РЕШЕНИЕ
№ 1036/22.04.2020 г. 25.03.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І
граждански състав
На двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 7672 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” №
37, представлявано от М. М. М. – Д., Ж. П. С. и Р. Д., действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт К. Г. А., против С.М.И. с ЕГН ********** ***.
Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията, за които е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4862/ 2019г. по описа на РС -
Бургас : 172,49 лева - стойността на
доставена и потребена електрическа енергия за периода 09.06.2017г. -
08.06.2018г.; 31,93 лева -
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода
28.07.2017г. - 17.06.2019г. и законна лихва върху главницата от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 18.06.2019г. до изплащането
на вземането. Претендира и присъждане на направените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че
ответникът е потребител на дружеството и не е изпълнил задължението си да
заплати цената на доставената и потребена електроенергия за посочения период.
Претендираните задължения са начислени като задължение на ищеца на основание
чл.98а от ЗЕ, чл.7, т.1, чл.11, т.1 и чл.27, ал.1 от публично известните общи
условия на ищцовото дружество.
Книжата са редовно
връчени на ответника на основание чл.47, ал.5 от ГПК.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 ГПК назначеният особен представител на ответника представя писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Сочи,
че липсва индивидуален писмен договор между страните съгласно изискване на
чл.6, т.2 от ОУ. Твърди, че при наличие на незаплатени задължения на ответника
ищецът е следвало да преустанови снабдяването на имота с електроенергия, като с
продължаващото начисляване на ново суми за достъп до електроенергия и лихви за
забава ищецът се е обогатил за сметка на ищеца.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно основание чл.422
ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК и чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД .
Ищцовото дружество
„ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е лицензиран доставчик на електрическа
енергия. Видно от представената справка от Служба по вписванията – Бургас
ответникът С.М.И. е собственик на процесния имот – жилище, находящо се на адрес
********, за който не се спори, че е присъединен към електроразпределителната
мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД и се снабдява с електрическа
енергия от ищцовото дружество като обект с ИТН: 2671685, клиентски номер **********.
Страните спорят по наличието на
валидно облигационно правоотношение между тях да покупко-продажба на
електрическа енергия, като ответникът чрез особения си представител оспорва
качеството си на потребител на ищцовото дружество. На основание чл.98а, ал.1 и
ал.2, т.6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ ответното дружество „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. Процесното правоотношение по
продажба на електрическа енергия страните се регламентира от следните действащи
нормативни актове - Закон за енергетиката /ЗЕ/ и приетите на основание чл.98 и
сл. от ЗЕ Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България електроснабдяване” ЕАД, одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране /ДКЕВР/ с Решение № ОУ-13/ 10.05.2008г., и Общи условия за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България електроразпределение” ЕАД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-014/ 10.05.2008г.
Основание за облигационната връзка между ищеца и ответника е клаузата на чл.1
т.4 от приложимите общи условия на ищцовото дружество, съгласно която качество
на потребител /клиент/ на електрическа енергия за битови нужди има всяко
физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електро разпределение” АД,
което ползва електрическа енергия за домакинството си. В процесното
правоотношение е неприложима сочената от особения представител на ответника
договорна клауза /чл.6, т.2/,, изискваща сключване на индивидуален договор
между доставчик и клиент, тъй като тя не е установена в приложимите за процесното
правоотношение общи условия, а в Общите условия за продажба на електрическа
енергия при условията на доставка от последна инстанция, каквато в случая не е
налице.
Останалите въведени от ищеца
факти не са спорни по делото. От представените неоспорени фактури и
препис-извлечение от сметка се установява, че за периода 09.06.2017г. –
08.09.2017г. и за периода 09.05.2018г. – 08.06.2018г. ответникът е потребил
доставена до описания обект електроенергия на стойност общо 172,49 лв., включваща следните вземания :
- 67,14 лв. – за периода 09.06. –
08.07.2017г., начислена по фактура от 16.07.2017г. с падеж на задължението
27.07.2017г.;
- 84,53 лв. – за периода 09.07. –
08.08.2017г., начислена по фактура от 16.07.2017г. с падеж на задължението 28.08.2017г.;
- 20,60 лв. – за периода 09.08. – 08.09.2017г.,
начислена по фактура от 16.07.2017г. с падеж на задължението 27.09.2017г.;
- 0,22 лв. - за периода
09.05.2018г. – 08.06.2018г., начислена по фактура от 15.06.2018г. с падеж на
задължението 27.06.2018г.
Не се твърди е не се установява
ответникът да е изпълнил задълженията си по чл.11 т.1 от общите условия да
заплати в срок начислените стойности на използваната в обекта му електрическа
енергия. Поради това предявеният иск за изпълнение на тези парични задължения е
доказан по основание и размер.
Неоснователно е възражението на
особения представител на ответника за неоснователно обогатяване на ищеца поради
непрекъсване на електрозахранването на обекта след възникването на първото
непогасено в срок вземане. Прекъсването на електрозахранването на клиент на
ищцовото дружество съгласно чл.14, ал.1, т.2 от ОУ е предвидено само като
възможност на доставчика при наличие на неплатени задължения за електрическа
енергия, но не и като негово насрещно задължение при забава на клиента. Въпреки
забавата на ответника, ищецът е изпълнявал задължението си по чл.7, т.1 от ОУ
да снабдява клиента с електроенергия, поради което липсва основание за
твърдяното неоснователно обогатяване на ищеца или изключване/ погасяване на
отговорността на ответника за изпълнение на паричните му задължения.
Поради забавата на ответника върху
всяко от установените парични задължения е начислена и мораторна лихва в размер
на общо 31,93 лв., включваща следните вземания за обезщетение за забава в
размер на законната лихва, дължими на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД :
- 12,87 лв. – върху главницата от
67,14 лв. за периода 29.07.2017г. – 17.06.2019г. /денят, предшестващ подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/;
- 15,45 лв. – върху главницата от
84,53 лв. за периода 29.08.2017г. – 17.06.2019г.;
- 3,59 лв. – върху главницата от
20,60 лв. за периода 28.09.2017г. – 17.06.2019г.;
- 0,02 лв. – за главницата от
0,22 лв. за периода 28.06.2018г. – 18.09.2019г.
На основание чл.162 от ГПК съдът
приема претенцията на ищеца за обезщетения за забава за основателна в
предявения размер, в който следва да бъде уважена.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
дължи на ищеца, направените по делото разноски. Разноските на ищеца в
заповедното производство са 75 лв. Съгласно представения списък разноските на
ищеца в настоящото производство са в размер на 75 лв. – заплатена държавна
такса и 300 лв. – заплатено възнаграждение на особен представител на ответника.
На основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ЗПП и чл.25 ал.1 от НЗПП съдът
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 150 лв.
Така отговорността на ответника към ищеца за съдебни разноски е в размер на
общо 600 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.М.И. с
ЕГН ********** ***, че дължи на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.
Данов” № 37, следните вземания, за които е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 4862/ 2019г. по описа на РС -
Бургас : 172,49 лева - стойността на
доставена и потребена електрическа енергия за периода 09.06.2017г. -
08.06.2018г.; 31,93 лева -
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода
28.07.2017г. - 17.06.2019г. и законна лихва върху главницата от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 18.06.2019г. до изплащането
на вземането.
ОСЪЖДА С.М.И. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, направените съдебни разноски в размер на 600 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
СА