№ 17
гр. Бургас , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
в присъствието на прокурора Любомир Георгиев Петров (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600069 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 380 от НПК.
Образувано е по предложение от апелативния прокурор за
възобновяване на административно-наказателното производство по ВНАХД
№ 1247/2020 г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, с решението по което
обвиняемият Ш. М. М. е признат за невиновен и оправдан по обвинение за
престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, постановено в производство по
Глава двадесет и осма „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
С подаденото предложение на основание чл.380 от НПК вр. чл.70, б.
„д“ от ЗАНН апелативният прокурор при Апелативна прокуратура – гр.
Бургас оспорва решението по ВНАХД №1247/2020г. на Окръжен съд – гр.
Бургас като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон.
Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК, като е приел че извършеното от М. деяние не е престъпно, поради
своята малозначителност. Оспорват се доводите на окръжния съд, с които е
прието, че обществената опасност на деянието и на дееца е явно
незначителна. Прокурорът излага подробни доводи защо счита, че
1
оправданият М. е осъществил всички обективни и субективни признаци на
престъплението по чл.345, ал.2 от НК. Изтъква, че деянието е
общественоопасно, но са налице предпоставките за освобождаване на дееца
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда
на чл.78а от НК. Позовава се на практиката на съдилищата в апелативния
район, която намира за константна и непротиворечива в насока
съставомерност на управлението на мотопед, без да е регистрирано по
надлежния ред. Прокурорът предлага на апелативния съд да възобнови
административнонаказателното производство по ВНАХД № 1247/2020 г. на
Окръжен съд – Бургас, да отмени постановеното по него и влязло в сила
решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд. Алтернативно се прави предложение за потвърждаване на решението на
Районен съд – гр. Айтос, постановено по НАХД № 353/2020г. по описа на
същия съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция Апелативният
прокурор изразява мотивирано становище за допустимост и основателност на
предложението, поради което предлага същото да бъде уважено.
Наказаното лице Ш.М., редовно призован, не се явява.
Упълномощеният му защитник адвокат П.Д. намира предложението на
прокурора за неоснователно и моли съдът да го остави без уважение. Излага
доводи в подкрепа на въззивното оправдателно решение. Счита, че липсва
субективният елемент от състава на престъплението, тъй като М. не е знаел,
че конкретният мотопед следва да бъде регистриран по надлежния ред.
Изтъква, че мотопедът не е собственост на оправдания и установеното от
контролните органи управление на МПС-то е инцидентно и еднократно.
Защитникът подчертава добрите характеристични данни на М.. Не оспорва
цитираните от прокурора данни за съдебната практика в апелативния район,
но счита, че всеки случай следва да се преценява индивидуално от
съдилищата.
Апелативният съд провери данните по делото, съобрази становищата
на страните, и в пределите на правомощията си намери следното: Искането за
възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от
компетентен орган – Апелативния прокурор при Апелативна прокуратура –
2
гр. Бургас и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано
от деня на влизане в сила на решението, постановено в производството по
чл.375 и сл. НПК – 18.12.2020г., има за предмет съдебен акт от категорията на
визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, неподлежащо
на касационен контрол.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него
аргументация, предложението е неоснователно. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано по
повод внесено от прокурора на основание чл.375 от НПК постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК спрямо Ш. М. М. за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.
С решение № 126 от 20.10.2020 г. по НАХД № 353/2020 г. по описа на
Районен съд – Айтос, М. е признат за виновен за това, че на 05.09.2020 г.
около 11:55 часа в с.Трънак по централната улица, пред сградата на шивашки
цех „Куш мода“, с посока на движение към с. Соколец, управлявал
двуколесно моторно превозно средство марка „Piaggio“, модел „Boxer 2“, с
номер на рама BTV..., нерегистрирано по надлежния ред, като на основание
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за
вещественото доказателство двуколесно моторно превозно средство марка
„Piaggio“, модел „Boxer 2“, което след влизане в сила на решението е следвало
да бъде върнато на собственика Юсуф Исмаил М.. Присъдени са разноски.
По повод на подадена жалба от защитника адв. П.Д., пред Окръжен
съд – Бургас е образувано ВНАХД № 1247/2020г. С постановеното по делото
решение № 201/18.12.2020г. въззивният съд е отменил първоинстанционното
решение в частта, с която обвиняемият Ш.М. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и в частта за
разноските и вместо това го признал за невиновен и го оправдал за деянието,
3
за което му е повдигнато обвинение.
Със същото решение на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП на Ш.М. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за
извършеното от него административно нарушение.
В частта относно вещественото доказателство решението на Районен
съд – Айтос е потвърдено.
Решението на въззивната инстанция, поради своята необжалваемост е
влязло в сила в деня на постановяването му – 18.12.2020г.
Бургаският апелативен съд намира за правилно становището на
окръжния съд, че в настоящия случай са налице предпоставките на чл.9, ал.2
от НК.
Съгласно тази норма, не е престъпно деянието, което макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Съобразно задължителните за съда
указания, дадени в ТР № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. № 97/82 г., ОСНК
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща, от което следва, че тя се прилага за
всички престъпления по НК, независимо от характера и санкцията им.
Хипотезата на малозначителност е налице, когато деянието формално
осъществява обективните и субективните признаци от състава на
престъплението, но обществената му опасност, с оглед степента и характера
на засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца, е
толкова незначителна, че прави обществено неоправдано третирането на
съответното поведение като престъпление и изключва наказателната
репресия.
Теорията и практиката са категорични, че приемането на едно деяние
за малозначително /непрестъпно/ може да се базира или на липса на
обществена опасност или на безспорно установена обществена опасност, но
характеризираща се с явна незначителност. В настоящия случай окръжният
съд е възприел втората алтернатива.
4
Обществената опасност е основно, обективно, неюридическо
качество на престъплението, наличието на което дава характеристиката на
едно деяние като престъпно, доколкото накърнява защитени от законодателя
обществени отношения. Престъпният характер на дадено деяние се определя
от по-високата степен на обществената му опасност. Обстоятелствата, през
призмата на които се преценява степента на обществената опасност на дадено
деяние, са обекта, който се засяга /защитените обществени отношения/,
характера и степента на засягане, качествата на субекта и субективните
елементи на деянието извън вината – подбуди, цели, мотиви и т. н. В случая
въззивният съд е направил анализ на всички елементи от състава на
престъплението, необходими да се прецени приложението на чл.9, ал.2 от НК
– време, място и начин на извършване на деянието, има ли настъпили вредни
последици и какви са те, личността на дееца и т. н.
Престъпленията по транспорта в раздел втори „Престъпления по
транспорта и съобщенията“ на Глава XI от НК, озаглавена „Общоопасни
престъпления“ засягат важни обществени отношения, свързани с
безопасността на транспорта, транспортните средства и съоръжения, здравето
и живота на хората. Видно от вида и размера на предвиденото наказание по
чл. 345, ал.2 от НК, както и от застрашения от деянието обект – то не е
насочено срещу здравето и живота на хората, а касае единствено
административно-регистрационният статут на моторните превозни средства,
самото престъпление не се характеризира с висока обществена опасност.
Установената фактическа обстановка по делото по категоричен начин
установява много ниска степен на увреждане на обществените отношения.
Конкретиката на настоящия казус очертава, че М. не е бил собственик на
процесния мотопед. Прокурорът е прав, че това обстоятелство не е
релевантно по делото, доколкото не представлява съставомерен признак на
деянието, въпреки това то правилно е било взето предвид от окръжния съд,
тъй като предопределя инцидентния, еднократен характер на извършеното
деяние. Съвсем друго измерение би имал доказателствения материал, ако по
делото бе установено, че М. е собственик на превозното средство, върху
който следва да тежи задължението да го регистрира и да постави
регистрационни табели съгласно действащото законодателство, и процесното
управление на нерегистрирано МПС не е изолирано явление в неговия живот.
5
Допълнителни аргументи в тази насока са краткото разстояние, на което е
било извършено придвижване от страна на М. с нерегистрираното моторно
превозно средство – в рамките на малко по размер населено място, с ниско
ниво на интензивност на трафика и с конкретна цел – предвижване до нивата
му за извършване на земеделска работа. Основателно е взета предвид и
ниската мощност на мотопеда, за който вещото лице инж. Стефан Чолаков по
допуснатата на ДП съдебно-техническа експертиза е категоричен, че
максималната му скорост на движение е 40 км/час /л.26 от ДП/, която
ограничава опасността от възникване на пътнотранспортни произшествия.
Правилно е отчетена и липсата на вредни последици от това деяние.
Настоящият съдебен състав се солидализира със становището на
въззивния съд относно ниската обществена опасност на самия деец.
Последната е резултат от чистото му съдебно минало и трудовата му
ангажираност. Не на последно място правилно е отчетена и добрата му
характеристика като водач на МПС. Видно от справката за нарушител/водач
/л.32 от ДП/ за близо тридесет и пет годишният му стаж като водач на МПС
М. е наказван само веднъж с наказателно постановление и веднъж с фиш,
което показва съвестно отношение към правилата за движение по пътищата.
С оглед на гореизложеното, Апелативен съд Бургас не намира да е
нарушен закона с провереното решение на Бургаския окръжен съд, поради
което предложението на Апелативния прокурор, с релевирани доводи за
наличие на основанията по чл.70 б.„в“ от ЗАНН, е неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Апелативния прокурор за
възобновяване на производството по ВНАХД № 1247/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас.
6
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7