Р
Е ШЕ Н И Е
№
гр.София,13.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение,
в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч.гр.дело № 15899 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******– длъжник по изпълнително дело № 2019********** по описа на ЧСИ Р.А.против постановление
за определяне на разноски от 06.11.2019 г. , с което е оставено без уважение
възражение от 01.11.209 г. по делото на
длъжника „Т.С.“ ЕАД за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение и
размера на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
счита, че претендираното в изпълнителното производство адвокатско
възнаграждение от страна на взискателя е прекомерно и не кореспондира на
фактическата и правна сложност на делото и реално извършените действия от
процесуалния представител на взискателите. Сочи и че, е заплатил веднага дълга,
в срока за доброволно изпълнение. Моли съдът да намали размера на
претендираните от взискателите разноски, както и определените разноски по т. 26
от ТТРЗЧСИ.
Взискателите
по изпълнителното дело – С.Ч., Ч.Ч. и И.Е., чрез адв. Н.К., оспорват жалбата.
Сочат, че определеният размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В
мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ Р.А.сочи, че жалбата е неоснователна, тъй
като приетото възнаграждение за адвокатско възнаграждение е определено
съобразно критериите по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвид размера на дълга.
Съдът, като взе предвид становището на
страните и представените по делото доказателства, намира следното:
Депозираната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Предмет на жалбата е постановлението за
разноските от 02.10.2019 г., в частта относно определеното адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева по изпълнителното дело и таксата по т.26 от
Тарифата.
Производството по изпълнителното дело № 2019********** по
описа на ЧСИ Р.А.е
образувано по искане на взискателите С.Ч., Ч.Ч. и И.Е., чрез адв. Н.К. въз
основа на издаден изпълнителен лист срещу „Т.С.” ЕАД от 21.10.2019 г. за сума в
общ размер на 1050 лева, представляваща разноски по гр. дело14364/2016 г. на
СРС, 174 състав. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателите са
отправили искане до съдебния изпълнител в производството по изпълнителното дело
да бъдат събрани и разноските им по делото, в размер на 350 лева – за
адвокатски хонорар.
В ПДИ от 29.10.2019 г. до длъжника е
посочена като сума, подлежаща на плащане освен главницата на задължението и
сумата от 350 лева – адвокатско възнаграждение, такси по изпълнението и
разноски в размер на 66 лева и 158,40 лева - такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С възражение от 01.11.2019 г. длъжникът „Т.С.”
ЕАД е поискал съдебният изпълнител да намали определените суми за такси и
разноски по изпълнителното дело, като прекомерни.
С обжалваното постановление за
определяне на разноски от 06.11.2019 г., исканията са оставени без уважение
като неоснователни.
Видно от изложеното в жалбата от 18.11.2019
г., актът на съдебния изпълнител за разноските е обжалван в частта, относно
отказа да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение от
взискателите в размер от 350 лева и за
таксата по т. 26 от Тарифата.
При установената фактическа обстановка
Съдът приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
предложение последно от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на
постановлението за разноски по изпълнителното дело.
В случая характер на такова
постановление има постановление за определяне на разноски от 06.11.2019 г.
(аргумент от т.2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №
3/2015 г., ОСГТК на ВКС), поради което и жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Относно отказа да се намали адвокатското
възнаграждение на взискателите с оглед правната и фактическа сложност на делото
и реално извършените действия.
От книжата по изпълнителното дело и
по-специално, от приложения на стр. 3 (гръб) договор за правни услуги от
25.10.2019 г., се установява, че взискателят С.Ч. е възложила на адв. К. образуването
на изпълнително дело срещу „Т.С.” ЕАД. Видно от намиращата се по делото молба
за образуване на изпълнително дело, взискателите С.Ч., Ч.Ч. и И.Е. претендират адвокатски
хонорар в размер на 350 лева като разноски по изпълнителното дело. Представена
е и разписка от адв. К. за получена сума в размер на 350 лева от тримата
взискатели.
Освен молбата за образуване на
изпълнителното дело по делото не са извършвани други процесуални действия от
упълномощения адвокат на тримата взискатели (с оглед наличието на три подписа
под договора за правна помощ и пълномощно и отбелязаното в разписката, Съдът
намира, че в действително е налице упълномощаване и от тримата взискатели).
Посочените обстоятелства биха могли да
обосноват обосновават минимален размер на адвокатското възнаграждение само за
образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т.1 от Наредба Nо 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който към момента на образуване на изпълнителното
дело възлиза на 200 лева. Адвокатът не е извършил никакви други действия по
процесуално представителство, поради което на взискателите се дължи адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело. След това, поради
настъпило пълно плащане в срока за доброволно изпълнение, не са извършвани
други действия от процесуалния представител на взискателите.
Следва да се отбележи, че Съдът е
обвързан при произнасянето си от предмета на жалбата. В конкретния случай,
длъжникът по изпълнителното дело жали постановлението за разноски за сумата над
200 лева до пълния претендиран размер от 350 лева. С оглед изложеното по-горе,
Съдът намира жалбата в тази част за основателна.
Относно
искането да се намали и определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
Според
настоящата съдебна инстанция, при определяне на
„паричното вземане“ и „събрата сума“, въз основа на която се изчислява
размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и
разноските на взискателя (ако са доказани) за адвокатското възнаграждение за
представителство в рамките на изпълнителното производство. Под употребения в т.
26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се разбира както паричното
вземане, предмет на изпълнение в изпълнителния процес, посочено в изпълнителния
лист като титул, удостоверяващ правото на принудително изпълнение на
взискателя, така и разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес,
за които няма издаден изпълнителен лист, но които подлежат принудително
изпълнение на основание постановлението за разноски в изпълнителното
производство. Вземането за тези разноски е парично вземане и за събирането му
се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от това, за което е
издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете вземания – това
по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за разноски за адвокат,
са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с оглед характера
на вземането. Следователно, за събиране на вземането на взискателя за разноски
за адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се
дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране
на което е образувано принудителното изпълнение. Това се потвърждава от случая,
когато притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В
последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от
тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За
разноските на взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление
и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става
освен непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението
на ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания и за събирането му ще се
наложат и съберат съответните такси по Тарифата като за събиране на парично
вземане. Изпълнителното производство не може да приключи преди да се
удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението на ЧСИ,
независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по изпълнителния лист.
(в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на ОСГТК на
ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с
която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26
от Тарифата изрично са изключени определени разноски на взискателя по
изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени
направените от него разноски за адвокат.
С
оглед гореизложеното, Съдът намира, че дължимата такса по т. 26 от Тарифата
следва да се определи на основа събраните суми, посочени в поканата за
доброволно изпълнение от 29.10.2019 г., намалена със сумата от 150 лева. Поради
това пропорционалната такса, изчислена по реда на т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ
следва да бъде определена на 120 лева.
Относно искането за разноски в
настоящото производство.
С оглед изхода на производството, Съдът
намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, в размер на 100 лева.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
за разноските от 02.10.2019 г. по изпълнителното дело № 2019********** по
описа на ЧСИ Р.А.в частта, относно определеното адвокатско възнаграждение за
сумата над 200 лева до 350 лева по
изпълнителното дело и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ за сумата над 120 лева до
158,40 лева,
като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление
за разноските по изпълнително
дело № №
2019********** по
описа на ЧСИ Росица Апостолова,
включено в покана за доброволно изпълнение от 25.10.2019 г. до „Т.С.” ЕАД, като
адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело бъде намалено от 350 лева на 200 лева и
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ бъда намалена от 158,40 лева на 120 лева.
ОСЪЖДА С.И.Ч., ЕГН **********, Ч.С.Ч., ЕГН
********** и И.С.Е., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 2 да заплатят на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 100 лева– разноски по настоящото производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
– на страните по производството и на ЧСИ Р.А.по изпълнително дело № 2019**********.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.