РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Карлово, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20225320100465 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с
чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „БНП П. П. Ф.“ С.А.,
вписано в Търговския и фирмен регистър под №**********, с адрес на
управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ № *, представлявано от Л. Д., в
качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите
чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК **********, гр. С., жк. „М. 4“, Б. П.
С., сгр. **, представлявано от законния представител Д. Д., чрез юрисконсулт
Н. М. против И. Т. С. , ЕГН **********, с настоящ адрес: с. В., обл. П.,
комплекс „КТЗ“, бл. № *, вх.*, ет.*, ап.****.
В исковата молба се твърди, че на 29.06.2019 г. между „БНП П. П.
Ф.“, като кредитодател и И. Т. С., като кредитополучател, бил сключен
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-17105243.
Твърди се, че съгласно договора за усвояване на револвиращия
кредит кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард.
Сочи се, че кредитната карта е електронен платежен инстР.т и представлява
персонализирана пластмасова карта, върху която е записана електронна
1
информация. Персонализацията на платежната карта представлявала
изписването на необходимите данни, свързани с оправомощения ползвател на
платежната карта, съгласно параграф 1, т. 5 от ДР на Наредба №3 на БНБ.
Чрез картата се извършвала идентификация на кредитополучателя и се
осъществявал отдалечен достъп до отпуснатия н кредитополучателя
револвиращ кредитен лимит.
Минимална месечна погасителна вноска представлявала
минималната месечна сума, която картодържателят следва да направи до
падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят
бил длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът
да не блокира картата. Револвиращата функционалност предоставяла
възможност на картодържателите да заемат многократно средства от
определения им кредитен лимит посредством предоставената им карта, като
изплатените суми по усвоения кредит били отново на разположение след
погасяването им. Картодържателят разполагал с възможността да погасява
усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не
изцяло.
Кредитният лимит представлявал одобрената от издателя сума, с
която се захранва картата и до която клиентът има достъп. Максималният
лимит за всеки клиент се определял индивидуално, съобразно предварително
зададени рискови правила, като в настоящия случай максималният кредитен
лимит бил в размер на 1500 лева.
Използваният кредитен лимит бил сумата, която
кредитополучателят използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от
отпуснатия кредитен лимит.
Разполагаемият кредитен лимит представлявал сумата, която остава
на разположение по револвиращия кредит, след като картодържателят е
усвоявал суми по кредита.
Картата позволявала чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от
банкомати (ATM), плащания чрез терминални устройства и други услуги в
страната и чужбина (чл. 2).
Съгласно договора за използването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му.
2
В договора била предвидена възможността кредитополучателят да
се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл. и чл. 4).
Твърди се, че кредиторът издавал месечно извлечение за
осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на
месечното извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят е длъжен
да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от револвиращ
тип били налице две възможности за изпълнение на задължението:
посредством пълно погасяване на усвоения кредит – това събитие настъпва,
когато картодържателят погаси цялата използвана сума, или частично
погасяване на задълженията – при внасяне на сума в размер на минималната
месечна вноска. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща
на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес – в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не било основание за неплащане на
погасителна вноска (чл. 12).
Месечни погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението.
За използването на револвиращия кредит кредитополучателят
дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му (чл. 14). ГПР бил изчислен при допускането, че
общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година
и се погасява на равни месечни вноски с неизменни до края на срока разходи,
съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната
карта кредитополучателят заплащал и таксите предвидени в тарифата.
В чл. 16 от договора било предвидено, че кредиторът има право да
блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на
кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при
неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.
Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора“ кредитополучателят изплащал избраната
от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния лимит на
револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за
одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.
3
На 29.06.2019 г. ответникът се възползвал от предвидената в чл. 4 от
договора възможност и усвоил чрез функционалността покупка на изплащане
по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-17105233, за закупуването
на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер посочен на стр. 1
от Договора в параграф „Параметри и услуги“.
За ползването на услугата по чл. 4 от договора бил договорен ГЛП и
ГПР в размер, посочен на страница 1 от процесния договор в поле
„Параметри и условия“, като била посочена и общата стойност на
плащанията.
Падежът по кредита бил на всяко 1-во число от месеца и тогава се
дължала фиксираната месечна вноска определена по него. В случай, че
кредитополучателят не направил плащане на тази вноска на съответния
падеж, тя се удържала от лимита на кредитната карта и се олихвявала.
Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия
кредит се трансферирал от разполагаемия лимит – трансакцията се
олихвявала от деня на извършването й с годишен лихвен процент, както
тегленето на суми на банкомат.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя
възниквало задължение за заплащане н месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Твърди се, че ответницата преустановила редовното обслужване на
револвиращия потребителски кредит на 01.06.2021 г., към която дата било
последното плащане по заема. При забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава
На 17.08.2021 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем.
Тъй като от страна на длъжника не били извършени плащания, от
кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
4
парично задължение по чл. 410 ГПК в Р. с. – К. за дължимите суми по договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-17105243. По образуваното ч. гр. д. №2019/2021 г.
по описа на съда била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, с която било разпоредено на И. Т. С. да плати на ищцовото
дружество – кредитор, следните суми:
- сумата от 1 236.26 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит CARD-17105243;
- сумата от 115.17 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.06.2021г. до 17.08.2021г.;
- сумата от 44.13 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 10.08.2021г. до 16.12.2021г., ведно със законната лихва за забава от
момента на постъпване на заявлението в съда - 22.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
27.91 лева за платена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което
обуславяло правния интерес на „БНП П. П. Ф.“ С.А. от предявяване на
настоящата искова претенция.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответницата му дължи следните суми, за които по ч. гр. д.
№2019/2021 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 1 236.26 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит CARD-17105243;
- сумата от 115.17 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.06.2021 г. до 17.08.2021 г.;
- сумата от 44.13 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 10.08.2021 г. до 16.12.2021 г.;
- законната лихва за забава от момента на постъпване на заявлението
в съда – 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените разноски по делото, включително и
тези в заповедното производство.
5
Ответницата, чрез назначения особен представител адв. А. Ц.,
оспорва иска като допустим, но неоснователен.
Твърди, че са налице противоречия между описаното в исковата
молба и представените към същата писмени доказателства.
На първо място, в исковата молба се твърдяло, че на 29.06.2019г.
ищецът сключил с ответника И. С. договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD -
17105243. Твърдяло се в исковата молба, че максималният кредитен лимит по
този договор е в размер на 1500 лева. От представения като доказателство с
исковата молба договор за потребителски револвиращ кредит № CARD-
17105243 от 29.06.2019г., обаче било видно, че кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева /стр.2 от
договора за кредит, чл. 1 от същия/.
На второ място, в исковата молба се твърдяло, че ответницата
престанала да обслужва револвиращия потребителски кредит на 01.06.2021 г.,
към която дата било последното плащане по заема. От представения договор
за потребителски револвиращ кредит № CARD-17105243 от 29.06.2019 г. –
стр.1, било видно, че на датата на сключване на договора за кредит –
29.06.2019 г., ответницата закупила стока на стойност 799.00 лева, като
общият размер на кредита бил 870.91 лева, вероятно включващ и
застрахователната премия от 71.91 лева. Този кредит, съгласно посоченото в
договора, следвало да се издължи на девет месечни погасителни вноски, като
първата била на 01.08.2019 г., а последната била дължима на 01.04.2020г. В
исковата молба обаче било посочено, че ответницата престанала да обслужва
кредита от 01.06.2021 г. Т.е., отново имало несъответствие между фактите
изнесени в исковата молба и представените с нея писмени доказателства. По
делото нямало данни на ответницата да е увеличен кредитният лимит, нито
данни същата да е използвала цялата сума по кредитния лимит през 2021 г.
На трето място, с исковата молба било представено месечно
извлечение за периода от 16.06.2021г. до 15.07.2021 г. по кредитна карта с
№536543*******000. В самата искова молба, на стр.2, първи абзац, било
посочено, че на ответницата като кредитополучател по договор за револвиращ
потребителски кредит се издава за ползване и кредитна карта CARD-
17105243. Същият номер на кредитната карта бил посочен и в договора за
6
револвиращ потребителски кредит от 29.06.2019 г.
От месечното извлечение било видно, че месечната погасителна
вноска е в размер на 120 лева, а в договора за револвиращ потребителски
кредит месечната вноска била посочена в размер на 105.47 лева.
С исковата молба била представена покана за доброволно плащане,
но нямало данни тази покана да е изпращана по някакъв начин на ответницата
или данни, че тя е узнала по някакъв начин, че има кредит, който е станал
предсрочно изискуем.
В исковата молба била посочена като дължима сумата 115.17 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.06.2021 г. до
17.08.2021 г. В представения договор за револвиращ потребителски кредит
нямало възнаградителна лихва, която да се дължи при спиране на
обслужването на кредита. В чл.17, стр.3 от договора се казвало, че при забава
на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Никъде в договора не била
посочена възнаградителната лихва, за която се претендирало в исковата
молба, че се дължи от ответницата. В исковата молба още било посочено, че
отделно се дължи мораторна лихва в размер на 44.13 лева, считано от
10.08.2021 г. до 16.12.2021 г. Т.е. според твърдяното в исковата молба, за
периода от 10.08.2021 г. до 17.08.2021 г. се начисляват върху главницата два
вида лихви – възнаградителна и мораторна. В исковата молба не било
посочено как е изчислена тази възнаградителна лихва и защо обхваща и част
от периода на мораторната лихва. За мораторната лихва също нямало данни
как е изчислена.
Налице било противоречие между фактите посочени в исковата
молба и представените писмени доказателства с исковата молба.
Предвид изложеното, предявените искове срещу ответницата били
неоснователни и недоказани – нито по основание, нито по размер, поради
което следвало да бъдат отхвърлени.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 2019/2021 г. на РС К. е видно, че по
заявление на ищцовото дружество е била издадена Заповед № 1032/29.12.2021
7
г. за изпълнение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответницата да му
заплати следните суми: 1 236.26 лева – главница по договор за потребителски
кредит CARD-17105243; 115.17 лева – възнаградителна лихва за периода от
01.06.2021г. до 17.08.2021 г.; 44.13 лева – мораторна лихва за периода от
10.08.2021г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва за забава от момента
на постъпване на заявлението в съда – 22.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
27.91 лева за платена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по
договор за потребителски кредит CARD-17105243, сключен на 29.06.2019 г.
между „БНП П. П. Ф.“, като кредитор и И. Т. С., като кредитополучател.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е
предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
От представения в заверен препис договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-17105243 е видно, че страни по същия са „БНП П. П. Ф.“, като
кредитор и И. Т. С., като кредитополучател. На кредитополучателя е
предоставена кредитна карта MasterCard с максимален кредитен лимит
1000.00 лева. В чл.6 от договора е посочено, че преди началото на ползване на
картата кредитополучателят е длъжен да я активира. Кредитополучателят се е
задължил да заплаща годишна лихва и такси върху усвоената част от
кредитния лимит за срока на ползването му /чл.14/.
Уговорен е ГПР 44.90% и лихвен процент 35%. Дължимата месечна
такса е 4.00 лева, а при теглене на пари в брой от банкомат таксата е 2.00 лева
+2% върху изтеглената сума. Обезщетението за забава е 10% +ОЛП на БНБ.
Съгласно чл.4 от договора, кредитополучателят може да използва
услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора. От представения договор от 29.06.2019 г., се установява, че И. Т.
С. се възползвала от тази възможност и е закупила на изплащане климатик
марка „H.“ на стойност 799.00 лева, с код на усвояването CREX-17105233.
8
Съгласно договореното, ответницата е следвало в срок до 01.04.2020 г. да
погаси заема на 9 месечни вноски, всяка по 105.47 лева. Посочен е ГПР 22.91
% и лихвен процент 20.80 %.
От представената „последна покана“ от 17.08.2021 г., без данни кога
е получена, ответницата е уведомена за задълженията по кредитна карта
CARD - 18241152, като е поканена да ги заплати в седемдневен срок.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло, е видно, че предоставената на ответника кредитна карта
MasterCard с номер CARD-17105243, е с първоначален максимален кредитен
лимит в размер на1000.00 лв., който е бил увеличен на 1500.00 лв. Вещото
лице посочва, че по кредитна карта CARD-17105243 от 29.06.2019 г. са
усвоени 3239.50 лв., начислена е лихва в общ размер на 190.00 лв., начислена
е месечна такса в общ размер на 64.00 лв. Платени по картата са 2134.49 лв., в
т.ч. главница 207.66 лв., лихва 74.83 лв., месечна такса 52.00 лв. На 01.06.2021
г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
кредитната карта е блокирана от страна на кредитора. Към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК
задълженията по кредитна карта № CARD-17105243 са, както следва: 1236.26
лв. – главница (включваща и месечна такса от 12.00 лв.); 115.17 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2021 г. до 17.08.2021 г.; 44.13 лв. –
мораторна лихва за периода от 10.08.2021 г. до 16.12.2021 г.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В производството по установяване съществуването на вземането си,
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя, размера на вземането си и
настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита.
Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения
за сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, който бил
отпуснат и ползван чрез кредитна карта. По отношение на този договор важат
всички императивни изисквания по Закона за потребителския кредит и Закона
за защита на потребителите. При ангажираните доказателства съдът намира за
9
доказано възникването и съществуването на правоотношението, както и
изпълнението на задълженията по него от страна на ищеца.
Съдът не констатира противоречие с разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 договорът за
потребителски кредит е недействителен. Настоящият договор е в
предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие
относно размера на лимита, месечната погасителна вноска, не е уговорено
същият да е сключен при предварително утвърдени общи условия, поради
което чл. 11, ал. 2 ЗПК не намира приложение. Изискванията на чл. 10, ал. 1
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие с чл. 143 от ЗЗП и
нарушаване принципа на добросъвестност, водещ до неравновесие между
правата и задълженията, като договорените клаузи не противоречат на
посочените в 19 точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на неравноправни клаузи. В
договора са посочени размерът на кредитния лимит, погасителната вноска, с
които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в
качеството на кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени
доказателства за сключването на договора и предоставената сума, усвоена
чрез активиране на кредитната карта от ответницата. Същата е преустановила
обслужването на кредита, а извършените от нея плащания следва да се считат
за признание дължимостта на сумите.
Относно предсрочната изискуемост на задължението, съдът приема,
че такава не е надлежно обявена, тъй като доказателства за уведомяването на
длъжника липсват.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. №
8/2017 г. на В. к. с., ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата
10
на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Даденото тълкуване следва да бъде приложено и към настоящия казус,
независимо, че договорът за кредит е предоставен от небанкова институция,
доколкото разрешеният въпрос касае идентични обстоятелства. Безспорно е,
че последната вноска по договора за кредит е с падеж, предхождащ датата на
съдебното заседание, в което е приключило съдебното дирене. Поради това,
доколкото задължението произтича от договор за потребителски кредит,
чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника
преди подаване на заявлението, длъжникът дължи изпълнение на онази част
от вземането, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните. В настоящия случай е настъпил падежът на всички погасителни
вноски, на цялото задължение.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по
процесния договор, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне
уговорения размер на заема на ответницата. Тя от своя страна не е изпълнила
насрещното си задължение да погаси при съответните условия всички
дължими месечни вноски по кредита. Ето защо искът е изцяло основателен,
като претендираните от ищеца суми съвпадат с констатациите на вещото лице
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер
на 150.00 лв. – държавна такса, 250.00 лв. – за внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице, 439.55 лв. за внесен депозит за особен
представител и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело
№4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер на 27.91 лв. – държавна такса и 50.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Общият размер на разноските на ищеца в двете производства, които
следва да бъдат заплатени от ответника, възлиза на 1017.46 лева, от които
939.55 лева в исковото и 77.91 лева в заповедното.
На особения представител адв. А. Ц. следва да се издаде разходен
касов ордер за определеното възнаграждение от 439.55 лева.
11
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Т. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. В., обл. П., комплекс „КТЗ“, бл. № *, вх.*,
ет.*, ап.***, че дължи на „БНП П. П. Ф.“ С.А., вписано в Търговския и
фирмен регистър под №**********, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул.
„О.“ № *, представлявано от Л. Д., в качеството му на изпълнителен директор
и член на съвета на директорите чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК
**********, гр. С., жк. „М. 4“, Б. П. С., сгр. **, представлявано от законния
представител Д. Д., следните суми, за които по ч. гр. д. №2019/2021 г. по
описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, а именно:
- сумата от 1 236.26 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит CARD-17105243;
- сумата от 115.17 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.06.2021 г. до 17.08.2021 г.;
- сумата от 44.13 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 10.08.2021 г. до 16.12.2021 г.;
- законната лихва за забава от момента на постъпване на заявлението
в съда – 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. Т. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. В., обл. П.,
комплекс „КТЗ“, бл. № *, вх.*, ет.*, ап.***ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П. П. Ф.“
С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №**********, с адрес на
управление във Ф., гр. П., бул. „О.“ № *, представлявано от Л. Д., в
качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите
чрез „БНП П. П. Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК **********, гр. С., жк. „М. *“, Б. П.
С., сгр. **, представлявано от законния представител Д. Д. разноските по
делото в размер на общо 1017.46 лв. (хиляда и седемнадесет лева и
четиридесет и шест стотинки), от които 939.55 лева в исковото производство
и 77.91 лева в заповедното.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. А. Ц.
разходен касов ордер за сумата от 439.55 лв. (четиристотин тридесет и девет
12
лева и петдесет и пет стотинки) депозитни.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка на ищеца: IBAN: ********************, BIC: ***********, БНП П.
С.А. - клон С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
13