. провела два пъти разговор с отв.М.К., която предложила или да й изплати припадаща й се част от имота по данъчна оценка или да й възстанови платените от мен данъци за имота и да се откажа от наследство. Твърди, че след като не се съгласила на посочените два варианта, самата ищца предложила ответницата да й заплати по пазарни цени нейната идеална част, или да й заплаща наем за това, че ползва целия апартамент заедно със семейството си и реално не съществува възможност ищцата да отдава под наем своята част или да я ползва. Твърди, че ответницата не се съгласила на тези варианти, като по този начин я лишавала от възможността да ползва и да се разпорежда със своята идеална част от имота.

Приема, че е лишена от възможността да си служа с общата вещ, тъй като съсобственикът й ползва лично цялата вещ за задоволяване на собствени нужди и нужди на семейството си. Твърди, че на 19.11.2018 год. процесуалният представител на М.К. - адв. В.П.И. получил нотариална покана отправена от ищцата до ответницата за явяване в нотариалната кантора на нотариус **** за заплащане на обезщетение в размер на 2400 лв., представляваща сумата от 200 лв. месечен наем за ползваната моя 1/2 ид. част от имота за период от 12 месеца и подписване на срочен договор за наем. Твърди, че на 29.11.2018 год. е съставен констативен протокол от помощник -нотариус при ****, видно от който адв. В.П.И. в качеството си на пълномощник на М.К. оспорва квотата на собственост на С.К. и прави отказ за споразумяване по отношение на заплащането на обезщетение, представляващо наем на имота.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата М.Г.К., чрез процесуалния й представител – адв. В.П., в който се оспорват предявените искове като неоснователни. Не се оспорва твърдението, че процесният имот се ползва от ответницата. Оспорват се квотата на ищцата в съсобствеността на имота, както и размера на претендирания наем на имота. Твърди, че ищцата не е имала ефективна емоционална връзка с роднините си, които наследявала, както и с ответницата. Твърди, че ответницата е предложила на ищцата да й предодстави ключове от имота, както и оспорват твърдението, че й пречат да ползва имота. Заявяват желание да предоставят на ищцата комплект от ключове и тя да ползва свободно припадащата й се според ответницата имот, съобразно с правото си на собственост върху 1/6 ид.части от него.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представено и прието по делото удостоверение за наследници с изх. № АУ114684МЛ/22.11.2018 год. от район „Младост" към Община Варна се установява, че ищцата С.К.К., ЕГН: ********** е наследник на баща си ****, починал на 04.11.2004 год. и на баба си по бащина линия - ****, починала на 08.04.2010 год. Установява се, че другият наследник на баба й **** е ответницата М.Г.К. – нейна дъщеря и леля на ищцата.

От представена справка от НБД“Население“ се установява, че ****е починал на 20.07.1992г., като негови наследници са преживялата му съпруга, както и неговите деца **** и дъщеря М.Г.К..

От представения по делото Договор №25137/20.02.1992г. се установява, че Община Варна е продала на **** и нейния съпруг ****, на първи жилищен етаж, в жилищна сграда в гр.Варна, ****/бивш комплекс „****“/, ****, със застроена площ от 59,75 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, санитарни помещения и две тераси, ведно с принадлежащото му избено помещение №1 с полезна площ от 7,19 кв.м., заедно с 0,4909 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху мястото от 66,52 кв.м., при съседи на жилището: тревна площ, калкан и ап.от вх.4, стълбище и ап.2, паркинг, тревна площ с детска площадка и ап.2, при съседи на избеното помещение: коридор и изба на ап.4, изби от вх.6, изба на ап.8, тревна площ.

От представени по делото покана за доброволно изпълнение издадена от Община Варна - Дирекция „Местни данъци“ и Съобщение за задълженията към 05.02.2018г. се установява, че ищцата, в качеството й на данъчно задължено лице е поканена да заплати дължими суми за данъци на апартамент, находящ се в гр. Варна, ****, в който като съсобственици са с ответницата, както следва: дължими главници за периода 2008-2017г. в раззмер от 206,21лв. и лихва за забава от 72,51 лева, както и дължима такса за битови отпадъци за същия период в размер на 101,74лв. и лихва за забава от 35,91 лева. Поканена е да заплати и дължими за 2018г. 1-ва вноска за данък в размер на 16,71лв. и лихва за забава от 0,17лв., както и дължима такса битови отпадъци в размер на 8,19 лв. и лихва за забава от 0,08 лева.

От преддставени по делото документи – приходна квитанция издадена от Общи Варна от 12.09.2018г. се установява, че ищцата е заплатила данъчни задължения в размер на 469,63лв., дължими за идеалните части от собствеността й в процесния недвижим имот.

От представена по делото нотариална покана се установява, че на 19.11.2018 год. процесуалният представител на М.К. - адв. В.П.И. е получил нотариална покана отправена от ищцата до ответницата, за явяване в нотариалната кантора на нотариус **** за заплащане на обезщетение в размер на 2400 лв., представляваща сумата от 200 лв. месечен наем за ползваната нейната 1/2 ид. част от имота за период от 12 месеца и подписване на срочен договор за наем.

От представен по делото констативен протокол от 29.11.2018 год. се установява, че на същата дата помощник -нотариус при **** е удостоверил, че адв. В.П.И. в качеството си на пълномощник на М.К. оспорва квотата на собственост на С.К. и прави отказ за споразумяване по отношение на заплащането на обезщетение, представляващо наем на имота.

Ангажирани са по делото гласни доказателства от ищцата чрез разпит на свидетелите ****. Първата свидетелка излага, че е братовчедка на ответницата. Твърди, че е виждала ищцата много рядко и дори не е сигурна дали може да я познае, тъй като с ответницата и нейното семейство не е поддържала връзка. Заявява, че знае от ответницата, че ищцата искала пари за ползването на апартамента, в който живее семейството на ответницата. Знаела, че ответницата й казала, че била предложила на ищцата ключове от апартамента, но тя отказала. Заявява, че на практика целия апартамент се ползва от семейството на ищцата, което се състои от трима души. Разполагат с хол, спалня и кухня, както и общи баня и тоалетна.

Свидетелят ****– син на ответницата твърди, че ищцата му е братовчедка, но никога не се били виждали с нея. Заявява, чме той заедно с родителите си живеят в апартамент в ****. Апартамента се състоял от хол, спалня, кухня, баня и тоалет общи. Той самия обитавал хола, а родителите му - спалнята. Твърди, че в края на зимата началото на пролетта на 2019г. ищцата ги посетила и тогава той се запознал с нея. Разговаряли двете с ответницата като чул, че майка му й предложила ключ от апартамента, за да може да влиза да живее при тях. Заявява, че не знаел в коя стая ответницата е предложила да живее ищцата. Твърди, че не знаел дали ищцата има семейство, както и как точно биха могли да живеят заедно. Ищцата заявила, че иска пари от наследството си, а не ключ. Не знаел каква част от собствеността на апартамента е на ищцата.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, предмет на експертизата е следният недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №1, на първи жилищен етаж, в жилищна сграда в гр.Варна, ****/бивш комплекс „****'7, ****, със застроена площ от 59,75 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, санитарни помещения и две тераси, ведно с принадлежащото му избено помещение №1 с полезна площ от 7,19 кв.м., при граници на избата: запад - маза №23, север - калкан, изток - маза №26, юг - маза коридор, заедно с 0,4909 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху мястото от 66,52 кв.м., при съседи на жилището: тревна площ, калкан и ап.от вх.4, стълбище и ап.2, паркинг, тревна площ с детска площадка и ап.2, при съседи на избеното помещение: коридор и изба на ап.4, изби от вх.6, изба на ап.8, тревна площ. Вещото лице приема, че следва средния месечен пазарен наем на Апартамент № 1 с идентификатор ****с площ 59,75 кв.м., с адм.адрес гр.Варна, гр. Варна, ж.к."Младост" бл.104, ех. 5, ет.1 да бъде определен в размер на 300 лева (триста лева). Съответно определям средния месечен пазарен наем за 1/2 ид.част от Апартамент № 1 с идентификатор ****с площ 59,75 кв.м., с адм.адрес гр.Варна, гр. Варна, ****на сумата от 150 лева (сто и петдесет лева). Определям средния месечен пазарен наем за 1/6 ид.част от Апартамент № 1 с идентификатор ****с площ 59,75 кв.м., с адм.адрес гр.Варна, гр. Варна, ****на сумата от 50 лева (петдесет лева). Вещото лице приема, че дължимото обезщетение за забава в зависимост от квотите в съсобствеността е както следва: при квота 1/2 ид.ч. размера на дължимото обезщетение за забава за период от 29.112018г. до 08.03.2019г. е в размер на 14,58лв., а при квота 1/6 ид.ч. размера на дължимото обезщетение за забава за период от 29.11.2018г. до 08.03.2019г. е в размер на 4,86 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на исковете с правна квалификация чл.31, ал. 2 ЗС, ищцата следва в условията на пълно и главно доказване да установи в процеса, че с ответницата са били съсобственици на посочената в исковата молба вещ при посочените квоти в рамките на заявения период, в който ответницата и семейството й са ползвали лично имота за нужди на семейството си, като са възпрепятствали ищцата да ползва общата вещ, че ищцата е поискала да ползва имота посредством писмена покана до съсобственика; следва да се установи и размерът на претендираните обезщетение за лишаване от ползване и обезщетение за забава.

В случай на установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на исковата претенция, в тежест на ответниците е да установят изпълнение на задължението си да заплатят дължимото обезщетение или наведените от ответниците правоизключващи възражения.

По делото е прието за безспорно, а и се установява от приетите писмени доказателства, че С.К.К. и М.Г.К. са съсобственици на посочения в исковата молба недвижим имот при равни квоти, както и че в процесния период семейството на ответницата са ползвали имота.

От представените удостоверения за наследници и справки от НБД „Население“ се установява, че единия от купувачите на процесния имот- ****е починал на 20.07.1992г., като негови наследници по закон са преживялата му съпруга ****, починала, както и неговите деца **** и дъщеря М.Г.К.. Съпругата и съсобственик на имота - **** е починала на 08.04.2010 год., като нейни наследници са децата й **** и М.Г.К.. Доколкото синът й **** е починал на 04.11.2004 год., т.е. преди наследодателката си, той се замества по право, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за наследството от дъщеря си С.К.К., ЕГН: **********. Съобразно чл. 10, ал.1 ЗН низходящите на наследодателя, починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. 

 

 

 

 

Налице е писмено поискване чрез отправената нотариална покана, получена от ответницата на 19.11.2018г., чрез надлежно упълномощен от нея процесуален представител, който я представлява и в настоящото производство, видно от приетата разписка, чиято формална доказателствена сила не е оспорена. Разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС предвижда, че обезщетение се дължи именно от деня на писменото поискване. Съобразно дадените указания с ТР №7/2012г. на ОСГК, веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. С решение №381/08.07.2010г. по гр.д. №272/2009г. на ВКС, IV г.о. е прието, че е достатъчно поканата да е отправена и достигнала до единия от съпрузите, които ползват имота.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване и се установи от ангажираните гласни доказателства, че в претендирания период наследственият имот - жилище, се е ползвал от семейството на М.Г.К.. От ангажираните по делото от ответниците гласни доказателства се изяснява и че в имота живее и сина на семейството – св.Сребрин Николов. Съобразно задължителните разяснения на ТР №7/2012г. на ОСГК, лично служене с вещта е налице и когато вещта се ползва от съсобственика и чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездно я е предоставил.

Дори и да не се създават трудно преодолими пречки пред неползващия съсобственик, само по себе си ползването на целия имот лишава другия съсобственик от възможността да ползва своята идеална част от съсобствения имот и го възпрепятства спокойно да упражнява правото си. Не се твърди и не са налице данни по делото на ищцата да е предоставена реална, практическа възможност да ползва имота и тя да е отказала. Макар в показанията си и двамата свидетели да твърдят, че знаят от ответницата, че е предложила на ищцата да ползва жилището, от показанията на св.Сребрин Николов се установява, че за него самия е неясно по какъв начин ищцата би могла да ползва жилището, доколкото неговото семейство ползва всички помещения и е практически невъзможно разделяне и обособяване на помещения, които да ползва единствено ищцата.

Съдът приема, че в случая квалификацията на иска намира правното си основание в чл.31, ал.2 ЗС, който е специална хипотеза на неоснователно обогатяване и задължението за заплащане на обезщетение е свързано с удовлетворяване общите нужди на семейството, поради което отговорността на двамата съпрузи е солидарна по силата на закона /в този смисъл решение №381/08.07.2010г. по гр.д. №272/2009г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и задължително за настоящата инстанция, както и определение №248/19.02.2013г., постановено по гр.д. №1032/2012г. на ВКС, IV г.о./.

Така, съдът намира, че искът с правно основание чл.31, ал.2 ЗС срещу ответницата е доказан по основание и доколкото от нея не са представени доказателства за заплащане, на ищеца се дължи обезщетение за лишаване от ползването на процесния недвижим имот.

Досежно размера на дължимото обезщетение съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, според което средният месечен пазарен наем за ½ ид. част от процесния имот е 150лв, т.е. дължимия наем на имота за периода от три месеца и половина е в общ размер от 525 лв., до който размер искът следва да бъде уважен с оглед установените права в съсобствеността, а за разликата над тази сума, до предявения размер от 200лв. месечно/в обща размер от 700лв./ искът следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер. Доколкото ищцата не претендира присъждане на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, то съдът не следва да се произнася по нейната дължимост.

Претендират се от ищцата сторени по делото разноски в общ размер от 760 лв, от които 50.00лв. държавна такса, 10лв. съдебни удостоверения, 200лв. депозит за експертиза и 500лв адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от искова, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски в общ размер от 570лв.

От ответницата се претендира адвокатско възнаграждение в размер от 600лв. С оглед представените доказателства за заплащането му и съразмерно с отхвърлената част от иска, доколкото ответната страна не е предявила претенции за репариране на разноски по оттегления иск, в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски в размер от 150 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, aп. 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, ****за периода от деня на писменото поискване - 19.11.2018 год. до депозиране на настоящата искова молба – 08.03.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над  575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/ до предявения размер от 700лв /седемстотин лева/, на основание чл.31, ал.2 ЗС.

ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, aп. 1 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 570 лева/петстотин и седемдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.К., ЕГН: **********, с адрес ***, aп. 1 сумата от 150лв /сто и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: