РЕШЕНИЕ
№ ………..
***,
27.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, девети наказателен състав в
публичното съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
|
|
|
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдията ЯКИМОВА НАХД № 2404
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 35-0000752/ 20.10.2020 година на ***, с което на
***, представлявано от В.Ж.Д. на основание, чл. 96 ал.1 т., предл. последно
от ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лв .
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
редовно призован се представлява в съдебно заседание от ***.. В жалбата се излагат
твърдения за материалноправна и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление, несъответствие на правните норми в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, довели до нарушаване на правото на защита. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
ОТВЕТНИКЪТ
- редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание. В писмото,съпровождащо преписката излага становище,че
НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразено.
Жалбата
е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От формална страна Наказателното
постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, съгласно
представената Заповед РД-08-30№24.01.2020г. на МТ.
Актът бил съставен на
17.09.2020г., около 12.40 часа в ***- сградата на „АА“ В него актосъставителя отбелязял, че след
запознаване с разпореденото със ЗППАМ №РД-14-1708/29.07.2020г. на *** и
приложените към нея пътен лист сер.ВА№537120 от 29.07.20г., товарителница сер.V-3
№146285 от 29.07.2020г. и справка от
инф.система Лицензи-гр.София се установило следното адм.нарушение: Превозвачът ***,притежаващ
лиценз на Общността №***,валиден до 16.07.25г. за международен автомобилен превоз
на товари е допуснал и разпоредил да бъде извършен обществен превоз на товарина
територията на РБ, видно от товарителница сер.V-3
№146285 от 29.07.2020г. по маршрут от *** до ***, видно от пътен лист сер.ВА№537120
от 29.07.20г.,с товарен автомобил *** с рег.№***,собственост на В.Д. и водач ***,
като водача *** не е снабден/няма издадено/ със заверено копие от превозвача на
притежавания лиценз на общността №*** за описания автомобил.
Въз основа на АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което било възпроизведено съдържанието
на АУАНът и било посочено също, че превозът
е извършен на 29.07.20г.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства – Наказателно постановление № 35-0000752/ 20.10.2020 година на ***,
копие от акт за установяване на административно нарушение с бланков № 278358 от
17.09.2020 година на ***
В горната насока са и
събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетелите А.М. и П.П.,
изслушани непосредствено в съдебно заседание.Те сочат,че нарушението е
извършено на 29.07.20г.
Представените писмени
доказателства-пътен лист и товарителница представляват бледи, нечетливи и
ненадлежно заварени ксерокопия.
Жалбоподателя
намира, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение. В АУАН е допуснато нарушение по чл.42 т.3 от ЗАНН, а в
НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът споделя
изводите на адв.Д.. Действтелно в АУАН и НП нарушението е описано като такова, извършено
на 17.09.2020г. в 12.40 часа в ***. Времето и мястото на извършване на дадено
нарушение е основен реквизит на административното обвинение. Посочените в чл.57
от ЗАНН и в частност в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити са задължителни и
липсата им или несъответствието им с действителните такива предполага наличие
на процесуални нарушения от категорията на съществените. Посочването от свидетелите
в рамките на въззивното производство на конкретни факти за събитието и мястото
на извършване на нарушението, не обосновава извод за законосъобразност на
конкретното наказателното постановление, в което е посочено като време и място
на извършване на нарушението, време и място, несъответно на действителното и
различно от посоченото в акта за установяване на нарушението. Именно
съблюдаването на формалния характер на производството по налагане на
административни наказания е гаранция за липсата на засягане и ограничаване на
правото на защита на наказаното лице.
За
пълнота следва а се отбележи, че не може да бъде споделено възражението от
страна на жалбоподателя, че е допуснато второ съществено процесуално нарушение, тъй
като в наказателното постановление не е посочено пред кой съд подлежи на
обжалване. Съдебната практика е категорична, че съществени процесуални
нарушения са тези, които са довели до ограничаване на процесуалните права на
участниците в административно наказателното производство и които не могат да бъдат
отстранени в хода на съдебното обжалване. В разглеждания случай, в процесното
наказателно постановление действително не е посочено, че подлежи на обжалване
пред Районен съд ***, но било посочено, че подлежи на обжалване чрез наказващият
орган пред районния съд по местоизвършване на нарушението. Нарушението не е
съществено. Наказателното постановление има за цел да информира лицето за
наложената му административна санкция, за да може то да организира защитата си
и да може да обжалва по реда по реда чл.59 и сл.
от ЗАНН постановлението в сравнително краткия 7-дневен преклузивен срок. В
разглеждания случай постановлението
е било връчено и
както се посочи по-горе, е обжалвано в срок, т.е. това право на жалбоподателя в
административно наказателното производство не му е било нарушено в степен, че
той да не го е обжалвал пред съда по местоизвършване.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което въззивната инстанция е задължена, съдът намира, че решението не
страда от други пороци, които
да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.
С оглед изложените по-горе
съображения за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление,
същото следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 35-0000752/ 20.10.2020 година на ***, с което на ***, представлявано от В.Ж.Д., на основание
чл. 96 ал.1 т., предл. последно от ЗАвПр, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 3000 лв .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :