Р Е
Ш Е Н
И Е № 260050
гр.Хасково, 27.01.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 813 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
е от А.П.Г.,***, против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно
основание чл.432, ал.1, вр. с чл.498, ал.3 от Кодекса за застраховането за
сумата в размер на 3262.50 лева /след допуснато изменение на размера на иска в
съдебно заседание, проведено на 18.01.2021г./
В исковата молба се твърди, че на
01.02.2020 год. около 9,20 часа в гр.Х.
настъпило ПТП. В посочения ден и час в гр.Х.
лицето В.А.М., като водач на л.а. марка „****************“ с рег.№ **********предприел
маневра „движение на заден ход“, без да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен, вследствие на което ударил намиращия се зад него л.а.
марка „**********“ с рег. № ******, който автомобил бил собственост на ищеца
и претърпял от удара материални щети.
Ищецът твърди още, че към датата на настъпването на описаното по-горе ПТП
отговорността на виновния водач, управлявал л.а. „****************“, е била
застрахована по застраховка „ГО“, полица № BG/22/119001519377, валидна за времето от 31.05.2019 год. до 30.05.2020 год.,
издадена от ответното застрахователно дружество. Ищецът уведомил своевременно
ответника за настъпилото застрахователно събитие и настъпилите вреди, за
което била образувана ликвидационна
преписка по Щета № 2601-5000-20-300644 по описа на ответника. Ответникът от
своя страна извършил оглед на увреденото
МПС и заснел уврежданията с фотоапарат, но постановил отказ да изплати
обезщетение с писмо № 3144/27.03.2020 год. Мотивите му за постановения отказ
били, че има несъответствие между механизма на причинените увреждания и
описаното в уведомление за настъпило застрахователно събитие. Счита, че така
постановения отказ за заплащане на
обезщетение обосновава правния интерес на ищеца от завеждането на
настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което ответника да бъде
осъден да му заплати сумата от 3262.50 лева, представляваща обезщетение за
действително причинените му имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 01.02.2020г. Претендира законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаването на исковата молба,
както и деловодни разноски.
Ответникът оспорва
иска по основание и размер. На първо място оспорва механизма на настъпилото
ПТП, както и вида и степента на уврежданията на лекия автомобил. Оспорва и
виновното поведение на водача, по отношение на който е сключен договор за
задължителна застраховка „ГО“, като намира, че не е установена по несъмнен
начин неговата вина. Досежно размера на иска счита, че е неоправдано завишен.
Моли съда да отхвърли иска и присъди разноски на ответника.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че ищецът е
собственик на лек автомобил марка „*******“, с рег. № *****, цвят: черен
металик, видно от Свидетелство за регистрация Част I.
Видно от Двустранен констативен
протокол за ПТП № *******. е, че на същата дата, в гр.Х., на ул.“******“, е
настъпило ПТП между лек автомобил „*****“, с рег. № ****, управляван от ищеца А.П.Г.
и лек автомобил „****************“, с рег. № *****, управляван от В.А.М.. За
този лек автомобил в протокола е отразено, че е със застрахователна полица при
ответното дружество с № BG 22/119001519377.
Ищецът е подал до ответното дружество Уведомление
№ ********** за настъпило застрахователно събитие по полица BG 22/119001519377, в което е описал застрахователното
събитие – на 01.02.2020г., на ул.“****“ №* в гр.Х., колата му е била паркирана
и автомобил „****“ при маневра за паркиране на заден ход ударила колата му в
предната част. Вследствие на удара колата на ищеца имала увреждания в предната
част.
Като писмено доказателство по делото бе
прието и Опис-заключение по щета на МПС марка „*******“, модел ** с рег. № *****,
изготвено на 04.02.2020г. и Доклад по Щета № 2601-5000-20-300644/1.
Ответникът е изпратил до ищеца Писмо, изх. № 3144/27.03.2020г.,
в което го уведомява, че във връзка с предявена от него претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, възникнали на собственото
му МПС марк „****“, модел „**“, с рег. № *****, като резултат от ПТП, за което
се сочи, че е настъпило на 01.02.2020г., претенцията му не следвало да бъде
уважена. Основание за отказа бил фактът, че в хода на извършената проверка
възоснова на снимковия материал и приложените по преписката документи било
установено несъответствие между механизма на уврежданията и описаното в
уведомлението за настъпило застрахователно събитие. Предвид изложеното и във
връзка с чл.496 от Кодекса за застраховането към момента за ЗК „Лев Инс“ не
било налице основание за изплащане на зстрахователно обезщетение по щета №
2601-5000-20-300644
Съдът допусна ангажиране на
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.А.М. – водачът на лек
автомобил „****************“ с рег. № *****. Показанията на този свидетел съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при
съвкупната им преценка с останалите,
събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.
За
пълното и правилно изясняване на спора съдът назначи съдебна авто-техническа
експертиза с в.л. С.П.. На поставените му задачи вещото лице описва механизма
на настъпване на процесното ПТП. Посочва още, че от техническа гледна точка, при
конкретната пътна обстановка, причина за настъпването на катастрофата е
предприемането и изпълнението на маневра „движение на заден ход“ от водача на
лек автомобил „****************“ с рег. № ****** в момент, когато друго МПС се
е намирало в коридора му на движение /спрял зад него/, при възможност да го
види и да съобрази действията си с него. В.л. сочи, че стойността на вредите по
лек автомобил „*******“ с рег. № ****, определена по средни пазарни цени за
труд и авточасти възлиза на 2 158.18 лева. В.л. е категорично, че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди по
процесния автомобил, както и че всички заявени от ищеца увреждания по лек
автомобил марка „*****“, модел „**“, с рег. № **** съвпадат с констатациите от
Опис – Заключение № L**********/04.02.2020г. на ЗК
„Лев Инс“ АД по Щета № 2601-5000-20-300644, в причинно-следствена връзка са с
настъпилото ПТП и съответстват по вид и позиция по автомобила да са получени по
механизма, описан в Протокол за ПТП № 1684299 на ОД МВР – Хасково от
01.02.2020г. Възможно е по описания в Констативния протокол за ПТП от
01.02.2020г. механизъм да настъпят уврежданията на лек автомобил марка „*****“
модел „**“ с рег. № *****. При паркиран автомобил могат да се активират
предните въздушни възглавници само при включен контакт на ел. системата му и
удар в челната му част от друго МПС, с интензивност над прага на чувствителност
на съответните датчици. В.л. посочва, че действителната стойност на лек
автомобил марка „*****“, модел „**“ с рег. № ***** към датата на събитието –
01.02.2020г., е 4 350 лева. Стойността
на уврежданията не надхвърля 70 % от действителната стойност на процесния
автомобил към момента на настъпване на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът приема, че в случая са
налице елементите от фактическия състав на нормата на чл.432, ал.1 от Кодекса
за застраховането, уреждаща т.н. пряк иск на увреденото лице към застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно посочената разпоредба,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. По делото е безспорно, че към
датата на процесното ПТП – 01.02.2020г., гражданската отговорност на водача на
л.а. „****************“ с рег. № *****, управляван от свидетеля В.М., е била
покрита от ответника в настоящото производство по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Обект на застраховане по тази застраховка е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата /чл.477, ал.1 от КЗ/. Като причина, поради която
застрахователят е отказал да изплати обезщетение на ищеца, е посочено, че възоснова
на снимковия материал и приложените по преписката документи било установено
несъответствие между механизма на уврежданията и описаното в уведомлението за
настъпило застрахователно събитие. Съдът счита, че този отказ на застрахователя
не намира опора в закона, доколкото основанията за освобождаване от
застрахователна отговорност са ограничени от разпоредбата на чл.494 от КЗ. По
делото обаче не се доказа отговорността на ответника за тези вреди да се
изключва на някое от основанията по чл.494 от КЗ. Ето защо, след като
гражданската отговорност на св.М. – виновният в случая водач на МПС за
причинените от него имуществени вреди на лекия автомобил на ищеца е покрита от
ответното дружество, предявеният иск съдът намира за доказан в своето
основание. Както вече бе посочено, не се доказа отговорността на ответника за
тези вреди да се изключва на някое от основанията, предвидени в кодекса.
Относно размера, в който следва да се уважи иска, съдът кредитира изцяло
заключението на назначената съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице С.П.,
от което се установи, че действителната стойност на процесния лек автомобил към
датата на събитието – 01.02.2020г., е 4 350 лева.
Тук е мястото да се посочи, че
съдебната практика е безпротиворечива и последователна при изчисляване размера
на обезщетението. При предявен иск за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да определи размера на същото по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като не следва
да се прилага коефицент за овехтяване на вложените части, тъй като пазарната
цена е без редукцията и частите се продават на пълната им стойност. Наред с
горното, относно редукцията, предвидена в Методика за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди по чл.4 на Приложение № 1 към чл.15, ал.4 от Наредба №
24/08.03.2006г. следва да има предвид, че съдът не е обвързан да приеме
минималния размер на определеното по правилата на тази методика застрахователно
обезщетение, предвиждащо и коефицент за овехтяване, защото именно при съдебно
предявена претенция за заплащане на обезщетението, то следва да бъде изчислено
според действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Методиката не може да дерогира приложението на
разпоредбите на КЗ и да ограничава отговорността на застрахователя, като тя
само дава указания за последния как да изчисли размера на вредите, ако не са му
били представени фактури за извършен ремонт. По изложените съображения, като
възприема заключението на съдебната авто-техническа експертиза, съдът счита, че
иска следва да се уважи в пълния предявен размер от 3 262.50 лева, след
допуснатото изменение в размера на същия в съдебно заседание, проведено на 18.01.2021г.,
представляващи 75 % от действителната стойност на увредения лек автомобил /4
350 лева/.
По
отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото производство съдът намира,
че с оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски в пълен размер, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата 351 лева, от които 200 лева –
заплатено възнаграждение за вещо лице и 151 лева – платена държавна такса. На основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв. на процесуалния му представител адв. К.К.Г.
следва
да бъде присъдена сумата от 458 лева за адвокатско възнаграждение, определено от
съда по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.С., п.к. 1407, бул.“****“ № ***,
да заплати на А.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от 3262.50 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за нанесени имуществени вреди по негов лек автомобил
марка „**********“ , с рег. № *****, вследствие на ПТП с участието на този
автомобил и на лек автомобил марка „****************“, с рег. № *****,
настъпило на 01.02.2020г., в гр.Хасково, на ул.“******“, за което е бил
съставен Протокол за ПТП № 1684299/01.02.2020г. и при ответника е била
образувана преписка по Щета № 2601 – 5000 – 20 - 300644, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 14.05.2020г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 351 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.С., п.к. 1407,
бул.“*****“ № **, да заплати на адв. К.К.Г. ***, с адрес на кантората - гр.Х.,
бул.“****“ № ***, ет.*, офис ***, с личен номер *****, сумата от 458 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете.
Вярно с оригинал!
Секретар: Г.С.