№ 523
гр. Варна, 16.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от Д. К. В. и В. Д. В. против
определение от 260306/12.07.2021 година, постановено по т.д.199/2019
година по описа на Окръжен съд Добрич, I състав, с което е оставена без
уважение молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса и
разноски по делото.
Частните жалбоподатели твърдят в жалбата си, че определението е
неправилно и молят въззивният съд да отмени обжалваното определение като
постанови друго, с което да освободи ищците от заплащане на държавна
такса. Твърдят, че по данни на КНСБ стойността на издръжката на живот е
618,15 лева, поради което заплащането на държавна такса ще ги лиши от
възможността да разполагат със средства за задоволяване на елементарни
битови нужди.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения.
Производството по т.д.№ 199/2019 година по описа на Окръжен съд
Добрич е образувано по искова молба на Д. К. В. и В. Д. В., в качеството им
на родители на починалата на територията на Р Германия Ж.В.Д. на 27 години
като пътният инцидент е станал на 26.12.2016 година като виновният водач
1
Н.Н., при управление на автомобила си, при влажна пътна настилка, при
потегляне на зелен светофар на увеличил скоростта си , загубил управление и
при навлизане в насрещното пътно платно се удря в движещия се срещу него
лек автомобил „Мерцедес“, като в резултат на удара на място е починала
Ж.Д.. Към датата на ПТП-то лекия автомобил е със застраховка „Гражданска
отговорност“ и тъй като събитието е настъпило на територията на Р Германия
легитимирано е НББАЗ гр.София да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата от по 25 500 лева, частичен иск от 200 000 лева,
ведно със законната лихва.
С определение от 02.10.2019 година, съдът е освободил ищците от
заплащане на държавна такса и разноски.
С определение от 19.02.2020 година, съдът е отменил определението си
за освобождаване от държавна такса и разноски и е постановил друго, с което
е приел, че новите обстоятелства станали известни на съда, а именно
заплащане на адвокатско възнаграждение обуславят извода, че не са налице
предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК.
С молба от 26.03.2021 година, страната е поискала замяна на ответника
като е насочила иска срещу „Allianz Versiecherungs”-AG, 10900, Берлин, както
и исковете са увеличени до размера от 120 000 лева, частични искове от 200
000 лева.
Към молбата са приложени декларации, от които е видно, че Д. К. В. и
В. Д. В. са декларирали месечен доход общо към 1364 лева, като притежават
апартамент, в който живеят, лек автомобил „Опел-вектра“ и рента от 50 дка
зем.земя.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в
наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано
имущество и получавани доходи. При произнасянето по молбата съдът взема
предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани
обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а се основава на конкретни
обективни факти, удостоверени по надлежния ред.
2
Съгласно възприетото в т. 13 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., на ОСГТК, молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява молба за
защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК и разрешението по нея е
съдебно правораздаване. Следователно в производството по произнасяне по
молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да съобрази принципите на
служебното начало, залегнали в нормата на чл. 7 ГПК, като даде
необходимите указания на молителя за ангажирането на необходимите
доказателства в подкрепа на искането за освобождаването му от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. Когато молбата за освобождаване от
държавна такса е постъпила без приложена декларация, съдът следва да
изиска същата от молителя и да му даде срок /в този смисъл определение №
369/17.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2110/2013 г., II т. о., ТК; определение №
609/09.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 412/2011 г., III г. о., ГК; определение
№ 354/21.05.2012 г. по ч. гр. д. № 233/2012 г. на ВКС, III г. о.; определение №
318/12.07.2012 г. по ч. гр. д. № II г. о. и определение № 866 от 27.12.2012 г. по
ч. гр. д. № 740/2012 г. на IV г. о. /. Също така, ако имуществената декларация
е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде
възможност въпросът да бъде изяснен, без да игнорира удостоверителното
значение на декларацията по чл. 83, ал. 2 ГПК при преценка относно
имущественото състояние /в този см. са определение № 290/13.03.2016 г.
постановено по ч. т. д. № 66/2016 г. на 2-ро т. о. на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК,
както и определение № 603 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС,
ТК, II т. о., определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на
ВКС, ТК, II т. о., определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г.
на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. №
2492/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр.
д. № 335/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о. /.
Видно от представените декларации за материално и гражданско
състояние, във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, молителите общо имат
месечен доход, който е съпоставен с долната граница от средства за
задоволяване на житейските си нужди.
За да бъде уважена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е необходимо по
делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за
заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, при
което съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на
3
дължимата държавна такса, в т. ч. и бъдещите разноски, които следва да
понесе по делото.
За да пристъпи към освобождаване от държавна такса, съдът дължи
произнасяне по направеното от страните искане, същият да отмени
определението си, с оглед новонастъпилият факт, влязло в сила наказателно
производство. В молбата си ищците са поискали съдът да констатира този
факт и да отмени определението си, с което съдът ги е задължил да внесат
държавна такса. Съдът е дължал произнасяне по това искане и едва след
преценка за основателността на молбата и формиране на извод за
основателност и неоснователност на същата следва да пристъпи към
произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса. Произнасянето
му, с което не освобождава ищците от държавна такса, без да се е произнесъл
по искането им, че таксата е недължима на друго основание е недопустимо,
поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено, а делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, а именно
произнасяне по молбата на ищците, съдът да прецени наличието на
предпоставките по чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Водим от горното, Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение от 260306/12.07.2021 година, постановено
по т.д.199/2019 година по описа на Окръжен съд Добрич, I състав и ВРЪЩА
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4