Решение по дело №9486/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1448
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 21 март 2023 г.)
Съдия: Нели Савчева Маринова
Дело: 20221100509486
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1448
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509486 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 7886/11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 61011/21 г. по
описа на СРС, 177 състав, е оставена без уважение молбата на „А1 Б.“ ЕАД за
допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
4189/04.05.2022 г. по гр. д. № 61011/21 г. по описа на СРС, 177 състав.
Подадена е въззивна жалба от „А1 Б.“ ЕАД срещу решение №
7886/11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 61011/21 г. по описа на СРС, 177
състав. Твърди, че в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният
съд е приел, че не е налице очевидна фактическа грешка в пресмятането, а
дори и да се приеме, че е налице неточност в решението, то тя следва да се
отстрани по реда на чл. 250 ГПК чрез допълване на решението. Посочва, че в
мотивите на решението съдът е приел, че с извършеното от ответника
плащане е направено признание на вземането и че са осъществени всички
факти, от които произтичат задълженията му, и по тази причина са присъдени
на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство в
пълен размер. Поддържа, че вследствие на неправилно пресмятане на
1
оставащото задължение след извършените частични плащания, съдът е
отхвърлил иска за вземането за неустойка в размер на 235,30 лв. Твърди, че
явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска
воля на съда и външното й изразяване в писмения текст на решението и че
такава грешка представлява погрешното посочване на имената на страните, на
размера на присъдената сума, погрешното пресмятане на суми, произнасяне
по част от искането в мотивите и пропуск на съда да се произнесе в
диспозитива на решението. Твърди, че формираната истинска воля на съда е,
че всички правнорелевантни факти, от които произтичат задълженията на
ответника, са осъществени, но тя не съответства на външното й изразяване в
писмения текст на решението, което представлява основание за поправка по
реда на чл. 247 ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
решение № 7886/11.07.2022 г., постановено по гр. д. № 61011/21 г. по описа
на СРС, 177 състав, с което е оставена без уважение молбата на „А1 Б.“ ЕАД
за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
4189/04.05.2022 г. по гр. д. № 61011/21 г. по описа на СРС, 177 състав, и
вместо него да постанови друго решение, с което да допусне поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 4189/04.05.2022 г. по гр. д. №
61011/21 г. по описа на СРС, 177 състав, като вместо прието за установено в
решението, че се дължи сумата от 10 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатени услуги по договор М5789198 за периода от
16.07.2018 г. до 15.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, да се чете: че се
признава за установено, че се дължи сумата от 235,30 лв. – неустойка за
неизпълнение по договор М5789198, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна – „Б.-Б.“ ЕООД не е подала отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Съгласно трайната практика на ВКС явна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представлява
погрешното посочване на имената на страните, на размера на присъдената
сума, погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част от искането в
мотивите и пропуск на съда да се произнесе в диспозитива на решението. В
този смисъл са Определение № 672/01.08.2016 г. по т. д. № 2570/15 г. на ВКС,
II т. о., Решение № 38/01.02.2012 г. по гр. д. № 343/11 г. на ВКС, I г. о. и
други.
По делото са представени безспорни доказателства за извършени
плащания от ответника в размер на 630,29 лв., т. ч. за сумата от 330,29 лв.,
представляваща месечни такси и потребление на услуги по договор M5789198
за периода от 16.07.2018 г. до 15.01.2019 г., платени на 30.09.2021 г., и за
сумата от 300 лв., представляваща част от неустойката за неизпълнение на
договор M5789198, платена на 21.03.2022 г. Следователно оставащото
задължение за неустойка е в размер на 235,30 лв., а не – 10 лв. – месечни
такси.
Въззивният съд намира, че в случая се касае за грешка в пресмятането
след извършените частични плащания от ответника, която следва да се
отстрани по реда на чл. 247 ГПК, а не за непроизнасяне на съда по цялото
искане, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Този извод
съответства на изразената в основното решение по делото воля на съда – „че
всички правнорелевантни факти, от които произтичат задълженията на
ответника, са осъществени“. По тази причина и всички направени в
заповедното и в исковото производство разноски са присъдени в пълен
3
размер.
В случая, не се касае и за пороци при формирането на волята на съда,
изразяващи се в нарушаване на правилата на логическото мислене и
неправилно приложение на материалния закон, които не подлежат на
поправяне по реда на чл. 247 ГПК.
Ето защо, молбата на „А1 Б.“ ЕАД за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 4189/04.05.2022 г. по гр. д. № 61011/21 г. по
описа на СРС, 177 състав, следва да се уважи като основателна.
Поради разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 7886/11.07.2022 г., постановено по гр. д.
№ 61011/21 г. по описа на СРС, 177 състав, с което е оставена без уважение
молбата на „А1 Б.“ ЕАД за допускане на поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 4189/04.05.2022 г. по гр. д. № 61011/21 г. по описа на
СРС, 177 състав, следва да се отмени като неправилно, и вместо него следва
да се постанови друго решение, с което да се допусне поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 4189/04.05.2022 г. по гр. д. № 61011/21 г. по
описа на СРС, 177 състав, както следва: в мотивите на решението на стр. 2,
редове 4 - 5, изразът „искът за ползвани такси и услуги е основателен за
сумата от 10 лв. и неоснователен за горницата“ да се чете: „искът за
неустойка за неизпълнение на договор M5789198 e oснователен за сумата от
235,30 лв.“; в диспозитива на решението на стр. 2, редове 33 – 40, изразът „на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 10 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатени използвани услуги по сключен между страните
договор за далекосъобщителни услуги M5789198 за периода от 16.07.2018 г.
до 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
15.06.2021 г. до окончателното плащане, като отхвърля така предявения иск
за сумата от 855,59 лв. – разлика над сумата от 10 лв. и пълният предявен
размер от 865,59 лв., като погасен чрез плащане“ да се чете: „на основание чл.
92 ЗЗД сумата от 235,30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договор за далекосъобщителни услуги M5789198, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 15.06.2021 г. до окончателното плащане“.
По разноските по делото:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника сумата от 25,00 лв.,
4
представляваща разноски за държавна такса за въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7886/11.07.2022 г., постановено по гр. д. №
61011/21 г. по описа на СРС, 177 състав, с което е оставена без уважение
молбата на „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: *******, за допускане на поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 4189/04.05.2022 г. по гр. д. №
61011/21 г. по описа на СРС, 177 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
4189/04.05.2022 г. по гр. д. № 61011/21 г. по описа на СРС, 177 състав, както
следва: в мотивите на решението на стр. 2, редове 4 - 5, изразът „искът за
ползвани такси и услуги е основателен за сумата от 10 лв. и неоснователен за
горницата“ да се чете: „искът за неустойка за неизпълнение на договор
M5789198 e oснователен за сумата от 235,30 лв.“; в диспозитива на
решението на стр. 2, редове 33 – 40, изразът „на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 10 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатени
използвани услуги по сключен между страните договор за
далекосъобщителни услуги M5789198 за периода от 16.07.2018 г. до
15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
15.06.2021 г. до окончателното плащане, като отхвърля така предявения иск
за сумата от 855,59 лв. – разлика над сумата от 10 лв. и пълният предявен
размер от 865,59 лв., като погасен чрез плащане“ да се чете: „на основание
чл. 92 ЗЗД сумата от 235,30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение
на договор за далекосъобщителни услуги M5789198, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 15.06.2021 г. до окончателното
плащане“.
ОСЪЖДА „Б.-Б.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „*******, да заплати на „А1 Б.“
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25,00 лв.,
представляваща разноски за държавна такса във въззивното производство.
5
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6