Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1329
гр. Русе, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 09 юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №8364 по описа на
Предявени са
обективно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Ти Би Ай Банк” ЕАД твърди,
че сключил с ответника М.Б.А. договор за
потребителски кредит № **********/18.12.2017 г., с който му е бил предоставен
кредит в размер на 4000 лева. Към отпуснатия кредит била включена еднократна
такса за оценка на риска, в размер на 595,19 лв., дължима в деня на подписване
на договора, която се финансирала от кредитора и се възстановявала от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл.
7.1, ответникът пожелал да сключи застраховка живот в размер на 475,20 лв. и
застраховка безработица в размер на 484,70 лв., като общото крайно задължение
по Договора възлизало на 8174 лв. Тази сума следвало да бъде погасена на 36
погасителни месечни вноски – 35 вноски в размер на 227,06 лв., и последна
изравнителна в размер на 226,90 лева. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент бил в размер на 27,09 %. С така предоставената сума, кредитополучателят
се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна
лихва. Ответникът преустановил плащанията по договора, като не изпълнил
падежиралите си задължения, изразяващи се в 3 последователни месечни вноски,
съгласно погасителния план към договора с падежи: 25.03.2018 г., 25.04.2018 г.
и 25.05.2018 г., поради което договора станал автоматично предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че ответникът е в забава за изпълнение на задълженията си
поради което му дължи и лихва за забава.
Всички суми били претендирани по реда на чл. 417 от ГПК по приложеното ч. гр.
дело № 5368/2018 г. по описа на РРС, но ответникът в срок е направил
възражение, предвид което иска установяването им по исков ред. Искат да бъде
признато за установено, че ответника им дължи сумата 5349,49 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 30.07.2018 г. до изплащане на вземането;
2370,39 лева – договорна лихва за периода от 25.03.2018 г. до 26.05.2018 г.;
184,71 лева – обезщетение за забава в за периода 25.03.2018 г. до 16.07.2018
г., В условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен иска с правно
основание чл. 422 ГПК искат да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответника, в качеството си на кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № ********** от 18.12.2017 г. да им заплати сумата 5349,49 лева –
главница; 2370,39 лева – договорна лихва за периода от 25.03.2018 г. до
25.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 14.12.2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът М.Б.А. оспорва
предявените искове.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.08.2018
г. по гр. д. № 5368/2018 г. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника М.Б.А. да заплати на ищеца сумата 5349.49
лева-главница, 2370.39 лева- възнаградителна лихва от 25.03.2018 год. до
26.05.2018 год., 184.71 лева- обезщетение за забава от 25.03.2018 год. до
16.07.2018 год., законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение- 30.07.2018 год. до изплащане на вземането, 158.09
лева- държавна такса и 100.00 лева– възнаграждение за юрисконсулт. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът възразил
писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
С договор за потребителски кредит
№ **********/18.12.2017 бил предоставен от ищеца на ответника кредит в размер на 4000 лв. Към отпуснатия кредит
била включена еднократна такса за оценка на риска, в размер на 595,19 лв.,
дължима в деня на подписване на договора, която се финансирала от кредитора и
се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Съгласно чл. 7.1, ответникът сключил застраховка живот в
размер на 475,20 лв. и застраховка безработица в размер на 484,70 лв. Общо
отпуснатия кредит бил в размер на 5555.09 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент бил в размер на 27,09 %., а ГПР- 41.78 %, като общото крайно задължение по Договора
възлизало на 8174 лв. Тази сума следвало да бъде погасена на 36 погасителни
месечни вноски – 35 вноски в размер на 227,06 лв., и последна изравнителна в
размер на 226,90 лева.
Съгласно представено от ищеца Нареждане
разписка, ищецът превел на ответника сумата от 1303 лв. на 18.12.2017 г.
Ищецът изпратил на адреса на ответника
посочен в договора Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на 26.05.2018 г., поради неплащане на вноски с
падежи 25.03.2018 г, 25.04.2018 г. и 25.05.2018 г., като съобщението се върнало
на 27.06.2018 г. с отбелязване от пощенския служител, че адресатът е преместен.
Разпитаната по делото свидетелка Е.Н.К.изнася данни, че към м. декември 2017 била колежка на ответницата.
Знаела, че тя имала нужда от пари и кандидатствала за кредит към Ти Би Ай Банк,
които я одобрили.
Според заключенията на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, на 18.12.2017 г. по разплащателна сметка на ответницата в „ти Би Ай Банк" ЕАД била преведена сума
в размер на 5 555,09 лв. от която: 1 303 лв. били изтеглени в брой от нея; 2 965,98 лв. били удържани за погасяване
(рефинансиране) на потребителски кредит № ********** предоставен и преди това от „Ти Би Ай
Банк"; 1,00 лв. била събрана автоматична такса във връзка с извършеното
рефинансиране; 595,19 лв. била еднократната такса за оценка на риска; 959,90
лв. били удържани застрахователни премии. Последното
плащане по кредита било извършено на дата 24.04.2018 г. с което било погасено задължение
на ответницата с падежна дата 25.02.2018 г. Други плащания по кредита не били постъпвали,
в следствие на което процесния кредит бил в просрочие от 25.03.2018 г. М.А. внесла обща сума за погасяване на процесния
кредит в размер на 458,82 лв. Общият размер на незаплатените
месечни вноски по процесния Договор за потребителнски кредит към 30.07.2018 г.
бил 7 718,49 лв., от които: главница в общ размер на 5 349,49 лв., от която: редовно падежирала
в периода от
25.03.2018 г. до 25.05.2018 г. вкл. главница в размер на
326,13 лв.; предсрочно изискуема от
25.05.2018 г. главница
в размер на 5 023,36 лв.; договорна лихва в общ размер на 2 369 лв.; просрочена
договорна лихва в размер на 353,66 лв., начислена за периода от 25.02.2018 г. до 25.05.2018 г. и падежирала в периода от
25.03.2018 г. до 25.05.2018 г. вкл.; непадежирала договорна лихва върху редовна
главница в общ размер на 2 015, 34 лв., дължима в периода от 25.06.2018 г. до
25.12.2020 г. вкл. Извън непогасените вноски, обезщетението за забава за
периода от 26.03.2018 г. до 30.07.2018 г., начислено върху просрочена главница
следвало да бъде в размер на 100,78 лв. Общият размер на незаплатените месечни
вноски по процесния Договор за потребителски кредит към 03.06.2019 г. била 7 718,4
9 лв., от които: главница в общ размер на 5 349,49 лв., от която: редовно падежирала
в периода от
25.03.2018 г. до 25.05.2019 г. вкл. главница в размер на 1
872,77 лв.; непадежирала главница в
размер на 3 476,72 лв.; договорна лихва в общ размер
на 2 369 лв., от която: просрочена договорна
лихва в размер на 1 531,74 лв., начислена за периода от 25.02.2018 г. до
25.05.2019 г. и падежирала в периода от 25.03.2018 г. до 25.05.2019 г. вкл.; непадежирала
договорна лихва върху редовна главница в общ размер на 837,26 лв., дължима в
периода от 25.06.2019 г. до 25.12.2020 г. вкл. Извън непогасените вноски, обезщетението за
забава за периода от 26.03.2018 г. до 03.06.2018 г. начислено върху просрочена
главница следвало да бъде в размер на 108,23 лв. В допълнителното заключение на
вещото лице е посочило каква част от падежиралата главница представлява
паричния заем без таксите, начислени за допълнителни услуги по договора й
застрахователни премии - размерът на непогасената към 30.07.2018 г. главница по
паричен заем, при условие,че предсрочната изискуемост била настъпила на
25.05.2018 г. била 3 851,97 лв., от която: редовно падежирала
в периода от
25.03.2018 г. до 25.05.2018 г. вкл. главница по паричен заем в
размер на 234,81 лв.; предсрочно изискуема от 25.05.2018 г. главница по паричен
заем в размер на 3 617,16 лв. размерът
на обезщетението за забава върху просрочената и предсрочно изискуема главница
по паричен заем, начислено за периода от 26.03.2018 г. до 30.07.2018 г. следва
да е в общ размер на 72,56 лв. Размерът на непогасената към
03.06.2019 г. главница по паричен заем, при условие, че не е настъпила
предсрочна изискуемост била 3 851,97 лв., от която: редовно падежирала
в периода от
25.03.2018 г. до 25.05.201
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че
ответницата му дължи парични суми по сключен договор за кредит въз основа на
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок
за недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се
явява частично основателен.
Предвид събраните по делото
доказателства, се установява по категоричен начин, че страните са обвързани от
облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит **********/18.12.2017
г. От него за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника сумата
от 4000 лв., от която на 18.12.2017г. била преведена на ответника парична сума
в размер на 1303 лв., а 2965,98 лв. били
удържани за погасяване /рефинансиране/ на потребителски кредит № **********
предоставен от „Ти Би Ай Банк" на ответницата. Следва да се посочи, че
липсва съгласие за това рефинансиране от ответницата, поради което съдът
приема, че ищецът не е изпълнил изцяло задължението си по договора, а само в
частта от 1303 лв., тъй като не е предал на кредитополучателя изцяло сумата по
договора в размер на 4000 лв.
Ответникът не е изпълнил свои
задължения по чл.11.1 от договора, като общо е погасил сумата от 458,82 лв.
поради което на основание 16.2 от визираните ОУ ищецът обявил целият кредит за
предсрочно изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на насрещното
си задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е
доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответника дължи на
ищеца сума в размер на 844.18 лв.-неизплатена главница /1303 - 458,82
лв., платени от ответника/.
Съдът не коментира заявеното от
ответницата твърдение за нищожност на сключените застраховка живот в размер на 475,20 лв. и
застраховка безработица в размер на 484,70 лв., тъй като видно от приетите по
делото писмени доказателства и от заключението на назначената съдебно-икономическа
експертиза страни по тях са застрахователя „Уника Живот"АД, който е трето
за производството лице и ответницата, като ищецът е застрахователен агент,
който е привел на застрахователя средствата за заплащане на застрахователните
вноски на дата 24.01.2018 г. от името и за сметка на ответницата. С оглед
изложеното, съдът приема, че същата дължи на
ищеца сумата от 475,20 лв. за сключената застраховка живот и 484,70 лв.
- за застраховка безработица .
По отношение твърдяното от ответницата,
че не е била уведомена лично за обявената предсрочна изискуемост на кредита,
следва да се посочи, че уведомлението било изпратено на постоянния адрес на
длъжника, който адрес бил посочен и в договора за потребителски кредит. В чл.
25.11 от договора страните са уговорили всички писма, независимо от
съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес, се
смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса
си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.
25.10. В случая няма фактическо връчване на длъжника поради бездействие от
страна на получателя. Кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни
задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви
предсрочната изискуемост на кредита. Цитираната клауза от договора ясно
приравнява изпращането от кредитора на писмо до посочения в договора адрес на
длъжника на получаване на това писмо от последния, независимо от фактическото
предаване на писмото. Тази клауза защитава правото на кредитора, когато действа
добросъвестно, и е приета от длъжника. В този смисъл Определение 143/29.03.209
г. по в гр. д. № 394/2018 г. на РОС приложено към гр. д. № 5368/2018 г. на РРС.
Във връзка с посочената от ищеца
настъпила предсрочна изискуемост на претендираното вземане следва да се посочи,
че съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г. на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Законна лихва в този случай е претендирана от датата на подаденото
заявление по чл.410 от ГПК, поради което същата следва да се дължи от тази
дата- 30.07.2018 г., поради което претенцията за възнаградителна лихва в размер
на 2370.39 лева за периода 25.03.2018
год. до 26.05.2018 год., следва да се отхвърли.
За пълното на изложението следва
да се посочи, че е константна практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата
на държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни
клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 от ЗПК, която
разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски
кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или
го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
от ЗЗД.
Съдът намира за основателно
възражението на ищеца, че размерът на договорната лихва и определената в чл.7.1
от Договора такса са нищожни. Същите противоречат на ЗПК. Текста на чл.19, ал.4
и ал.5 от ЗПК, според които годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ, и когато има клаузи в договор, надвишаващи тези стойности
те се считат за нищожни. Но посочените клаузи на Договора противоречат и на
добрите нрави. Свободата на договаряне е ограничена от забраната за накърняване
на добрите нрави. Дори и неписани и неконкретизирани, те съществуват като общи
принципи в правото. Един от тях е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
нормите на правото интерес. Договарянето в нарушение на добрите нрави е
основание за нищожност и на сделките по чл.26 ал.1 от ЗЗД. Дали задължението за
договорна лихва и такса излиза извън пределите на нравствено допустимото следва
да се преценява от аспекта на присъщите им функции. Именно преценена от този
аспект съдът приема, че договорения ГПР
е много над 100 %. Това е така, тъй като ответницата следва да върне над 5 пъти
по висока сума от отпусната, а за всяка от трите години на действие на договора
ответницата следва да върне годишно общо
сумата от 2404.70 лв.//8174 лв.общо дължима сума - 475.20- застраховка
живот - 484.70 лв.- застраховка
безработица/:3 години//, а реално получения от нея кредит е 1303 лв., т.е.
същата следва да заплати на три пъти годишна вноска близо два пъти по висока от
опуснатия кредит от 1303 лв., което води
на извод за несправедливо съглашение, създаващо предпоставки за превръщането на
договорната лихва и такси за неоснователно обогатяване.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и
ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай в процесния договор е
включена такса за оценка на риска в размер на 595.19 лв. Видно от заключението
на вещото лице , а и от изложеното в исковата молба, ответницата не е нов
клиент за ответника. Същата е сключила с него потребителски кредит № **********,
преди процесния. Въпросът, който се
поставя, е дали посочената такса за оценка на риска представлява действие по
усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с
възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита
(вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги
действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане
не съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването
на тази преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото поведение от
страна на кредитора. Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и
т.7.1 от договора налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването -по
отношение на неговото разглеждане и изплащане на сумата по кредита. С оглед
изложеното, съдът приема, че тази такса не поражда право за кредитора да
претендира отделно възнаграждение, а съставлява единствено заобикаляне на
закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожността
и – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
При това положение съдът намира,
че предявения иск следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата от общо 1804.80 лв., включваща: 844.18 лв. – главница, заплатени от ищеца вместо
ответницата вноски за застраховка живот в размер на 475,20 лв. и застраховка
безработица в размер на 484,70 лв., представляващи
задължение по договор за потребителски кредит № **********/18.12.2017 г., ведно
със законната лихва, считано от 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Съдът намира,
че следва да отхвърлят и евентуалните искове за осъждане на ответника за
заплащане на сумата над 1804.80 лв. до
5349.49 лева-главница, ведно със законна лихва от 14.12.2018 год. до изплащане
на вземането, 2370.39 лева- възнаградителна лихва за периода от 25.03.2018 год.
до 25.05.2018 год., по договор за потребителски кредит № **********/18.12.2017
г.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 58.92 лв.
разноски в заповедното производство.
С оглед уважената част от иска,
на основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 137.45 лв. разноски в настоящото производство,
като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определи юрисконсулско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 200 лв. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника сумата от 77.16 лв.
разноски , съобразно отхвърлената част от иска, т.е по компенсация ответникът
дължи на ищеца сумата от 60.29 лв.
На основание чл.38, ал.1 от ЗА
ищецът следва да заплати на адв. М.Е.Р.-П. сумата от 50 лв. адвокатско
възнаграждение по гр. д. № 5368/2018 г.
по описа на РРС на основание чл. чл.6.,т.5 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения в размер на 50 лв., а по настоящото дело
сумата 725.22 лв. от на основание чл.7, ал.2, т.3 от посочената Наредба.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Б.А., ЕГН **********,*** дължи на Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Димитър Хаджикоцев № 52-54, сумата 1804.80 лв. – главница, представляваща задължение по
договор за потребителски кредит № **********/18.12.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.07.2018 г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 01.08.2018 г. по гр. д. № 5368/2018 г. по описа на РРС .
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър
Хаджикоцев № 52-54 срещу М.Б.А.,
ЕГН **********,***, искове по чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено
по отношение на ответника, че дължи сумата над 1804.80 лв. до 5349.49 лева-главница, ведно със законна лихва от 30.07.2018 год. до окончателното
и изплащане, 2370.39 лева - възнаградителна лихва за периода от 25.03.2018 год.
до 26.05.2018 год., 184.71 лева - обезщетение за забава от 25.03.2018 год. до
16.07.2018 год., по договор за потребителски кредит № **********/18.12.2017 г.,
за която е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.08.2018 г. по гр. д. № 5368/2018 г. по
описа на РРС .
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ти Би Ай Банк
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 срещу М.Б.А., ЕГН **********,***,
искове за заплащане на сумата над 1804.80
лв. до 5349.49 лева-главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано 14.12.2018 г. до окончателното и изплащане, 2370.39 лева -
възнаградителна лихва за периода от 25.03.2018 год. до 25.05.2018 год., по
договор за потребителски кредит № **********/18.12.2017 г.
ОСЪЖДА М.Б.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Ти
Би Ай Банк ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, сумата от 58.92 лв. –
разноски, за които е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.08.2018 г. по гр. д. № 5368/2018 г. по
описа на РРС, както и сумата от 60.29 лв. – разноски по компенсация за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 да заплати на адв. М.Е.Р.-П. сумата от 50 лв.
адвокатско възнаграждение по гр. д. №
5368/2018 г. по описа на РРС и сумата от 725.22 лв. адвокатско възнаграждение
по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: