О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №2169
21.07.2014г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На
двадесет и първи юли през две хиляди и четиринадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия М.Петрова ч.гр.дело №2103 по описа за 2014г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и
сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба
вх.№27151/12.06.2014г. от А.И.Д. с ЕГН:**********,***, против Определение от
15.05.2014г., постановено по гр.дело №7516/2014г. по описа на ПРС-VII гр.състав, с което е върнат подадения от него „иск” и
е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита неправилно
районният съд да е приложил разпоредбите на чл.130 и чл.127 от ГПК, тъй като
първо е следвало да се отстранят невярно отразените факти от документите,
опорочаващи съдопроизводството, довели до неправилни правни изводи, и тогава
искът да се приведе в съответствие с посочените разпоредби, защото при наличие
на съдопроизводствени нарушения не може да се определи иск – морален и
материален. С уточняваща молба от 27.06.2014г. жалбоподателят е поискал да
бъдат отстранени съдопроизводствените нарушения и невярно отразените факти,
довели до нищожност на съдебните решения, заедно с последващите от
противоконституционни решение №19 от 27.12.2014г. на ОСЗ-гр.Първомай, за което
преди това ОСЗ е отказала да администрира, поради липса на правен интерес и
легитимни документи.
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо,
съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.130 от ГПК определение, с което е върната
исковата молба и е прекратено производството по делото, и откъм съдържание и
приложения съдът я приема за редовна, поради което същата се явява допустима,
а, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по искова молба, наименована „иск”, подадена от жалбоподателя Д.. В
нея същият сочи да предявява иск срещу неистинността и нищожността на
Определение №482/19.07.2013г. на ВКС във връзка с гр.дело №3771/2012г. и
гр.дело №1358/2001г. на Окръжен съд-Пловдив, №607/2000г. на Районен
съд-Първомай – решение №14/2001г., Определение №203/20.06.2012г. на ВКС.
Изложени са от него съображения за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила по гр.дело №607/2001г. на Районен съд-Първомай, довели до неправилно
установена фактическа обстановка и правни изводи с постановеното по това дело
решение, каквито неправилно да са приети и с постановеното при обжалването му
решение по гр.дело №1358/2001г. на Окръжния съд, във връзка с което да е
засегнато правото му на собственост. Счита сочените от него закононарушения да
са преповторени и при постановяване на последващите цитирани от него съдебни
актове. Към исковата молба са приложени описаните в нея Решение №14 от
11.04.2001г. по гр.дело №607/2000г. по описа на Районен съд-Първомай, с което е
признато за установено по отношение на И. Д. А., че М. И. А., В. Г. А., Д.Г.Й. и М.Д.А. наред с него притежават наследствени
права върху признатите му и възстановени с план за земеразделяне конкретно
посочени земеделски земи в землището на с.Татарево, Пловдивска област, тъй като
произтичат от наследството на Д.А.Т.; Решение от 12.03.2002г. по в.гр.дело
№1358/2001г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила горното решение;
Решение №244 от 04.11.2004г. по гр.дело №303/2004г. на ВКС петчленен състав, с
което е оставена без уважение молбата на И. Д. А. за отмяна на влязлото в сила Решение №470 от
14.05.2003г. по гр.дело №1201/2002г. на тричленен състав на ВКС и на оставеното
от него в сила въззивно решение от 12.03.2002г. по гр.дело №1358/2001г. на ПОС;
Определение №203 от 20.06.2012г. по гр.дело №607/2000г. на Районен
съд-Първомай, с което е прекратено производството, поради оттегляне на
подадената от А.Д. частна жалба против Определение от 09.01.2012г. по същото
дело, с което е прекратено производството по молбата на А.И.Д. като наследник
на И. Д. А.за отмяна на влязлото в сила решение по това дело;
Определение №116 от 10.01.2013г. по ч.гр.дело №3771/2012г. на ПОС-IX гр.състав, с което предходното определение е
потвърдено, и Определение №482 от 19.07.2013г. по гр.дело №2903/2013г. на ВКС-IV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на
въззивното определение. Към исковата молба са приложени и други документи в
подкрепа на твърденията в исковата молба за неправилна преценка на съда при
решаване на спора за собствеността върху земеделските земи, както и негови
молби и жалби.
Настоящата инстанция намира, съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и петитум и приложенията към нея, че
ищецът А.Д. оспорва по исков ред влезли в сила съдебни актове, които счита за
неправилни, поради неправилно установена посредством събраните доказателства
фактическа обстановка и формирани неправилни правни изводи. Правилността на
съдебните актове подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол за
законосъобразност чрез обжалването им, който в случая по отношение на сочените
в исковата молба решения и определения е и изчерпан, но не и по исков ред.
Влезлите в сила съдебни решения могат да бъдат отменяни само по реда и при
условията на Глава двадесет и четвърта от ГПК, но не и по исков ред. По исков
ред би могло да бъде предявена единствено нищожността на съдебното решение,
според изричната разпоредба на чл.270,ал.2 от ГПК. Съдебното решение би било
нищожно само в случай, че не е в изискуемата се писмена форма, не е подписано
от членовете на състава на съда, постановено е от ненадлежен орган и състав,
извън правораздавателната власт на съда, и формираната посредством него от съда
воля е неясна до степен на липса на такава, каквито пороци ищецът не е навел в
исковата молба, а изложените в нея касаят правилността на съдебните решения. Обсъденото
обосновава извода за недопустимо предявяване по исков ред на поддържаната
неправилност на сочените съдебни актове, поради което обжалваното определение,
с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото,
следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от
15.05.2014г., постановено по гр.дело №7516/2014г. по описа на ПРС-VII гр.състав.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: