№ 20
гр. Велики Преслав, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200133 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба
от „МФ 1212“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“***“№5, представлявано по закон от Е. К.
Я. – управител срещу Наказателно постановление №27-00011326/24.03.2021
г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на
материалноправните и процесуални норми и следва да бъде отменено.
Жалбоподателят изцяло оспорва констатациите, изложени в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
Отрича се извършването на нарушението. Предвид изложеното се иска от
съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателят.
Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-
Шумен счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложените
административнонаказателни преписки и събраните по тях, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 18.12.2021 г. по спазване на трудовото
законодатество в обект на жалбоподателя – производствено – складова база в
гр. Велики Преслав, промишлена зона от служители на инспекция по труда
гр.Шумен, свидетелите С.К. и П.С., установили че лицето М. М. С.-работник
на жалбоподателя назначен на длъжността „специалист Лесовъд“, извършва
товаро-разтоварни работи на иглолистни трупи, като управлява мотокар, без
1
да притежава изискуемата от закона правоспособност. Което е нарушение на
чл.210 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд и при използване на работно оборудване и чл.9,
ал.1 от Наредба №10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари и чл.3 от Наредба №1 за
придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и
мотокари в предприятията. Предвид установеното нарушение при
извършената проверка на жалбоподателя е съставени АУАН за извършено
нарушение по чл.210 от Наредба №7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд и при използване на работно
оборудване и чл.9, ал.1 от Наредба №10 за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари и чл.3 от
Наредба №1 за придобиване или признаване на правоспособност за работа с
електрокари и мотокари в предприятията, връчен представител на
нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Изложеното се установи от показанията на свидетеля С., които съдът
кредитира изцяло, като последователни, логични и непротиворечиви.
Показанията на свидетелите се подкрепят от писмените доказателства
/декларация от М. С., трудов договор, снимка/, като няма индиция за тяхната
заинтересованост.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от
връчването на НП.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока,
съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване
на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните норми, налагащи отмяна на последното.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от
КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са
спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да
налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях
доказателства.
В зависимост от обема на представителна власт пълномощните са
разделят на две групи общо/генерално/ и специално. При генералното
пълномощно пълномощникът има право да извършва всички правни
действия, свързани с поставената му задача. Всички действия, които се
извършват от пълномощника се извършват от името и в полза на
упълномощителя. Всички права, които ще настъпят, както и всички действия,
2
които ще се извършват, настъпват в правната сфера на упълномощителя.
Поради което упълномощителят следва внимателно да определи размера и
правата в пълномощното, т.к той е техен носител. В конкретният случай
управителя на дружеството жалбоподател е упълномощил М. С. да
представлява дружеството „генерално“ пред всички държавни и общински
органи и учреждения, юридически и физически лица, включително и да се
разпорежда с посочената в пълномощното банкова сметка на дружеството,
без да е определен срок за упълномощаването. Поради което възражението на
жалбоподателя за липса на представителна власт на лицето присъствало при
съставяне на АУАН и което го е подписало е неоснователно.
Дружеството не оспорва, че към 18.02.2021 г. е имало качеството на
"работодател" спрямо М. С., и че към този момент работника не е притежавал
свидетелство за работа с кари, но оспорва че последният е управлявал
процесната машина. Оспорва и квалификацията на посоченото
административно нарушение като такива по чл.210 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и при
използване на работно оборудване и чл.9, ал.1 от Наредба №10 за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари и чл.3 от Наредба №1 за придобиване или
признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията. Като твърди, че няма задължение да следи за
правоспособността на лицето, т.к. последния няма задължение
„предварително“ да представя пред работодателя документ за
правоспособност- свидетелство за работа с кари.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Нарушението, вменено на жалбоподателя, е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се
защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
По мнение на съда неоснователни са и възраженията, че липсва
яснота относно приложимата материалноправна норма. Тъкмо напротив - и в
АУАН и в НП нарушението е описано и квалифицирано по достатъчно
изчерпателен начин, който напълно съответства на изискванията на ЗАНН и
позволява на санкционираното лице да организира защитата си. Доводът, че е
нарушена норма от подзаконов нормативен акт, а не от закон, което не
отговаря на изискването за посочване на нарушените "законови разпоредби",
е неоснователен. Изразът "законови разпоредби" е използван в чл. 42, т. 5 и
чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН като родово понятие за означаване на всички
разпоредби, предвидени в съответните нормативни актове, които са нарушени
и не следва да се възприема буквално и в смисъл, че задължително трябва да
е нарушена разпоредба от закон, но не и от друг нормативен акт. Този извод
намира категорична опора и в чл. 2 от ЗАНН, където е предвидено, че
3
административни нарушения могат да се уреждат и в други нормативни
актове, различни от закони, както и в цялостният разум, вложен в ЗАНН.
Съгласно § 1, т. 2 от НАРЕДБА № 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и
мотокари - 2. "мотокар" е самоходна машина за безрелсов транспорт,
предназначена за повдигане, стифиране или транспортиране на товари,
задвижвана от двигател с вътрешно горене (бензинов, дизелов, газов или
друг). С тази наредба се определят изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (кари) с
общо предназначение, същата се прилага на всички работни места съгласно
чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд , където се
експлоатират електрокари и мотокари с общо предназначение. Съответно
при организиране и осъществяване на работа, свързана с електрокари и
мотокари, освен разпоредбите на тази наредба се изпълняват и изискванията
на: 1. Наредба № 7 от 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване (обн., ДВ, бр. 88 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2000 г. и бр. 52 от 2001
г.; изм. и доп., бр. 43 от 2003 г. и бр. 88 от 2004 г.), както и изискванията на
другите нормативни актове по безопасност и здраве при работа; 2. Наредба №
2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр.
58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.), Наредба № 3 от 1997 г. за
пожарната безопасност на обектите в експлоатация (обн., ДВ, бр. 54 от 1997
г.; попр., бр. 60 от 1997 г.), както и изискванията на другите нормативни
актове за пожарна и аварийна безопасност. Именно работодателят съгл. чл.4
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е длъжен да осигури
такива безопасни и здравословни условия. Същото изискване се конкретизира
и в чл. 3 от НАРЕДБА № 10 от 7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари,
цитирам:“Работодателят предприема всички необходими мерки за
осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари.“. Едно от конкретните задължения в тази връзка на
работодателя е уредено в чл. 9, т. 1 от Наредбата, съгласно който - за
управление на кари се допускат само правоспособни лица, които са
придобили правоспособност за работа с кари и притежават свидетелство за
работа с кари. От своя страна в чл. 3 от НАРЕДБА № 1 от 10.04.2006 г. за
придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и
мотокари в предприятията изрично е предвидено, че с електрокари и
мотокари, използвани за товаро-разтоварни и транспортни работи в
предприятията в Република България, могат да работят само лица, които са
придобили или на които им е призната правоспособност по реда на тази
Наредба и притежават свидетелство за работа с тях.
Съдът приема за безспорно установено, че на 18.02.2021 г. лицето М. С.
е работил към дружеството-жалбоподател, освен това че и е управлявал
процесната машина, която Наредбата приравнява на "мотокар", без да
притежава необходимата правоспособност, придобита или призната по реда
на Наредба № 1 от 10.04.2006 г., поради което и правилно контролните
органи са приели, че дружеството - работодател е извършило нарушение на
чл. 9, т. 1 от същата Наредбата. Несериозно и противоречащо на формалната
и житейска логика е твърдението в жалбата, че работника не е управлявал
4
мотокара, а само е седял на него. Практически неудобно е работника да
упражнява правото си на почивка, което не е и доказано от дружеството, че е
бил в почивка, като седи в поза, която показва готовност за манипулиране с
уредите за управление на мотокара.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от КТ - работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв.
В чл. 1 от Наредба № 10/2004 г. е посочен предметният обхват на
наредбата, като се разпорежда, че с тази наредба се определят изискванията
за здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и
мотокари (кари) с общо предназначение, както и че Наредбата се прилага на
всички работни места съгласно чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, където се експлоатират електрокари и мотокари с общо
предназначение.
Безспорно задължението по чл. 9 от Наредба № 10/07.12.2004 г. е
задължение, свързано с изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд при работа с мотокари. Затова и неговото нарушение следва да бъде
санкционирано с приложение на нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ, както
правилно е приел АНО.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в случая отговорността
на жалбоподателя е била правилно ангажирана, в производството не са били
допуснати съществени нарушения, а санкцията правилно е била
индивидуализирана към минималния размер, като се взети предвид всички
смекчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващо отговорността на
дружеството обстоятелство е назначаване на работник със съответната
правоспособност, а отегчаващи такива са установени при проверката други
нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за
които са дадени задължителни предписания с Протокол №ПР2106421 за
извършена проверка, съставен на 24.02.2021 г.
В заключение следва да се посочи, че извършеното нарушение не е
маловажно, доколкото не се отличава от типичните нарушения от този вид.
Действително изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС,
ОСНК, по т. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е
налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид.
По отношение приложението на института на чл. 415в от КТ следва
да се посочи следното:
Цитираната норма за маловажни случаи по КТ е специална по
отношение приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата, за
нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в КТ и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер от 50 до 100 лева. Нормата изисква обективна възможност
да бъде отстранено нарушението и липса на вредни последици.
5
Работодателят в случая не може да отстрани нарушението, т.к същото
е на просто извършване с управлението на мотокара от неправоспособен
водач на процесната дата се изчерпва състава на нарушението. В случая
работодателят на 05.03.3021 г. е назначил работник, който има свидетелство
за правоспособност за управление на мотокари до 10 тона, с което е спазил за
напред изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и при
използване на работно оборудване, което е смекчаващо отговорността му
обстоятелство.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на
чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането
им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане
на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-
00011326/24.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – гр.Шумен, с което на „МФ 1212“ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“***“№5,
представлявано по закон от Е. К. Я. и Ф. И. К., за нарушение по чл.210 от
Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд и при използване на работно оборудване, чл.9, ал.1 от
Наредба №10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при работа с електрокари и мотокари и чл.3 от Наредба №1 за придобиване
или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в
предприятията и на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено
административно наказание ”имуществена санкция” в размер на 1 800.00
лева.
ОСЪЖДА „МФ 1212“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Велики Преслав, обл.Шумен, ул.“***“№5, представлявано по
закон от Е. К. Я. и Ф. И. К. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” –
гр.Шумен, представлявано от Директора С. С. М. направените в настоящото
6
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII
от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7