Присъда по дело №153/2024 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 33
Дата: 12 април 2024 г. (в сила от 30 април 2024 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20242310200153
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 33
гр. Елхово, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двА.десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниЖА. Д. Г.

заседатели:М Й Д
при участието на секретаря Т А В
и прокурора С. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20242310200153 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. А. /F A, роден на ********** година в град Дер Алзор,
Сирийска Арабска Република, сириец, гражданин на Сирийската Арабска Република, с
начално образование, женен, неосъждан, безработен, живущ в град Дер Алзор, Сирийска
Арабска Република, без документи за самоличност ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 25.03.2024
година, в района на гранична пирамида № 232, в землището на село Голям Дервент, община
Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279, ал.1
от Наказателния кодекс, поради което на основание чл.279, ал.1 във вр.чл.55, ал.1, т.1 и
ал.2 от Наказателния кодекс го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ПЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 600.00 /шестстотин/ лева в полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на
наложеното на подсъдимия Ф. А. /F A наказание пет месеца лишаване от свобода, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в хода на
досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на оргА. който ги е направил -
РДГП - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд, чрез
Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
1
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 33/12.04.2024 година по НОХД № 153/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Ф. А. /F A/, роден на ********** година в град Дер Алзор,
Сирийска Арабска Република, сириец, гражданин на Сирийска Арабска Република, е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на
25.03.2024 година, в района на гранична пирамида №232, в землището на село Голям
Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначен му служебен защитник - адвокат,
явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин както от
обективна, така и от субективна стрА.. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и съдът му наложи наказание лишаване от свобода за срок от
пет месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от три
години, както и наказание глоба в размер на 500 лева.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. М. Д.а Ж. от АК - Ямбол в хода на
съдебните прения не изразява становище по доказаността на обвинението, пледира при
определяне на наказанието на подзащитния му съдът да вземе предвид като смекчаващо
вината на подзащитния му обстоятелство младата му възраст и обстоятелството, че бягайки
от своята стрА. подсъдимият търси по – добър начин на живот.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдим по делото е Ф. А. /F A/, роден на ********** година в град Дер Алзор,
Сирийска Арабска Република, сириец, гражданин на Сирийска Арабска Република, с
начално образование, без документи за самоличност.
Подсъдимият Ф. А. в края на м. януари – началото на м. февруари напуснал
държавата си по произход Сирийската Арабска Република и влязъл в Република Турция
заедно с брат си с намерение да достигне до трета държава на територията на Европа. В
република Турция подсъдимия се свързал с неустановено лице, което срещу парично
възнаграждение се съгласило да му помогне, не по установения от закона ред, да влезе в
република България и след това до република Сърбия. В изпълнение на договореното, на
25.03.2024 г. подсъдимият достигнал до възпрепятстващото съоръжение на турско-
българската границата, като част от група от общо седемнадесет лица, всички имащи
намерени да влязат в република България не по установения за това ред, водени от две
неустановени по делото лица. На 25.03.2024г. в сутрешните часове подсъдимия, преминал
през отвор във възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница, заедно с
остА.лите лица от групата и двамата им водачи, като по този начин влязъл от република
Турция в република България, без разрешение на надлежните органи на властта, в района на
232 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Голям Дервент, обл.Ямбол. При
1
влизането си в стрА.та ни на 25.03.2024г. подсъдимият не е носел документ за самоличност,
нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република България. След
влизането си в стрА.та ни подсъдимия и спътниците му, водени от двамата водачи
продължили движението си на територията на република България. На 27.03.2024 година
около 07.00 часа сутринта подсъдимия заедно с остА.лите лица от групата се придвижвал
по пътя Елхово – Бургас като пътник в товарен автомобил „Ситроен“ с полски
регистрационен номер, управляван от португалски гражданин. Малко след седем часа
сутринта водача на товарния автомобил бил спрян за проверка на пътя Елхово - Бургас, в
участък от пътя - разклона за с. Маломирово, община Елхово, обл. Ямбол, от служителя
на ГПУ – Елхово полицай С. Г. Ш., командир на отделение в 04 ГОДГ и полицейски
служители на Фронтекс, изпълняващи служебните си задължения по охрА. на държавната
граница. При извършената полицейска проверка на превозното средство, подсъдимия бил
установен и задържан от полицейските служители заедно с остА.лите лица от групата, а след
това отведен в място за временно настаняване в ГПУ - Елхово. При задържането на
подсъдимия, извършено от св. С. Г. Ш., в подсъдимия на са били намерени документи за
самоличност, както и такива, даващи му право да влезе на територията на Република
България, нито в последствие подсъдимия е представил такива. При извършена проверка от
служители на ГПУ - Елхово е било установено, че групата, в която се е намирал
подсъдимия е влязла през границата на република България в района на 232 гранична
пирамида, находища се в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, както и е било
констатирА. повреда на възпрепятстващото съоръжение в посочения участък, изразяваща се
в отвор /срез/ в същото.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля С. Г. Ш., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта им касаеща
обстоятелствата относими към времето на влизането му и пребиваването му на територията
на република България, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се
кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето на извършване на
деянието, както и относно формата на вината. Обясненията на подсъдимия относно
причините за извършване на деянието, доколкото не се опровергават от остА.лата
доказателствена съвкупност също се ценят от съда с доверие. Показанията на разпитания
свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с
остА.лите доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради
което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни.
Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото и механизма
на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след
влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от
външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от
съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Ф. А. /F A/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА.
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 25.03.2024 г., в района на гранична
пирамида № 232, намираща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол,
влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
2
разрешение на надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият Ф. А. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в стрА.та ни, с оглед произхода му. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетел С. Г. Ш.. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без
знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – република Сърбия,
преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход, както и в държавата, от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница, а именно в Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за намерението му да се укрива от органите на властта и за
липсата на намерение у подсъдимия влизането му в стрА.та ни да е с цел да се ползва от
правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Ф. А. за виновен в престъпление
по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
3
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, сравнително младата му възраст,
добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка и направените от него
самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на
обективната истина по делото.
При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач са за сметка
на оргА. който ги е направил. Поради това, на основание посочената законова разпоредба от
НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на оргА., който ги е направил –
РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от стрА. на
подсъдимия на установения в стрА.та правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни