Решение по дело №1950/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по касационна жалба от Н. Е. П., от [населено място], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник, против Решение № 981 от 22.07.2024 г., постановено по АНД № 20243110201143/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0439-000155 от 28.02.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Варна, РУ 03, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

 

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че е налице неточно и непълно описание на нарушението, липсват данни за пешеходците, поради което не могат да бъдат установени и разпитани. Разпитания по делото свидетел твърди, че пешеходците са се намирали на разделителната ивица, е не са навлезли на пътното платно, респективно на пешеходната пътека, поради което липсва състав на нарушение. П. не е имал видимост към разделителната ивица на мястото, където се е намирал. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и потвърденото с него НП. В с.з. процесуалния представител на П. поддържа жалбата, моли да се отмени решението на въззивния съд.

 

Ответникът по касационната жалба – Началник РУ в ОДМВР – Варна, РУ 03, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, чрез процесуален представител, който оспорва касационната жалба. Поддържа, че решението е постановено при изяснена фактическата обстановка, правилно ВРС е констатирал, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на П.. Посочени са дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушение, поради което нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на ВРС правилно и моли да бъде оставено в сила.

 

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

От фактическа страна ВРС е установил, че на 02.02.2024 г., в [населено място] на [улица], до ** в посока [улица], П. управлявал МПС – л.а. „***” с Рег. № [рег. номер], като при приближаване към пешеходна пътека тип „зебра“ не пропуснал пресичащи пешеходци по нея. Поведението на водача било възприето от страна на служители на 3 РУ при ОД МВР Варна, които били спрели с патрулен автомобил на описаната пешеходна пътека, с цел осигуряване на предимство на преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, като вниманието им било привлечено от преминаващия в дясно от тях автомобил управляван от П., който не спрял на пешеходната пътека. След констатиране на нарушението полицейските служители последвали МПС управлявано от П., спрели го и му съставили АУАН. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП. За да потвърди НП, въззивния съд преценил, че от събраните по делото доказателства е установено кой от участниците в движението, в коя посока се е движел, извършеното нарушение, от кого, кога и къде е извършено. ВРС е разгледал възраженията на П., като е приел, че не са подкрепени с доказателства, приел е, че нарушението е доказано, от събраните гласни доказателства е установено, че наказаното лице не е спрял на пешеходна пътека за да осигури предимство на пресичащите пешеходци.

 

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

 

С оглед събраните по делото доказателства, Районният съд правилно и обосновано е приел, че обжалваното НП е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

 

С нормата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на водача на нерелсово пътно превозно средство е вменено задължение при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая е установено по несъмнен начин, че касационният жалбоподател, в качеството си на водач на процесното нерелсово пътно превозно средство, на посочените в НП дата и място, при приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал пешеходци и не им е осигурил предимство, с което е осъществил състава на описаното в НП административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, на водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, се налага административно наказание глоба размер на 100 лв. Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че П. е осъществил състава на чл. 119, ал.1 от ЗДвП. Твърденията в жалбата, че пешеходците са се намирали на разделителната ивица, а не са излезли на пътното платно не са подкрепени с доказателства. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, пешеходците са били на разделителната ивица, като са предприели пресичане, тръгнали са по пешеходната пътека, в посока от ляво на дясно, полицейските служители са спрели, а П. с управляваното от него МПС е продължил движението без да пропусне пешеходците.

 

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

 

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК.

 

Водим от горното, касационният състав

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 981 от 22.07.2024 г., постановено по АНД № 20243110201143/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА Н. Е. П., от [населено място], с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лв. разноски по делото.

 

Решението е окончателно.