Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….. 17.06.2020 г. гр. Плевен
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Плевенският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, на трети юни, , през две хиляди и двадесета година, в
открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: И.
РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: Е.Р.
като разгледа докладваното от съдията И. Радковски вчнд № 175 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от И.Й.Г.
***, подадена срещу разпореждане на съдията-докладчик от 20.12.2019 год.,
постановено по нчхд № 2166/2019 г. по описа на Районен съд-град Плевен.
С обжалваното
разпореждане съдията-докладчик е прекратил наказателното производство по делото,
тъй като тъжителят не е отстранил нередностите, съдържащи се в тъжбата, в
определения му от съда седмодневен срок, като конкретизира обвинението и внесе
държавна такса в размер на 12 лева, което И.Г. не е сторил.
Във въззивната жалба се съдържат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното разпореждане
и се прави искане за неговата отмяна.
Плевенският окръжен съд,
като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становището на въззивния
жалбоподател и като провери изцяло правилността на постановеното разпореждане,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока
по чл. 250, ал. 4 от НПК, / неправилно в обжалваното разпореждане е посочен
седмодневен срок за неговото обжалване/, а също така жалбата отговаря на изискванията на чл. 320 НПК,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Според изложеното в подадената от И. Г. тъжба – на 15.10.2020г. лишеният от
свобода К.Б.К.,*** го заплюл в лицето, в присъствието на дежурния надзирател и други лишени от свобода
от неговата група, след което започнал да го псува на майка, баща и жена, най
цинично.
Поради изложеното в
тъжбата е направено искане срещу лишения от свобода К.К.,*** да бъде образувано наказателно дело за обида, като тъжителят е заявил, че в съдебно
заседание ще предяви граждански иск и е направил доказателствени искания –
съдът да изиска от администрацията на Затвора – гр. Плевен подадените от него
жалби срещу ответника, справка за неговото, /на тъжителя/, здравословно
състояние, както и да бъде разпитан като свидетел надзирателят, който е провел
престоя на открито на лишените от свобода, по време на който се е състоял
инцидента.
Към тъжбата е
приложена „молба – декларация“ от тъжителя И.Г., в която същият моли да бъде
освободен от държавна такса, поради инвалидност и липса на финансови средства,
като декларира, че няма доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество, има
призната степен на инвалидност – 86% и че по време на изтърпяване на
наказанието си не работи и съответно не получава заплащане за положен труд.
Според въззивната инстанция обжалваното разпореждане
на първоинстанционния съд е неправилно и
незаконосъобразно, по следните съображения:
Както бе посочено
по-горе в тъжбата си И.Г. е посочил че на 15.10.2020г. лишеният от свобода К.Б.К.,***
го заплюл в лицето, в присъствието на
дежурния надзирател и други лишени от свобода от неговата група, след
което започнал да го псува на майка, баща и жена, най цинично.
Настоящият съдебен
състав счита, че тези описани обстоятелства очертават в достатъчна степен
твърдяната от въззивния жалбоподател фактическа обстановка, въз основа на която
той е направил искане да бъде образувано в Районен съд – гр. Плевен дело за
нанесена му обида. Както заплюването в лицето, така и отправените псувни спрямо
майката, бащата и жената на тъжителя, които той твърди, че на посочените време
и място са били извършени спрямо него от лишения от свобода К.К., са все
действия, които в най общ вид биха могли да поставят границите на предмета на
доказване в конкретния наказателен процес, като детайли и подробности във
връзка с начина на осъществяване на тези действия биха могли да бъдат изяснени
в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Съдебната практика е категорична и
непротиворечива, като приема, че за да отговаря на условията за образуване на
наказателно производство от частен характер, тъжбата трябва задължително да
съдържа данни и подпис на подателя;
данни, достатъчни за индивидуализиране на лицето, срещу което тя се
подава; искане за образуване на наказателно производство; описание на
обстоятелствата на престъплението; данни относно момента, в който пострадалият
е узнал за същото; посочване на данни/доказателства/, подкрепящи твърдението за
извършеното престъпление, ако това е възможно.
В настоящия
случай подадената тъжба от И.Г. отговаря
на посочените условия, а именно - описани са обстоятелствата на твърдяното
престъпление, посочени са данни относно
момента, в който пострадалият е узнал за същото, направени са и доказателствени искания, /да бъдат изискани
писмени доказателства и да бъде разпитан като свидетел надзирателят, който е
присъствал на инцидента/, подкрепящи твърдението за извършеното престъпление
По тези съображения въззивната инстанция
счете, че обжалваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство,
поради липса на конкретизация на обвинението, въпреки дадените указания от съда
в тази насока, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
От друга страна, неправилно е посочено от
първоинстанционният съд като основание за прекратяване на производството по
НЧХД №2166/2019г. на ПлРС липсата на
документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса за образуване на съдебното
производство.
Според въззивната
инстанция неправилно е разбирането, че
невнасянето на държавна такса прави тъжбата нередовна.
Никъде в
разпоредбата на чл. 81 НПК, уреждаща изискванията за редовността на започването
на едно производство по реда на частното обвинение – посредством подаването на
частна тъжба, не се поставя срок за внасянето на дължимата държавна такса, като
условие за нейната редовност. За разлика от поставения срок за подаване на
самата тъжба, в НПК няма срок за внасяне на таксата към нея, а още по-малко за
внасяне на таксата в рамките на преклузивния шестмесечен срок. Фактът на
невнасянето на дължимата държавна такса за завеждане на дело от частен характер
не може да ограничава правата на частния тъжител с незабавно прекратяване на
делото, а съдът следва да му даде възможност да я внесе или да представи
доказателства за това. Неизпълнението на това задължение не води до автоматично
прекратяване на наказателното производство, след като тъжбата е внесена в съда
в срока по чл. 81, ал. 3 НПК и е съобразена с изискванията на чл. 81, ал. 1 и
ал. 2 НПК.
В разглеждания
случай тъжителят И.Й.Г., е лишен от
свобода, обстоятелство, което затруднява възможността той да изпълни
изискването за внасяне на държавна такса, за образуване на наказателно
производство от частен характер. В тъжбата той е направил искане да бъде
изискана от администрацията на Затвора – гр. Плевен справка за неговото здраве,
за да може да обоснове липсата на финансови средства, с които да внесе
дължимата държавна такса.
Освен това в съпровождащата
тъжбата „молба-декларация“ той е изложил
и съображения, във връзка със здравословното си състояние, въз основа на които
е направил искане да бъде освободен от внасяне на държавна такса по делото
При така изложеното въпросът дали тъжителят
дължи държавна такса за провежданото съдебно производство по образуваното
наказателно от частен характер дело на Плевенски районен съд би следвало да бъде решен от
първоинстанционния съд, след изискване на съответните документи, касаещи
здравословното и финансовото състояние на И.Г., при наличие на които да се
направи обоснована преценка относно това, дали той би могъл да внесе държавна
такса по сметката на Плевенския районен съд или да бъде освободен от внасянето
и.
Въз основа на изложеното
въззивната инстанция прие, че не са налице условията за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 2166/2019г. на Плевенски районен съд, на
основание чл. 250, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.5, т.2 от НПК и разпореждането
на съдията - докладчик от 20.12.2019г., с което е било прекратено посоченото
дело следва да бъде отменено, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като делото следва да бъде върнато на Районен съд – гр.
Плевен, за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените
съображения и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждането на съдията-докладчик от 20.12.2019 година, постановено по НЧХД №
2166/2019 г., по описа на Районен съд-град Плевен и връща делото на
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.