М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 1183 по описа за 2016 година на ПРС,
II н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу А.В.М. ***, ЕГН ********** и е предаден на съд за
това, че през периода
07.04.2014г. до 30.10.2014г., в условията на
продължавано престъпление в гр.Пловдив пред надлежен орган на властта като
свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, както следва:
- на 07.04.2014г. пред надлежен орган на
властта – разследващ полицай при отдел „ИП” при ОД на МВР гр.Пловдив по
досъдебно производство № 76/2014г. по описа на отдел „ИП” при ОД на МВР –
Пловдив, като свидетел устно, съзнателно е потвърдил неистина – че е сключил
договор за наем на земеделска земя на 05.09.2012г. за стопанската 2012/2013 г.
между А.М.П., в качеството на наемодател и А.В.М., в качеството на наемател и
- на 30.10.2014г. в гр.Пловдив пред надлежен
орган на властта – следовател при Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура гр.Пловдив по следствено дело № 275/2014г., по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура гр.Пловдив, като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина – че е сключил договор за
наем на земеделска земя на 05.09.2012г. за стопанската 2012/2013г. между А.М.П.,
в качеството на наемодател и А.В.М., в качеството на наемател – престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението срещу подсъдимия А.М. със
същата правна квалификация на деянието. По
отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да
бъде определено и наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде
отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият А.В. М. в съдебно заседание се явява лично и участва в наказателното производство. По
отношение на обвинението спрямо него заяви, че разбира в какво е обвинен, не се
призна за виновен и даде обяснения в насока не извършителство на престъплението
за което е предаден на съд. В пледоарията си в лична защита заяви че счита
обвинението за недоказано, тъй като свидетел М.Г. като земеделски производител
не е имал договор за обработка земите на свидетел А.П., но въпреки това е
претендирал да получи добива от обработеното от М.. При последната си дума
подсъдимия поиска от съда да бъде оправдан.
Авд.К.Е. – защитник на подсъдимия М., в
пледоарията си релевира факти по същество на искането си към съда, за
признаване на подсъдимия А.В. за невинен и неговото оправдаване по предявеното
му обвинение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намери за
установено следното:
Подсъдимият А.В.М. е роден на *** ***, б., български гражданин,
с висше образование, трудово ангажиран – ****, женен,
неосъждан, с ЕГН **********.
От
приетата по делото справка съдимост / лист 82 от сл.дело № 43/2015г. по описа
на ОСлО Пловдив / съдът намира като установено, че А.В.М. не е осъждан, както и
че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият А.В. М. се занимава със земеделие и е вписан като ***** с Регистрационно
удостоверение № *****. Дейността си като **** осъществява чрез фирма „Доминус”
ЕООД на която е ****, както и чрез фирма
„Домовита” ЕООД на която е *** неговата съпруга.
Свидетел А.М.П. притежава наследствени
имоти, находящи се в местността „Кърбаши” в землището на с.Ново село,
общ.Стамболийски, обл.Пловдив. Имота се
състои от два съседни парцела съответно
с кадастрален номер /УНР/ **** с площ 46,261 дка. и с УНР **** с площ 113,453 дка.
За стопанската
2012 - 2013 година, на 29.07.2012г. свидетел П. сключил договор за аренда за цялата площ от
46,261 дка. на имот с УНР **** и за площ от 25 дка от имот УНР ****, със
земеделския производител – свидетел М.Г.. От своя страна свидетел Г. започнал
да обработва и земята на свидетел П., като ги засял с пшеница. Между двете страни, на 02.08.2013г.е бил подписан
анекс към договор за наем от 29.07.2012г.
Тъй като свидетел П. не бил доволен от
изпълнението от страна на свидетел Г. на сключения между тях договор, решил да
сключи договор за обработка на наследствените му земи с друг земеделски
производител.
През месец март 2013г. подсъдимият М., чрез познат на свидетел П. осъществил
връзка с А.П.. А.М. се свързал със свидетел
П. по телефона, като до тогава не се
познавали и не са имали каквито и да е отношения. Разговора между двамата касаело наемане на
земеделските имоти с кадастрални номера **** и **** в землището на с.Ново село,
собственост на свидетел П., от подсъдимия М.. Двамата си уговорили среща в
гр.София където живее постоянно свидетел П..
На 12.03.2013г. свидетел П. и подсъдимият М.
се срещнали в гр.София, и след постиганата договореност помежду им подписали договор
за наем на земеделска земя между двамата. Договора, представляващ предварително
изготвена типова бланка, бил сключен в колата на подсъдимия М.. Подсъдимият М.
собственоръчно изписал текстовата част в договора, който договор бил в три
екземпляра. А. М. предал да свидетел П.
един екземпляр от договор за наем на земеделска земя, сключен на 12.03.2013г.
за стопанската 2013/2014г. В екземпляра от договора за свидетел П. била
посочена дата на сключване на договора, а именно „12.03.2013г.“, както и че е
за стопанска година „2013/2014 г.“ При
подписването на договора, свидетел П. не
обърнал внимание дали А.М. е отразил същата дата и стопанска година в
останалите два екземпляра. За изготвянето на договора в три екземпляра А.М.
обяснил на П., че третия екземпляр от договора е необходим за счетоводството.
На
10.05.2013г. чрез пощенски запис А.М. изплатил на А.П. сумата по договора
възлизаща на 1597 лева и 17 стотинки.
На
04.07.2013г. подсъдимият М. констатирал,
че свидетел М.Г. прибира реколтата от имотите, собственост на свидетел П.. Като наемател на имота подсъдимият М. изразил
несъгласието си от действията на свидетел Г., като поискал спирането на
дейността по прибирането на реколтата от свидетел Г.. За случая и за възникналия конфликт между двамата земеделски производители – А.М. и М.Г.
била сезирана полицията. До разрешаване на спора, прибраната от свидетел М.Г.
реколта възлизаща на около 7,5 тона жито била прибрана срещу протокол за
отговорно пазене в склад на А.М..
В
защита на своята теза, че той е арендатора на имотите, А. М. представил пред полицаите копие от
сключения със свидетел П. договор, като
в този екземпляр била посочена дата „05.09.2012г.“ За проверка по случая била
образувана Пр.преписка № 6641/2013г. по описа на РП гр.Пловдив. В хода на
предварителната проверка били снети обяснения от А.П., на когото бил показан
представения от А.М. договор за аренда от „05.09.2012г.“, при което А.П. посочил,
че той не е подписвал такъв договор.
В
резултат от извършената проверка наблюдаващия прокурор образувал досъдебно
производство – дознание № 76/2014г. по описа на отдел „ИП” при ОД на МВР за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, което било
възложено за разследване на разследващ полицай при отдел „ПИП“ – Пловдив. На
07.04.2014г. А.М. бил разпитан от разследващ полицай при отдел „ИП“ – Пловдив
по дознание № 76/2014г. в качеството на свидетел. Тогава А.М., в дадените от
него показания заявил, че договора между
него в качеството му на арендатор и А.П. е бил сключен на посочената в него
дата, а именно 05.09.2012г. С протокол за доброволно предаване от 08.04.2014г. А.
М. приложил по дознанието въпросния
договор от 05.09.2012 г. - в оригинал. А.П. също бил разпитан като свидетел по дознание
№ 76/2014г., като в показанията си заявил, че не е подписвал договора от
„05.09.2012г.“ Била назначена и изготвена графологична експертиза, по която съгласно
заключението на вещото лице подписа на договор от „05.09.2012г.“ е положен
от А.П..
В тази
насока с постановление на РП – Пловдив от 01.10.2014 г. досъдебно производство
- дознание № 76/2014 г. по описа на отдел „ИП“ било прекратено, поради липса на
престъпление. С постановление от същата дата на РП – Пловдив били отделени
материали в отделно наказателно производство срещу А.П. за евентуално извършено
престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Отделеното досъдебно производство било
възложено за разследване на следовател при ОСО при ОП – Пловдив, като
образуваното следствено дело е с № 275/2014 г. В хода на разследването по следствено
дело № 275/2014г., А.П. бил разпитан първоначално като свидетел. В дадените
пред следователя показания, А.П. пояснил, че наистина е заявил пред разследващия
полицай по дознание № 76/2014 г., че подписа в договора от 05.09.12 г. не е
негов и този договор е фалшив, като е имал в предвид, че на тази дата не е
познавал А.М., че тази дата не е вярна и че тя е записана в договора без негова
знание, т.е. че на 05.09.2012г. той не е подписвал договор с А.М.. По следствено
дело № 275/2014г. А.П. представил в
оригинал своя екземпляр на договора за наем на земеделска земя сключен с А.М.,
на който е посочена дата „12.03.2013 .” В показанията си като свидетел, А.П.
конкретизирал, че на тази дата – 12.03.2013г. той е сключил договор за наем с А.М.,
като това е станало при срещата им в гр.София,
а договора бил подписан в колата на А.М.. При подписването на договора, А.М.
предварително осигурил три екземпляра на типова бланка на договора, като преди
подписването му били попълнени ръкописно от М.. При подписването на договора А.П.
тогава не обърнал внимание дали А.М. е вписал датата на подписването на
договора в останалите два екземпляра на договора. На 30.10.2014г. А.М. бил
разпитан в качеството на свидетел от следовател при ОСО при ОП – Пловдив по
следствено дело № 275/2014 г. Пред следователя, А.М. в дадените от него
показания заявил, че договора между него в качеството му на арендатор и
свидетел П. е бил сключен на посочената в него дата, а именно „05.09.2012г.“ В хода на разследването по следствено дело №
275/2014г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив била изготвена графологична експертиза
на договора от „05.09.2012г.“ и на този от „12.03.2013г.“. Съгласно
заключението вещото лице по изготвената графологична експертиза, ръкописния текст на двата договора – на този с
дата „05.09.2012 г.“ и на този с дата „12.03.2013г.“ е изписан с една и съща
химикална паста, а датата „05.09.2012г.” и записа на стопанската година в
чл.4/1/ „2012/2013” в договора от 05.09.12 г. не са изпълнени със същата
химикална паста, с която е изписан останалия ръкописен текст в договорите.
В тази
насока с постановление на РП гр.Пловдив от 23.03.2015г. следствено дело № 275/2014
г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив водено срещу свидетел А.П. за престъпление
по чл.290, ал.1 от НК е било прекратено, поради липса на престъпление.
С постановление
на РП гр. Пловдив от същата дата за били отделени материали от следствено дело №
275/2014г. в отделно досъдебно производство, като било образувано досъдебно производство
– следствено дело № 43/2015 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив срещу А.В. М. за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.
Привлечен като обвиняем, А.М. не се признава за виновен, като дава обяснения
относно предявеното му обвинение в насока не извършителство.
След
приключване на разследването по следствено дело № 43/2015г. по описа на ОСО при
ОП – Пловдив, на основание внесен ОА е образувано и се проведе настоящето
производство.
В хода
на съдебното следствие А.М. не се признава за виновен. Дава обяснения относно
обстоятелствата по сключването на договора с А.П., като лично и чрез своя
защитник адв.К.Е. ангажира писмени доказателства относно дейността си като ****,
обработваните от него площи, както и тяхното деклариране във Държавен фонд
„Земеделие”. В съответствие с направените искания, от Държане фонд „Земеделие”,
от Общинска служба „Земеделие” при Община Стамболийски, от Агенцията по
вписванията се представиха писмени доказателства удостоверяващи обработваеми
площи от земеделските производители А.М. и М.Г..
В
хода на съдебното следствие се представи изготвен и подписан на
02.08.2013г.подписан анекс към договор за наем от 29.07.2012г. със страни А.П. и М.Г. / лист от наказателното дело /.
Съгласно приетите по делото заключения на
вещото лице по назначените съдебно-почеркови експертизи: 1. В договор за наем на
земеделска земя от 05.09.2012г. с наемодател А.М.П. и наемател А.В.М. „ Датата
– „05.09.2012г.” и ръкописния запис на стопанска година в чл.4/1/ „2012/2013” в
договора са изпълнение от А.В.М.; 2. В
договора за наем на земеделска земя от 12.03.2013г. с наемодател А.М.П. и
наемател А.В.М.: 2.1. Датата – „12.03.2013г.” и ръкописния запис на стопанска
година в чл.4/1/ „2013/2014” в договора са изпълнени от А.В.М. ; 3.1. В договор за наем на земеделска земя от
05.09.2012г. с наемодател А.М.П. и наемател А.В.М.: Ръкописно изписаните дати – „05.09.2012г.” и
ръкописния запис на стопанска година в чл.4/1/ „2012/2013” и в договора за наем
на земеделска земя от 12.03.2013г. с наемодател А.М.П. и наемател А.В.М.: Ръкописно
изписаните дати – „12.03.2013г.” и ръкописния запис на стопанска година в
чл.4/1/ „2013/2014” са изпълнени от А.В.М..
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещото лице С.А.С.
като изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит
в съответната област. Заключенията на вещото
лице не се оспориха от страните.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия А.В., дадени в съдебно заседание в кредитираната им от съда част,
от свидетелските показания на
свидетелите Д.А.А., М.А.Г.,
А.М.П., А.Х.Г., както и
от писмените доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени
на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – договор
за наем на земеделска земя / лист 30 и лист 31 от сл.дело № 43/2015г./, договори за наем / лист 11 и 12 от сл.дело №
43/2015г./, протокол за извършена комплексна експертиза № 775 от 18.11.2014г. /
лист 21- 29 от сл.дело № 43/2015г. /, копие на квитанция за пощенски запис /
лист 38 от сл.дело № 43/2015г. /, протокол за извършена съдебно – почеркова
експертиза № 358 от 25.05.2015г. / лист 46 – 51 от сл.дело № 43/2015г. /,
справка съдимост и характеристична справка / лист 82 – 83 от сл.дело №
43/2015г. /, и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал: справки от
Държавен фонд „Земеделие”, Агенция по вписванията, Общинска служба „Земеделие” при Община
Стамболийски, анекс от 02.08.2013г. към договор за наем от 29.07.2012г. между М.Г.
и А.П. / лист 83 от наказателното/.
От наличните по делото доказателствени
материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, съдът
счита, че по безсъмнен начин се установи
осъществяването на деянието по чл.290, ал.1 от НК, предмет на настоящото
наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на
извършване, както и авторството в лицето на подсъдимия А.М..
От приетите по делото доказателства съдът не
установи наличието на противоречия, относно установяването на фактите от
значение за делото. За
обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по делото
писмени доказателства. За достоверни се ценят писмените доказателствени
средства – официални документи и веществени доказателствени средства, чието
съдържание не се оспори от страните и съдът кредитира изцяло.
Относно свидетелските показания като
гласните доказателства събрани по настоящето дело съдът намира, че относно
тяхното кредитиране, следва да се произнесе за всяко едно от тях, в контекста
на обвинението предмет на настоящето дело, като
разглеждането им ще следва реда на изложение съгласно обвинителния акт.
От показанията на свидетел Д.А.А., полицейски
служител в РУ на МВР гр.Стамболийски, дадени пред съда се установи, че през
2013 година, по време на жътва между двама земеделски производители А.М. и М.Г.
е имало спор относно арендирането на земеделска земя собственост на А.П. за
което е имало подаден сигнал на телефон 112. Свидетелят посочи, че при
пристигане на място установил, че там има вече двама негови колеги – полицейски
служители. За направените претенции свидетелят уведомил дежурен прокурор от РП
гр.Пловдив, от когото получил разпореждане за отвеждане на лицата в
полицейското управление и извършване на проверка. Във връзка с проверката
свидетелят посочи, че са извършени разпити на лицата имащи отношение по случая,
направени са били проверки в Поземлената комисия, били са събрани и други
доказателства, включително и обяснения от двамата земеделски производители.
След приключване на проверката свидетелят посочи, че преписките което са били
две са изпратени на РП гр.Пловдив за отношение.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетел А., който като полицейски
служител, при изпълнение на полицейските си задължения е установил изложените
по делото факти и обстоятелства, които се потвърждават от другите приети доказателства
по делото.
От показанията на свидетелите М.Г. и А.Г.
дадени пред съда се установи, че като земеделски производители са сключили
договор за наем с А.П., за земеделски земи намиращи се в землището на с.Ново
село, община Стамболийски, които обработвали. Във връзка с оспорване от страна
на А.М. правото им да обработват тези земи същите са представили пред разследващите копия на договор сключен през
2012 година, за стопанската 2012/2013г. В хода на съдебното следствие се
представи и анекс от
02.08.2013г. към договор за наем от 29.07.2012г. между М.Г. и А.П..
Доколкото
правото им да обработват земите на свидетел П. не са предмет на настоящето дело
и същото не подлежи на доказване, то съдът намира, че не дължи произнасяне
относно достоверността на дадените показания на свидетелите Г. в тази им част. Съдът
кредитира с достоверност показанията на
свидетелите Г., в останалата им част, тъй като се потвърждават от другите приети
по делото доказателства.
От
показанията на свидетел А.П. дадени пред
съда се установи, че чрез негов познат, А.М. се свързал и предложил да
обработва земите му в землището на с.Ново село. Свидетел П. посочи, че е приел
предложението на А.М., както и че в гр.София, в автомобила на М. подписал типов
договор за наем на земеделска земя, както и че датата на подписването е
12.03.2013г. Свидетелят посочи, че с пощенски запис е получил уговорената по
договора сума. Свидетелят посочи, че не е видял каква дата е вписал в другите
два екземпляра на договора А.М., както и че има дата от 05.09.2012г. на
договора представен от А.М. при запознаването му с договора от разследващите органи. Свидетеля П. бе
категоричен, че договора е подписан на 12.03.2013г., както и че А.М. е изплатил
посочената в договора сума. Съдът кредитира
с достоверност показанията на свидетел П., тъй като се потвърждават от другите приети по
делото доказателства.
Във връзка с така установеното от обективна страна съдът намира, че
следва да посочи че кредитира като достоверни обясненията на подсъдимия А.М. дадени в съдебното следствие в частта им относно представянето
на сключените от него договори, включително и със свидетел П. пред Държавен
фонд „Земеделие” във връзка с дейността му като земеделски производител. След
подробен и критичен анализ на обясненията на подсъдимия М. на плоскостта на собствената им логическа
последователност и вътрешна непротиворечивост и на съотносимостта им към
останалите доказателства съдът ги възприе изцяло като достоверни. За да бъдат обясненията на подсъдимия преценени като достоверни, законът не изисква те да се
подкрепят от останалите доказателства по делото, а единствено да не се
опровергават от тях.
При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си подсъдимият А.В.М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290, ал.1 от НК, тъй като, през периода 07.04.2014г. до 30.10.2014г.,
в условията на продължавано престъпление в гр.Пловдив пред надлежен орган на
властта като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, както следва:
- на 07.04.2014г. пред надлежен орган на
властта – разследващ полицай при отдел „ИП” при ОД на МВР гр.Пловдив по
досъдебно производство № 76/2014г. по описа на отдел „ИП” при ОД на МВР –
Пловдив, като свидетел устно, съзнателно е потвърдил неистина – че е сключил
договор за наем на земеделска земя на 05.09.2012г. за стопанската 2012/2013 г.
между А.М.П., в качеството на наемодател и А.В.М., в качеството на наемател и
- на 30.10.2014г. в гр.Пловдив пред надлежен
орган на властта – следовател при Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура гр.Пловдив по следствено дело № 275/2014г., по описа на ОСлО при
Окръжна прокуратура гр.Пловдив, като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина – че е сключил договор за
наем на земеделска земя на 05.09.2012г. за стопанската 2012/2013г. между А.М.П.,
в качеството на наемодател и А.В.М., в качеството на наемател.
От обективна страна са налице две деяния, извършени против правосъдието.
Престъплението по чл.290, ал.1 от НК е включено в раздел ІІІ /Престъпления
против правосъдието/ на глава VІІІ от НК. Отговорността по чл.290, ал.1 от НК е
свързана със съзнателното устно или писмено потвърждаване на неистина или
затаяване на истина от лице в качеството му на свидетел пред съд или друг
надлежен орган на властта. В случая от обективна страна двете изпълнителните
деяния са осъществени от подсъдимия чрез действие при условията на продължавано
престъпление в периода от 07.04.2014г.
до 30.10.2014г. включително,
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото и се изразяват в това, че на 07.04.2014г. в град Пловдив пред разследващ
полицай по досъдебно
производство № 76/2014г. по описа на отдел „ИП” при ОД на МВР – Пловдив, като
свидетел устно, съзнателно е потвърдил неистина, като е заявил, че е сключил договор за наем на земеделска земя на
05.09.2012г. за стопанската 2012/2013г. между А.М.П., в качеството на
наемодател и А.В.М., в качеството на наемател
и на 30.10.2014г. в гр.Пловдив пред следовател
при Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.Пловдив по следствено
дело № 275/2014г., по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Пловдив, като
свидетел устно съзнателно е потвърдил
неистина, като е
дзаявил, че е сключил договор за наем на земеделска
земя на 05.09.2012г. за стопанската 2012/2013г. между А.М.П., в качеството на
наемодател и А.В.М.. От това следва извода, че подсъдимият, знаейки
истинските фактически обстоятелства, е потвърдил обстоятелства, които са
противоположни на тези факти, т.е. е потвърдил неистина.
От
същностно значение е, че правораздаването е важна държавна дейност, която
постига своите цели, като разкрива обективната истина. Лъжесвидетелствуването
пречи за постигането на правилно и обективно правораздаване, подкопава
доверието в правораздавателните органи, поради което осъществените от
подсъдимия съставомерни деяния по чл.290, ал.1 от НК са обществено опасни.
Субект на
престъплението е подсъдимият А.В.М. за когото няма данни да страда от умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не
разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи
постъпките си, и като пълнолетно лице следователно е вменяемо наказателно отговорно
лице.
От
субективна страна деянията са извършени от подсъдимият А.М. с пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
общественоопасните им последици и е искал настъпването им. По делото не се
оспори от страните, че преди разпитите на А.М. като свидетел по досъдебно производство № 76/2014г. по описа
на отдел „ИП” при ОД на МВР – Пловдив и по следствено дело №
275/2014г., по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Пловдив разследващите органи са предупредили
подсъдимият М. за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по смисъла на
чл.290, ал.1 от НК и последният е обещал да говори истината. Предвиждал е, че
като даде неистински показания относно датата на сключването на договора за
наем на земеделска земя, ще докаже правно основание за получаване на
земеделския доход от обработваната земя на свидетел П.. Наред с това съдът намира, че подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасния резултат, като мотива му за това е бил
потвърждавайки неистина досежно горепосочените факти да помогне за изграждането
на неговата защитна версия, за сметка на правилното и обективно правораздаване.
С оглед
на гореизложените правни изводи настоящият състав на ПРС не споделя доводите навеждани от защитата на
подсъдимия, че в случая деянията не са
доказани и че извършените деяния не са съставомерни по чл.290, ал.1 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 от НК,
съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е против
правосъдието – важна държавна дейност, която постига своите цели като разкрива
обективната истина, а лежесвидетелствуването да пречи за постигането на
правилно и обективно правораздаване и подкопава доверието в правораздавателните
органи, то в случая извършените от подсъдимия А.В.М. при условията на
продължавано престъпление деяния по чл.290, ал.1 от НК не се отличават с
по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от същия вид. Обществената опасност на подсъдимия съдът счита, че следва да
бъде определена като ниска – подсъдимият до настоящия момент не е бил осъждан,
както и по делото няма данни да е имал противообществени прояви, които
обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността.
С оглед
на изложеното съдът намира, че наказанието на подсъдимия А.В.М. за
престъплението по чл.290 ал.1 от НК следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради липсата на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства неприложима при
индивидуализация на наказанието е разпоредбата на чл.55 от НК. В случая не е
налице и втората кумулативно изискуема предпоставка – и най-лекото предвидено в
закона наказание / три месеца ЛОС / да е несъразмерно тежко. Според съда
приложението на чл.55 не би осъществил целите, визирани в чл.36 НК.
При тези
данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на
чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността
да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият У. наказание
към долната граница на предвидения от закона размер за извършеното престъпление
по чл.290 ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от пет месеца.
Съдът,
отчитайки наличието на предпоставките по чл.66 ал.1 от НК , намира че не е
наложително подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното наказание лишаване от
свобода, поради което съдът на основание чл.66 ал.1 НК отложи изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години, считано от влизане в сила на присъдата.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.В.М.
да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 100 лева в полза на държавата
по сметка на ОДМВР Пловдив, както и да
заплати в полза на държавата по сметка на РС гр. Пловдив направени разноски в
наказателното дело в размер на 50 лева.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.