Р Е Ш Е Н И Е
№ 260796
гр.Пловдив, 08.02.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на деветнадесети януари, две
хиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ЕЛЕНА РАЛЧЕВА
като разгледа АНД №
6762/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-009698 от
17.09.2020г., издадено от М.В.М., на длъжност началник група при сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Н.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се посочва, че жалбоподателят не е съгласен с наложеното
му наказание, тъй като ми се наложило да закара съпругата си Спешна помощ по
най-бързия начин.
Ответната страна – сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив
не изпраща представител, в молба-становище посочва, че претенциите на
жалбоподателя са неоснователни, твърденията му са недоказуеми, като не
оправдават извършеното нарушение. Още посочва, че не са налице процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя, фактическата
обстановка е изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по
своя обем, категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на жалбоподателя
и да обуславят административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да
бъде оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 25.09.2020г.,
видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 29.09.2020г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено
атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.06.2020г., в 11:35 часа, в град Пловдив, на бул.„Асеновградско шосе“ № 1, с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 546 било заснето движение на лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 101
км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като
превишението било в размер на 51 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в
която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 104 км./ч., като дата и час на нарушението били изведени показанията
за дата 15.06.2020г. и час - 11:35:06ч., като място на нарушението били
отразени географски координати. Съгласно справка база данни КАТ било
установено, че собственик на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с
регистрационен номер „***“ била З.Д.Д..
З.Д.Д. депозирала Декларация от 25.08.2020г., в която посочила, че на 15.06.2020г., в 11:35 часа, МПС с регистрационен номер
„***“ било управлявано от жалбоподателя Н.Р.Р.,
като приложила и копие от Пълномощно, заверено от нотариус С.Д. на 16.10.2018г.
към същата декларация.
Горните материали достигнали до свидетеля С.Г.В. – в качеството му
на полицейски инспектор в сектор сектор
„Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, който след запознаване със същите, на 25.08.2020г. съставил АУАН с номер – Серия АА № 816522 срещу жалбоподателя Н.Р.Р. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
който АУАН А. подписал, без да отрази възражения. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел С.Г.В..
Последният помнят случая, като описва начина, по който е извършил проверката, а
именно – по документи, както и начина на
съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля В. за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и оценява последните като истинни.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства - разпечатка на клип от 15.06.2020г., в 11:35, от мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 546, Протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата
15.06.2020г. от използване на същото – от които се установява начина на
установяване нарушението, Декларация от 25.08.2020г. на З.Д.Д. и копие от
Пълномощно, заверено от нотариус С.Д. на 16.10.2018г. към същата декларация – от които се установява причината АУАН да
бъде съставен на жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед № 8121з-825
от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки горното съдът намери, че така съставения АУАН и издаденото
наказателно постановление се явяват незаконосъобразени, предвид следното:
I.На първо място в случая се установява
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП - „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието
на контролен орган“.
От горното е видна волята на законодателя да предвиди един
облекчен ред за установяване на нарушенията, заснети с автоматизирано
техническо средство или система, а именно - без необходимост водачът да бъде
спрян и установен от компетентните органи, като въвежда законова презумпция, че
нарушителя е собственика или съответно – посочено от него лице.
Същевременно, именно с оглед последната облекчена процедура, която
обаче очевидно създава и една по-малка правна сигурност и по-ниска степен на
гаранция за разкриване действителната самоличност на водача във всеки един
случай, законодателят все пак е ограничил горния ред само до относително
по-леко наказауеми нарушение, а именно – тези, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство.
При съобразяване на горното в конкретния казус се установява, че
нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 546. В случая МПС с регистрационен номер
„***“ не е било спряно за проверка от компетентен орган, не е установена
самоличността на водача.
Същевременно не е издаден електронен фиш по реда на чл.189, ал.4
от ЗДвП, а е съставен АУАН и издадено наказателно постановление за нарушение, с
което е наложено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство.
По гореописания начин, в случая практически е „заобиколено“
ограничението, предвидено от законодателя
в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Това е така, доколкото е „ползван“ облекчения ред за установяване на
нарушението, а именно – само с техническо средство, без да бъде непосредствено
установена самоличността на водача , а след това, чрез съставяне на АУАН, се
„преминава“ към реализиране на административнонаказателна отговорност и
налагането на наказание - лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство, каквото не може да бъде наложено при облекчената процедура на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, с оглед изричната забрана на последната разпоредба.
Последното неправилно приложение на материалния закон съставлява
основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
II.Отделно
от горното и на самостоятелно основание, в случая се установява и неправилно
приложение реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП - „В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.“
В случая горната процедура не е спазена, доколкото собственика на
МПС с регистрационен номер „***“
не е представила копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство на жалбоподателя Н.Р.Р., а Пълномощно, заверено от нотариус С.Д.
на 16.10.2018г..
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е
императивна, доколкото е свързана със способ за ангажиране
административнонаказателната отговорност на трето лице посредством деклариране
данни от друго такова, поради което всякакво правоприлагане по „аналогия“ и
„заместване“ на изрично указания в нормата документ с други такива е напълно
недопустимо.
Също така в случая законодателят очевидно е приел, че фактът на
притежаване копие от свидетелството за управление на водача от собственика
създава достатъчно правна сигурност относно предаване управлението на МПС от
първия на втория.
Отделно от последното следва още да се добави, че пълномощното е
едностранно волеизявление от страна на упълномощителя, което дори не е
подписано от пълномощника, предвид което не може да се счита за установено дори дали последния знае за него.
Също така в конкретното пълномощно изобщо не е упоменато свидетелство за
управление на МПС на жалбоподателя, а се сочат негови ЕГН, адрес и номер на
лична карта, които данни биха могли да бъдат предоставени от последния на други
лица и по всякакви поводи, нямащи нищо общо с управление на МПС.
Горното мотивира отмяна на наказателното постановление на
самостоятелно основание, а именно – като незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение реда на чл.189,
ал.5 от ЗДвП.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-1030-009698 от 17.09.2020г., издадено от М.В.М.,
на длъжност началник група при сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, с
което на Н.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл.182, ал.1, т.6
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 700 лв. /седемстотин лева/, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона
за движението по пътищата
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС