Р Е Ш Е Н И Е № 1281
гр.
Бургас, 08.07.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
при секретаря Ирина Ламбова
и с участието на прокурора …………………..,
като разгледа докладваното от съдия Димитров
административно дело № 497 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е административно с правно
основание чл.215 ЗУТ.
Образувано е по
жалба на Л.Д.П. с ЕГН ********** и Д.П.П. с ЕГН ********** и двамата от гр.
Панагюрище, ул. Ген. Дандевил №47а, със законен представител адв. Л. против заповед
№ 136/05.02.2019г. на зам. кмета по „Правно обслужване и общинска собственост“
при Община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „преустройство
на тавански етаж“, подробно описан в оспорената заповед като : „премахване на
част от съществуваща тухлена стена с приблизителни размери : дължина 3,50м.,
височина 2,60м. и дебелина 0,25м., между стълбищната площадйка на четвърти етаж
и складово помещение (самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.185.8.3 и
изграждане на нова стена със зидария от итонг с приблизителни размери дължина
3,50м., височина 2,60м. и дебелина 0,25м. по границите на стълбищното рамо с
оставен отвор за врата между стълбище и самостоятелния обект, като по този
начин се приобщава част от общите части на сградата (стълбищна площадка на
четвърти етаж) и балкон към самостоятелен обект с идентификатор
51500.502.185.8.3 по КККП на гр. Несебър.“ В жалбата се излагат възражения, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.
Според изложеното, органа не е изпълнил задължението си да издаде акта след
обсъждане на всички факти и обстоятелства от значение за случая, като същия е и
немотивиран. Твърди се, че не са обсъдени обстоятелствата дали е налице строеж
по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ, както и дали същият не е извършен от предишните
собственици на имота, които да са адресат на акта. Иска се отмяна на заповедта
и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателите се представляват от адв. Л., който поддържа жалбата и
ангажира доказателства.
Ответникът, чрез
представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.
Административен
съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, тъй като заповедта е издадена на 05.02.2019г., а жалбата
срещу нея е изпратена до органа на 19.02.2019г. от двамата жалбоподатели, след
като му е била връчена с обратна разписка на 06.02.2019г, видно от известие за
доставяне на л. 14 и л.15 по делото.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна поради следните причини:
Производството е
започнало със съставяне на Констативен акт № 11/22.02.2018г. от служители при
Община Несебър, отдел „КС“. При извършена проверка на строеж „преустройство на
тавански етаж“, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
51500.502.185.8.3, находящ се на четвърти етаж в жилищна сграда с идентификатор
51500.502.185.8, изградена в ПИ с идентификатор 51500.502.185 по КККР на гр.
Несебър (УПИ II-371,
кв.60, парцел XVIII по плана на к.к. „Слънчев бряг – Запад“, намясто
и по документи, включващи и Констативен протокол от 29.01.2018г. е установен
строеж, описан по начин идентичен с описанието му в спорната заповед – „премахване
на част от съществуваща тухлена стена с приблизителни размери : дължина 3,50м.,
височина 2,60м. и дебелина 025м., между стълбищната площадйка на четвърти етаж
и складово помещение (самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.185.8.3 и
изграждане на нова стена със зидария от итонг с приблизителни размери дължина
3,50м., височина 2,60м. и дебелина 025м. по границите на стълбищното рамо с
оставен отвор за врата между стълбище и самостоятелния обект, като по този
начин се приобщава част от общите части на сградата (стълбищна площадка на
четвърти етаж) и балкон към самопстоятелен обект с идентификатор
51500.502.185.8.3 по КККП на гр. Несебър.“
Описано е, че
така извършените строителни дейности са били извършени без разрешение за строеж
и без одобрени проекти.
Такаустановенoто преустройство е описано
като строеж, от V категория, съгласно Наредба №1/2003г. за номенклатурата на
видовете строежи. Проверката е извършена
в отсъствие на жалбоподателите, като в съставения акт е описано, че възложител и извършител на
строежа е Б. Х. Г. от гр. Несебър с постоянен адрес ***. Приложена към акта е
окомерна скица. В Констативния акт № 11/22.02.2018г., съставен от служители на
Община Бургас, е отразено, че строежът е изграден в нарушение на чл.137, ал.3 и
чл. 148, ал.1 ЗУТ – в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без
съгласуван и одобрен инвестиционен проект, като е констатирана и липсата на издадено
разрешение за сроеж.
Представени са
доказателства за връчването на същия на установения инвеститор по реда на §4,
ал.2 от ДР на ЗУТ., както и на собственик на друга част от сградата, инициатор
на производството – Д. . Й. от гр. Варна, ул. Трошево, бл.78, вх.Г, ет.7.
В седмодневния
срок за възражения Б.Х. Г.е представил пред кмета на Община Несебър възражение
вх.№ Н2-КС-2168/23.03.2018г., видно от което същият обяснява, че е закупил
обекта с посочената като незаконна стена, която е била изградена преди
придобиването му. По идентичен начин КА е бил съобщен и на С. Б. Г., поради
неполучаването му на установения неин адрес в гр. Несебър, ул. Хан Крум №14В.
След направена
справка от административният орган в служба Местни данъци и такси при Община
Несебър било констатирано обстоятелството, че като съсобственик на процесния
обект е декларирана и С. И. Х., бивша съпруга на адресата на проверката Б. Х. Г..
За съставения констативен акт същата била уведомена на 07.09.2018г., видно от
обратна разписка на л.38 по делото.
В срока за
възражения е постъпило такова от името на Т. Х. с изразено становище, че имотът
е бил придобит от родителите на бившия й съпруг във вида, в който се намира и
към настоящия момент, като счита, че изградената стена не представлява строеж
по смисъла на закона, като твърди изграждането му преди обособяването на етажна
собственост в процесната сграда и изразява мнение, че по същата причина няма
как този строеж да засяга общи части, които тогава не са съществували. Като
доказателство представя Декларация от С. Б. Г. – майка на Б. Х.Г. и продавач на
спорния имот в таванския етаж на сградата, същата с нотариална заверка на
подписа, в която С.Г. декларира, че „години преди“ да се разпореди с обектите в
полза на двете си деца (през 2012г. и 2014г.) тя и съпругът й са изградили
спорната стена в коридора на четвъртия етаж и са я приобщили към помещенията на
четвъртия етаж. Не уточнява конкретна година или друг конкретен момент. Сочи,
че самата сграда е била построена през 1983г.
По преписката е
приложен и констативен протокол от 28.09.2018г. на С. Н. – специалист в отдел
КС при Община Несебър, в който е отразено обстоятелството, че във връзка с
възражението на С. И. Х.е направена справка в „Служба по вписванията“ и отдел
МДТ при Община Несебър, като били установени нови собственици на процесния
обект, а именно жалбоподателите Л.Д.П., придобила имота в условията на СИО със
съпруга си Д.П.П.. На същите лица бил изпратен Констативен Акт №11/22.02.2018г.
и констативни протоколи от 03.09.2018г. и от 28.09.2018г., като в 7-дневния
срок за възражения е постъпило такова от двамата съпрузи, в което се
преповтарят обстоятелствата изложени във възражението на С.Х. , като изразяват
становище, че описаното в акта като преустройство не носи характера на строеж
по смисъла на ЗУТ, като с извършеното не се препятства достъпът до другите
обекти в сградата.
В резултат на
така развилото се административно производство, административният орган е издал
Заповед № 136/05.02.2019г, която е предмет на настоящото оспорване. В същата
изцяло и безкритично е възприел констатациите на длъжностните лица от Констативен
акт № 11/22.02.2018г.
По делото е била
назначена и съдебно-техническа експертиза, според чието заключение в архива на
Община Несебър не е намерен инвестиционен проект за разделяне на четириетажната
еднофамилна сграда с идентификатор 51500.502.185.8, вкл. за ет.4 на обекти в
хипотезата на етажна собственост. Не е получено разрешение за ползване след
преустройството на сградата в такава – етажна собственост, не са налице
строителни книжа за въпросното разделяне.
Отново според
вещото лице спорното преграждане притежава характеристиките на строеж по
смисъла на §5, т.38 ЗУТ и представлява преустройство на четвърти етаж, като не
се установява точният момент на извършването му. Според в.л., от декларацията
на С. Г. може да се приеме, че строежът е извършен преди 2012г.
Процесното
преустройство е било допустимо по нормативите и по действащия ПУП към момента
на изграждането му, ако сградата е била еднофамилна тогава. Към настоящия
момент в.л. констатира, че „по документи“ всеки етаж е отразен като
самостоятелен обект, но намясто вторият и третият етаж не са обособени в
такива.
На последно място
се сочи, че ако бъде прието от правна страна, че преградената част от коридора
и стълбищната площадка на четвърти етаж са общи части на сградата, то това
преустройство е в нарушение на нормативните изисквания.
В съдебно
заседание (л.145-146) вещото лице уточнява, че обектът на четвърти етаж по
документи е складов, но е преустроен и се ползва като жилище и според КККР е с
площ от 66 кв.м.и общи части от 25,23кв.м.
При така
установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК във
връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена
от зам.кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ при Община Несебър, който
черпи правомощия от заповед № 1865/16.11.2015г. на кмета на Община Несебър
(л.12). Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината е компетентен да
постанови премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ,
„За строежите от четвърта, пета и шеста
категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповеди за премахване на незаконни строежи“;
Съгласно § 1, ал.3 от
допълнителните разпоредби на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои
функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на
други длъжностни лица от общинската администрация.
С оглед така посочените
правни норми и представените доказателства, се установява, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган, след надлежна делегация на правомощия.
Неоснователни са възраженията
на жалбоподателите за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство.
С писмо рег.№
Н2-КС-6252/28.09.2018г., на основание чл.26, ал.1 от АПК, Л. и Д. Паланкалиеви
са уведомени, че е започнато административно производство по чл.225а от ЗУТ за
премахване на процесния строеж, което писмо им е редовно връчено и те са
участвали в такаоткритото производство предвид подаденото възражение в срок - 06.02.2017г.,
видно от оформеното известие за доставяне. Т.е. преди издаване на заповедта е
изпълнена процедурата, предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ и е съставен
констативен акт № 11/22.02.2018г. за извършена проверка. Актът е редовно връчен
ведно с уведомлението за откритото производство.
Въпреки изложеното, дори и да
се приеме, че констативния акт не е надлежно изготвен (в отсъствие на
тогавашния собственик на строежа), това
обстоятелство не е съществено процесуално нарушения, тъй като правото на защита
на жалбоподателите, не се явява ограничено с оглед възможността им да обжалват
крайния акт, от която възможност те са се възползвали.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория,
които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ. Съгласно чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
За преценка валидността и
законосъобразността на обжалваната заповед релевантна е правната квалификация
на обекта, като е необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същият
е строеж от четвърта до шеста категория, за изграждането на който липсват
одобрени инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за строеж.
По делото е налице спор дали
в случая е налице строеж, изискващ издаване на разрешение за изпълнението му,
както твърди административния орган или е бил извършен текущ ремонт, както
твърдят жалбоподателите, за реализирането на който законът не изисква строително
разрешение.
Съгласно §5, т.38 от ДР на
ЗУТ, „Строежи” са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация
на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без
промяна на предназначението.“
Съгласно чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки,
съоръжения и инсталации. Става ясно, че сам по себе си текущият ремонт е също
вид строеж, за реализирането на който, обаче не се изисква разрешение за
строеж.
Съгласно легалните дефиниции
в §5, т.41, т. 42, т. 43 и т. 44 от ДР на ЗУТ:
"Промяна на предназначението" на обект или на част от него е
промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане;“
"Основен ремонт" на строеж е частично
възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части,
съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с
които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни
елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които
се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава
срокът на тяхната експлоатация.“
"Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането
в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не
се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; в) променя
предназначението на помещенията и натоварванията в тях;“
"Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна
на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и
изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите.“
Според чл. 137, ал. 1, т. 5,
б.“а“ и б.“г“ от ЗУТ пета категория строежи са жилищни и смесени сгради, с
ниско застрояване …. ; пета категория са и реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория. Правилото на
ал. 4 от същата правна норма изисква строеж, който по един критерий попада в
една категория, а по друг - в по-висока, да се категоризира в по-високата категория.
Съобразявайки тази фактическа
и правна установеност, съдът намира за безспорно, че процесната жилищна сграда
като обект на основното застрояване е V-та категория по смисъла на чл. 137, ал.
1, т. 5 от ЗУТ, както сочи това и вещото лице. В този аспект, по правилото на
чл. 137, ал. 4 вр. §5, т.38 от ДР на ЗУТ, извършените в същата ремонти следва
да се категоризират в същата категория. Това налага извода, че ответният
административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на
предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.
В случая контролният орган е
определил строежа като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ -
строеж извършван без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.
Приетата по делото експертиза
не сочи в процесната сграда да е извършена замяна на конструктивни елементи,
основни части, съоръжения или инсталации, следователно с извършените СМР не се
засяга конструкцията на сградата.
От друга страна, според
заключението на вещото лице се касае за строеж, който представлява
преустройство, а доколкото са налице данни и за това, че обектът (складово
помещение) се ползва като жилище, преустройството е свързано и с промяна на
предназначението на обекта, които две обстоятелства на собствено основание
квалифицират обекта като строеж от пета категория съгласно разпоредбите на чл.
137, ал. 1, т. 5, б.“а“ и б.“г“ от ЗУТ.
В тази хипотеза налице
безспорно е и промяна в натоварванията. Действително, от една страна, доколкото
се касае за трансформация на складово помещение в жилищно, свързано със
събаряне на стена, и иззиждането на друга със същите размери на различно място,
може да се заключи, че натоварванията от теглата на конструкции и почви по
смисъла на НАРЕДБА № 3 от 21.07.2004 г. за основните положения за проектиране
на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях, не се променят. Що
се отнася обаче до експлоатационните натоварвания в помещенията, при
съблюдаване разпоредбата на чл.52 от същата наредба и таблицата към нея може да
се заключи, че те се променят значително.
За да бъде налице хипотезата
на б.“в“ от цитирания по-горе §5, т.43 ДР ЗУТ следва промяната на
предназначението да е свързана с промяна на натоварванията в тях. Не се изиска
промяната да бъде непременно възходяща, т.е. да е свързана с нарастване на
натоварванията в съответното помещение, а изобщо да е налице промяна, доколкото
и занижаването на натоварванията влияе конструктивно върху цялата сграда, като
променя центъра на тежестта и влияе на нейната стабилност.
Наред с това, отчетена следва
да бъде и разпоредбта на чл.137, ал.4 ЗУТ, според която „Строеж, който по един
критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се
категоризира в по-високата категория.“
Тези фактически констатации,
отнесени към обсъдените по-горе легални дефиниции, налагат извода, че
извършените в сградата СМР са текущ ремонт, под формата на вътрешно
преустройство, в хипотезата на б. "в" от §5, т. 43 от ДР на ЗУТ, т.е.
при промяна предназначението и съответно натоварванията на помещенията, поради
което за реализиране на същия се изисква издаването на разрешение за строеж.
При това положение административният орган правилно е определил извършеното
строителство като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За горните изводи е
ирелевантно обстоятелството дали се касае за сграда етажна собственост или
еднофамилна такава. В допълнение на тях, следва да бъде взето предвид
обстроятелството, че от имотната справка на спорния обект се установява, че
същият е приодобит от жалбоподателите с н.а., т.16, №144/26.07.2018г., в обема,
отразен в представените по делото схеми - Схема №36308/10.09.2012г. (л.80 по
делото) и схема №16-288874/20.06.2017г. (л.81) на СГКК Бургас, т.е. в обем от
66,36 кв.м. и 25,23 кв.м. от общите части на сградата. Границите, площта и
обемът по схемата не са били оспорени, респ. изменени по надлежния ред,
предвиден в ЗКИР, а като официален свидетелстващ документ, не е от
компетентността на съдебната инстанция да проверява съдържанието му, дори и по
реда на косвения съдебен контрол.
Не е налице спор по делото и
от заключението на вещото лице се установява, че на място е констатирано от
една страна премахване на зид с размери около 3,50м./2,60м., ( външен за
придобития от жалбоподателите обект), а от друга изграждане на такъв с
приблизително същите размери на стълбищната площадка, с което към обекта са
приобщени част от стълбищна площадка и коридор на 4 етаж на сградата.
За да установи дали
преграденото представлява обща част на сградата в конкретния случай, съдът
възприема заключението на вещото лице и намира приобщената площ за обща част по
естеството си.
С оглед така извършеното
описание и заключението на вещото лице, правилно от административния орган е
прието, че в случая е налице строителство, представляващо извършено
преустройство, посредством изграждането на нова тухлена стена, на мястото
различно от това на преди съществувалата, която е била съборена и с което действие
към складовото помещение (трансформирано в жилище) на жалбоподателите са били
приобщени общи части от сградата, като е променено предназначението им – от
част от стълбищна площадка и коридор в част от жилище, съпътствано с промяна в
натоварванията.
Според разпоредбата на чл.38,
ал.1 от Закона за собствеността „При
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.“
Според ал.2 на същата норма „Може да се уговори, частите на сградата,
които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи,
да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.“ Подобни уговорки
при настоящия спор липсват.
Съгласно ал.3 на същата норма
„Общите части не може да се делят“.
Т.е за да е налице етажна
собственост законодателят е възприел един чисто фактически подход – отделните
етажи или части от етажи в сградата да принадлежат на различни собственици,
което обстоятелство се установява от събраните по делото нотариални актове.
Този фактически подход е
възприет по-натам и в разпоредбите на НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Според чл.17, ал.1 от тази наредба, „Схемите на етажи се изработват
за сгради и съоръжения, в които има самостоятелни обекти.“
В този случай спорът следва да
се преценя и от гледната точка на разпоредбата на чл.185, ал.1, т.1 и т.3 ЗУТ,
според която не се иска съгласието на останалите собственици на етажната
собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях,
когато: т.1. не се променя предназначението им и т.3. не се изменят съществено
общите части на сградата.
Доколкото в случая с
извършеното преустройство е налице отнемане на площ от общите части на
сградата, съгласно чл.185, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, се изискват както решение на
общото събрание на собствениците и съгласието на всички собственици, изразено с
нотариална заверка на подписите, така е необходимо и да бъде сключен договор за
прехвърляне на собственост в нотариална форма с останалите собственици в
етажната собственост, каквито документи липсват.
На последно място липсват
данни и за търпимост на строежа по смисъла на §16 и §127 от ДР на ЗУТ.
С протоколно определение от
24.04.2019г., на основание чл.171, ал.4 от АПК, е указано на жалбоподателите,
че е тяхна доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата от които
черпят благоприятни правни последици. С оглед така дадените указания от
жалбоподателите не са ангажирани конкретни доказателства, различни от
представените по административната преписка. По делото не са сочени свидетели
относно точната година на изграждане на процесната стена и събарянето на
другата, а от събраните доказателства и проверка в Община Несебър вещото лице
не е било в състояние да установи точната дата на реализиране на строежа,
въпреки служебно поставената му задача от съдебния състав.
Съгласно §16, ал.1 от ДР на
ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне
на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Видно от посочената
разпоредба, за да се приеме, че строежът е търпим, следва да бъдат установени в
условията на кумулативност следните обстоятелства: първо – строежът да е
извършен до 07.04.1987г. и второ - да е бил допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно ЗУТ.
С оглед на изложеното в
случая не се установява, че процесният строеж е извършен преди 07.04.1987г.,
като по делото са събрани единствено служебно
доказателства, че той е допустим по действащите подробни
градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали по време на
извършването му в случай, че се приеме, че е извършен преди обособяването на
самостоятелни обекти в сградата и трансформирането й в етажна собственост,
поради което той не е търпим по смисъла на § 16, ал.1 от ДР на ЗУТ.
По делото липсват твърдения и
не са ангажирани доказателства, че строежът е извършен през периода 08.04.1987г.-30.06.1998г.
и макар да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, не е доказано
да е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до
31.12.1998г., съгласно изискванията на § 16, ал.2 от ДР на ЗУТ, поради което
същият не е търпим по смисъла на посочената разпоредба .
В случая не намира приложения
и §16, ал.3 от ДР на ЗУТ, тъй като не се твърди и не се установява строежът да
е започнат след 30.06.1998г., но неузаконен до обнародване на ЗУТ –
02.01.2001г.
Строежът не е търпим и по
смисъла на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр.82/2012г.), доколкото не се твърди
и не се установява, той да е извършен в периода от 02.01.2001г. до 31 март 2001г.
Доказателство за липсата на
търпимост на конкретния строеж е и обстоятелството, че той не е станал предмет
на прехвърлителната сделка по придобиване на складовото помещение от жалбоподателите
и за него не е било представено удостоверение за търпимост от гл. архитект на
общината, както изисква това разпоредбата на §16, ал.1 ПЗР на ЗУТ, а същият
единствено се свои от двамата жалбоподатели, отстояващи преградената площ като
своя.
След като строежът не е
търпим по смисъла на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ
бр.82/2012г.) и за неговото извършване е необходимо разрешение за строеж,
каквото в случая липсва, то той подлежи на премахване, както правилно е приел
административния орган.
С оглед на изложеното,
жалбата на Л.П. и Д.П. против заповед № 136/05.02.2019г. на заместник-кмета по
„Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото,
направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно, поради което следва да му се присъдят такова в размер на
100,00 лева, определено на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, във връзка с чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, трети състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д.П. с
ЕГН ********** и Д.П.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. Панагюрище, ул. Ген.
Дандевил №47а, със законен представител адв. Л. против заповед №
136/05.02.2019г. на зам. кмета по „Правно обслужване и общинска собственост“
при Община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „преустройство
на тавански етаж“.
ОСЪЖДА Л.Д.П. с ЕГН **********
и Д.П.П. с ЕГН ********** и двамата от гр. Панагюрище, ул. Ген. Дандевил №47а да
заплатят в полза на Община Несебър равна част от разноските по делото в размер
на 100,00 лева (сто лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: