№ 27
гр. Кюстендил, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500019 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 01144/02.12.2021 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Милена Джоргова, с рег. №744 към КЧСИ и район на действие Окръжен съд
Кюстендил, подадена от „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от К.И. – длъжник по изп.дело №670/2020 по описа на ЧСИ
Джоргова. Обжалва се постановление за разноски, обективирано в съобщение от 29.11.2021
г., издадено по цитираното ИД, в частта на последното, в която е определен остатък от
дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 7217.08 лева.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановлението за разноските. Счита,
че не следва да дължи заплащане на начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, доколкото в
случая липсвало прилагане на изпълнителен способ за принудително реализиране на
вземането, а извършеното плащане от страна на дължника не било по реда на
принудителното изпълнение, макар и станало след срока да доброволно изпълнение. По
същество се иска отмяна на обжалваното постановление в частта относно дължимата такса
по т.26 ТТРЗЧСИ.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят “УниКредит Булбанк“ АД, чрез
процесуалният представител по пълномощие адв. Г.Х., е подала възражение, с което оспорва
жалбата като неоснователна. Акцентира на липсата на визираните в т.1-3 на чл.79, ал.1 ГПК
изключения, освобождаващи дължника от заплащане на такси и разноски в производството.
1
Поддържа, че когато задължението е погасено след образуване на изпълнителното
производство, разноските следва да бъдат възложени в тежест на длъжника. Оспорва като
неверни твърденията на жалбоподателя, че в хода на производството по принудително
изпълнение не били извършвани изпълнителни действия, които именно довели до
погасяване задължението на длъжника.
В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на жалбата, позовавайки се на пратика на ВКС приемаща, че разноските и таксите по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, но не и поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство и предприети изпълнителни
действия. Задължението било погасено от длъжника чрез периодични плащания в хода на
изпълнителното производство след реализиран опис на недвижим имот, предявена оценка и
започнала процедура по публична продан, които действия обосновавали неоснователността
на жалбата.
Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав
намира, същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебен изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК/ от страна по делото, която има интерес от
обжалването и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Съдът съобрази и
задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017г. на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК, съгласно които на обжалване по реда на чл.
435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден
и допустим.
Изпълнително дело №20207440400670/2020 г. по описа на ЧСИ Милена Джоргова,
рег.№744, с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил е образувано по молба, подадена
от взискателя „УниКредит Булбанк“ АД срещу дължниците „***“ ООД, К.В.И. и Е.Д.И. въз
основа на изпълнителен лист от 16.11.2020 г., издаден оп ч.гр.д.№1946/2020 г. по описа на
РС Дупница; изпълнителен лист от 18.11.2020 г., издаден оп ч.гр.д.№1945/2020 г. по описа
на РС Дупница и изпълнителен лист от 18.11.2020 г., издаден оп ч.гр.д.№1947/2020 г. по
описа на РС Дупница.
За реализиране притезанието на взискателя съдебният изпълнител е предприел
редица изпълнителни действия към които спадат и извършен опис на недвижим имот,
2
наложени запори на банкови сметки на длъжниците, извършена оценка на неджими имот и
насрочена публична продан на същия.
Обект на обжалване е издадено от ЧСИ Джоргова постановление, обективирано в
съобщение от 29.11.2021 г. по цитираното ИД, в частта на последното, в която е определен
остатък от дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 7217.08 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на обжалвания акт
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие
има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими
към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и
възражения на страните.
Изведеният с въззивната жалба спорен въпрос се свежда до това дали се дължи от
длъжника заплащане на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ след като добровлоно
е погасил задължението си към кредитора като плащането е извършено директно на
последния, а не чрез съдебния изпълнител.
По делото е безспорно установено, че след образуване на изпълнителното
производство са предприети действия по принудително изпълнение от съдебния изпълнител
– наложен е запор на банкови сметки на длъжниците, опис на собствен на длъжниците
недвижим имот, оценка и насрочване на публична продан на последния. Установено е също
така, че с молба на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД /л.345 от ИД/ е поискано да бъде
спряна насрочената публична продан за периода от 16.08.2021 г. до 16.09.2021 г. за
недвижим имот с идентификатор №20763.505.129, находящ се в с. Джерман, община
Депница, ведно с ½ идеална част от построената в имота сграда с идентификатор
№20763.505.129.4. С разпореждане от 24.08.2021 г. съдебният изпълнител е спрял
насрочената публична продан. Впоследствие с молба от взискателя „УниКредит Булбанк“
АД /л.395 от ИД/ е поискано съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното
производство поради пълно погасяване на дълга на банката, след събиране на дължимата
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Присъединеният взискател „***“ ООД е изразил
съгласие да бъде прекратено производството. Последвало е искане в този смисъл и от
длъжника „***“ ООД, който с последваща молба до съдебния изпълнител е възразил срещу
начислената сума по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7217.08 лева, приемайки същата за
недължима. Останалите начислени разноски са заплатени от длъжника. ЧСИ Джоргова с
разпореждане от 30.11.2021 г. е отказала да прекрати на осн. чл.433, ал.1, т.1
изпълнителното производство, аргументирайки отказа си с незаплащаннето на таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ.
3
Настоящият въззивнен състав намира, че изложените от жалбоподателя доводи за
недължимост на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ са неоснователни.
Константната практика на ВКС е безпротиворечива, че разноските по
принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на
основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство – чл. 79 ГПК. Плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след
предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Единствено
изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника
е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс е, че държавният съдебен изпълнител не събира такса
върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички
такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение – дължи платените от
взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по
изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и
окончателната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК, таксата
върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ винаги е за
сметка на длъжника. Сумата е събрана, когато третото задължено лице е платило на
съдебния изпълнител, както и когато обявените купувачи при осребряване на имуществото
са внесли по сметка на съдебния изпълнител предложената от тях цена. Даденото от
длъжника пряко на кредитора следва да се счита събрана сума, доколкото съдебният
изпълнител е запорирал или възбранил имущество на съответната стойност. В този смисъл
виж Решение № 266/19.12.2013 г. по гр.д.№1427/2012 г. на ВКС.
От представените по делото доказателства се установява, че ЧСИ Джоргова е
запорирала сметки на дължниците, описала, оценила и насрочила публична продан на
недвижим имот, собственост на длъжниците. Постигнатото между взискателя и длъжниците
споразумение, в изпълнение на което длъжниците са погасили отпуснатите от взискателя
„УниКредит Булбанк“ АД банкови кредити, е след като изпълнението е било насочено върху
имуществото им на стойност вземането на взискателя, поради което жалбата се явява
неоснователна.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба, подадена от „***“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от К.И. – длъжник по изп.дело
4
№ 670/2020 по описа на ЧСИ Джоргова, срещу постановление за разноски, обективирано в
съобщение от 29.11.2021 г., издадено по цитираното ИД, в частта на последното, в която е
определен остатък от дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 7217.08 лева.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 437, ал. 4,
изр. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5