Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 19.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на трети
юли
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № 9103 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от А.-А.У.В С.-юридическо лице,
учредено и съществуващо по силата на Споразумението между правителството на САЩ
и правителството на РБ, ратифицирано от ХХХІХ Българско Народно събрание на
01.03.2005 г., обн. ДВ, бр.35/2005 г. срещу „Б.Т.К.”
ЕООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните
са възникнали договорни търговски отношения във връзка с извършване на Т.портни услуги от ответника за Т.портиране
на учениците на ААУ и неговия персонал
на основание споразумение, относно основни параметри по предоставянето на Т.портните услуги от 20.05.2014 г. и Договор за Т.портни услуги № 14/15-5003 от 02.06.2014 г., изменен с
Допълнително споразумение от 20.08.2015 г. и Изменение № 1 от 01.09.2015 г.
Поддържа се, че ищецът е изправна страна по договора, както и че с уведомление
с изх. № ААS-15/16-BO-031, връчено на ответника на 22.04.2016 г. ищецът
уведомил ответника за едностранно прекратяване на договора, влизащо в сила на
24.06.2016 г., на която дата приключвала учебната 2015/16 година. Твърди се, че
на 02.05.2016 г. ответникът преустановил предоставянето на услугите по
договора, поради което ищецът известил ответника за незабавно прекратяване на
договора, считано от 04.05.2016 г. с уведомление с изх. № ААS-15/16-BO-035 от
04.05.2016 г. Със същото уведомление ищецът отправил към ответника претенция за
заплащане на сумата от 71 850 лв. в срок до 10.05.2016 г. по посочената в
известието сметка, от която сумата от 59 000 лв. е с основание за връщане на
недължимо платена част от възнаграждението, платено от ищеца на ответника за
периода 20.04.2016 г.-19.05.2016 г., която част съответства на 13 учебни дни от
периода 02.05.2016 г.-19.05.2016 г. Плащането е извършено на 01.04.2016 г.
Другата част от сумата в размер на 12 850 лв. е с основание връщане на частта
от авансово плащане, направено на 17.04.2015 г. в общ размер 128 500 лв.
Поддържа се, че до датата на подаване на исковата молба не е постъпило плащане
от ответника. Твърди се, че вследствие на забавата ответникът дължи и законна
лихва върху неизплатената сума.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 71 850 лв., от
която сумата от 59 000 лв. е с основание за връщане на недължимо платена част
от възнаграждението, платено от ищеца на ответника за периода 20.04.2016
г.-19.05.2016 г., която част съответства на 13 учебни дни от периода 02.05.2016
г.-19.05.2016 г. и сумата в размер на 12 850 лв. е с основание връщане на
частта от авансово плащане, направено на 17.04.2015 г. в общ размер 128 500 лв.
с оглед отпаднало основание-разваляне на Договор за Т.портни
услуги № 14/15-5003 от 02.06.2014 г., изменен с Допълнително споразумение от
20.08.2015 г. и Изменение № 1 от 01.09.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 71 850 лв. от 22.07.2016 г. до окончателното изплащане, да
заплати и сумата от 1 459,87 лв.-лихва за забава за периода от 11.05.2016 г. до
22.07.2016 г.
Претендира съдебните и деловодни
разноски направени по делото.
В срока по чл.367 ГПК ответникът
депозира отговор. На първо място оспорва исковата молба като недопустима, тъй
като не е подписана от всички членове на СД. Твърди неизяснена фактическа
обстановка относно представителната власт на ААУ, поради което исковата молба
се явява нередовна.
По същество оспорва предявените
искове по основание и размер с твърдението, че са неоснователни. Твърди, че
ответното дружество винаги точно и в срок е изпълнявало своите задължения,
съгласно предмета на договора. Поддържа, че на 02.05.2016 г. ААУ и негови
представители не допуснали с физическа сила и чрез охраната си шофьорите и
представители на ответника да предоставят Т.портната
услуга, като недопуснали шофьорите на автобусите на територията на училището,
където всъщност се намират самите автобуси. Поддържа се, че не съществува
вземане, което ответникът да дължи на ищеца, а тъкмо обратното ААУ дължи на БГ Т.последна
вноска по договора.
В срока по чл.372 ГПК ищецът
депозира допълнителна искова молба. Оспорва възражението за недопустимост на
предявената искова молба във връзка с което представя писмени доказателства, с
които удостоверява, че г-жа М.И.притежава пълни права да представлява ААУ във
връзка с подадената исковата молба и дадените адвокатски пълномощия.
Твърди се, че през целия период
на действие на договора ответникът е извършвал редица нарушения-непредоставяне
на целия брой автобуси по договора, забранено ползване на автобусите за цели,
несвързани с договора, чести замени на автобуси и шофьори без предварително
уведомяване на ААУ, използване на стари автобуси и на шофьори без необходимите
документи за правоуправление и др. Поддържа се, че именно цялостното
неправомерно поведение на БГ Т.по договора е повод ААУ да вземе решение за
предсрочно прекратяване на договора, сторено с изпратеното уведомление от
22.04.2016 г. Оспорва всички възражения на ответника, заявява допълнителни доказателствени искания.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа всички оспорвания заявени с
отговора му.
В срока по чл.367, ал.4 от ГПК
първоначалният ответник „Б.Т.К.“ ЕООД предявява насрещен иск срещу
първоначалния ищец А.-А.У.в С. с правно основание
чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 от ЗЗД. Претендира се обезщетение за
неизпълнение от страна на ААУ на задълженията си по договор за Т.портна услуга № 14/15-5003, а именно: неосигуряване на
учениците, които да бъдат превозени и недопускане на превозвача до собствените
му превозни средства, паркирани в двора на ААУ на 02.05.2016 г. и в следващите
дни след това.
Твърди се, че на 02.06.2014 г.
страните сключили договор за Т.портна услуга №
14/15-5003, по който изпълнението започнало на 20.08.2014 г. Било уговорено
месечно възнаграждение за предоставяните Т.портни
услуги в размер на 67 850 лв. без ДДС. Твърди се, че с Уведомление за
прекратяване с изх. № AAS-15/16-BO-031 от 22.04.2016 г. ААУ, уведомило писмено
БГ Т., че прекратява договора едностранно на основание чл.6 от същия, като на
24.06.2016 г. БГ Т.трябва да предаде ключовете, картите за достъп и да премахне
всички свои автобуси от територията на училището. На 02.05.2016 г. ААУ не
допуснало шофьорите на БГ Т.на територията на училището, за да може ищецът да
изпълни Т.портната услуга, като от тази дата
ответникът заявил, че не желае да ползва услугите на ищеца. Твърди се, че
правото си по чл.6 от договора ответникът може да упражни, но като спази
тримесечното предизвестие, при което последният дължи месечните вноски по
договора за тези три месеца, включително и последната вноска в размер на 70 800
лв. за периода 20 май-24 юни 2016 г. В уточнителна
молба от 28.02.2017 г. ищецът по насрещния иск сочи, че в периода
20.05.-24.06.2016 г. договорът между страните е действащ, в сила и до тогава
страните трябва точно и съобразно уговореното в договора да изпълняват
задълженията си по него. Противно на това на 02.05.2016 г. ААУ противоправно и виновно спряло изпълнението на договора,
като не осигурило учениците, които да бъдат Т.портирани
от превозните средства на БГ Т.и не осигурило достъп до същите превозни
средства, като това поведение продължило и в следващите дни и отнело
възможността на БГ Т.да изпълнява задълженията си по договора.
При тези фактически твърдения
съдът приема, че е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ААУ
да заплати на Б.Т.К. ЕООД сумата от 70 800 лв., представляваща обезщетение за
неизпълнение на договор за Т.портна услуга №
14/15-5003 от 02.06.2014 г., от което неизпълнение ищецът е претърпял вреда в
размер на дължимото възнаграждение за периода 20 май-24 юни 2016 г.,
представляващо последната вноска по договора преди прекратяването му.
Такава е исковата претенция,
съобразно уточнителна молба от 12.12.2016
г. и от 28.02.2017 г.
В срока по чл.367 от ГПК
ответникът по насрещния иск ААУ депозира отговор. Твърди се нередовност на
исковата молба, въпреки подадените уточнителни молби.
По същество оспорва иска като напълно неоснователен. Твърди се, че договорът
между страните е прекратен, считано от 04.05.2016 г., което е наложено от
преустановяване от БГ Т.на предоставянето на услугите по договора от 02.05.2016
г. Прекратяването е извършено с уведомление с изх. № AAS-15/16-BO-035 от 04.05.2016
г. получено от ищеца още същия ден по имейл, което прекратяване е прието от
ищеца на 05.05.2016 г. с отговор-уведомление от
същата дата. Поддържа неоснователност на претенцията за възнаграждение, тъй
като в периода 20 май-24 юни договорна връзка между страните не е съществувала
и ищецът не е осъществил реално услуга. Твърди се, че на 02.05.2016 г.
сутринта, когато е трябвало да започнат курсовете по събиране на учениците на
ААУ и извозването им до училището за учебния процес, при ААУ не са се явили щофьорите на БГ Т., които да извършват превозите с 22-те
автобуси. Явили са се само трима шофьори, недостатъчни за извозването на около
380 ученика и тези лица са допуснати в пределите на училището до автобусите им,
като някой от тях са взели автобуси, напуснали са двора на училището и са поели
в неизвестна посока, като никой от тях не е правил редовен курс по вземане на
ученици на ААУ от съответните места и Т.портирането
им до училището. Явили са се и други лица, които са твърдяли
че са шофьори, но не са представили никакви доказателства за това и на тези
лица е отказан достъп.
В срока по чл.372 от ГПК ищецът
по насрещния иск депозира допълнителна искова молба, с която уточнява исковата
си претенция. Заявява, че претендира обезщетение за неизпълнение от страна на
ААУ на задълженията си по договор за Т.портна услуга
№ 14/15-5003, а именно: неосигуряване на учениците, които да бъдат превозени и
недопускане на превозвача до собствените му превозни средства, паркирани в
двора на ААУ на 02.05.2016 г. и в следващите дни след това. Твърди, че
претърпяната вреда от БГ Т.е в размер на 70 800 лв., т.е. размерът на
неплатеното дължимо възнаграждение по договора, което ищецът би получил за
периода 20.05.2016 г.-24.06.2016 г., ако облигационното отношение би се развило
нормално, в рамките на фиксирания период на предизвестието за прекратяване на
договора.
С така направеното уточнение
съдът приема, че ищецът по насрещния иск е отстранил констатираните нередовности. Оспорва като неоснователни всички възражения
на ответника по насрещния иск.
Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск в
съдебно заседание поддържа предявените искове чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Подробни съображения излага
в депозираните по делото писмени бележки. Претендират разноски, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещния иск
чрез процесуалния си представител оспорва исковете в съдебно заседание и моли
съда да уважи предявения насрещен иск. Заявява възражение по реда на чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съображения са изложени в писмени бележки.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка
на твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На 02.06.2014 г. страните
сключили договор за Т.портни услуги № 14/15-5003, по
силата на който от 20.08.2014 г. ответникът-изпълнител се задължава да извършва
от свое име Т.портни услуги за ученици и персонал на
ищеца-възложител посредством 18 автобуса 16+1 места, 4 автобуса до 20 места и
един служебен автобус до 15 места, които ще бъдат управлявани от професионални
шофьори, назначени от него за период от пет учебни години започващ от 20 август
2014 г. Всяка учебна година започва на 20 август и приключва на 30 юни, като за
периода 01-20 юли възложителят има право да ползва пет автобуса за обслужване
на лятното училище. В чл.1.Б. страните са постигнали споразумение, относно
параметрите за оборудване, състояние и безопасност на автобусите. Уговорено е,
че ежемесечната дължима на изпълнителя сума е
67 850 лв. без включен ДДС, като плащането на възнаграждението ще
се извършва ежемесечно между 5-то и 10-то число на месеца, за който се отнася.
Това възнаграждение е изменено на 70 800 лв. без включен ДДС, считано от
20.08.2015 г. с Изменение № 1 към договора, сключено на 01.09.2015 г.
Договорено е, че всяка една от
страните има право да прекрати договора, като писмено уведоми другата страна в
срок от 90 дни.
С уведомление за прекратяване
изх.№ AAS-15/16-BO-031 от 22.04.2016 г., връчено при
отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, на законния представител на
ответното дружество, последното е уведомено, че училището упражнява правото си
на едностранно прекратяване на договора, което влиза в сила на 24.06.2016 г.,
на която дата приключва учебната 2015/2016 година.
С уведомление изх. № AAS-15/16-BO-035 от 04.05.2016 г., получено от
ответното дружество /установява се с отговор от 05.05.2016
г. на ответника/ ищецът уведомил ответника, че договорът се прекратява считано
от 04.05.2016 г., предвид обстоятелството, че ответникът е преустановил
предоставянето на услуги по договора на 02.05.2016 г. и със същото уведомление отправил
покана до ответника за заплащане в срок до 10.05.2016 г. на сумата от
59 000 лв., която представлява заплатено от училището на БГ Т.възнаграждение за периода 20.04.2016
г.-19.05.2016 г., която съответства на 13 учебни дни от периода 02.05.2016
г.-19.05.2016 г. и за заплащане на сумата от 12 850 лв., представляваща
авансово заплатено възнаграждение на 17.04.2015 г.
От приетите по делото като
писмени доказателства фактури, както и от приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че за периода от юни 2014 г. до април
2016 г. няма неизплатени задължения към ответното дружество. С фактура №
46/17.04.2015 г. е извършено авансово плащане към ответника за сумата от
128 500 лв. и за учебната 2015/2016 г. Впоследствие са издадени девет броя
фактури съответно от: 20.08.2015 г., 04.09.2015 г., 01.10.2015 г., 02.11.2015
г., 01.12.2015 г., 04.01.2016 г., 01.02.2016 г., 01.03.2016 г. и 01.04.2016 г.,
в които от дължимата ежемесечна вноска, която по първите две фактури е в размер
на 67 850 лв., а по останалите е в размер на 70 800 лв., е приспадана
сума в размер на 12 850 лв., част от предварително заплатената на
17.04.2015 г. авансова сума в общ размер на 128 500 лв.
От ССчЕ
се установява, че сумите по тези фактури са заплатени изцяло от ищеца, като
ежемесечно е приспадано на девет равни вноски авансово плащане от 128 500
лв., като последната десета авансова вноска от 12 850 лв. за месец май
2016 г. не е прихваната с поредното плащане.
Пред настоящата съдебна инстанция
са събрани свидетелските показания на свидетелите М.В.И., Ж.И.В., М.И.Г.и К.П.М..
Свидетелката М.В.И. установява,
че работи от 1999 г. в А.-А.У., където изпълнява
длъжността бизнес-мениджър на училището. Установява, че в началото при
сключване на договора, фирмата разполагала с 22 автобуса. След третия месец се
наложило страните да преговарят, тъй като фирмата не изпълнявала това, което било
написано по договора. Нямало резервен автобус. Имало 4-5 автобуса, които били
над 5 години, а изрично в договора е написано, че трябва автобусите да бъдат до
пет години. Лично свидетелката видяла, придружавайки деца до летището, че
автобус на ответника превозва други клиенти, за които училището не е уведомено.
В училището има специфични изисквания по сигурността на децата. Този автобус,
който превозвал други клиенти впоследствие закъснял и не можал да си направи
маршрута. И това не било за първи път. В
друг случай автобус тръгнал с отворени врати, а децата били близко до вратите.
Родители започнали да пишат писма недоволни от обслужването, като една сутрин
се наложило сами родителите да си закарат децата до училището. Решението за
прекратяване на договорните отношения с „БГ Т.“ се взело след много инциденти и
преговори на масата. Било взето решение да се извика г-н Г.на 22 април,
последният ден преди Априлската ваканция и да му бъде дадено 3-месечно
предизвестие, както си е по договора. Ищецът искал да се подпише и споразумение
за уреждане на отношенията между двете страни, така че да бъде подсигурен Т.порт
до края на учебната година, а ответникът да си получи възнаграждението за това.
На ответника му било връчено споразумение, бил уведомен за прекратяването, но представителят
на ответното дружество не пожелал да подпише абсолютно нищо, взел си чантата,
без да каже нищо и напуснал офиса на директора. Същият ден след като шофьорите
си направили абсолютно всички маршрути, собственикът на фирмата застанал пред
бариерата на училището и започнал да спира автобусите, да взима ключовете от
шофьорите и да ги гони. Автобусите останали отвън. Впоследствие до свидетелката
пристигнало предизвестие за прекратяване на договора с една от фирмите
„Спринт“. На 02 май сутринта, когато свидетелката пристигнала в училището,
някъде около 6.45 ч., трима от шофьорите, които познавала /не се пускат
шофьори, които са непознати/ влезли да си вземат автобусите, при което синът на
г-н Г.дошъл при свидетелката и казал, че има нови шофьори, които обаче не били
включени в известните на училището списъци. Колегата на свидетелката започнал
да звъни по телефона, да координира работата с други фирми, за да може да бъдат
извозени децата. Тези шофьори, които ги познавали от училището, влезли в двора
и си изкарали автобусите. На 22 април г-н Г.прибрал всички ключове от
автобусите и от училището не е имало достъп до тях. На 02 май не е имало повече
от 6 шофьора. На 02 май били всичките автобуси на г-н Г., не дошли автобусите
на „Спринт“. По-голямата част от автобусите били там, но нямало кой да ги
шофира. На 02 май имало трима шофьори, които били чисто нови шофьори, които свидетелката
върнала, защото нямала никакво съобщение от г-н Г., нито предварителен списък,
кой ще вози децата. Другите трима шофьори били пуснати до автобусите и тръгнали
с автобусите по маршрута.
Свидетелят Ж.И.В. установява, че
работи в училището като координатор Т.порт и отговаря за Т.порта на училището. Бусовете на „БГ Т.“ не отговаряли на изискванията, които били
в договора. Имало бусове, които били над 5 години и
така било през целия период за част от автобусите. Имало няколко пъти, когато
не си изпълнили задължението. Свидетелят установява за случай, когато един от
автобусите трябвало в 15.30 ч. да вземе децата, а колежката М.И.го видяла при
летището да извършва друг курс. Тогава трябвало училището да използва собствен бус и собствен шофьор, за да извози децата. Това било
началото на 2016 г. Автобусът возел други хора и това било видяно от М.И.,
която била на летището с личната си кола и карала част от децата, които пътували
за Будапеща. От своя страна свидетелят бил в училището и този автобус не бил в
училището. Свидетелят бил при връчването на предизвестието на „БГ Т.“, а след
това училището излязло във ваканция. Същия ден следобед, когато било връчено
предизвестието, управителят на ответното дружество спрял шофьорите и бусовете, казал им да не влизат в училище, да паркират
отвън и че прекратявал работата с училището. Свидетелят бил в училището след
първия учебен ден след Великденската ваканция през 2016 г. още към 6 ч.
сутринта. Шофьорите идвали между 06.30 и 07.00 ч. Тази сутрин дошли само трима
шофьори. Имало още трима шофьори, които свидетелят не познавал, за първи път ги
виждал. На 02 май всички превозни средства на „БГ Т.“ били в двора на
училището. По договор били 22 автобуса, плюс един, но те не били всички
собственост на „БГ Т.“. Ответникът използвал и наети бусове
от други фирми. В този ден нямало наети автобуси, били само автобусите на „БГ Т.“
вътре в двора на училището. Шофьорите имали достъп до тези бусове
в двора на училището. Охраната спряла тримата шофьори, които виждали за първи
път, другите трима влезли вътре. Те си взели бусовете
в този ден и отишли някъде.
Съдът не кредитира показанията на
разпитания свидетел М.И.Г., като отчита роднинската му връзка със законния
представител на дружеството от една страна, а от друга неговите показания не
кореспондират с останалите доказателства по делото.
Свидетелят К.П.М. установява, че
на 02.05.2016 г. сутринта отишъл пред А.-А.У., с цел
да започна работа към фирма „БГ Т.“. Нямал подписан трудов договор за започване
на работа при тях. Не бил допуснат да влезе в училището. Имало поне десетина
шофьори. Това станало към 6.00-6.15 ч. Бусовете били
вътре в училището и шофьорите не били допуснати до тях.
Съдът кредитира показанията на
тримата свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични и последователни са.
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
обсъдени по-горе.
Между така събраните доказателства няма противоречия,
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги
кредитира.
От
правна страна:
Първоначалният предявен иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД във
връзка с чл.88, ал.1, вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
претендира връщане на платена от него сума, представляваща авансово внесено
възнаграждение по договор за Т.портни услуги №
14/15-5003 от 02.06.2014 г. за учебната 2015/2016 г., който договор е прекратен
с едностранно волеизявление на ищеца, считано от 04.05.2016 г., поради виновно
неизпълнение от страна на ответното дружество.
За да е основателен така предявения иск следва да се установи наличие на определено
имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил
нещо, някакво имуществено благо /в случая заплатена сума пари/, съществуването на правно основание към момента на
имущественото разместване,
и отпадането му с развалянето на договора и съответно липса на връщане
на полученото от страна на
ответника до момента на предявяване
на иска.
Всяко от трите вземания за връщане на
получено без основание, не произтичат
от договорно неизпълнение, а от облигационното задължение да се отстрани
неоснователното обогатяване,
чиято разновидност са исковете по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предпоставка за връщане на получената
без основание престация е липсата на основание тя
да се задържи,
а не на евентуалното
виновното неизпълнение от страните на
договорните задължения. Вземанията за връщане
от неоснователно обогатилия се нямат
договорен характер даже когато се
иска връщане на нещо, дадено
в изпълнение на договорно задължение, какъвто е настоящият случай с изплатения от ищеца на ответника
аванс по процесния договор.
С оглед твърденията на страните в
настоящия процес, ищецът следваше да докаже, че е изправна страна по договора,
заплащайки дължимото възнаграждение по договора, както и че е упражнил надлежно
правото си на разваляне на договора с едностранно волеизявление доведено до
знанието на ответника, както и че платената продажна цена по договора след
развалянето му, е платена на отпаднало основание.
За да се претендира връщане
на даденото при отпадане на
основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора
при неизпълнение, е необходимо ищецът да
е установил, при условие на
пълно главно доказване, надлежно упражнено право на разваляне на
договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на
договора може да настъпи само
в случаите, когато са били налице
законовите предпоставки на правото на
изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника,
за което последният носи отговорност и изправност на кредитора. Последният
следва да е изпълнил насрещното си задължение или
да е бил готов да изпълни
и съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал
необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация.
Срещу предявения иск ответникът
се защитава с твърдението, че договорът между страните не е развален, поради
което не дължи връщане на платеното по него възнаграждение, напротив дължи му
се обезщетение, тъй като ищецът не е оказал съдействие за реализиране на
дължимата престация, а именно: не е осигурил учениците,
които да бъдат Т.портирани от превозните средства на
БГ Т.и не осигурил достъп до същите превозни средства, като това поведение
продължило и в следващите дни и отнело възможността на БГ Т.да изпълнява
задълженията си по договора.
Между страните не е спорно, че са
сключили договор за Т.портни услуги №
14/15-5003 от 02.06.2014 г.
Не е спорно, а и се установява
както от писмените доказателства, така и от неоспорената от страните ССчЕ, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора за
заплащане на уговореното възнаграждение, като за периода от юни 2014 г. до
април 2016 г. няма неизплатени задължения по договора към ответника. Последният
е издавал месечни фактури за извършени Т.портни
услуги за текущ месец и авансови плащания в началото на всяка учебна година.
Авансовото плащане за процесната 2015/2016 г. е в
размер на 128 500 лв. и е извършено от ищеца на 17.04.2015 г., като частта
за приспадане е разделена на десет равни месечни вноски от по 12 850 лв.
Не е спорно, че са приспаднати девет вноски от по 12 850 лв., като
последната десета вноска от 12 850 лв. не е приспадната, не е прихваната с
последното плащане. Не е спорно, че последната девета вноска за Т.портна услуга е заплатена изцяло от ищеца в размер на
70 800 лв. след приспадане на деветата вноска от 12 850 лв. от
авансово платената сума, т.е. заплатена е сума в размер на 57 950 лв.,
след приспадане на сумата от 12 850 лв., за което е издадена фактура №
143/01.04.2016 г.
По отношение на възражението, че ищцовата страна не е спазила тримесечното предизвестие. В процесния договор няма клауза, която да урежда начин/и за
разваляне на договора. Хипотезата на чл.6 от договора с уговорено тримесечно
предизвестие урежда само прекратяването на договора, което е винаги за напред
за разлика от развалянето.
В задължителната за съда съдебна
практика, формирана по реда на чл.290 ГПК и обективирана
в Решение № 81 от
3.06.2015 г. на ВКС по т.
д. № 1591/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г.
о., ГК, Решение № 37 от
22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, еднозначно е прието, че чл. 87 ЗЗД урежда общите правила за разваляне на
двустранните договори. Тези правила са
приложими, когато в особената част на ЗЗД не са
уредени особени правила за различните
договори и когато страните не са
уговорили друг начин за развалянето. В конкретния случай и доколкото
тези две хипотези не са налице, то приложими са общите правила.
По общо правило
двустранният договор се разваля поради
неизпълнение по причина, за която
длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението
трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение,
независимо от това дали падежът
вече е настъпил, или настъпва по
силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът
не изпълни до изтичането му,
а ако изявлението не съдържа срок
или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът
не изпълни до изтичането на
обективно подходящия с оглед на обстоятелствата
срок. Затова с исковата молба може да бъде
развален всеки двустранен договор, независимо от това
дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение,
не е посочен никакъв срок, или
посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален
с исковата молба, ако длъжникът не
изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата
срок.
С ангажираните по делото
доказателства безспорно се установи, че ответното дружество е било във виновно
неизпълнение на договора.
През целия период на изпълнение
на договора е имало автобуси, които са били по-стари от пет години в разрез с
уговорката по чл.1Б от договора.
Видно от приетите по делото
заявления-л.47-53 от делото, на 28.04.2016 г. девет шофьори-служители на
ответното дружество са подали заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради неизплатени трудови възнаграждения, което е индиция, че ответникът не е разполагал с достатъчно
служители за осъществяване на поетата по договора услуга. Със свидетелските
показания събрани по делото се установи, че на 02.05.2016 г.-първият учебен ден
след ваканцията в училището се явили само трима шофьори от тези, които били
известни на ръководството на училището и включени в списък с оглед сигурността
на учениците, при положение че следвало да се явяват 22 шофьори. Явили се и
други-свидетеля К.П.М., който в този ден следвало да започне работа като шофьор
в ответното дружество, но не бил допуснат от училищното ръководство, тъй като
не бил включен в списъка. Установява се, че в този ден в двора на училището
били само автобусите на ответника, но не е другите на фирма Спринт, чрез които
ответникът изпълнявал услугата.
Установява се, че въпреки поетото
задължение от страна на ответното дружество-изпълнител да не използва за други
нужди и цели автобусите-чл.1Е, имало случай при който автобусът, който следвало
да извози децата от училище в 15 часа, не се явил в училището, тъй като в този
момент возел други хора на летище С.. Имало и случай, в който родителите
трябвало да заведат децата си до училище, както и случай в който автобус
тръгнал с отворени врати.
Всички тези инциденти и проблеми,
започнали още на третия месец след сключване на договора, довели до решението
на ищеца да упражни правото си на прекратяване на договора и в денят, в който
сторил това, управителят на ответното дружество започнал да взема ключовете от
автобусите от шофьорите, казвайки им че приключил работата с училището.
Предвид горното съдът намира, че
ответникът е бил във виновно неизпълнение на задълженията си по договора, като
не осигурил необходимия брой шофьори, които да управляват училищните автобуси,
нито осигурил автобуси, които да отговарят на параметрите, съобразно чл.1Б от
договора, което довело до невъзможност на 02.05.2016 г. да изпълни задълженията
за Т.портиране на учениците, поради което и с
едностранното изявление на ищеца, обективирано в уведомление
изх. № AAS-15/16-BO-035 от 04.05.2016 г., получено от ответното дружество
/установява се с отговор от 05.05.2016 г. на
ответника/, договорът между страните е развален, считано от 04.05.2016 г.
Развалянето на договора
настъпва с обратно действие и естествена негова последица е връщането на престациите. Това възвръщане се дължи, понеже договорът
като правно основание на разменените престации
отпада. Принципно развалянето на договора не лишава изправната страна от
правото да получи възмездие за вредите, които понася вследствие неизпълнението,
което е дало основание да се иска развалянето. В този смисъл чл.88, ал.1, изр.2
от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че първоначално предявения иск е доказан в своето основание, но по
размер е частично основателен, предвид следните съображения:
По отношение на сумата от
59 000 лв. искът се явява неоснователен и като такъв ще следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователно е твърдението на
ищеца, че на 01.04.2016 г. е заплатил възнаграждение по договора дължимо за
периода от 20.04.2016 г. до 19.05.2016 г. Съобразно чл.4, б.А плащането на
възнаграждението се извършва ежемесечно, между 5-то и 10-то число на месеца,
за който се отнася, т.е. възнаграждението в размер на 70 800 лв.
платено на 01.04.2016 г., за което е издадена фактура № 143/01.04.2016 г. се
отнася за месец април 2016 г., през който месец договорът е бил действащ и
услугата е осъществена. Плащането през месец април 2016 г. е последно по
договора. За месец май няма извършено плащане от ищеца.
Предвид горното искът за сумата
от 59 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да бъде уважен иска за
сумата от 12 850 лв., доколкото безспорно се установява, че тази сума
представлява последната десета авансова вноска за приспадане при издаване на
фактура за месец май 2016 г., каквато не е издадена, съответно сумата от
12 850 лв. нито е приспадната, нито е прихваната при последното извършено
плащане през месец април 2016 г. Самата вноска е част от общо внесената на
17.04.2015 г. авансова сума в размер на 128 000 лв. и подлежи на връщане,
предвид развалянето на договора и не престиране на Т.портна услуга през месец май 2016 г.
Предвид неоснователността и
недоказаността на главната претенция за сумата от 59 000 лв.,
неоснователна и недоказана се явява и акцесорната
претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторно обезщетение.
По отношение на сумата от
12 850 лв. обаче ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи лихва,
считано от деня на изпадането му в забава. Тъй като за вземанията по чл.55 от ЗЗД ответникът изпада в забава от деня на поканата да заплати съответната сума,
в случая този ден е 11.05.2016 г., тъй като с уведомлението за разваляне на
договора, кредиторът е определил срок до 10.05.2016 г. за заплащане на претендираните суми и тъй като в този срок ответникът не е
платил, то по отношение на главницата от 12 850 лв. е изпаднал в забава,
считано от 11.05.2016 г., поради което и от тази дата до датата на предявяване
на иска-22.07.2016 г. дължи лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 261,09 лв.,
определен от съда по реда на чл.162 от ГПК.
Следователно искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от 261,09
лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран
размер от 1 459,87 лв.
Ответникът е предявил насрещен
иск срещу първоначалния ищец А.-А.У.в С. с правно
основание чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 от ЗЗД. Претендира се
обезщетение за неизпълнение от страна на ААУ на задълженията си по договор за Т.портна услуга № 14/15-5003, а именно: неосигуряване на
учениците, които да бъдат превозени и недопускане на превозвача до собствените
му превозни средства, паркирани в двора на ААУ на 02.05.2016 г. и в следващите
дни след това. Ответникът твърди, че в периода 20.05.-24.06.2016 г. договорът
между страните е действащ, в сила и до тогава страните трябва точно и съобразно
уговореното в договора да изпълняват задълженията си по него.
Предвид гореизложеното и прието
от съда, че договорът между страните е развален, считано от 04.05.2016 г., то и
на това основание насрещната искова претенция се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни.
Ищецът е направил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 12 074 лв., държавна такса за
завеждане на иска-2 932,40 лв., държавна такса за обезпечаване на иска-40
лв., т.е. разноски в общ размер на сумата от 15 046,40 лв.
Неоснователно е възражението за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като минималният общ
размер за исковото производство и обезпечителното производство /доколкото
разноските направени в обезпечителното производство следва да бъдат присъдени в
исковото, съобразно изхода на делото/ възлиза на сумата от 5 913,94 лв.
Отделно в това адвокатско възнаграждение възлиза и защитата на ищеца по
предявения срещу него насрещен иск. Като с оглед материалния интерес от
70 800 лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 2 654 лв. и се дължи в пълен размер предвид отхвърлянето на
насрещния иск.
При този изход на спора
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер
на сумата от 2 875,63 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът нито с отговора си,
нито с насрещната искова молба, нито до приключване на устните състезания по
делото, е заявил искане за присъждане на разноски, поради което и такива не му
се присаждат.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б.Т.к.“
ЕООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. С. с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Б.Г.да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД във връзка с чл.88, ал.1, вр.
с чл.87, ал.1 ЗЗД на А.-А.У.в С.-юридическо лице,
учредено и съществуващо по силата на Споразумението между правителството на САЩ
и правителството на РБ, ратифицирано от ХХХІХ Българско Народно събрание на
01.03.2005 г., обн. ДВ, бр.35/2005 г., в сила от 8
април 2005 г., със седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ********сумата
от 12 850 лв. /дванадесет хиляди и осемстотин и петдесет лв./,
представляваща част от авансово плащане направено на 17.04.2015 г. в общ размер 128 500 лв. с
оглед отпаднало основание-разваляне, считано от 04.05.2016 г. на Договор за Т.портни услуги № 14/15-5003 от 02.06.2014 г., изменен с
Допълнително споразумение от 20.08.2015 г. и Изменение № 1 от 01.09.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 12 850 лв., считано от
22.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата от 261,09 лв. /двеста шестдесет и един и 0,09 лв./ мораторно обезщетение за забавено изплащане на сумата от
12 850 лв. за периода от 11.05.2016 т. до 22.07.2016 г., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати разноски в размер на 2 875,63 лв. /две
хиляди осемстотин седемдесет и пет и 0,63 лв./ направени от ищеца пред
настоящата съдебна инстанция.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна претенцията за заплащане на сумата от 59 000 лв. /петдесет и
девет хиляди лв./ като недължимо платена част от възнаграждението, платено от
ищеца на ответника за периода 20.04.2016 г.-19.05.2016 г., която част
съответства на 13 учебни дни от периода 02.05.2016 г.-19.05.2016 г, ведно със
законната лихва върху главницата от 59 000 лв. от 22.07.2016 г. до
окончателното изплащане, както и акцесорната
претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 261,09 лв. до пълния
претендиран размер от 1 459,87 лв.-лихва за забава
върху главницата от 59 000 лв. за периода от 11.05.2016 г. до 22.07.2016
г.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от „Б.Т.к.“ ЕООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. С. с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Б.Г.против
А.-А.У.в С.-юридическо лице, учредено и съществуващо
по силата на Споразумението между правителството на САЩ и правителството на РБ,
ратифицирано от ХХХІХ Българско Народно събрание на 01.03.2005 г., обн. ДВ, бр.35/2005 г., в сила от 8 април 2005 г., със
седалище и адрес на управление ***, БУЛСТАТ ********насрещен иск с правно
основание чл.79, ал.1, пр.2 във връзка с чл.82 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 72 800 лв. /седемдесет и две хиляди и
осемстотин лв./, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за Т.портна услуга № 14/15-5003 от 02.06.2014 г., от което
неизпълнение ищецът е претърпял вреда в размер на дължимото възнаграждение за
периода 20 май-24 юни 2016 г., представляващо последната вноска по договора
преди прекратяването му.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: