Р Е Ш Е Н И Е № 43
Гр. Сливен, 06.03.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора Красимир Маринов
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Жекова административно дело № 472
по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по
искова молба от „Екометал Индъстри“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управления гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 36 ет. 2 офис № 206 срещу
Национална агенция за приходите за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди с размер на иска 46 883,33 лв., от които главница от 46 560
лева и мораторна лихва за забава в размер на 323,33 лв. за периода от
25.11.2022 г. до 19.12.2022 г., които вреди са претърпени от направени разходи
за адвокатско възнаграждение по осъществяване на процесуална защита в хода на
проведено административно производство по оспорване на ревизионен акт, приключило
с отмяна на същия с Решение № 48/01.04.2022 г., постановено от горестоящия административен орган Директор на Дирекция
„ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП.
В исковата молба се
твърди, че по повод връчена на дружеството заповед за възлагане на ревизия и с
цел осъществяване на адекватна адвокатска защита, на 20.10.2020 г. било
упълномощено адвокатско дружество „К. и С.“ с преупълномощаване
на адв. С.С. по реда на чл. 71 ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). В резултат на извършената ревизия на 04.02.2021 г. бил
издаден Ревизионен доклад, съдържащ предложение за допълнително определяне на
задължения за корпоративен данък в общ размер 9 037 824,29 лв. На
12.02.2021 г. с адвокатското дружество бил подписан договор за правни услуги, с
предмет – предоставяне на консултации чрез изготвяне на възражение срещу РД,
евентуално жалба срещу ревизионния акт и представителство в производството по
нея по административен ред пред Дирекция „ОДОП“ – Бургас, а при необходимост и
последващо обжалване пред административния съд. На 25.02.2021 г. адв. С.
изготвил и изпратил възражение срещу РД, което не било уважено и ревизионен акт
бил издаден на 11.03.2021 г. с определени на дружеството задължения в общ
размер 9 113 570,32 лв. Срещу този РА на 31.03.2021 г. адв. С. подал
жалба по административен ред, по която Директор на Дирекция „ОДОП“ издал
Решение № 91/08.06.2021 г., с което отменил РА и върнал преписката за възлагане
на нова повторна данъчна ревизия със задължителни указания по прилагането на
ЗКПО. Новата проверка приключила с издаден на 30.11.2021 г. РД, въз основа на
който на 05.01.2022 г. бил издаден РА № Р-02000221003344-091-001, с който били
определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък в общ размер
9 776 501,56 лв., поправен с последващ РА за поправка с определен
размер на задълженията 9 758 974,03 лв. На 20.01.2022 г. адв. С.
подал жалба срещу ревизионния акт, като горестоящият
административен орган се произнесъл с Решение № 48/01.04.2022 г., с което отменил
изцяло РА и РА за поправка, без да присъди разноски на дружеството. Счита в
тази връзка, че в ДОПК е налице празнота относно присъждане на разноски в хода
на административното производство, което пораждало правен интерес да потърси
защита чрез настоящата претенция. Сочи, че на 12.04.2022 г. към договора за
правни услуги е сключен анекс, с който окончателно е установена цената по
договора според материалния интерес, а именно: 38 800 лв. без включен ДДС.
Предвид недоброто финансово състояние на дружеството към този момент,
заплащането на възнаграждението, възлизащо на 46 560 лв. с ДДС било
извършено по банков път на 24.11.2022 г. В процесния случай причинените
имуществени вреди съставлявали пряка и непосредствена последица от увреждането,
т.е. от двукратно извършените данъчни ревизии и издадените в края им два броя
отменени вече ревизионни актове. Размерът на претендираната сума бил минимално
допустимия адвокатски хонорар за една инстанция по административен спор и с нея
се изчерпвал размера на претърпяната от дружеството вреда, но същата следвало
да се присъди заедно със законовата лихва. Моли съда да осъди ответника Национална
агенция за приходите да му заплати така направените разходи за адвокатско
възнаграждение като обезщетение за нанесени имуществени вреди. Претендира и
направените в настоящото съдебно производство разноски.
В открито съдебно
заседание дружеството - ищец, редовно и своевременно призовано, се представлява
от надлежно упълномощен адв. Ст. С. от САК, който поддържа исковата молба и моли
съда да уважи същата. Заявява, че в случая се касае за двуинстанционно производство,
като неговата първа инстанция е административната такава, която по своята
сложност е по – висока от тази, която се развива пред съда. Участието на страна
в тази първа инстанция със запознаване с огромен обем доказателства било
предпоставка за по – добро успешно провеждане на спора и не водело до извод за
по – малка сложност и съответно – по – нисък размер на адвокатското
възнаграждение. В писмени бележки излага подробно съображения по заявените
доводи от ответната страна в представените отговор на искова молба и писмено
становище. Моли съда да уважи исковата молба, като осъди ответника да заплати
претендираното обезщетение в посочения в исковата молба размер, в т.ч. и лихва.
Претендира сторените по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ответникът по исковата молба Национална агенция за приходите, редовно
и своевременно призована, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Д. Ж., която оспорва иска по основание и размер.
Представените към исковата молба договор за правни услуги и извършеното плащане
на по – късен етап от приключване на производството не установявали нито
реално, нито навременно плащане. Представеният едва в производството по чл. 203
договор като документ с недостоверна дата не можело да бъде съотнесено към
процесуалните действия на развилото се административно производство, приключило
с отмяната на РА. Моли съда да отхвърли предявения иск, с претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли съда
да остави без уважение искането за присъждане на разноски в настоящото съдебно
производство, поради липса на доказателства за достоверна дата на извършеното
плащане. В писмено становище заявява, че договорът за правна помощ като частен
документ има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181 ал. 1
от ГПК и се ползвал с формална доказателствена сила единствено относно факта на
писменото изявление и неговото авторство. В случая не била налице нито една от
хипотезите на посочената процесуална норма. Пряка причинно – следствена връзка
между претендираните вреди и отменения акт следвало да е налице само когато
същите са настъпили в производството по неговото издаване. Позовава се на ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. В относимата съдебна практика се приемало, че претендираните
вреди са в пряка причинна връзка с отменените актове, когато са настъпили в хода
на производството по обжалването им, доказани с изискуемия от чл. 36 ал. 2 от
ЗА договор между адвоката и клиента, удостоверяващ възмездността
на положения от адвоката труд. В приключилото производство по обжалване било
приложено единствено пълномощно от 20.10.2020 г. и съответното такова за
преупълномощаване, като в същите не се съдържал договор за правна защита и
съдействие. Договор за правни услуги бил представен с исковата молба, като
липсвали доказателства за плащане по банков път в производството пред
административния орган, нито с исковата молба били представени такива доказателства.
Разпечатката за получено плащане не представлявала документ с достоверна дата.
Недоказани по делото били както настъпили вреди, така и причинно – следствена
връзка между евентуално платената сума и отменения като незаконосъобразен РА.
По делото липсвали и данни, че към момента на приключване на производството по
обжалване по административен ред на РА договореното адвокатско възнаграждение е
платено.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за основателност
на исковата молба. Предоставя на съда преценката относно размера, който да бъде
уважен. Не се спорело досежно това, дали е извършено плащането. Наведените
аргументи по отношение на датировката и времето на съставяне на съответния
договор не ставало ясно дали се оспорва този договор, респ. да има твърдение за
неговата неистинност.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Със Заповед №
Р-02002020005610-020-001/16.09.2020 г. на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК
Началник сектор при ТД на НАП – Бургас възложил извършване на ревизия на „Екометал Индъстри“ ЕООД за задължения за корпоративен данък
и ДДС за конкретно посочени периоди.
На 20.10.2020 г.
представляващият „Екометал Индъстри“ ЕООД дружеството
упълномощил Адвокатско дружество „К. и С.“*** да представлява дружеството в
производството по данъчна ревизия, възложена с горната заповед, да се запознава
с материалите по нея, да подава обяснения, възражения и становища в хода й,
включително срещу бъдещия РД, а в случай че то не бъде уважено, да подаде жалба
и срещу РА, да подава молби и становища по данъчното ревизионно производство,
искания и друг, каквито намери за добре, както и да представлява дружеството
пред по – горестоящия административен орган –
Дирекция „ОДОП“ – Бургас, включително и жалба до Административен съд – Бургас,
в случай, че актът или негова част бъдат потвърдени. Дружеството било
упълномощено да преупълномощи конкретен адвокат –
съдружник за извършване на посоченото представителство. На същата дата със
същите права от името на дружеството бил преупълномощен
адв. С.С..
Ревизионното
производство приключило с РД № 02002020005610-092-001/04.02.2021 г. с
предложение за установяване на задължения в размер на 9 037 824,29
лв.
На 12.02.2021 г.
между „Екометал Индъстри“ ЕООД и Адвокатско дружество
„К. и С.“ бил сключен Договор за правни услуги с предмет на същия: подготовка
на документация, депозиране на документи и процесуално представителство на
възложителя в процедури по ДОПК, свързани с преодоляване на негативните
последици за възложителя от РД; изготвяне на възражение срещу РД, а в случай, че
то не бъде уважено, да подаде жалба и срещу бъдещия РА, депозиране на същата,
както и процесуално представителство пред Дирекция „ОДОП“ – Бургас; в случай,
че РА бъде отменен с указание за извършване на повторна данъчна ревизия,
представителство на възложителя в хода й, както и подаване на съответните
възражения срещу повторно издадения РД, съответно – изготвяне на жалба срещу
бъдещия втори поред РА, депозиране на същата, както и процесуално
представителство пред Дирекция „ОДОП“; в случай на потвърждаване (цялостно или
частично) на РА с Решение на Дирекция „ОДОП“, изготвяне и депозиране на жалба
срещу потвърдената част пред Административен съд – Бургас; процесуално
представителство на възложителя и защита по бъдещото административно
производство пред Административен съд – Бургас, включително изготвяне на жалба
срещу съдебния акт, в случай, че той бъде негативен за възложителя, както и
процесуално представителство на възложителя и защита в касационното
производство пред ВАС, ако такова бъде образувано след приключване на
производството пред административния съд. В чл. 5 ал. 1 от договора било
уговорено при уважаване на възражението, или при издаване на РА с различен
размер на задължението, възнаграждението да бъде в размер на 36 683 лв.
без ДДС, определен по реда на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Срокът
за заплащане на възнаграждението бил определен на най – късно три месеца,
считано от датата на връчване на РА, от който е видно, че подобна сума за
внасяне не е определена от издателя му или от датата на получаване от
възложителя на Решението на ДОДОП, с което се отменя задължението по РА в същия
размер. В ал. 5 било договорено между страните сумите да се заплатят в брой или
по банков път по посочена банкова сметка *** „У. Б.“ АД.
На 25.02.2021 г. от
името на доверителя „Екометал Индъстри“ ЕООД адв. С.
депозирал пред ТД на НАП – Бургас Възражение срещу посочения по – горе
Ревизионен доклад със подробно изложени съображения по констатациите в същия и
ангажирани писмени доказателства, в т.ч. цитираните две пълномощни.
На 11.03.2021 г.
бил издаден Ревизионен акт № Р-02002020005610-091-001, с който по отношение на
дружеството били установени задължения за внасяне в размер на
9 124 218,15 лв.
На 31.03.2021 г.
адв. С. подал жалба срещу ревизионния акт до Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на
НАП, по която сезираният горестоящ административен
орган Директор на Дирекция „ОДОП“ се произнесъл с Решение № 91/08.06.2021 г., с
което отменил РА и върнал преписката на органа по приходите за извършване на
нова ревизия със задължителни указания за издаване на нов РА по приложението на
ЗКПО.
Новата ревизия била
възложена със Заповед № Р-02000221003344-020-001/11.06.2021 г. и приключила с
РД № Р-02000221003344-092-001/30.11.2021 г. с предложение за установяване на
задължения за корпоративен данък в размер на 9 698 582,13 лв. Въз
основа на доклада бил издаден Ревизионен акт № Р-02000221003344-091-001/05.01.2022
г. с установен размер на задължението за внасяне 9 776 501,56 лв.,
поправен с РА за поправка № П-02002022002332-003-001/11.01.2022 г. с посочена в
същия дължима сума 9 758 974,03 лв.
На 20.01.2022 г.
адв. С. депозирал пред Дирекция „ОДОП“ жалба срещу двата РА с подробно изложени
аргументи. По тази жалба сезираният горестоящ орган
се произнесъл с Решение № 48/01.04.2022 г., с което отменил Ревизионен акт №
Р-02000221003344-091-001/05.01.2022 г. и РА за поправка №
П-02002022002332-003-001/11.01.2022 г.
На 12.04.2022 г.
между „Екометал Индъстри“ ЕООД и Адвокатско дружество
„К. и С.“ бил сключен Анекс № 1 км договор за правни услуги от 12.02.2021 г. По
силата на същия и при описание на извършените от адвоката процесуални действия
в хода на административното производство страните установили, че целта на
договора е изпълнена, като поради недоброто финансово състояние на дружеството
се договорили, че дължимото възнаграждение според материалния интерес е в
размер на 38 800 лв. без ДДС, като възложителят се задължава да изплати
цената по договора най – късно до 30.11.2022 г. срещу издадена от консултанта
фактура.
На 23.11.2022 г.
Адвокатско дружество „К. и С.“ съставило фактура № 200 за правни услуги по
договор за правни услуги от 12.02.2021 г. и Анекс № 1 към него от 12.04.2022 г.
за сума в размер на 38 800,00 лв., начислен ДДС от 7 760,00 лв., на
обща стойност 46 560,00 лв. Фактурата била предявена на нейния получател „Екометал Индъстри“ ЕООД и заплатена по банков път на
24.11.2022 г., видно от представеното преводно нареждане за кредитен превод. От
същото се установява, че посочената сума е била наредена от банкова сметка ***
„Екометал Индъстри“ ЕООД в
„Ю. и Е.Д. Б.“ АД с посочено основание за извършване на банковата операция „по
фактура 200/23.11.2022 г.“.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Предвид установената
фактическа обстановка съдът намира, че исковата претенция е процесуално
допустима, като предявена от лице с активна процесуална легитимация, доколкото в
резултат на отменения като незаконосъобразен ревизионен акт заявява претенция
на увредено лице от същия. Настоящият ответник разполага с пасивна процесуална
легитимация по смисъла на чл. 205 от АПК, тъй като, съобразно чл. 2 ал. 2 от
Закона за Националната агенция за приходите, агенцията е юридическо лице. Настоящият
съд е местно и родово компетентен за валидно разглеждане на иска по смисъла на
общите правила на чл. 133 ал. 5 от АПК, като исковата защита е с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ и се реализира по реда на чл. 203 и сл. АПК. Според
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно чл. 19 ал.
1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите, агенцията отговаря за
вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия
или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на
дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени
вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Идентично е
и съдържанието на чл. 17 ал. 6 от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), според която процесуална норма, задължените лица
имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове,
действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при
или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по
реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните
органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.
Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна,
а възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни действия и/или бездействия. За да бъде ангажирана
отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице кумулативно
следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно
действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на
държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод
изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да
е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е
налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата
на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата или общините по посочения в ЗОДОВ ред.
В случая първата от изискуемите предпоставки е налице:
отменен административен акт, в случая - издаденият
ревизионен акт, който съставлява административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1
от АПК, постановен е от административен орган и представлява властнически акт
на органите на администрацията, с който се засягат негативно законни интереси
на неговия адресат. Издаването му е резултат от изпълнението на нормативно
възложени задължения от упражняването на административна правосубектност, което
по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Процесният
Ревизионен акт № Р-02000221003344-091-001/05.01.2022 г., с който са установени
задължения на дружеството – ищец, респ. РА за поправка е отменен като
незаконосъобразен с Решение № 48/01.04.2022 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП.
В хода на
административното производство интересите на дружеството, по отношение на което
са извършени две ревизии са отстоявани от адвокат Ст. С., упълномощен с нарочно
пълномощно за осъществяване на процесуално представителство и защита. Видно от
представените доказателства, на 12.02.2021 г. между дружеството „Екометал Индъстри“ ЕООД и Адвокатско дружество „К. и С.“ е
сключен договор за правни услуги по повод първия съставен ревизионен доклад. В
чл. 5 ал. 1, във вр. с чл. 3 ал. 2 т. 3 от същия е
уговорено задължение на възложителя да заплати на консултанта възнаграждение,
определяемо по реда на чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С анекс към този договор, сключен между
страните на 12.04.2022 г. договорът е изменен с удължаване на срока за плащане
до 30.11.2022 г., поради влошено финансово състояние на дружеството –
възложител, като размерът на възнаграждението е определен на 38 800 лв.
без ДДС. Видно от представеното от ищцовата страна
Авизо местен превод, съставено и заверено от „У. Б.“ АД, на 24.11.2022 г. в
13:30:43 ч. по сметка на Адвокатско дружество К. и С. е постъпил превод на
парични средства в размер на 46 560,00 лв. с наредител „Екометал Индъстри“ ЕООД. В сферата на банковите услуги и
разплащания „авизо“ е писмено уведомление от банка до неин клиент, съдържащо
информация за настъпили промени по банковата сметка, вследствие постъпления или
извършени плащания. Противно на твърдяното от ответната страна, съдът няма
основание да се съмнява в достоверността на документа, доколкото неговата
истинност не е оспорена по установения процесуален ред и съответно –
доказателствената му стойност не е оборена. В същия документ е посочено и
основанието за извършения превод на посочената парична сума – фактура №
200/23.11.2022 г. От съдържанието на същата се установява, че е издадена от
Адвокатско дружество „К. и С.“ с получател „Екометал
Индъстри“ ЕООД за „правни услуги по договор за правни услуги от 12.02.2021 г. и
Анекс № 1 към него от 12.04.2022 г.“, като посочените по фактура суми са, както
следва: 38 800,00 лв. данъчна основа и ДДС в размер на 7 760,00 лв.
Предвид това настоящата съдебна инстанция приема, че посочените суми са договорени
и заплатени за процесуално представителство и защита в ревизионното
производство (административно по своя характер) по издаване на отменения
ревизионен акт. От извършените административни действия по издаването на Ревизионен
акт № Р-02000221003344-091-001/05.01.2022 г., с който са установени задължения
на „Екометал Индъстри“ ЕООД, респ. РА за поправка,
отменен като незаконосъобразен с Решение № 48/01.04.2022 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, дружеството
- ищец е претърпяло вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването на ревизионния акт. Нещо повече
– в процесния случай упълномощеният адв. С. е изготвял и депозирал възражение
срещу ревизионен доклад на 25.02.2021 г., жалба срещу ревизионен акт на
31.03.2021 г., както и жалба от 20.01.2022 г. срещу втория издаден ревизионен
акт (отменен по административен ред от горестоящия
орган). Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, т.е. би липсвала вреда,
ако не е бил издаден незаконосъобразният ревизионен акт от органите по
приходите. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен административен акт -
ревизионен акт. Намаляването на имуществото на дружеството, вследствие
заплатената сума за адвокатско възнаграждение е провокирано от издаването на
ревизионния акт. Обстоятелството, че адвокатската защита при обжалването на
ревизионния акт по административен ред не е задължителна, не може да обоснове
извод, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито
че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадения ревизионен
акт. Съгласно приетото в мотивите в тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В
мотивите на това тълкувателно решение е изяснен въпросът какво е съдържанието
на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от
увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди, нито в чл. 51 от действащия
Закон за задълженията и договорите, към който препраща параграф 1 от ПЗР на
ЗОДОВ, нито в действалия от 1893 до 1950 г. Закон за задълженията и договорите,
нито в други нормативни актове от действащото право. Както правната теория,
така и съдебната практика, обаче, е приела критерии, от които да се изхожда при
дефинирането на тези понятия. Според правната доктрина водещи при определянето
на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са
теорията за равноценността, според която един факт е причина за резултата,
когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната
теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата
нормално, типично, адекватно, а не по изключение. Неразделната взаимовръзка
между издадения административен акт и потърсената от дружеството - адресат
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка
и непосредствена последица от издадения ревизионен акт, тъй като обжалването на
този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган, още повече че в настоящия случай при издаването на ревизионния акт
обжалването му по административен ред пред директора на дирекция
"ОДОП" е задължително, доколкото е предпоставка за допустимост на
последващо съдебно оспорване, съобразно разпореденото
в чл. 156 ал. 2 от ДОПК.
Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси. Извършените разноски за адвокатско възнаграждение за
обжалване по административен ред на ревизионния акт съставлява претърпяна вреда
от ревизирания субект, намираща се в пряка причинна връзка с отменения
незаконен акт на административния орган, защото те са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния ревизионен акт и
защитата, която се е наложила срещу него именно поради незаконосъобразната
дейност на администрацията. В случая възнаграждение е платено на адвоката за
процесуално представителство и защита срещу ревизионния акт и издадения преди
него ревизионен доклад и след отмяната на този ревизионен акт платеното
възнаграждение не е възстановено на страната, която е била принудена да направи
този разход, поради незаконосъобразната дейност на администрацията, която
страна своевременно я е намерила за такава и оспорила по надлежния ред.
При изложените
доводи настоящата съдебна инстанция намира, че е доказана връзката между
отменения ревизионен акт и вредата, представляваща платени разноски за
процесуални действия в производството за отмяната му.
При горните
съображения съдът намира, че св процесния случай са налице всички предпоставки
за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи
платените от него разноски за адвокат при обжалване на издадения РА №
Р-02000221003344-091-001/05.01.2022 г., с който са установени задължения на
дружеството – ищец, респ. РА за поправка, отменен като незаконосъобразен с
Решение № 48/01.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП. Исковата претенция се явява
основателна и доказана.
На следващо място, видно
от административния акт, с който процесният ревизионен акт е отменен – Решение
№ 48/01.04.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП,
допълнително определените с РА задължения за корпоративен данък са в размер на
9 763 014,53 лв. Договореното и заплатено между „Екометал
Индъстри“ ЕООД и Адвокатско дружество „К. и С.“ възнаграждение за процесуално
представителство възлиза на 46 560,00 лв.
Съгласно чл. 8 ал.
1 т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията на нормата, действаща към датата на сключване на
договора за правни услуги и анекса към него, за процесуално представителство,
защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението е:
при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000
лв. – 12 530 лв. плюс 0,3 % за горницата над 1 000 000 лв. В случая при материален
интерес в размер на 9 763 014,53 лв. минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по правилата на посочената норма възлиза на
38 819,04 лв. Договореният такъв е с размер 38 800,00 лв., т.е. не
надхвърля законовия минимум, а разликата до заплатената сума от 46 560,00
лв. съставлява ДДС в размер на 7 760,00 лв., дължимо на основание § 2а от
ДР на Наредбата. Съгласно тази норма, за нерегистрираните по Закона за данъка
върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба
е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за
данъка върху добавената стойност. Настоящият случай попада в тази хипотеза,
поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено с начисления
ДДС. Съдът не споделя довода на ответната страна, изразен чрез нейния
процесуален представител в насока прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Видно от горните стойности, последното е съответно на нормативно определения
минимум, като така визираната от законодателя методика за изчисляване при
наличие на определяем материален интерес е нормирана за една инстанция. Тук
следва да се отбележи, че с новата ал. 4 на чл. 8 от Наредбата (изм. ДВ, бр.
88/2022 г.) законодателят е регламентирал изрично и начина на определяне на
минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществявано процесуално
представителство в хода на административно производство. Съгласно разпоредбата,
за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган
възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи.
Като основателна се
преценява и претенцията за присъждане на лихва за забава в претендирания
размер. Според възприетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г.
на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен
съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е
дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на
незаконосъобразния административен акт. В настоящия случай обаче заплащането на
договореното възнаграждение е извършено на 24.11.2022 г. в неговия пълен
размер, предвид което претендираната лихва в размер на 323,33 лв. следва да се
присъди върху размера на главницата за посочения в исковата молба период - от
25.11.2022 г. до 19.12.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба). Основателна
се явява и следва да се уважи и претенцията на ищеца за присъждане на законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
присъдената като главница дължима сума.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от „Екометал
Индъстри“ ЕООД имуществени вреди, като Национална агенция за приходите следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 46 883,33 лв. (включваща:
главница в размер на 46 560,00 лв., лихва за забава в размер на 323,33 лв.
и законова лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане), главницата - представляваща платено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в
ревизионно производство, приключило с ревизионен акт, отменен по
административен ред като незаконосъобразен.
С оглед изхода на
делото с уважаване на исковата молба и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото пред настоящата съдебна инстанция разноски, възлизащи общо на
4 425,00 (четири хиляди четиристотин двадесет и пет) лева, от които 25,00
(двадесет и пет) лева внесена държавна такса и 4 400,00 (четири хиляди и
четиристотин) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Необосновано е
искането на ответната страна да се остави без уважение претенцията за
присъждане на разноските в настоящото производство, предвид липса на
доказателства за достоверна дата на извършеното плащане. Видно от Договор за
правна защита и съдействие (л. 170), на 06.02.2023 г. дружеството е заплатило в
брой договореното адвокатско възнаграждение. Същото като размер е съответно на
нормативно установения минимум в разпоредбата на чл. 8 ал. 1, във вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да се възложи в
тежест на ответната страна.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите - София да заплати на „Екометал
Индъстри“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управления гр. Сливен,
бул. „Цар Освободител“ № 36 ет. 2 офис № 206, п. от Г. С. Н. обезщетение за
претърпени имуществени вреди в общ размер на 46 883,33 лв., от които
главница в размер на 46 560,00 лв., лихва за забава в размер на 323,33
лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на исковата молба до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите - София да заплати на „Екометал
Индъстри“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управления гр. Сливен,
бул. „Цар Освободител“ № 36 ет. 2 офис № 206, п. от Г. С. Н. сумата от 4 425,00
(четири хиляди четиристотин двадесет и пет) лева, представляващи направените в
производството по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: