Р
Е Ш Е Н И Е № 260185
гр. Хасково, 05.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7 –и
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Кристина Стоева, като разгледа докладваното от съдия
Иванова-Георгиева гр. д. № 2173 по описа за 2020г. на районен съд - Хасково, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба
с правно основание чл. 50 от Семейния кодекс СК/ за развод по взаимно
съгласие, подадена от Г.Б.Д., ЕГН ********** и И.М.Д., ЕГН ********** с искане
съдът да прекрати брака им поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за
това и да утвърди постигнатото от тях споразумение. В молбата твърдят, че от
брака си имат две деца – едното пълнолетно, другото непълнолетно. Посочват, че
са сключили споразумение относно личните и
имуществени отношения след развода и фамилното име, както и относно
упражняването на родителските права, местоживеенето на непълнолетното дете,
личните отношения и издръжката на детето, както и ползването на семейното
жилище.
В съдебно заседание двамата молители
Г.Б.Д. и И.М.Д. се явяват лично и с общия им процесуален представител адвокат Соня
Чанкова. Заявяват изрично волята си да прекратят брака помежду си при сериозно,
непоколебимо и взаимно съгласие, като посочват, че са наясно с последиците от
утвърждаване на представеното споразумение по чл. 51 от СК, което са подписали
доброволно и без вмешателство във волята.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа следното:
От
представеното и прието по делото удостоверение за сключен граждански брак
оригинал серия УС-0 № 164838 от 03.10.1999г., издадено от Община Хасково, въз
основа на акт за граждански брак № 346 от 03.10.1999г. от община Хасково се
установява, че молителите са сключили граждански брак на 03.10.1999г., като Г.Б.Д.
е променила фамилното си име преди брака Георгиева и е приела фамилното име на
съпруга Д..
Видно от удостоверение за раждане серия
ВР № 0043983 от 15.06.2004г., издадено въз основа на акт за раждане № 585/15.06.2004г.
от Община Хасково и удостоверение за раждане серия УС-0 № 381630 от 18.04.2000г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 393/18.04.2000г. от Община Хасково се
установява, че молителите имат родени две деца – непълнолетния Живко Иванов Д.,
ЕГН **********, роден на ***г. и пълнолетния Божидар Иванов Д., ЕГН **********,
роден на ***г.
Представено е споразумение, с което
молителите са уредили въпросите относно упражняването
на родителските права, местоживеенето на непълнолетното дете, личните отношения
и издръжката на непълнолетното дете, ползването на семейното жилище,
издръжката между тях, фамилното име, както и други имуществени последици на
прекратяването на брака им.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Подадената молба с правно основание чл.
50 от СК е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирани
лица, с правен интерес, пред компетентния съд да разгледа делото съобразно правилата
за определяне на родовата и местната подсъдност. Към нея е приложено
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява
основателна.
Основанието, на което съдът допуска
развода е взаимното съгласие на съпрузите-молители. Същото трябва да отговаря
на определени условия, а именно – да е взаимно, непоколебимо и сериозно, тоест
да е изразено от двамата съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е
обмислено решение при съзнаване на последиците му. Гаранция за наличието на
тези качества на съгласието е изискването волята на молителите-съпрузи за
прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е двукратно заявявена –
веднъж писмено чрез молбата по чл. 50 от СК и втори път устно пред съда в
съдебно заседание.
В настоящия случай са налице
горепосочените условия. Молителите-съпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са
изразили сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с
развод, което е
изявено в молбата по чл. 50 от СК и в открито съдебно заседание пред съда. Неотносими
са мотивите на молителите за прекратяването на брака им и същите не са предмет
на изследване от съда – аргумент чл. 50 от СК. Същевременно не са налице
недостатъци на съгласието, дължащи се на пороци на волята, заобикаляне на
закона чрез прекратяването на брака, симулация, нито пък съгласието е дадено
под някакво условие.
Наред с изразеното съгласие молителите са представили споразумение за
последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на
развод въз основа на взаимно съгласие. Задължително съдържание на това
споразумение следва да бъдат две групи отношения – между родителите и децата и
между самите съпрузи.
Доколкото молителите имат едно ненавършили пълнолетие дете, задължително
е изискването за постигане на съгласие по първата група от въпроси. В
представеното за утвърждаване споразумение по чл. 51 от СК съдържа съгласието
на молителите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения на другия родител и издръжката на детето. Съдът
намира, че по тази начин разрешени посочените въпроси, свързани с отношенията
родители и деца, са в интерес на детето, доколкото е предвиден един разширен
режим на лични отношения с другия родител, а уговореният размер на издръжката е
над минималният. Ползването на семейното жилище е предоставено на родителя,
упражняващ родителските права.
Молителите са постигнали споразумение и относно останалите последици от
прекратяването на брака им, а именно личните и имуществените отношения помежду
им, както и въпроса за фамилното име. Постигнатото споразумение е пълно и
урежда всички отношения между молителите по повод прекратяването на брака им.
Същото не противоречи на закона и добрите нрави, поради което и следва да бъде
утвърдено с настоящото решение.
С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият
съдебен състав намира, че молбата на Г.Б.Д., ЕГН ********** и И.М.Д., ЕГН **********
се явява основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между
молителите да бъде прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а
представеното от тях споразумение утвърдено на основание чл. 51, ал. 2 СК.
Съгласно постигнатото споразумение
молителите поемат направените разноски по делото по равно. На основание чл. 6,
т. 3 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданско процесуалния кодекс, при допускане на развод по взаимно съгласие се
събира такса в размер до 40 лева, тоест общата такса за завеждане на молба и за
допускане на развод по взаимно съгласие е в размер на 65 лева. Видно от
представеното платежно нареждане молителката Г.Б.Д. е внесла сумата от 25,00
лева за завеждане на молбата. Следователно с оглед на това обстоятелство и
предвид постигнатото споразумение разноските да са по равно окончателната държавна
такса в размер на 40 лева, трябва да бъде платена както следва: от молителя И.Д.
сума в размер на 32,50 лева и от молителя Г.Б.Д. сума в размер на 7,50 лева.
Молителят И.М.Д., дължи държавна такса и
върху присъдения размер на издръжката в размер на 115,20 лева, на основание чл.
7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50, ал. 1 от СК сключения на 03.10.1999г. в град Хасково
между Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** и И.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***
граждански брак, за което бил съставен Акт за граждански брак № 346 от 03.10.1999г. от Община Хасково по
взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото
между Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес *** и И.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
I.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Живко Иванов
Д., ЕГН **********, роден на ***г. на майката Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***.
ІІ.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на роденото по време на брака дете Живко Иванов Д., ЕГН **********, роден на ***г.
при майката Г.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***.
III. ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата И.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** с роденото по време на
брака дете Живко Иванов Д., ЕГН **********, роден на ***г., както следва: да го
вижда и взема при себе си весеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца,
с преспиване от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, както и един месец
през лятото, когато майката не ползва годишния си платен отпуск, със
задължението бащата да връща детето на майката след изтичане на определеното
време. През останалото време със съгласието и знанието на майката, когато има
възможност бащата или по споразумение на страните и със задължение да връща
детето на майката след изтичане на определеното време.
IV.
ОСЪЖДА И.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на детето си Живко Иванов Д., ЕГН **********,
роден на ***г., чрез неговата майка Г.Б.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 160 лева, считано от
датата на влизане на решението в сила до настъпване на причини, водещи до нейното
изменение или прекратяване.
V. СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ с адрес: гр. Хасково, ул. „Гоце Делчев“ № 2-4, вх. „В“, ет. 1, ап. 8
заяедно с гараж № 9, находящ се в гр. Хасково, ул. „Гоце Делчев“ № 9, вх. „В“ се
предоставя за ползване на Г.Б.Д., ЕГН **********.
VI.
ФАМИЛНОТО ИМЕ
на съпругата Г.Б.Д., ЕГН ********** след прекратяване на брака ще бъде нейното
предбрачното фамилно име – ГЕОРГИЕВА.
VII. Страните
са уговорили, че товарен автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит“ с рег. № Х6024КК, с рама № WF0LXXGBFLYG87435 се
предоставя за ползване на съпругата Г.Б.Д., а лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“ с рег. № Х1503БР с рама № W0L0TGF75Y2102959 се
предоставя за ползване на съпруга И.М.Д..
VIII. Страните
заявяват,
че след прекратяване на брака не си дължат издръжка помежду си.
IX.
Страните
заявяват, че предварително са поделили помежду си
движими вещи, придобити по време на брака.
X. Страните заявяват, че разноските
по делото ще се поемат от двете страни, както са направени.
ОСЪЖДА Г.Б.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на Районен
съд - Хасково сума в размер на 7,50
лева, представляваща окончателна
държавна такса за допускане на развода в съответната част, както и 5 лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сума в общ размер
на 147,70 лева, представляваща
окончателна държавна такса за допускане на развода в съответната част от 32,50
лева и държавна такса за присъдената издръжка в размер на 115,20 лева, както и
5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: