Р Е Ш Е Н И Е № 174
Гр. Сливен, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при участието на прокурора Милена Радева и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Детелина Бозукова административно дело № 231 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Образувано е по искова молба от П.Г. ***, подадена чрез адв. П. З. *** срещу Областна дирекция на МВР - Сливен за присъждане на обезщетение в размер на 300,00 (триста) лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в хода на АНД № 292/2019 г. по описа на Районен съд Нова Загора, приключило с отмяна на издадено от Началника на РУ Нова Загора срещу П.Г. наказателно постановление № 306а-97/26.07.2019 г.
В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление № 306а-97/26.07.2019 г., издадено от Началник РУ Нова Загора към ОДМВР – Сливен на П.Г. е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗДет. Ищцата обжалвала това НП пред Районен съд – Нова Загора, като образуваното по жалбата АНД № 292/2019 г. по описа на този съд приключило с Решение от 19.11.2019 г. С този съдебен акт наказателното постановление било изцяло отменено, а в хода на производството П.Г. била защитавана от адвокат, за чиито услуги заплатила адвокатски хонорар в размер на 300,00 (триста) лева. Решението влязло в законна сила на 14.12.2019 г. Моли съда да осъди ответника ОДМВР – Сливен да й заплати така направените разноски като обезщетение за нанесени имуществени вреди. Претендира и разноските в настоящото съдебно производство.
В с.з. ищцата, редовно и своевременно призована, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище, изготвено от пълномощник - адв. П. З. *** исковата молба се поддържа, като моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът по исковата молба - ОДМВР Сливен, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен представител – гл. юриск. К. Б. е изразено становище за неоснователност и недоказаност на иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С наказателно постановление №№ 306а-97/26.07.2019 г., издадено от Началник РУ Нова Загора към ОДМВР – Сливен на П.Г. е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.8 ал.3 и ал.4 от ЗЗДет. Съгласно НП, на 22.07.2019 г. около 23.00 ч. в гр. Нова Загора ж.к. „З.“ в междублоковото пространство на ****, в качеството на р.на К. И. И., не го придружава на обществено място след 22.00ч. и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. По жалба на Г. срещу това наказателно постановление в Районен съд – Нова Загора било образувано АНД № 292/2019 г. В хода на съдебното производство от съда били констатирани съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което сезираният съд постановил Решение от 19.11.2019 г., с което отменил като незаконосъобразно наказателното постановление. Решението не било обжалвано от ОДМВР Сливен пред касационна инстанция и влязло в законна сила на 14.12.2019 г. В хода на съдебното производство пред Районен съд Сливен П.Г. била защитавана от адв. П. З. ***, съгласно Договор за правна защита и съдействие, с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева. Жалбата по делото била изготвена от пълномощника, същият се явил в проведеното съдебно заседание, като представил и писмени бележки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Исковата молба е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
В процесния случай предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер, при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не установи.
На първо място, нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност. Във връзка с това следва да се приеме, че издаването на наказателни постановления от нормативно оправомощени длъжностни лица съставлява упражнена от административни органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Макар и да не е упоменато в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК като административни актове, наказателното постановление следва да се приеме като издадено от административен орган във връзка с упражняваните от него правомощия, следователно – като властнически акт на органите на администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на административна правосубектност, т.е. от извършване на административна дейност. Административният характер на издаване на наказателно постановление, както и действията по налагане на административно наказание, при или по повод на които са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление по тълк. дело № 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС. Следователно, първата от изискуемите предпоставки е налице. От доказателствата по делото се установява, че е налице и втората такава – наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила Решение от 19.11.2019 г., постановено по АНД № 292/2019 г. по описа на РС Нова Загора.
При преценка на доказателствата по делото и относимите правни норми, съдът намира, че в случая са налице и другите две изискуеми предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищцата вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, след като в производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. Действително, плащането на адвокатско възнаграждение е по силата на облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения разход за процесуална защита е именно издаденото наказателно постановление. Както е посочено в тълкувателното решение, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС, безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Изплатеното адвокатско възнаграждение се явява вреда, тъй като е налице намаляване на имуществото на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, а ангажираната адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на собствените права и интереси. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е както основателен, така и доказан. От доказателствата по делото се установява, че адв. П. З. е осъществил отговорна и пълноценна защита на ищцата Г. в хода на съдебното производство пред Районен съд Нова Загора, като е изготвил и подал жалбата до съда, явил се е на проведеното съдебно заседание, в което е пледирал в полза на своята подзащитна и е представил писмени бележки. Оформен е и съответния документ за заплащане на хонорара, съдържащ подписите на клиента и адвоката, поради което същият представлява разписка за получаване на сумата. Действително в договора за правна помощ липсва дата на сключване, но доколкото същият не е оспорен от ответника по предвидения в закона ред, доколкото в него изрично е посочено, че се сключва за процесуално представителство по АНД № 292/2019 г. по описа на РС Нова Загора и същият е своевременно представен в с.з. по делото на 22.10.2019 г., като съдържа подписите на упълномощителя и на получилия сумата, съдът приема, че в този случай той има характер на разписка, с която безспорно се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В този смисъл заплащането на адвокатското възнаграждение е доказано, като съдът приема, че размерът му от 300,00 лева е справедлив и обоснован, тъй като е съобразен и с разпоредбата на чл. 36 ал. 2 изр. второ от Закона за адвокатурата. Направеният от ищцата Г. разход за адвокат е справедлив и съразмерен на извършената правна защита и съдействие.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от П.Г. имуществени вреди, като ОДМВР Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 300,00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по АНД № 292/2019 г. по описа на Районен съд Нова Загора, приключило с Решение от 19.11.2019 г., влязло в законна сила на 14.12.2019 г., с което е отменено като незаконосъобразно НП № 306а-97/26.07.2019 г., издадено от Началник РУ Нова Загора към ОДМВР – Сливен.
С оглед изхода на делото с
уважаване на исковата молба, основателна се явява претенцията на ищцата за
присъждане на направените по делото пред настоящата съдебна инстанция разноски,
съставляващи държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Внесената
държавна такса възлиза на 10,00 (десет) лева, а съгласно представения по делото
Договор за правна защита и съдействие, между ищцата и упълномощения процесуален
представител адв. П. З. е договорено и изплатено възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в
настоящото производство, възлизат общо на 110,00 (сто и десет) лева.
Водим от горното, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на П.Г.Г. ЕГН **********, с адрес ***обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД № 292/2019 г. по описа на Районен съд Нова Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на П.Г.Г. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 110,00 (сто и десет) лева, представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: