О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 10.08.2020 година Град
Търговище
Търговищки Административен съд първи състав
на десети август 2020 година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
Адм.Д
№ 137 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.171 т.2а б.А
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.„
Делото
е образувано по жалбата на Н.К.Х. и Е.Х. ***, против Заповед за налагане на ПАМ № 20-1292-000288/28.06.2020
г. на началник група“ПП“ при ОД на МВР-Търговище, с която е разпредено отнемането на СРМПС № ********* и 2 бр.
рег.табели № Т8707АС.
В
жалбата е формулирано особено искане по
реда на чл.166 АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.166 ал.2 от АПК,при всяко положение на делото до влизане в
сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното
изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по
чл.60 ал.1 от АПК ако то може да причини на оспорващия значителна
или трудно поправима вреда, само въз основа на нови обстоятелства .
Искането
по чл.166 ал.4 във
връзка с ал.2 от АПК е
депозирано от надлежна страна, която е адресат на оспорената заповед
и за която е налице правен интерес от оспорването й, поради което
е допустимо. По същество е неоснователно по следните
съображения:
Съгласно
чл.172 ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка. Според разпоредбата на чл.166 ал.4
от АПК, която е приложима в настоящата хипотеза, допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на
оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 на чл.166 от АПК, а
именно когато предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само
въз основа на нови обстоятелства. За да се спре допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на административния акт е необходимо адресатът н акта,
искащ спирането да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно
поправима вреда-аргумент от разпоредбата на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, която
може да е както имуществена-загуба или пропусната полза,така и неимуществена.Тя
трябва да е значителна и да има такова отражение за молителя, че за последния
да е трудно да я поправи. Настъпването на вредата трябва да е достатъчно
вероятно. За целта, за вероятността от настъпването на вредата и за възможния й
размер оспорващият, отправил искането за спиране трябва да представи надлежни
доказателства, а не само да релевира твърдения в тази насока.
В
случая жалбоподателят Х. е обосновал искането си с
мотива, че от така наложената санкция за него ще настъпят
значителни и трудно поправими вреди поради факта,че е във влошено здравословно
състояние.
Към
депозираната първоначална жалба и в частност към направеното
първоначално искане за спиране, оспорващият е приложил два броя епикризи
издадени от УМБАЛ „Света Ана“ АД –София и КБ „Медика кор“ -Русе удостоверяващо,
че същият е със сменена тазобедрена става и е прекарал
н.инфаркт. Съдът намира, че съществуват и алтернативни способи и начини за
придвижване във връзка с необходимостта от посещение на лечебни заведения, вкл.
посредством Центъра за спешна медицинска помощ при евентуална спешност на състоянието
му. Отделно съсоянието му би създало опасност
за останалите участници в движенето.
В този смисъл липсват и не са представени никакви доказателства за обстоятелства,
релевантни и относими към искането за спиране предварителното изпълнение на
заповедта и по-специално обосноваващи твърденията на жалбоподателя, че от
изпълнението на заповедта за него ще последват или е вероятно да настъпят
значителни или трудно поправими вреди.
Предвид
гореизложеното съдът намира,че искането е неоснователно, тъй като в него
не се съдържат конкретни съображения, които да обосновават настъпването на значителни или трудно поправими вреди, по
смисъла на чл.166 ал.2 от АПК.
В
хипотеза на чл.166 ал.4 във
вр. с ал.2 от АПК при липса на нормативно регламентирани
критерии за „значителна или трудно поправима вреда“, чрез които да се преценява
основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици
следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на
значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. В
случая, законодателят е оценил налагането на процесната ПАМ , поради
предоставянето на неправоспособен водач за управление на автомобила. В тази
насока допуснатото по закон предварително изпълнение на този ПАМ е за защита на
особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателя претендира като
противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. От представените
по делото доказателства не се установяват факти, които да обосновават извод за
вреди, които са противопоставими като степен на значимост на защитимите от
законодателя. Видно е, че жалбоподателят
Х. е с влошено здравословното състояние, но то не следва да дава възможност
на каквито и да други лица да го управляват, застрашавайки живота и здравето на други лица,
без да се е уверил в качествата им на правоспособни водачи.
От
така установеното фактическо и правно положение, съдът намира, че не са налице
основания за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, поради което искането се
явява неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено.
Водим
от горното и на основание чл.166 ал.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането,
обективирано в жалба от Н.К.Х. и Е.Х. ***/2020 г. по описа на Търговищкия административен съд ,
за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1292-000288/28.06.2020 г.
на началник сектор“ПП“ при ОД на МВР-Търговище, с която е разпредено отнемането на СРМПС № ********* и 2 бр.
рег.табели № Т8707АС, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд на Р България.
Препис
от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: