Решение по дело №2025/2020 на Районен съд - Стара Загора

 Р Е Ш Е Н И Е

№                                                  18.03.2021 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на шестнадесети март                                             две хиляди двадесет и първа година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2025 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3529801 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на Н.М.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

                              

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3529801 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на Н.М.П., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата.

                        В жалбата и в постъпилите писмени становища се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли съда същият да бъде отменен изцяло. Оспорва се авторството на деянието и представената по делото декларация от собственика на автомобила Атанас Динков Атанасов за това кой е управлявал автомобила. От друг страна се сочи, че автомобила е таксиметров и е в списъка на превозвача „Окей Супертранс“АД, като се правят доказателствени искания относно пътната книжка за автомобила и въз основа на това да се установи, кое точно лице е управлявало лекия автомобил към момента на установяване на административното нарушение.  

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, но чрез постъпило по делото писмено становище с придружаващото писмо излага доводи за законосъобразност на обжалвания електронен фиш и моли съда да потвърди същия.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е подадена от лице имащо право и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На жалбоподателя П. е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3529801 по образец на Министъра на вътрешните работи на Република България, от ОД на МВР град Стара Загора, относно констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата, а именно – заснето с АТСС радарна система ERS-400, превишаване на скоростта от моторно превозно средство  „Киа Сеед” с регистрационен № СВ 4540 РВ.

                        След запознаване със събраните по делото доказателства, съдът намира, че в разглеждания случай административно-наказващия орган при съобразяване с изискванията на материалния и процесуалния закон, правилно е реализирал наказателната отговорност спрямо безспорно установеният административен нарушител. По несъмнен начин въз основана снимковия материал по делото и приложените към него доказателства се установява, че на 28.11.2019 година АТСС радарна система ERS-400 е засякла в движение автомобилът, описан по горе със скорост 100 км/час в пътен участък с допустима скорост 60 км/част, въведен с пътен знак „В-26”. След извършената служебна справка е установено, че собственик, към момента на заснемането на автомобила е лицето Ангелина Ивайлова Емилова, която е подала декларация, по съответния законов ред, че автомобила е управляван от жалбоподателя и съобразно закона е приложила към декларацията и копие от СУМПС на същия. В тази връзка при спазване изискванията на разпоредбата на чл.189 от Закона за движението по пътищата, от страна на АНО, е издаден обжалвания електронен фиш. Съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно е установено административното нарушение, правилно е изяснен носителят на административно-наказателната отговорност и законосъобразно е наложено предвиденото в закона за това административно наказание – „глоба”.  От друга страна по делото са представени и съответните писмени удостоверения издадени от БИМ, които удостоверяват годността на техническото средство измерило скоростта. При издаването на обжалваният електронен фиш не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено установената скорост е тази на водача – жалбоподател. По отношение на констатиране на административното нарушение, жалбоподателя не спори, оспорва се авторството, като съдът намира, че това оспорване е неоснователно. На първо място се оспорва достоверността на декларацията която според жалбоподателя е попълнена от собственик на име Атанас Динков Атанасов. Видно от приложената декларация тя е попълнена от собственика – Ангелина Ивайлова Емилова и по делото не е налице друг собственик на лекия автомобил /виж стр.10 от делото – справка за собственици на превозно средство/. От друга страна при оспорването се сочи, че лекия автомобил е такъв със специално предназначение – таксиметров и е към превозвач „Окей Супертранс“АД, като бе поискано от съда да изиска пътната книжка с цел установяване на това, че друго лице е управлявало автомобила а не жалбоподателя. Видно от постъпилото по делото писмо вх.№ 266878 от 06.11.2020 година /стр.54 по делото/ от страна на ИА“АА“ град София – лек автомобил с рег.№ СВ 4540РВ от 20.11.2019 година е включен в списъка към Удостоверение за извършване на таксиметров превоз № 10894/25.02.2014 година издадено на фирма „Едно Евро“ЕООД град София а не на превозвача посочен от жалбоподателя. В тази връзка видно от постъпилата справка и документи към нея /стр.80 и следващите по делото/ от фирма „Едно Евро“ЕООД град София, посочения лек автомобил, до 01.12.2019 година не е имал издадено разрешение за таксиметров превоз на пътници, като и съответно преди тази дата не му е и била издавана пътна книжка. Разрешителното за този автомобил е от 01.12.2019 година а пътната книжка е от 05.12.2019 година. Предвид на това на този автомобил, преди тази дата и към датата на нарушението не е бил назначаван водач а лекия автомобил е бил ползван като личен автомобил а не като таксиметров. В този ред на мисли собственика на автомобила Емилова при разяснена наказателна отговорност по чл.313, ал.1 от НК е посочила, като водач жалбоподателя, като последния в тази връзка е предоставил и е копие от СУМПС. По делото не се представиха доказателства, установяващи за тази декларация да има образувано наказателно производство по чл.313, ал.1 от НК, поради което съдът я приема да достоверна. А по отношение на твърденията на жалбоподателя в тази насока същите не отговарят на събраните по делото доказателства, както по отношение на собственика на лекия автомобил така и по отношение на това към кой превозвач принадлежи лекия автомобил.

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, предвид размера на превишаване на скоростта е предвидено наказание – „глоба” в размер на 300 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.

                        Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден от настоящата въззивна инстанция.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: