МОТИВИ НОХД №1090/2015 г.:

Обвинението е против подсъдимите Д.И.Н. и М.Д.Н. ***.  

Подсъдимият Д.И.Н. се обвинява в това, че на 25.03.2014 г., в гр.Пазарджик, за времето от около 16.43 ч. до 17.09 ч., при условията на продължавано престъпление  се е заканил на Н.Е.К. *** с убийство с действия – замахване с нож и думи: „Ще те пратя при майка ти в гроба!” и „Ще те убия! Ще те ликвидирам!” и това заканване  е възбудило основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Против подсъдимия Д.И.Н. е повдигнато обвинение и за това, че на 25.03.2014 г. в гр.Пазарджик, в съучастие, като съизвършител с М.Д.Н. ***, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Н.Е.К. ***, представляваща временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в контузия на главата, кръвонасядания по лицето и клепачите и охлузвания по лицето, шията и крайниците – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, връзка с чл.130, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

Обвинението против подсъдимия М.Д.Н. е затова, че на 25.03.2014 г. в гр.Пазарджик, в съучастие, като съизвършител с Д.И. ***, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на Н.Е.К. ***, представляваща временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в контузия на главата, кръвонасядания по лицето и клепачите и охлузвания по лицето, шията и крайниците – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, връзка с чл.130, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.

От пострадалия Н.Е.К. предявен и приет за съвместно заглеждане граждански иск против подсъдимия Д.И.Н. за сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение на нанесени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл.144, ал.3 от НК, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на увреждането 25.03.2014 г. до окончателното й изплащане.

Против подсъдимите Д.И.Н. и М.Д.Н. от Н.Е.К. е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за заплащане солидарно на сума в размер на 9 000 лева, представляваща обезщетение на нанесени неимуществени вреди, в резултат на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на увреждането 25.03.2014 г. до окончателното й изплащане.

Пострадалият Н.Е.К. е конституирана в качеството на граждански ищец.

Н.Е.К. е конституиран и в качеството на частен обвинител.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимите Д.Н. и М.Н. правят самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Несе признават за виновни в извършване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

Свидетелят Н.  К. бил съдружник и управител на „Нелас Моторс” ООД гр. Пазарджик, с предмет на дейност търговия с авточасти.

Свидетелката Антония Божилова и подсъдимият М.Н.-майка и син, били съдружници в „Европа” ООД гр. Пазарджик.

През 2012 г. фирмата на свидетеля К. доставила  автомобилна част за  фирмата на подсъдимия М.Н.. Тъй като задължението за доставената  част не било заплатено,  свидетелят К. завел гр.д. №3005/2013 г. в Районен съд Пазарджик. Първоначално било образувано обезпечително производство по реда на чл.390 от ГПК. Същото приключило със заповед на РС Пазарджик,  която била приведена в изпълнение в отделно производство пред ДСИ при РС Пазарджик, който запорирал банковата сметка на длъжника, с първоначално дължимите суми и разноски, като обезпечение за последвалото осъдително производство по гр.д. №3005/2013 г. След влизане в сила на решението по горното дело,  било образувано ИД №20148870400099 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов Даскалов, с район на действие Районен съд Пазарджик. Свидетелят К., като представляващ на дружеството взискател, се съгласил да сключи споразумение с длъжника. Такова било сключено на 27.02.2014 г., с което страните се съгласили, че задължението на „Европа” ООД към „Нелас моторс” ООД е в размер на 6 573,24 лв., включваща главница по изпълнителния лист и сторените от взискателя разноски по изпълнителното дело. Страните се съгласявали, че сумата, в размер на 4325,00 лв. е постъпила по сметката на ЧСИ по изпълнителното дело, а сумата от 2248,24 лв. щяла да бъде изплатена както следва: 1000 лв. в брой срещу разписка в деня на сключването на споразумението и 1248,24 лв. до 14.03.2014 г. по банковата сметка на взискателя. В случай, че след разпределението останели  неплатени суми, „Европа” ООД щяла да ги заплати на „Нелас Моторс” ООД след  уведомяване от страна на взискателя.

В последствие, по изпълнителното дело се присъединила и Държавата за публични вземания към „Европа” ООД, които били преференциални, преди вземането на „Нелас Моторс” ООД.  Недоволна от факта, че първоначалното вземане значително нараснало, предвид събраните такси и разноски, както и от извършеното разпределение от ЧСИ на постъпилите по делото суми, свидетелката Антония Божилова на 25.03.2014 г. се свързала по телефона със свидетеля  К.. Двамата се разбрали на следващия ден да отидат при ЧСИ, за да решат на място как да облекчат положението на длъжника, тъй като и двете фирми не били удовлетворени.

На 25.03.2014 г., около 16.30 ч., подсъдимият Д.Н. - баща на подсъдимия М.Н. посетил магазина на свидетеля Н.К.,***. В магазина били свидетелите Х.С.-управител на магазина, Р.Г.–счетоводител, Д. Минеков – шофьор и клиент на магазина – свидетелят К.Г.. Влизайки в магазина подсъдимият Д.Н. попитал свидетелката С. къде е шефът й и настоял да го повика, но свидетелката С. отказала.  Тогава подсъдимият Д. Н. се представил като „Митко Бръмбара” и започнал да ругае, да псува и да отправя закани към свидетеля К. пред служителите му. Заявил на свидетелката С. да му предаде, че ще го затрие, задето тормози жена му. В 16.43 ч. подсъдимият Д.Н. позвънил по телефона свидетеля К.. Свидетелят К. по това  време бил в кантората на свидетелката Д.Г., която била процесуален представител на „Нелас Моторс” ООД, в качеството й на адвокат. След като свидетелят К. вдигнал телефона, подсъдимият Д.Н. му казал: „Кой си ти бе боклук долен, че ще притесняваш жена ми? Ти рекетьор ли си? Започнал да го псува и обижда и да отправя закани: „Теб и адвокатката ти, ще ви затрия и двамата!” и „Ще те пратя при майка ти в гроба!”. Последната закана била чута и от свидетелката Г., тъй като свидетелят К. бил включил телефона  на високоговорител. След тази закана свидетелят К. прекратил разговора. След като приключил разговора подсъдимият Д.Н. се обърнал към свидетелката С. и й казал да предаде на свидетеля К., че няма да му се размине и ще се върне пак.

След този разговор свидетелят К. се обадил по телефона на свидетелката С. и  от нея разбрал, че в магазина е идвало лице, представило се като „Митко Бръмбъра”, което го е псувало и е отправяло закани с убийство към него. Свидетелят К. подал сигнал на тел. 112, че в магазина му е идвало лице, което се е представило с прякор „Бръмбара” и е отправял закани за саморазправа с него  пред служителите му. След тръгнал за магазина. Докато пътувал към магазина, получил още закани по телефона от подсъдимия Д.Н., поради което отново се обадил на тел.112 и съобщил, че  „Бръмбара” го заплашва с убийство, като настоявал да бъде изпратен екип на полицията пред магазина.

Около 17.00 часа подсъдимият Д.Н. отново пристигнал в магазина на свидетеля К., придружен от сина му - подсъдимия М.Н. и неустановено по делото лице. Подсъдимият Д.Н. влязъл в магазина и със гневен тон попитал свидетелката С. дали К. се е върнал. Спътниците му стояли отвън пред магазина.

Около 17.08 ч. свидетелят К. пристигнал пред магазина. Подсъдимият Д.Н. го видял, излязъл от магазина и се насочил към него. Свидетелят К. започнал да му  говори да влязат вътре в магазина, за да се разберат. Подсъдимият Д.Н. се приближил към свидетеля К. и замахнал към него с дясната си ръка, свита в юмрук. Свидетелят К. успял да отбие удара. Тогава подсъдимият Д.Н. извадил лявата си ръка, която до момента била пъхната в джоба му. В нея държал нож, с който замахнал към свидетеля К.. Последният се отдръпнал назад и побягнал, като след около 10-15 м. се обърнал да види къде е подсъдимия Д.Н.. В този момент, бил настигнат от подсъдимия М.Н., който го повалил на земята. При тях дотичал и подсъдимия. Д.Н.. Подсъдимите Д.Н. и М.Н. започнали да ритат свидетеля К. по тялото и главата, като едновременно с това го и псували. Действията на подсъдимите били забелязани от свидетелите Г. и Минеков. Последният се затичал към тях и се намесил, за да преустанови побоя. Малко след него от магазина излязла и свидетелката С., която също се отправила към мястото на побоя. Подсъдимите Николови продължили да псуват свидетеля К., а подсъдимият Д.Н. отново се заканил с думите: „Копеле мръсно, ще те утрепя, ще те ликвидирам!”.  През цялото време спътникът на двамата подсъдими не се намесвал в разправията.

Свидетелят Минеков помогнал на свидетеля К. да се изправи. Свидетелят К. залитайки, дотичал до магазина, откъдето взел една метална щанга и застанал пред входа на магазина, с цел да се отбранява, ако двамата подсъдими тръгнат отново срещу него, но подсъдимите си тръгнали.  Свидетелят К. отново подал сигнал на 112 за нанесения му побой. Около 17.20 ч. на мястото на произшествието пристигнал автопатрул от РУ Пазарджик- свидетелят Н.Н. и колегата му – Красимир В., пред които свидетелят К. разказал за случилото се. След това пострадалият К. се отправил с автомобила си към Спешна помощ.

По делото е приложено писмо, аудиодиск и снимки на електронни картони от районен  център 112 Кърджали, от който се установява, че на 25.03.2014 г. , в 16:49:46 ч. е прието повикване от номер ********** с продължителност на  аудиозапис 2.54 минути. Името на обаждащия се е Н.К.. Съобщено е, че е идвал мъж, с прякор „Бръмбара” и е заплашил служителите му, а преди малко е звънял на него. К. е бил консултиран да подаде жалба в РУ Пазарджик, а ако лицето дойде отново, да се обади. В 16:58:36 ч. е прието второ повикване от телелефон с №**********, с продължителност на аудиозаписа 00.57 минути. Обаждащият отново се е представил като К., като отново е съобщил, че човек стои пред магазина  и заплашва служителите му и него и иска екип на полицията, преди да се стигне до саморазправа. Прието е и трето повикване, в 17:09: 11 ч., от същия номер **********, като лицето не се е представило. Продължителността на аудиозаписа е 0.41 мин. Лицето е съобщило, че отива да си вади медицинско свидетелство, тъй като има синини по едното око и му е счупен носа.

Приложени са справки от „Мобилтел” ЕАД гр.София, от която е видно, че мобилен апарат, с № ********** се е ползвал от „Нелас Моторс” ООД гр.Пазарджик. Към същия номер има входящи обаждания от тел. № ********** на 25.03.2014 г. в 16:43:37 ч. и в 16:57:24 ч. От мобилен апарат с №********** има изходящи повиквания на 25.03.2014 г. в 16:49:39 ч., в 16:58:29 ч. и в 17:09:11 ч. –часовете, в които е получено обаждане от свидетеля К. на тел.112.

Приложена е справка от „Теленор България” ЕАД, от която е видно, че мобилен апарат с №********** е собственост на Антония Д. Божилова, „Европа” ООД.

По делото е изготвена Съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, от заключението на която е видно, че на 25.03.2014 г. К. е бил прегледан в Спешно отделение при МБАЛ „Пазарджик” АД гр. Пазарджик, където са му били поставени следните диагнози: травма на окото и околоочната област.

На 26.03.2014 г. К. е бил прегледан от очен лекар-д-р Ципоркова, която в издадената медицинска документация е посочила следните травматични увреждания: хематоми на двете очи, по типа на травматични очила, с по-изразен голям хематом вляво; оточни клепачи, стеснени очни цепки, повече екскориации по кожата в лявата половина, като хематома на долния клепач вляво обхваща и бузата до средата; стеснени очни цепки, повече за ляво око.

   На 27.03.2014 г. К. е посетил съдебен лекар, който след преглед му е издал СМУ №24/2014 г., в което е описал неговите травматични увреждания: масивно кръвонасядане на клепачите на двете очи с кръвоизливи под конюнктивата на двете очни ябълки; кръвонасядане и травматичен оток на меките тъкани на цялата лява лицева половина и лявата скула с охлузвания по тях; охлузвания двустранно по шията; охлузване по лявото коляно и лявата лакетна става.

   Гореописаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет, чрез удар с или  върху такъв и добре отговарят да са получени при побой с юмруци, ритници по лицето и падане върху терена към инкриминираната дата.

   Травматичните увреждания по лицето не могат да се получат при удар на главата в паркиран бус или падане на терена, защото те са двустранно разположени по лицето, не са засегнати чело, вежди, върха на носа. Травматичните увреждания по коляното и лакътя са получени вследствие на падане на терена /теренна травма/.

   Контузията на главата, кръвонасяданията по лицето, клепачите, очите и охлузванията по лицето, шията и крайниците са причинили на пострадалия К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, за около 12-15 дни от датата на травмата.

   Травматичните увреждания са преминали, без да оставят остатъчни явления и перспективите за бъдещото здравословно състояние на пострадалия са благоприятни.

   По делото е изготвена техническа експертиза на предоставения от районен център Кърджали аудиодиск. От заключението й е видно, че компакт-дискът съдържа един видеофайл, записан в специализиран формат и плейър за неговото възпроизвеждане. Същият е цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видеоохранителна система. Не са установени следи от манипулация /намеса върху записаната информация/. В рамките на записаните интервали от време таймкодът, показван в изображението не се прекъсва. Камерите на системата записват изображение в непрекъснат режим. Съгласно данните от вкопираната в кадър информация, файлът е заснет в интервала 18:05:00 – 18:10:02. ч. на 25.03.2014 г., с общо времетраене 5 мин. и 2 сек. и съдържа информация  от четири камери едновременно.

Прегледът на видеофайла установил, че камера с условно обозначение „Сh 1” е монтирана вътре в търговския обект. Камера с условно обозначение „Сh 2” е монтирана отвън на търговския обект и обхваща в полезрението си участък пред търговския обект, където се намира входната му врата.Камера „Сh 3” е монтирана вътре в помещение, наподобяващо коридор на обществена сграда, в което за времето на записа не се случва нищо. Камера, с условно обозначение „Сh 4” е монтирана вътре в помещение подобно на склад, в което за времето на записа няма никакво движение.

   В началото на записа, в полезрението на камера „Сh 1” се виждат  движение на общо четири лица, условно обозначени с №1, № 2, № 3 и № 4– две от видим мъжки пол и две от видим женски пол. Като лицата са подробно описани.

   В 18:05:16 ч., пред търговския обект, в полезрението на камера „Сh 2” спира бял на цвят лек автомобил тип фургон от неизвестна марка и неразличим  ДК№. От него в 18:05:54 излиза лице от видим мъжки пол, условно обозначено като лице №5.  В 18:06:00 ч. от предната седалка на лекия автомобил се приближава лице от видим мъжки пол, условно обозначено като №6, което спира  при лице №5. Двете лица обикалят л. а., след което лице №5 се насочва към стълбите на търговския обект и в 18:08:10 ч. влиза в него, насочва се към лицата, намиращи се вътре в него, стига до тях, спира за малко до тях, след което се обръща, тръгва към изхода и в 18:08:23 ч. го напуска. В същото време лице №6 се качва по стълбите, стига до входната врата на търговския обект, където се среща с излизащото от него лице №5.

В това време по уличното платно се задава л. а., който в 18:08:32 ч. спира в близост до лица №5 и 6. Автомобилът е видимо син на цвят от неизвестна марка и неразличим ДК№. От него излиза лице от видим мъжки пол, условно означено като лице №7. В 18:08:46 ч. между същото лице и лице №5 се наблюдават не много ясни движения подобни на блъскане и замахване на ръце, а лице №6 стои зад лице №5. В 18:08:53 ч. лице №7 побягва в обратна посока от която е пристигнало с л. а. последвано от лице №5, а след него лице №6 и излизат извън полезрението на камерата. В същото време от търговския обект излиза лице №1, слиза по стълбите и се затичва в същата посока, а на пътното платно се появява друго лице от видим мъжки пол, което престоява известно време на платното, с лице насочено в посоката в която са се отдалечили другите  лица, след което се връща обратно по посоката, от която се появява.

В 18:09:04 ч., от търговския обект излиза лице №3, спира се за момент на площадката, след което слиза по стълбите и също се насочва в посоката, към която са се насочили другите лица.  В 18:09:22 ч. до видимо синият л. а., в посока обратна на тази, към която са се отправили всичките лица се появява лице, което се насочва нагоре по стълбите към търговския обект и в 18:09:30 ч. влиза в него. Времето изминало от излизането на лице №7 от л. а. в 18:08:36 ч. до момента на появата на това лице до същия л.а. в 18:09:22 ч. е 46 сек. Лицето е от видим мъжки пол. Навежда се и взема дълъг предмет, с форма  подобна на дървена дръжка  на инструмент /лопата, мотика, вила и др./ и излиза отвън на площадката пред търговския обект. В същото време и другите лица влизат в полезрението на камера „Ch 2”, като лице №5 се отправя и влиза в л.а., с който е пристигнал, а лице №6 минава от другата му страна, но не може да се види дали и то влиза вътре в него. След тях се движи лице №3, следвано от лице №1. Лице №3 се насочва  към спрелия  бял л.а. и се с пира до него. От търговския обект отпред на площадката излиза и лице №4 и остава там на място. Вътре в търговския обект остава лице №2, което наблюдава навън през отворената входна врата. В 18:10:02. ч. записът свършва като другите лица остават отвън на търговския обект, а лице №2 вътре в него.

При направената оценка на видеозаписите и на извлечените снимкови кадри, се установява, че те са с качество, което не позволява отграничаване на частни и общи признаци, характеризиращи заснетите лица. Причините за това са: ниската разделителна способност, на заснемащото  устройство, съчетано с недостатъчната запълненост на кадъра в заснемания обект. Идентификацията на лица по изображения изисква наличие на достатъчно информация в изследваното изображение, позволяващо визуализацията на външните анатомични белези  на главата и лицето, като дава възможност за извличане на достатъчен брой частни признаци, индивидуализиращи заснетото лице. В случая кадрите не са годни за провеждане на лицево-идентификационно изследване.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимите и доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно показанията на свидетелите Н.К., Х.С., Р.Г., К.Г., Д.Г. – Т., Валери Г., Панайот Божков, Д. Кехайов, Тодор Моллов, Н.Н., показанията на свидетелката Р.Г., дадени в хода на съдебното производство, заключенията на техническата и медицинската експертизи, както и писмените доказателства приложени по делото.

Показания свидетелите К., С., Г., Г., Минеков, Г.-Т. са ясни, убедителни, непротиворечиви, а взаимно подкрепящи се и несъмнено съвпадат с фактическата обстановка залегнала в обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.144, ал.3 от НК от подсъдимия Д.Н., които факти се признават от същия. Освен това техните показания се подкрепят и от представените записи от регистъра на тел.112, до който свидетелят К. е подавал няколкократно сигнали по повод отправените от подсъдимия Д.Н. заплахи.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Д.И.Н. е осъществил от обективно и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.144, ал.3 във връзка с ал.26, ал.1 от НК, като на 25.03.2014 г., в гр.Пазарджик, за времето от около 16.43 ч. до 17.09 ч., при условията на продължавано престъпление  с думи и действия се е заканил на Н.Е.К. *** с убийство, като заканването е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Заканите е изразени в случая с думи и действия /замахване с нож/, като елемент от престъпния състав на двете престъплението, във всички случаи трябва да бъдат част от реалността, т. е. да принадлежи на познаваемите процеси и явления.

В конкретния случай отправните от подсъдимия Д.Н. към свидетеля К. реплики: „Ще те пратя при майка ти в гроба!” и „Ще те убия! Ще те ликвидирам!”, замахването с предмет, представляващ хладно оръжие и нанасяне на телесна повреда, предмет на второто обвинение, съобразно обстановката на натрупващо се и демонстрирано агресивно поведение на подсъдимия, решен да разрешава финансови отношения, в които въобще не участва,  чрез саморазправа, са могли да възбудят основателен страх у свидетеля К., че престъплението ще бъде осъществено.

 Въпросните закани са били реални и годни да създадат усещане за страх за здравето, телесната неприкосновеност и живота у адресата, а както се установи това усещане е реално предизвикано. Обективната страна на това престъпление, насочена именно срещу личността, е осъществена като чрез отправените заплахи,  подсъдимият е демонстрирал и реализирал желанието си да наруши емоционалния стабилитет на свидетеля К..  и то по повод на изпълнение на функциите му на управител на дружество, взискател, макар и това му качество да не е залегнало в обвинението.

Деянията, извършени от подсъдимите осъществяват по отделно един и същи състав на престъплението „закана с убийство“, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият Д.Н. е осъществил  едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат.

От субективна страна подсъдимия е съзнавал съдържанието и начина на обективиране на заканата и че тя е възприета от адресата, като действителна заплаха. 

За осъществяването на престъплението не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена. При това не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да бъде осъществена.

Видно от показанията на свидетелите К. и С., както се установява и от записа от камерите, пострадалият в момента на отправните закани и най-вече, тази изразяваща се в замахване с нож към него е изпитал силен страх. В мига, в който е избегнал удар, който подсъдимият е искал да му нанесе с ножа е побягнал. А след нанесения му побой от двамата подсъдими, при който отново е бил заплашен с думи от подсъдимия Д.Н. с убийство, се върнал в магазина и взимайки кормилна щанга се приготвил за самоотбрана, опасявайки се от ново нападение. След инцидента, дълго време е бил, разстроен, притеснен, разсеян, страхувал се за живота си, не можел да спи, често вдигал високо кръвно налягане.

Последното се установи от показанията на свидетелката Г., дадени в хода на съдебното следствие.  

Следователно отправената от подсъдимия закана в случая реално е предизвикала у свидетеля К. страх за осъществяването й.

За извършване на престъплението по чл.144, ал.3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи, каквито са възраженията на защитата. В този смисъл е и ТР №53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК.

При извършване на престъплението подсъдимият Д.Н. е действал при пряк умисъл, като е имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието, и е искал настъпването на общественоопасните последици.

По отношение на второто обвинение срещу подсъдимите Д.Н. и М.Н., признанието същите за начина на протичане на инцидента с нанесените от двамата подсъдими на свидетеля К. удари и причинените му в резултатна това телесни увреждания, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт се потвърждават от всички събрани усти и писмени доказателства, както и заключенията на техническата и медицинските експертизи.

Единственият спорен въпрос, наведен от защитата на подсъдимите е свързан с квалификацията на деянието „лека телесна повреда по хулигански подбуди“.

Възражението на защитата за несъставомерност на извършеното по т.12 на чл.131, ал.1 от НК, поради наличие на личен мотив у подсъдимите при нанасяне на телесната повреда, свързан с неуредени финансови взаимоотношения, съдът намира за неоснователни.

Като правило хулиганските подбуди предполагат отсъствие на лични отношения, на вражда, завист и др. между виновния и пострадалия. Разбира се конкретния случай не е такъв. От установените по делото факти става ясно, че подсъдимият М.Н. и пострадалия К. са се познавали във връзка с дейността на управляваните от тях дружества, между които е имало неуредени финансови отношения., за които е знаел и подсъдимия Д.Н., баща на М.Н.. Става ясно, също, че повода за упражненото върху К. насилие от двамата подсъдими е било свързано именно с тези взаимоотношения. не може да се направи извод за наличие на предходни взаимоотношения. Но наличието на личен мотив не винаги изключва определянето на подбудите като "хулигански", както е и в конкретния случай. Съчетаването на личния мотив с "хулиганските подбуди" по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК, не само е възможно от психологическа гледна точка, но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство, който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС №2/1974 г., т.3 (в този смисъл вж. и ППВС №2/1957 г., т. 19, р. №65/2010 г. по н. д. № 718/2009 г. на ВКС, I н.о., р. №441/2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г. I н.о. и др.).

Действията на подсъдимите в случая, изразили се в нанасяне на множество удари и ритници в лицето и тялото на свидетеля К., макар да са продиктувани от недоволството им, свързано с претенциите на пострадалия за заплащане на парични средства, е станало без видимо основателен повод, създаден от самия пострадал в конкретния момент. Самата поява на пострадалия К. пред собствения си магазин, но в полезрението на подсъдимите е предизвикала бурна и необяснимо агресивна реакция от страна на подсъдимите, неадекватна на ситуацията. Публичността на мястото, където е извършено деянието, в светлата част на денонощието, наличието на много хора говорят за мотивите на същите да демонстрира пренебрежение към обществените ценности чрез посегателство върху пострадалия. По този начин чрез хулиганския си акт подсъдимите са искали да "изявят" себе си, като погазят установения ред. Искали са да докажат, че могат да вършат каквото си пожелаят, да разрешат проблемите си, независимо от нормите на обществото и законовия ред, чрез саморазправа с човека, който според тях е създал проблема.

В този смисъл съдът счита, че телесната повреда е нанесена от подсъдимите именно по „хулигански подбуди”.

Като задължителен елемент от субективния състав, водещ в поведението на подсъдимите е бил хулиганският мотив, а именно стремежът да проявят своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, проявявайки грубост и физическа сила, довела до унижение и причиняване на телесни увреждания на пострадалия. Действията на подсъдимите са били насочени към пострадалия.  

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимите Д.И.Н. и М.Д.Н. са осъществили от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, като на 25.03.2014 г. в гр.Пазарджик, в съучастие, като съизвършители, по хулигански подбуди са причинили лека телесна повреда на Н.Е.К. ***, представляваща временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в контузия на главата, кръвонасядания по лицето и клепачите и охлузвания по лицето, шията и крайниците.

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимите Д.Н. и М.Н. за извършените от  тях деяния, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете високата обществената опасност на деянието по чл.144, ал.3 от НК, с оглед начина на извършване, проявената от подсъдимия Д.Н. престъпна упоритост и въздействието, което е указала заканата за убийство върху пострадалия.

Съдът отчете обществената опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида – телесната неприкосновеност  на личността.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид начина и мястото на извършване, длъжностното качество на пострадалия К., въпреки че не е посочено като квалифициращо обстоятелство от обвинението, както и отрицателно въздействие, което е оказало извършеното върху последния.

При преценката на обществената опасност на подсъдимите, съдът взе предвид характеристичните им данни, които са негативни за подсъдимия Д.Н. и положителни за подсъдимия М.Н..

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени съдействието за изясняване на обективната истина с оглед направените самопризнания, чистото съдебно им минало, а като отегчаващи – негативните характеристични данни на подсъдимия Д.Н., с оглед предишните осъждания, за които е реабилитиран, липсата на каквото и да е осъзнаване и съжаление за извършеното от страна на подсъдимите, изразено с твърдението, че пострадалият е нанесъл телесна повреда на подсъдимия М.Н., въпреки влязлата в сила оправдателна присъда, постановена по НЧХД №668/2014 г. по описа на Пазарджишкия районен съд и причинените физически и психологически увреждания на пострадалия.  

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия Д.И.Н. за извършеното престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимия Д.И.Н. от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени, чистото съдебно минало, съдът прие, че за неговото превъзпитание не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал. от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

Предявеният граждански иск против подсъдимия Д.Н., съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на гражданския ищец от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към пострадалия.

Като отчете въздействието оказало извършеното деяние върху пострадалия, изразяващо се в продължителни психически страдания, при съобразяване разпоредбите на чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът прие, че следва искът да бъде уважен до размера на 4 000 лева, като до предявения му размер от  9 000 лева, следва да се отхвърли.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи психологическите страдания на пострадалия.

Съдът прие, че сумата от 4 000 лева ще възмезди пострадалата за нанесените й неимуществени вреди в резултат на претърпени страдания.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, откогато подсъдимият, като длъжник изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.

Затова съдът осъди подсъдимия Д.И.Н. да заплати на Н.Е.К. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 25.03.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛИ иска за разликата от 4 000 лева до 9 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 25.03.2014 г. до окончателното й изплащане.

Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия Д.И.Н. за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимия Д.И.Н. от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

Тъй като двете деяния са извършени от подсъдимия Д.И.Н. при реална съвкупност съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи на същия едно общо наказание, в размера на най-тежкото, а именно ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване отложи за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

За престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът, с оглед постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК, наложи наказание на подсъдимия и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия М.Д.Н., на основание чл.58а, ал.1 от НК от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3 съдът наложи наказание на подсъдимия М.Д.Н. от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на  наложеното на подсъдимите наказание за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ.

Предявеният граждански иск против двамата подсъдими, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на гражданския ищец от престъплението на подсъдимите и представляват тяхно парично задължение към пострадалия.

Като отчете въздействието и продължителността на болките и страданията на пострадалия, при съобразяване разпоредбите на чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът прие, че следва искът да бъде уважен до размера на 5 000 лева, като до предявения му размер от  9 000 лева, следва да се отхвърли.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимите дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, откогато подсъдимите, като длъжници изпадат в забава, без да е необходима покана за плащането.

Затова съдът осъди подсъдимите Д.И.Н. и М.Д.Н. да заплатят солидарно на Н.Е.К. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, в резултата на извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 25.03.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛИ иска за разликата от 5 000 лева до 9 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 25.03.2014 г. до окончателното й изплащане.

С оглед направеното искане съдът осъди подсъдимите Д.Н. и М.Н. да заплатят солидарно на Н.К. направените по делото разноски в размер на 1000 лева.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимите Д.Н. и М.Н. бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на 93лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, ДТ върху уважената част от гражданския иск в размер на 200 лева, както и по 5 лв. ДТ, при служебно издаване на изпълнителни листове, последните две вносими в полза на държавата, по сметка на Районен съд Пазарджик.

Подсъдимият Д.Н. бе осъден да заплати ДТ върху уважената част от първия граждански иск в размер на 160 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: