МОТИВИ към Присъда № 39 от 23.04.2013 г. на Районен съд – Хасково, постановена
по н.о.х.д. № 302 по описа за 2013 година.
Районна прокуратура – Хасково е внесла
срещу подсъдимия Ж.Р.З. *** Загора обвинителен акт, с който на същия му е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т. 3 от Наказателния кодекс за това, че на 25.11.2012г. в град Хасково
отнел чужди движими вещи - шест броя тоалетни води с марка „Плейбой” и три броя
тоалетни води с марка „Адидас” на обща стойност 92.20
лева от владението на органите на управление на „Кауфланд
България ЕООД енд КО” КД, гр. Хасково без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин по отношение
на подсъдимия. По отношение вида и размера на наказанието, представителят на държавното
обвинение предлага на подсъдимия Ж.Р.З. да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода”, за срок от 1 година, което счита, че следва да бъде изтърпяно ефективно
в поправителен дом, доколкото очевидно компромисите спрямо подсъдимия при
предходните му осъждания не са оказали превъзпитаваща роля и възпиращо
въздействие. На основание чл. 189, ал. 3 НПК предлага подсъдимият да бъде
осъден солидарно с неговия родител да заплати направените по делото разноски в
размер на 55.00 лева.
Защитникът на подс. Ж.Р.З. – адв. С.Й. *** пледира, с оглед процесуалния
ред, по който протича производството по делото в съдебна фаза, продиктувано от
процесуалното поведение на подзащитният му, че фактическата
обстановка и авторството деянието били недвусмислено установени. Възразява
срещу неговата квалификация обаче, тъй като счита, че било налице основание да
се приеме, че е налице основание за квалификация на деянието по чл. 197, т. 1 НК. Аргументира, че въпреки лошите характеристични данни за неговия подзащитен, следвало при определяне на наказанието да бъде
приложена разпоредбата на чл. 58а НК и да бъде наложено наказание към минимума,
а налице били законовите предпоставки за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание.
Подсъдимият Ж.Р.З. разбира обвинението и се признава за виновен по него, след като в рамките
на допуснатото предварително изслушване признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че за тях не желае да се
събират доказателства. При упражняване правото си на лична защита се придържа към
изложеното от неговия защитник, каквато позиция заема и участващия в съдебно
заседание негов родител и законен представител
- Р.Ж.З.. В дадената му възможност за последна дума подсъдимият изразява
съжаление за стореното.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ж.Р.З. е роден на *** ***
Загора, същият е български гражданин, от българска етническа група, с основно образование,
неженен, ученик в Спортно училище „Стефан Караджа”,
град Хасково, с постоянен адрес в гр. Гълъбово, кв. „Строител” 47, вх.В, ет.6, ап.66.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 474, издадена от Районен съд – Гълъбово на 26.11.2012 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан два
пъти – първият път с определение, с което е одобрено от Районен съд – Хасково Споразумение
№ 201 от 21.1-.2011 г.
по нохд № 1330/2011 г. година по описа на същия съд, за
деяние, извършено в периода 20.03.-24.03.2011 година, като на основание чл.198,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 НК му е
наложено наказание „обществено порицание”, а видно от Справка за съдимост, рег.
№ 34, издадена от Районен съд – Гълъбово на 24.01.2013 г., подс.
З. е осъждан и с Определение № 210, с което на 17.12.2012 г. е одобрено от РС - Хасково по нохд
№ 270/2012 г. споразумение за деяние, извършено на 27.06.2012 г. в град Гълъбово,
с което на основание чл. 325, ал.2, предл. второ, вр. чл. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4, вр. чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК му е наложено наказание пробация
с мерките по т. 1 и 2 на чл. 42 НК. От представените на досъдебното
производство характеристични данни се установява, че подсъдимият Ж.Р.З. е взет
на отчет в ДПС при РУП – Гълъбово, има регистрирани криминални прояви. Същият
към момента на изготвяне на характеристичната справка е ученик в 10 „б” клас на
Спортно училище „Стефан Караджа” в град Хасково със
специалност „футбол”, не отсъства от учебните занятия и има добър успех. Отразено
е също така в характеристичната справка, както и в представения за детето Ж.Р.З.
социален доклад, изготвен от Началник на ОЗД при ДСП – Гълъбово, че физическото
и психическото развитие отговарят на възрастта му. Според заключението на
социалния работник подс. З. живее и израства в
семейна среда под грижите на майката, която се старае да задоволява адекватно
нуждите му. Изразява ангажираност и заинтерисованост
по отношение на поведението и постъпките на детето.
Установено в хода на разследването е,
че подс. Ж.З. бил ученик в училище „С К” в гр. Х и живеел
в общежитията на бул. „Ст. С” в град Х. На 25.11.2012 г. около 17.00 часа подс. З. посетил хипермаркет „Кауфланд”
в град Хасково и решил да открадне няколко тоалетни води. В изпълнение на взетото
решение подс. З. отишъл на щанда за парфюмерия и козметика
в магазина и харесал тоалетните води с марки „Плейбой” и марка „Адидас”. Взел 6 броя тоалетни води с марка „Плейбой” и 3 броя
тоалетни води с марка „Адидас”, като предварително ги
изкарал от картонените им опаковки, и ги скрил в джобовете на якето си. След което
подс. З. преминал през касовата зона на хипермаркет „Кауфланд” без да заплати взетите 6 броя тоалетни води с марка
„Плейбой” и 3 броя тоалетни води с марка „Адидас”. Междувременно
действията на подс. З. от самото им начало били наблюдавани
от свид. Н К — началник смяна на охраната в магазина.
Свид. К видял на един от мониторите на камерите за видеонаблюдение подс. З., който взимал
тоалетните води и ги слагал в джобовете на якето си, след което отишъл в задкасовата зона в магазина и зачакал там да види дали подс. З. щял да заплати взети тоалетни води на излизане от магазина.
Съмненията на свид. К се оказали основателни, като подс. З. преминал през касовата зона без да заплати тоалетните
води. К спрял подс. З. на изхода на хипермаркета и го
помолил да го придружи до стаята на охраната. Там поканил Ж.З. да извади от джобовете
си всички стоки, които е взел от магазина без да ги заплаща. В това време свид. К незабавно уведомил изпълняващата длъжността управител
на магазина - свид. К С, както и подал сигнал в РУП -
Хасково. Въз основа на подадения сигнал на място пристигнал автопатрул
в състав свид. Р К и колегата му Л Л. С Протокол за доброволно предаване от 25.11.2012 г. подс. Ж.З. предал на служител на РУП - Хасково 6 броя тоалетни
води с марка „Плейбой” и 3 броя тоалетни води с марка „Адидас”,
като изцяло признал за стореното. Със Заповед с peг. №24X536/25.11.2012г.
подс. З. бил задържан за до 24 часа в РУП на МВР - Хасково.
Според заключението на вещото лице по
назначената на досъдебното производство оценъчна експертиза,
стойността на инкриминираните вещи - 6 броя тоалетни води марка Плейбой” е в размер
на 58,48 лева, а на 3 броя тоалетни води марка „Адидас”
- 33,72 лева, като общата стойност на вещите е в размер на 92,20 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства,
посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лице по назначената
на досъдебното производство оценителна експертиза,
всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2
НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността
и правната квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и
категоричен извод, че подсъдимият Ж.Р.З. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението, субсумирано под състава по чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е
привлечен към наказателна отговорност, тъй като на инкриминираната дата - 25.11.2012 г. в
град Хасково отнел чужди движими вещи - шест броя тоалетни води с марка „Плейбой”
и три броя тоалетни води с марка „Адидас” на обща стойност
92.20 лева от владението на органите на управление на „Кауфланд
България ЕООД енд КО” КД, гр. Хасково без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на
деянието, механизма на осъществяването
му, неговия предмет както авторството на престъплението - а именно, че
подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от
него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което
се потвърждава от събраните на досъдебното
производство доказателства, приобщени в съдебна фаза на процеса. В случая
деянието от обективна страна се явява довършено, независимо от факта, че
престъплението и деецът са разкрити непосредствено след осъществяването му, тъй
като с действията си подсъдимият вече е бил придобил фактическата власт върху
предмета на престъпление, а с преминаване през касовата зона на търговския
обект, без да заплати инкриминираните вещи е осъществил и действията по своене. Спорен се явява единствено моментът с установяване,
на база интерпретацията на иначе безпротиворечиво
установените факти, наличието на признаци по чл. 197, т.1 от НК, а оттам и
относно правната квалификация. От обективните данни по делото, касаещи
механизма на осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата, свързани с факта,
че действително с Протокол за доброволно предаване от 25.11.2012 г., т.е. в
момент до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция
откраднатите вещи са върнати би могло да се прецени, че формално са налице
предпоставките за квалификация на деянието по чл. 197, т. 1 НК. Изискването на
цитираната разпоредба е това връщане да е станало по волята или по инициатива
на дееца, а не когато в случаите, като настоящия, обстоятелствата и конкретно
факта, че е бил заловен са наложили това, независимо от процесуалния способ за
приобщаване на вещите по делото, поради което не е налице основание за
преквалификация на процесното деяние в такова по чл.
197, т. 1 НК, в каквато насока е искането на защитата.
На следващо място, необходимо е да се отбележи, че стойността на предмета на
престъпление действително е нисък, в сравнение с размера на минималната работна
заплата за страната към момента на извършване на престъплението. За
квалифицирането на случая като маловажен и разколебаване на извода за
възможност за квалификация на кражбата по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК е
необходимо настоящият случай, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на другите смекчаващи вината обстоятелства, да
разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от същия вид. Настоящата хипотеза обаче не е такава.
Действително ниска е стойността на предмета на престъпление, а деецът е
непълнолетен. От друга страна обаче, същият към момента на деянието е осъждан,
като не би могло да възприеме като състоятелно, че поради произхода на
подсъдимия факта на обремененото му съдебно минало следва да бъде едва ли не
пренебрегнат при преценка обществената опасност на деянието и на дееца. Изложеното,
преценено и в контекста на събраните данни за личността на подсъдимия, характеризиращи го в
негативен план сочат на липсата на възможност да се приеме, въпреки ниската
стойност на отнетите вещи, че случаят е с по – ниска степен на обществена
опасност от обикновените, поради което обосновано и в съответствие с
материалния закон деянието е квалифицирано и по чл. 194, ал. 1 НК, а не по привилегирования
състав и по чл. 195, ал. 4 НК.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено
умишлено,
при пряк умисъл,
т.е съзнавал е, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди
вещи, предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението, както и да
извлече имуществена облага чрез това. Същият, макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, което го
прави в случая и наказателноотговорно лице.
При определяне на вида
и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от
една страна степента на обществена
опасност на деянието, както и стойността на предмета
на престъплението, а от друга страна
– степента на обществена опасност на дееца и подбудите
за извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, както към настоящия
момент, така и към датата на извършване на
деянието, като за същия са събрани
характеристични данни за личността му, които го характеризират в негативен план, както вече бе изтъкнато. Изложеното обосновава извода за степента на обществена опасност
на дееца и следва да бъдат
отчетени от съда като
отегчаващо отговорността с оглед личността обстоятелства. От друга страна
обаче,
като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете ниската стойност на
предмета на престъпление, младата възраст на подсъдимия, семейната среда, в която е израснал и се развивал и съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по
този начин е спомогнал за по
- бързото разкриване на случая, както
и положителното му процесуално поведение в това число и направените
пълни самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната
истина по делото, изразеното
съжаление и разкаяние за извършеното. Наред с това е възстановена още преди приключване на досъдебното
производство и стойността на инкриминираните вещи, макар и това да не е станало
по почин на подсъдимия. Преценявайки
гореизложеното и особено факта, че подсъдимият е ученик и полага
старание и усилие в процеса на образованието си в контекста на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и
изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, съдът счете, че наказанието за подсъдимия Ж.Р.З. следва да
бъде определено
при условията на чл.
55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК,
с оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК.
По този
начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода”
съдът прие да бъде заменено с наказание „пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: 1. „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца и периодичност на изпълнение два
пъти седмично и 2. „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 8 месеца. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, без да се прекъсва процеса на неговото
образование, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият
Ж.Р.З. е признат за виновен в извършване
на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските
по делото, като същият бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 55.00 лева, представляваща
направени по делото разноски в хода на досъдебното
производство за възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.