МОТИВИ
НОХД № 233/ 2021г.
Подсъдимият Ф.С.М.-
жител ***, е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл.316
във вр. с чл.308, ал. 2 във вр.
с ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място, подробно описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият не
се признава за виновен като отрича да е предоставял лична карта на
св. Д., с която да се яви на изпит от името на св. Р., нито го е молил да
направи това. Счита, че по неизвестни причини Д. го е натопил.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Свидетелят Е.Р. ***, е преминал курс за водач на МПС в гр.Хасково. Явявал се на
теоретични изпити в гр.Хасково, но не успял да ги вземе. На 24.07.2017г. се
записал като курсист за водач на МПС при свидетеля М.Х. с намерението да се яви на изпит в гр.Кърджали. Завършил курса и на 21.08.2017г. и е
следвало да се яви на изпит в ДАИ-гр.Кърджали. На 21.08.2017г. се провел
теоретичен изпит на заявените от инструкторите курсисти, между които бил
записан и свидетелят Е.Р..
На 21.08.2017г. свидетелят Д.Д., който преди това бил издържал успешно теоретичния
изпит, бил на кормуване с инструктора си -подсъдимия Ф.М.. Подс.
М. дал на свидетеля Д.Д. неистинска лична карта на
името на свид. Е.Р. и със снимка на свид. Д.Д.. Казал на Д.Д. да вземе личната карта и да се яви пред изпитната
комисия, като се представи за Е.Р. и да участва в изпита вместо него. Обяснил
му, че всичко е уговорено и проблеми няма да има. Свидетелят Д. се съгласил и
взел неистинската лична карта и се явил в 14:00ч. пред комисията,
председателствана от старши инспектор С.И.. Съгласно правилата свид.Д.Д. бил сниман преди
началото на изпита, също така е била снимана /сканирана и личната карта, която
той представил. Първоначално при сканиране на личната карта системата не
разпознала ЕГН, изписан на представената от Д.лична карта. Свидетелят С.И.
проверил в базата данни БДС, като системата показала, че личната карта е
валидна, поради което С.И. допуснал до изпита кандидата с тази лична карта. Свид.Д.Д. седнал в кабинка №1,
решил задачите и първи приключил с изпита. Системата показала, че курсиста е
преминал успешно изпита.
Датата 07.09.2017г. била
определена за провеждане на практически изпит за водач на МПС. Изпита бил
ръководен от свид. С.С.,
който провел първоначален инструктаж на участниците и след напускането им проверил самоличността на явилите се кандидати чрез
проверка на личните документи. При разглеждане на снимките от теоретичния изпит
от 21.08.2017г. установил, че снимката на курсиста Е.Р. е различна от явилия се
кандидат за практически изпит, а имената били същите- Е.Р.. Свидетелят С.С. поискал от преподавателя М.Х. да повика в сградата на
ДАИ явилия се кандидат Е.Р.. Свид. Е.Р. не се явил
пред служителите на ДАИ-Кърджали, казал на Х., че не се чувства добре и си тръгнал. Същия ден свидетелят Е.Р. не се
явил на практически изпит. Около 6 месеца по- късно Р. се явил на практически
изпит в гр. Смолян, който издържал. Понастоящем е правоспособен водач на МПС.
Тази фактическа обстановка се
потвърди и прие от съда след събиране в съдебно заседание на наличните
доказателства. При тяхната оценка съдът прецени следното:
Безспорно по делото се
установи, че на 21.08.2014г. в 14:00ч., в сградата на ДАИ- Кърджали, при
провеждане на теоретичен изпит на курсистите, кандидати за придобиване на
правоспособност за водачи на МПС категория „В”, от името на Е.Р. на изпита се явил
Д.Д., за което представил лична карта с имената на Е.Е.Р., върху която поставената снимка била неговата. Д.
издържал теоретичния изпит. Установи се още, че сканираната лична карта на
името на Е.Р. е неистинска /фалшива/ л.к. на Р.България. С оглед описаната
технология на проведения теоретичен изпит, при която след сканиране личната
карта се връща на курсиста, самата лична карта не е приобщена към
доказателствата по делото, поради което и двете заключения по назначените технически
експертизи са базирани на сканираната лична карта, но както отбелязва вещото
лице сканираното копие на л.к. притежава всички видими характеристики на
изследвания документ. Инструктор на Д. бил подс. Ф.М.,
а на Е.Р.- св. М.Х..
Позицията на подсъдимият М., възприета на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие, е постоянна, базирана на пълно
отричане на всички основни факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Срещу тази позиция
стоят показанията на св. Д., който в хода на досъдебното производство, още в
качеството си на свидетел, а след това и като обвиняем, в разпита си пред съдия,
обяснява възприетата от съда фактическа обстановка, както и че е дал своя снимка
на инструктора М. при започване на курса за любител- шофьор. В показанията си
пред съда Д. обяснява как инструктора М. го е помолил да се яви още веднъж на
теоретичен изпит от името на друго лице,
като му е обяснил, че няма да има проблеми и всичко е уговорено, дал му
неистинската лична карта и му казал: „само сядаш, вземаш изпита и си тръгваш”,
след което той се явил на изпит. За услугата не му бил обещал нищо. Съгласил
се, защото се страхувал, че може да не си вземе практическия изпит, ако откаже.
От
гореизложеното е видно, че позициите на М. и Д.са напълно противоположни, като
съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на св. Д.поради следното:
Свидетелят
Д.е извършител на изпълнителното деяние по чл. 316 във вр.
с чл. 308 ал.2, вр. с ал.1, вр.
чл. 20 ал.2 от НК, за което е понесъл своята наказателна отговорност, като е
осъден с влязло в сила протоколно определение от 12.12.2019г., поради което
съдът счита, че за свидетеля липсва мотив да дава неверни показания, още
повече, че дава същите под заплаха от носене на наказателна отговорност. Изложеното
от този свидетел е от позицията му на незаинтерисован
и непредубеден участник в процеса, който има преки и непосредствени впечатления
за събитията, осъществени на процесната дата, като
излага същите детайлно при наличието на ясен спомен. При очертаното
противоречие с обясненията на подсъдимия, съдът дава вяра на изложеното именно
от страна на Д., в качеството му на свидетел, като освен изложеното по - горе
следва да се отбележи, че е житейски нелогично да се очаква един млад човек- на
19 години, от село, който се е записал в курс за любител шофьор, да има
възможност да направи фалшива лична карта с данните на друго лице, което не
познава, да знае датата и часа на насрочения теоретичен изпит, в който е
записан Е.Р. от инструктора си М.Х., да се яви повторно на изпит, след като
вече знае, че на курсистите се прави снимка и се сканира л.к. Обстоятелството,
че Д.и св. Р. не са се познавали, се установява от показанията и на двамата. За
разлика от св. Д.подсъдимият М. има всички тези възможности, включително е имал
снимка на Д., която му е била предоставена от последния при започване на курса.
В случая, не е било задължително М. да познава Е.Р., за който се установи, че
безуспешно се е явявал на изпити /4
пъти/ по теория, но е в близки отношения с инструктора му- св. М.Х.. Следва още
да се отбележи, че когато св. С. се усъмнява в самоличността на курсиста, явил
се на теоретичния изпит и този, който се явява на практическия, и поискал св. Х.
да доведе св. Р. с личната си карта, Х. се върнал и му казал, че на свидетеля
му е прилошало и си тръгнал.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпните състави на текстовете, по които е предаден на съд.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл.93, т.5 от НК личната карта е официален документ, тъй като се издава от
длъжностно лице в кръга на службата му от съответната териториална служба на
МВР по постоянен адрес на лицето, по установените форма и ред, съгласно
изискванията на Закона за българските лични документи и Правилника за издаване
на българските лични документи.
Видно от заключението на
вещото лице сканирана лична карта на Република България със сериен № *********, на името на Е.Е.Р., ЕГН-**********,
при сканирането е представлявала неистинска (фалшива) лична карта на Република България.
Ползването на неистинския
документ, гореописаната лична карта от свид. Д.Д., е в рамките на правно регламентирана дейност съобразно
разпоредбата на чл.3б от Наредба № 38 от 16
април 2004г., съгласно която свид. И. (определен за
провеждане на изпита) проверява самоличността на кандидатите, включени в
протокола за изпита, чрез проверка на лична карта.
Подсъдимият Ф.М. е подбудил свид. Д.Д., като умишлено го
склонил да вземе неистинския документ и да го ползва пред служители на
ДАИ-Кърджали. Освен това умишлено е улеснил извършването на престъплението,
като набавил средството-неистинския документи и давал съвети по какъв начин да
ползва неистинския документ пред служителите на ДАИ-Кърджали.
Деянието е извършено при пряк
умисъл. Подсъдимият съзнателно е набавил средството, подбудил и давал
разяснения относно извършването на престъплението, бил е наясно с
обстоятелството, че той е неистински (с чужда снимка, несъответстваща на
имената и другите данни, описани в нея), знаел е, че ще се ползва пред
служители на ДАИ-Кърджали, които имат правото и са длъжни да проверяват
самоличността на курсиста.
Така
подсъдимият е осъществила от субективна и обективна страна престъпния състав на
чл.316 във вр. с чл.308, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, по който текст е предаден на съд и следва да бъде признат за виновен и осъден.
При определяне на наказанието и базирайки се на двата
основни принципа залегнали в чл.54 от НК- принципите за законност и
индивидуализация на наказанието, съдът прецени:
-обществената
опасност на подсъдимия е сравнително ниска: касае се за зрял човек, с добри
характеристични данни по местоживеене, трудово ангажиран.
-обществената
опасност на деянието е над типичната за този вид престъпления, засягащи
обществените отношения, свързани със сигурността на транспорта. Допускането на
лице, което не познава правилата за движение по пътищата, създава реална
опасност както от извършване на нарушения по ЗДвП, така и престъпления по НК.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, най- вече заради личността на подсъдимия, към
минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване от свобода
за срок от по 1 година. По-
малък размер наказание би снижило общопредупредителното
и възпитателно въздействие на наказателната репресия и ще направи наказанието
недостатъчно ефикасно.
Съдът като
прецени, че има реална възможност подсъдимият да се поправи и превъзпита без да
бъде откъсван от свойствената му социална и семейна среда, както и че липсват
формални пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК намира, че изпълнението на
наказанието лишаване от свобода може и
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Така наложеното наказание по вид, размер и условия на
изтърпяване напълно отговаря на извършеното и ще осъществи изцяло целите на
личната и генерална превенция на закона.
При този изход на делото, подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Кърджали направените разноски в размер на 241.03
лв., а по сметка на РС-Кърджали 235 лева – за извършените съдебно- технически
експертизи.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: