№ 2592
гр. София, 26.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Г. Шанова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело №
20241100109727 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 51 от ЗМТА във връзка с чл. 3 от Конвенцията
за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Конвенцията).
Образувано е по иск на С. Б., гражданин на САЩ, роден на *********г., притежаващ
фофьорска книжка DL 23466516, издадена на 28.10.2022г., валидна до 28.10.2031г., с
постоянен адрес ********* РД, Далас, Тексас 75227, Съединени американски щати, който
чрез процесуалния си представител адв. Й. П. със съдебен адрес гр. София, ул. „*********
моли да бъде признато и допуснато изпълнение на арбитражно решение от 12.07.2024г.,
постановено по арбитражно дело ICDR Case No. 01-23-0005-7857 по описа на
Международния център за разрешаване на спорове (ICDR) при Американската арбитражна
асоциация, със седалище гр. Ню Йорк, Съединени американски щати, по силата на което
ответника „СТВ Кънсълтинг“ ЕООД, ЕИК *********, е осъден да заплати на ищеца С. Б.
следните суми: (а) сумата от 3 530 400 щатски долара за нарушението на задълженията на
ответника по Договора за револвиращ кредит , включително лихва до 1 юли 2024 г; (б)
дневна ставка в размер на 2 824,32 щатски долара, дължима от 1 юли 2024г. до датата на
действителното плащане като лихва след датата на постановяване на арбитражното
решение; (в) административните такси и разходи за Международния център за
разрешаване на спорове (МЦРС) на обща стойност 9 925 щатски долара, както и
възнаграждението и разноските на Арбитъра, на обща стойност 18 800 щатски долара
– или сумата от общо 28 805 щатски долара за възстановяване на извършени от ищеца
такси и разходи; и (г) сумата от 38 290 щатски долара за адвокатски хонорари, платени
от ищеца.
Ищецът моли след признаване и допускане на изпълнението на арбитражното
решение да му бъде издаден изпълнителен лист въз основа на допуснатото до изпълнение
арбитражно решение и на основание чл. 405, ал. 4 вр. с чл. 404, т. 3 ГПК. Претендира
присъждане на всички извършени разноски (в допълнение към разноските по арбитражното
производство, присъдени с Арбитражното решение), вкл. разноски по производството по
1
обезпечение на бъдещ иск по гр.д. № 12777/2023г. по описа на СГС и по изп.д. № 942/2023г.
по описа на ЧСИ М.Ц., разноски по получаване на заверени оригинали на Арбитражното
решение и удостоверение към него и разноски по настоящото производство, в т.ч. разноски
за преводи, нотариални такси, държавни такси и адвокатски хонорар.
Твърди, че основание за компетентността на арбитражния съд е арбитражна клауза в
Договор за револвиращ кредит, сключен на 25.02.2019г. между СТВ Кънсълтинг Лтд,
дружество с ограничена отговорност от Британски вирджински острови и С. Б. и
Споразумение за изменение на договор за револвиращ кредит от 27.11.2020г. между СТВ
Кънсълтинг Лтд, дружество с ограничена отговорност от Британски вирджински острови, С.
Б., „СТВ Кънсълтинг“ ЕООД и А.В.В..
Ответникът „СТВ Кънсълтинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Студентски, ж.к. „Дървеница“, ул. „*********, чрез процесуалния
представител адв. В. Ч. със съдебен адрес гр. Враца, ул. „*********, оспорва молбата на
ищеца като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Твърди ищеца да не е
изпълнил поставеното в чл. IV, т. 1, б. „б“ от Конвенцията за признаване и изпълнение на
чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркска конвенция) изискване за представяне по
делото на арбитражното съглашение, съответно на договора, в който се съдържа
арбитражната клауза, в оригинал или в надлежно заверен препис, с оглед на което моли да се
отхвърли иска като неоснователен.
С допълнителна молба ищецът сочи на неоснователност на възраженията на
ответника, като твърди да са изпълнени изискванията на Конвенцията при депозиране и
комплектоване на молбата.
По делото е представено арбитражно решение от 12.07.2024 г., постановено по
арбитражно дело ICDR Case No. 01-23-0005-7857 по описа на Международния център за
разрешаване на спорове (ICDR) при Американската арбитражна асоциация, със седалище гр.
Ню Йорк, Съединени американски щати, по силата на което ответника „СТВ Кънсълтинг“
ЕООД, ЕИК *********, е осъден да заплати на ищеца С. Б. следните суми: (а) сумата от
3 530 400 щатски долара за нарушението на задълженията на ответника по Договора за
револвиращ кредит , включително лихва до 1 юли 2024 г; (б) дневна ставка в размер на
2 824,32 щатски долара, дължима от 1 юли 2024г. до датата на действителното плащане
като лихва след датата на постановяване на арбитражното решение; (в)
административните такси и разходи за Международния център за разрешаване на
спорове (МЦРС) на обща стойност 9 925 щатски долара, както и възнаграждението и
разноските на Арбитъра, на обща стойност 18 800 щатски долара – или сумата от общо
28 805 щатски долара за възстановяване на извършени от ищеца такси и разходи; и (г)
сумата от 38 290 щатски долара за адвокатски хонорари, платени от ищеца.
Арбитражното решение произтича от спор между страните, възникнал във връзка с
договорните им отношения по Договор за револвиращ кредит, сключен на 25.02.2019г.
между СТВ Консълтинг Лтд (CTW Consulting Ltd.), дружество с ограничена отговорност от
Британски вирджински острови и С. Б. и Споразумение за изменение на договор за
револвиращ кредит от 27.11.2020г. между СТВ Консълтинг Лтд (CTW Consulting Ltd.),
дружество с ограничена отговорност от Британски вирджински острови, С. Б., „СТВ
Консълтинг“ ЕООД - ответник по настоящото производство и А.В.В..
Арбитражното споразумение е инкорпорирано в чл. 17 от Договора за револвиращ
кредит, приложим съгласно т.7 от Споразумението от 27.11.2020г., който определя
компетентността на постановилия Окончателно арбитражно решение от 12.07.2024г.
Международния център за разрешаване на спорове (ICDR) при ААА, като текста е
възпроизведен и в самото арбитражно решение.
Няма спор по отношение на валидността на арбитражната клауза, която е обвързваща
за страните, както изрично е прието и в арбитражното решение. Международният център за
2
разрешаване на спорове (International Centre for Dispute Resolution – ICDR) към
Американската арбитражна асоциация (ААА) е бил компетентен да разгледа спора. Видно
от решението арбитражното производство е проведено пред един арбитър, избран съгласно
Правилника на Американската арбитражна асоциация в съответствие с ускорените
арбитражни процедури на ААА, така както е договорено между страните в чл. 17 от
договора за револвиращ кредит. Провеждането на производството съгласно избраните
правила е констатирано и в т.13 от Арбитражното решение.
Представено е удостоверение от 06.08.2024г., издадено от Т.В. Вицепрезидент на
Международния център за разрешаване на спорове при Американската арбитражна
асоциация, с нотариална заверка нa подписа, извършена от нотариус К.Б.С. – нотариус в
щата Ню Йорк №01SM0013463и с апостил сериен № NYC-2371893 от 16.08.2024г., видно от
коте Арбитражното решение е окончателно и администрирането на арбитражното
производство е приключило – последното е отбелязано и върху титулната страните на
решението. Към удостоверението е приложено и самото Арбитражно решение, както сочи
удостоверението вярно и точно копие на документа, съдържаш се в досие № 012300057857
по арбитражно дело ICDR Case No. 01-23-0005-7857 по описа на Международния център за
разрешаване на спорове (ICDR) при Американската арбитражна асоциация. Приложеното
към удостоверението Арбитражно решение съставлява препис, снет от оригинала, който се
съхранява в МЦРТ при ААА със заверка за вярност, извършена от Вицепрезидента на МЦРТ
с нотариална заверка на неговия подпис и апостил върху удостоверението, с което е
изпълнено изискването на чл. IV от Нюйоркската конвенция.
Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали представеният препис
от арбитражното споразумение, /инкорпорирано в договора за кредит и споразумението за
неговор изменение/ спогодбата, сключена между страните отговаря на формалното
изискване на чл. IV, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията за признаване и изпълнение на
чуждестранни арбитражни решения от 08.01.1965 г.
Съгласно чл. IV, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията за признаване и изпълнение на
чуждестранни арбитражни решения е предвидено, че за да получи признаване и изпълнение
на чуждестранно арбитражно решение, страната, която иска признаването и изпълнението,
трябва да представи своевременно с молбата освен надлежно заверен оригинал на
арбитражното решение или надлежно заверен негов препис (какъвто по делото се установи
да е налице), също и оригинала на съглашението, посочено в член II от Конвенцията, или
надлежно заверен препис на същото. Според константната съдебна практика, която
настоящият състав възприема напълно , целта на изискването за представяне на оригнал
или надлежно заверен препис от споразумението е да се установи по безспорен начин
компетентността на арбитражния съд, разгледал спора. Чл. VII от Конвенцията предвижда,
че разпоредбите на същата не могат да лишат страните от правото, което те биха имали да
оползотворят арбитражното решение по начина и в пределите, допустими от закона и
международните договори на държавата, където се иска признаване на решението. В
настоящия казус изводът за наличие на валидно арбитражно споразумение относно исковете,
за които се иска признаване и допускане на изпълнение на решението следва категорично и
от действията на самия ответник в арбитражния процес. Видно от Арбитражното решение
ответното дружество е участвало активно в арбитражното производство, като при това
участие не е било въведено възражение за неподсъдност на спора пред този арбитражен съд,
предвид на което съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА. Съгласно тази
норма се смята, че има арбитражно споразумение и когато ответника писмено или със
заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде
разгледан от арбитража или когато участва в арбитражното производство чрез депозиране на
писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в
арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.
3
С оглед така изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че
наличието на арбитражно споразумение се извежда от изразената воля в договора за кредит
и споразумението за неговото изменение, включващ арбитражната клауза за отнасяне на
споровете пред МЦРТ при ААА Арбитражния съд, както и поведението на ответника по
тези искове в арбитражното производство.
Дори и да се приеме, че представеният препис от арбитражното съглашение,
съответно на договора, в който се съдържа арбитражната клауза, не отговаря на формалното
изискване за „надлежно заверен“ такъв /какъвто не е настоящия случай/, следва да се има
предвид, че самата Конвенция допуска отклонение от нейните норми при наличие на по-
благоприятен режим в националното законодателство на държавата, в която се иска
признаване на решението и допускането му до изпълнение и с оглед неговото значение в
процеса е необходимо само да бъде безспорно установено какъв е текста на самата спогодба
/в този см. Определение № 2488 от 27.09.2024 г. на ВКС по т.д. № 1275/2023 г., II т.о., ТК./.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията на молителя и отправеното към съда искане, Съдът
намира, че е сезиран с искане по чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. чл. 119 КМЧП. Процесуалният ред за
разглеждане е установен в ал. 3 на ЗМТА, която препраща към чл. 118-122 КМЧП. Това е
така, доколкото самата Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни
арбитражни решения /чл. 3/ установява право на всяка договаряща страна да признава
силата на арбитражното решение и да допуска неговото изпълнение съобразно с
процесуалните правила, които се прилагат на територията, където се иска признаването и
изпълнението, при посочените в Конвенцията условия. Следователно, признаването и
изпълнението на чуждестранно арбитражно решение на територията на Република България
е обусловено от изпълнение на изискванията, установени в чл. 4 и чл. 5 от Конвенцията и
при съответното приложение на чл. 118-122 КМЧП, в т.ч. и на чл. 117 /с оглед препращането
на чл. 120 КМЧП (така решение № 162а от 25.10.2010г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, по т.д. №
993/2009 г.).
Молителят следва да установи предпоставките за уважаване на искането си, а именно
да установи, че е постановено надлежно арбитражно решение, което е окончателно, както и
останалите предпоставки по чл. 118 и 119 КМЧП, тъй като предвид задължението на съда за
проверка на основанията по чл. 117 КМЧП следва да се установи наличието на
отрицателните и положителните предпоставки по горната разпоредба.
Установи се по делото, че са спазени изискванията на чл. IV от Конвенцията за
признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркската конвенция) и
чл. 119 от КМЧП, вр. чл. 51, ал. 3 ЗМТА, тъй като към молбата на ищеца са представени
посочените във визираните разпоредби надлежно заверени и преведени документи.
Основанията за отказ от екзекватура са посочени в чл. V на Конвенцията и те са
изчерпателно изброени. Освен това, ответникът трябва да изчерпи във висящото
производство основания, на които се позовава, тъй като пропуснатите основания ще бъдат
преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението, с което е дадена екзекватура.
Разпоредбата на чл. V на Конвенцията разделя основанията за отказ на екзекватура на две
категории. Разликата между тях се състои в това, че основанията, посочени в ал. 1 на
цитирания текст, трябва да бъдат изтъкнати и доказани от ответника така, че ако той
пропусне да се позове на тях или не успее да ги докаже, съдът ще допусне изпълнението на
арбитражното решение.
Що се отнася до основанията, посочени в ал. 2 на чл. V, за тях съдът по екзекватурата
следи по свой почин. Той е длъжен да провери дали някое от тях е налице и да откаже
исканата екзекватура, даже и ответника да не се е позовал на него. Тези основания са
неарбитрируемост на спора и противоречие с обществения ред на държавата. Общото на
тези две основания, което съществено ги отличава от основанията по чл. V, ал. 1 на
4
Конвенцията е, че за тяхната наличност важи само законът на държавата където се иска
екзекватурата (в случая Българската държава), докато за основанията по ал. 1 на чл. V
(включително и за недействителност на арбитражната клауза) Конвенцията препраща към
закона, на който страните са подчинили арбитражното споразумение, а ако страните не са
направили такъв избор - към закона на държавата, където е постановено арбитражното
решение.
По делото ответникът не е направил възражения, основание на нито еда от
хипотезите, визирани в ал. 1 на чл. V от Конвенцията. От друга страна съдът намира, че не
са налице и някое от абсолютните основания за отказ от екзекватура по чл. V, ал. 2 от
Конвенцията, нито отрицателната предпоставка по чл. 117, т. 4 КМЧП (липсва и твърдение в
тази насока).
По делото е безспорно установено, че цитираното арбитражно решение е постановено по
частноправен арбитрируем спор, възникнал във връзка с изпълнение на договор за
револвиращ кредит от 25.02.2019 г., по силата на сключена между страните арбитражна
клауза - чл. 17 от Договора, приложим съгласно т.7 от Споразумението от 27.11.2020г. за
неговото изменение. Посочената арбитражна клауза е обусловила компетентността на
Международния център за разрешаване на спорове (ICDR) при Американската арбитражна
асоциация (ААА).
Признаването и изпълнението на решението не би противоречало и на българския
обществен ред. И това е така, тъй като от мотивите на арбитражното решение, се
установява, че на ответника е предоставена възможност както да изложи становище и да
направи искания и възражения, така и да представи доказателства и да оспори представени
от другата страна доказателства. Ето защо съдът намира, че арбитражното решение не е
било постановено в нарушение на принципа за равенство на страните и принципа на
състезателното начало, а искането за признаване и допускане на изпълнение на територията
на Република България на окончателно арбитражно решение от 12.07.2024 г., постановено
по арбитражно дело ICDR Case No. 01-23-0005-7857 по описа на Международния център за
разрешаване на спорове (ICDR) при Американската арбитражна асоциация (ААА), следва да
бъде уважено.
Относно отговорността за разноските:
При този изход на правния спор на молителя – ищец следва да се присъдят
своевременно заявените разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, съгл. представен и неоспорен списък
по чл. 80 ГПК, възлизащи общо на сумата от 41849,34 лв. – разноски за заплатената
държавна такса, за възнаграждение на един адвокат, и за преводи на книжата по делото и
нотариални такси за техните заверки.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, I-20 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на територията на Република България
на окончателно арбитражно решение от 12.07.2024г., постановено по арбитражно дело ICDR
Case No. 01-23-0005-7857 по описа на Международния център за разрешаване на спорове
(ICDR) при Американската арбитражна асоциация (ААА), със седалище гр. Ню Йорк,
Съединени американски щати, по силата на което ответника „СТВ Кънсълтинг“ ЕООД, ЕИК
*********, е осъден да заплати на ищеца С. Б. следните суми: (а) сумата от 3 530 400
щатски долара за нарушението на задълженията на ответника по Договора за револвиращ
кредит , включително лихва до 1 юли 2024 г; (б) дневна ставка в размер на 2 824,32
щатски долара, дължима от 1 юли 2024г. до датата на действителното плащане като лихва
след датата на постановяване на арбитражното решение; (в) административните такси
5
и разходи за Международния център за разрешаване на спорове (МЦРС) на обща
стойност 9 925 щатски долара, както и възнаграждението и разноските на Арбитъра,
на обща стойност 18 800 щатски долара – или сумата от общо 28 805 щатски долара за
възстановяване на извършени от ищеца такси и разходи; и (г) сумата от 38 290 щатски
долара за адвокатски хонорари, платени от ищеца.
ОСЪЖДА „СТВ Кънсълтинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Студентски, ж.к. „Дървеница“, ул. „*********, със съдебен адрес
гр. Враца, ул. „********* – чрез адв. В. Ч., да заплати на С. Б., гражданин на САЩ, роден на
*********г., притежаващ фофьорска книжка DL 23466516, издадена на 28.10.2022г., валидна
до 28.10.2031г., с постоянен адрес ********* РД, Далас, Тексас 75227, Съединени
американски щати, със съдебен адрес гр. София, ул. „********* - чрез адв. Й. П., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 41849,34 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6