Р Е Ш Е Н И Е № 483
15.04.2019г, гр.Пловдив
В
И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение,
девети граждански състав, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа
докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.
№ 635/ 2019г.
по описа на ПдОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1
ГПК.
Делото е образувано по жалба вх.№ 9052/20.03.2019г. на З.Т.Л. ***, чрез адв.В.Ю.М.,***, с посочен съдебен
адрес:*** против Разпореждане от 21.02.2019г.по изп.д.№ 20189080400719 по описа
на ЧСИ Бойка Андреева, рег.№ 908 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, с което
е отказано вдигане на наложените обезпечителни мерки, както и прекратяване и
приключване на изпълнителното производство. По изложени доводи в жалбата се
иска отмяна на обжалваното разпореждане от 21.02.2019г.
Постъпил
е отговор от ответника по жалбата Б.Г.Л., в качеството на взискател по
изпълнителното дело, чрез пълномощника си адв.Д.Е.,***, офис 15, с който
отговор се оспорва основателността на жалбата по подробни изложени съображения.
Постъпили
са мотиви на основание чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Б. Андреева, в
които се обосновават съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата,
която се иска да се остави без уважение.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите и становищата на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна в качеството на длъжник по изпълнителното дело,
легитимиран да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или приключи
принудителното изпълнение, както и отказ за вдигане на наложени обезпечителни
мерки поради несъразмерност с размера на задължението.
Изпълнителното производство е
образувано от взискателя Б.Г.Л. *** против З. Т. Л. *** за събиране на вземания
за ежемесечна издръжка по изп.лист № 3809/ 23.04.2018г. , издаден по гр.д.№
17 746/ 2017г. по описа на РС-Пловдив.
С молба – възражение вх.№ 7804/ 02.11.2018г.
длъжникът чрез процесуалните си представители адв.Б. и
адв.П. е поискал на основание чл.442а, ал.2 ГПК вдигане на всички обезпечителни
мерки по делото, с изключение на възбрана върху посочен от молителя недвижим
имот , за който по изрично съгласие на длъжника е предложено възбраната върху този
имот да остане обезпечителната мярка, а в останалата част искането е депозирано
както следва : вдигане на наложените
запори на банкови сметки в 4 банки; запори върху 5 МПС-та на обща пазарна
стойност над 300 000 лева; възбрани
върху 6 недвижими имота на стойност за общата сума над 500 000 лева;
дялове от 5 търговски дружества.
С разпореждане от 09.11.2018г. съдебният
изпълнител е мотивирал отказа си за вдигане на наложените по делото
обезпечителни мерки при отчитане
характера на задължението за издръжка като периодични платежи, при които
е изчислен прогнозно общият размер в
левова равностойност на тези задължения при месечен размер от 1 500 евро
до предвидения в изпълнителния титул краен срок за този размер издръжка до 60
годишна възраст на взискателката / 387 255.00 лева/, както и общият размер
на тези задължения в левова равностойност при месечен размер от 1000 евро след
60 годишна възраст до 90 годишна възраст на взискателката / 469 399.20
лева/ ; отчетена е недоказаността на
твърдението на длъжника , че общата стойност на възбранените имоти е за сумата
над 500 000 лева, тези на запорираните
МПС-та за сумата над 300 000 лева, поради непредставени данъчна или
пазарна оценка за тези имоти и вещи, както и посочена след проверка
конкретната, притежавана от длъжника номинална стойност на дружествените дялове от капитала на
цитираните дружества за всички номинална стойност, възлизаща общо на
49 000 лева; мотивирал е разяснения относно наложените запори на банковите
сметки на длъжника с указания до банките да не бъдат изпълнявани до следващо
нареждане на ЧСИ, поради което длъжникът е с право неограничено и непрекъснато
да разполага; както и отчетено е поведението на длъжника по неизпълнение на
задължението преди образуване на изпълнителното дело.
С
последваща молба вх.№ 1837/ 13.02.2019г.
с мотив за това, че всяка от обезпечителните мерки е наложена до размера и за обезпечаване на изплатени задължения, е
поискано прекратяване производството по изп.дело и вдигане на обезпечителните
мерки по отношение на вземанията по банковите сметки в посочени банки, дружествените дялове в посочените
дружества, описаните МПС-та и недвижими
имоти, с алтернативно искане за приключване на производството по изпълнителното
дело.
С
разпореждането си от 21.02.2019г. съдебният изпълнител е постановил обжалвания
отказ за вдигане на наложените обезпечителни мерки, както и отказ за
прекратяване или приключване на принудителното изпълнение с мотива относно
невъзможността за преценка и предвиждане процесуалното поведение на длъжника
във връзка с изпълнение на задължението по изп.дело, както и липсата на законово
основание за вдигане на обезпечителните мерки и прекратяване на производството
поради доброволно изплащане на задълженията с периодичен характер без посочен
краен падеж, което обуславя несъстоятелност на довода за преобезпеченост на
вземането; мотивирана е липсата на основанието по чл.433, ал.2 ГПК , а именно с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението с оглед
характера на вземането като периодично без краен падеж.
С
депозираната жалба жалбоподателят сочи доводи, основани на характера на
вземането и неговата дължимост в рамките на 12 000 лева при образуване на
делото с вкл. разноски, за което са наложени процесните обезпечителни мерки;
жалбоподателят заявява, че е заплатил пълния размер на дълга, ведно с този по
присъединеното за събиране към ИД 719/ 2018г. ; искането за приключване на
производството се мотивира с обстоятелството за характера на вземането като
периодично, което обаче задължение всяко самостоятелно е с определен падеж,
поради което погасяването му е основание за приключване на изпълнителния процес
ако са налице условията по чл.433, ал.2 ГПК; в условията на евентуалност
се иска отмяна на отказа за прекратяване
на производството досежно процесното имущество и задължаване ЧСИ да вдигне
наложените обезпечителни мерки.
Жалбата
в частта, в която се обжалва отказа на съдебния изпълнител да приключи
изпълнителното производство се намира за неоснователна. С разпоредбата на
чл.433, ал.2 ГПК се предвижда изпълнителното производство да се приключи когато
е изпълнено задължението и са събрани разноските по изпълнението. С молбата за
образуване на изпълнителното производство от 03.10.2018г. е заявено изпълнение
на периодичните задължения по изпълнителния лист за периода до 15.08.2018г., а
от становището на жалбоподателя следва да се приеме, че претендираният за
изпълнение период на изискуеми вземания касае от посочената дата на последното
изпълнение / 15.08.2018г./ до молбата за
образуване на изпълнителното производство, независимо, че представеният изпълнителен лист не
удостоверява краен падеж на вземанията с предел на станалите изискуеми
вземания. Дори и да се приеме в тази насока схващането
на жалбоподателя , то твърдението и с
оглед данните по делото налице е изпълнение по
вземания към взискателя, станали
изискуеми към момента на образуване на изпълнителното производство, както и
такива по присъединеното изп.дело № 719/ 2018г., но имайки предвид липсата на
краен предел за събиране на падежирани в течение на процеса периодични
задължения, не се твърди да е налице основание за изпълнение на втората предпоставка за приключване на изпълнителното
производство – събиране на разноските по изпълнението, ако се приеме
приложимостта на разпоредбата на чл.433
, ал.2 ГПК, както това е заложено като
условност и в депозираната жалба. Следователно не се може да се приеме
наличието на основание за приключване на изпълнението в условността на
настоящото производство в хипотезата на чл.433, ал.2 ГПК.
С оглед
горните съображения следователно към настоящия момент не се явяват налице условията за прекратяване на изпълнителното
производство и при някоя от предпоставките, предвидени в разпоредбата на
чл.433, ал.1 ГПК.
По
отношение възражението на длъжника по чл.442а ГПК.
Характерът
на вземанията по издадения изпълнителен
лист като периодични платежи по споразумение за месечна издръжка, дължима на
взискателката, предполага определяне на периода на изпълняемото право в
изпълнителния процес, който независимо дали изхождайки от ТР №5/ 13.02.1992г.
по гр.д.№ 5/1991г. на ОСГК на ВКС, чрез приложението му на което съдебния изпълнител се позовава с оглед
аналогията при определяне цената на исковете за издръжка от сбора на
тригодишните платежи или така както са мотивирани от съдебния изпълнител по представения
изпълнителен лист за целия период на дължимост на месечната издръжка като
дължими периодични задължения, то преценката за съразмерност на наложените
обезпечителни мерки с общия размер на задълженията изисква съобразяване с
оценката на имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки.
Представени и събрани данни в тази насока за общия размер относно стойността на
имуществото на длъжника, предмет на обезпечителните мерки, не са налице по изпълнителното дело, вкл. и
относно недвижимия имот, чрез който длъжникът сочи да се обезпечават процесните
периодични задължения, което е констатирано и от съдебния изпълнител в
разпореждането си от 09.11.2018г.
Следователно при липса на доказателства за общата стойност на имуществото на
длъжника, съответно данни за неговата оценка чрез определяне реалната стойност на
вещите, не са налице достатъчно условия за извършване на преценката по чл.442а ГПК по начина, указан в нормата – отчитане на
всички данни и обстоятелства по делото, а в конкретния случай освен обстоятелствата
за процесуалното поведение на длъжника и евентуалната възможност вземанията да
останат неудовлетворени. Поради това се намира от настоящия съдебен състав
поради липса на горните доказателства по изпълнителното дело недостатъчна
обоснованост на постановеното
разпореждане в тази му обжалвана част с оглед реализиране на контрола за
неговата законосъобразност в настоящото производство, което е с контролно -
отменителен характер и което обуславя основанието за неговата отмяна и връщане
на делото за събиране на данни и доказателства за общата стойността на
имуществото, предмет на наложените обезпечителни мерки, вкл. чрез оценка на
недвижимите и движими вещи / МПС-та/.
По
така изложените съображения жалбата в частта, в която се иска отмяна на отказа
за прекратяване или приключване на изпълнителното производство, ще се остави
без уважение като неоснователна, а в останалата част отказът за вдигане на
наложените обезпечителни мерки ще се отмени, като делото се върне на съдебния
изпълнител за изискване на данни за стойността на недвижимите и движимите вещи
/ МПС-та/, предмет на наложените обезпечителни мерки, собственост на длъжника
или събиране на доказателства от съдебния изпълнител за тяхната оценка чрез
предвидените в ГПК в тази насока процесуални действия.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 9052/20.03.2019г. на З.Т.Л. ***, чрез адв.В.Ю.М.,***, с посочен съдебен
адрес:*** против Разпореждане от 21.02.2019г.по изп.д.№ 20189080400719 по описа
на ЧСИ Бойка Андреева, рег.№ 908 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, в
частта на обжалвания отказ за прекратяване или приключване на изпълнителното
производство, като неоснователна.
ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.02.2019г.по
изп.д.№ 20189080400719 по описа на ЧСИ Бойка Андреева, рег.№ 908 на КЧСИ, район
на действие ОС-Пловдив, в частта на обжалвания отказ на съдебния изпълнител за
вдигане на наложените обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника на
основание чл.442а ГПК и
ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за
извършване на следващите се процесуалните действия за изискване или събиране на
доказателства за оценка стойността на
имуществото на длъжника, предмет на наложените обезпечителни мерки, съобразно
указанията в мотивната част на настоящото решение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: