Определение по дело №160/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 99
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Росица Бункова
Дело: 20231200600160
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. Благоевград, 20.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова

Божана Манасиева
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20231200600160 по описа за 2023 година
Пред Окръжен съд производството по делото е образувано по реда на чл.249,ал.3 във вр. с
чл.341 и сл. от НПК и е иницирано по частната жалба на адв. П. Х., в качеството му на
защитник на подсъдимата М. К. Ж., гражданка на Руската федерация, притежаваща ЛЧН –
***, и е за въззивна проверка на протоколно определение № 900018/30.01.2023 год.,
постановено нохд № 545/2020 год. по описа на Районен съд Сандански, в частта с която
съдът в рамките на проведеното разпоредително заседание е приел, че в хода на
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на
пострадалия.
Недоволен от така постановеното определение в атакуваната му част, защитникът твърди в
частната си жалба, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Мотивира се с твърдение,
че повдигнатото обвинение на подсъдимата Ж. е неясно, вътрешно противоречиво, поради
което и възпрепятства същата в пълнота да реализира правото си на защита. Защитата
намира също така, че в обвинението е посочено, че подсъдимата не е изпълнила указания на
полицейските служители, без да е ясно основанието на което са дадени тези указания и
създава ли то задължение за подсъдимата, като се твърди, че в ЗМВР не се предвижда
възможност на полицейските служители да дават указания. Иска се отмяна на
определението в атакуваната му част и прекратяване на съдебното производство.
Окръжният съд, след като се запозна с атакуваното определение и обвинителният акт,
обсъди доводите и на двете страни, намира следното:
Атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Видно е от обвинителният акт, че
прокурорът е повдигнал две обвинения на подсъдимата М. Ж., а именно: - по чл.325,ал.2 във
вр. с ал.1 от НК и по чл.131,ал.2 пр.4 т.4 във вр. с ал.1 т.12 във вр. с чл.130,ал.2 от НК.
1
В обстоятелствената част на обвинителният акт прокурорът подробно е описал
съставомерните към двете обвинения факти. За престъплението по чл.325,ал.2 във вр. с ал.1
от НК те са : да се опишат непристойните действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото; съпротива срещу органа на властта,
изпълняващ задължения по опазване на обществения ред или когато се отличава с
изключителен цинизъм или дързост. Всички тези относими към обективните признаци на
деянието факти са посочени от прокурора, както и са посочени кои са лицата,
представляващи орган на власт и какви действия е извършила подсъдимата. Настоящият
съдебен състав не е съгласен с възражението на защитника, че е налице противоречие между
обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, поради това, че в
обстоятелствената част не е описана съпротивата на подсъдимата по отношение на
свидетеля Стоилов. Тези обстоятелства са описани на стр.2 и стр.3 от обвинителния акт,
като тук следва да се има и в предвид, че поведението на подсъдимата е изложено и по
отношение на двамата полицейски служители, но по-подробно към Б., тъй като по
отношение на него се твърди в обвинителния акт, тя е отправила и закана и го е ударила.
Така, както е описано това деяние е видно, че съпротивата е насочена и към двамата, като
преценката на съда дали тя е осъществена ще се направи с крайния съдебен акт, защото тя е
свързана с преценка по доказателствата. Същото се отнася и за твърдението на защитника,
че в ЗМВР няма предвидено в правомощията на полицейските служители да дават
„указания“, така както е посочено в обвинителния акт. Това е възражение, свързано с
проверка и оценка на доказателствата, поради което и съгласно разпоредбата на чл.248,ал.4
от НПК не следва да се обсъжда в хода на разпоредителното заседание.
Пред районният съд защитата е възразила и относно факта, че на подсъдимата са повдигнати
две обвинения- по чл.325,ал.2 и по чл.131,ал.2 във вр. с ал.1 т.12, като защитата намира, че
телесната повреда се поглъща от престъплението по чл.325 от НК. Този въпрос е бил решен
с Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, където в точка 7. Е
посочено „В съдебната практика съществува спор дали с разпоредбата на чл. 325 НК е
възприет принципът на поглъщане. За разлика от разпоредбата на чл. 283 НК (отм.), този
принцип е изоставен. При наличие на идеална съвкупност, ако с деянието, сочещо
престъплението хулиганство, са осъществени признаците на едно или няколко други
престъпления, се прилага разпоредбата на чл. 23 НК. Съдът, след като определи наказание за
всяко престъпление, налага най-тежкото от тях. Този принцип има само едно изключение,
изрично предвидено в закона (случаи на чл. 116, т. 10 НК).“, т.е. хулиганството може да се
осъществи в реална или идеална съвкупност с едно или повече престъпления с оглед на
което и това възражение не се споделя от въззивния съд. Наред с това следва да се посочи,
че изключително в правомощията на прокурора е да повдига обвинение, като същият е
суверен да определи правната квалификация, поради което дали правилно или не е
повдигнато обвинение, не е процесуален недостатък в обвинителния акт, а преценката дали
подсъдимия е осъществил деяние следва да се извърши с крайния съдебен акт. Както е
известно обвиненото лице се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация,
така, че не е основателно възражението на защитата, че е нарушено правото на защита на
2
подсъдимата.
С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а
определението, в атакуваната му част- за правилно и законосъобразно, поради което и на
основание чл.345 от НПК, съдът




ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 900018/30.01.2023 год., постановено нохд №
545/2020 год. по описа на Районен съд Сандански, в частта с която съдът в рамките на
проведеното разпоредително заседание е приел, че в хода на досъдебното производство не е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия.
ВРЪЩА делото на Районен съд Сандански за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3