№ 174
гр. Елхово, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело №
20222310100449 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание по
чл.240, ал.1 вр.с чл. 79 от ЗЗД.
Ищцата – Н. Х. К. от гр.Ямбол, действаща чрез пълномощника си - адв. В. К. от
АК-Ямбол, с исковата си молба е предявила против М. П. П. от гр. Елхово, осъдителен иск
с правно основание чл.240, ал.1 вр.с чл. 79 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 15 200.00
лева, представляваща предоставен на ответницата заем, което заемно правоотношение е
сключено между страните на 07.01.2022г., под формата на предоставени на части заемни
вноски - 3200лв.- дадени на 07.01.2022г., 4000лв.-дадени на 12.02.2022г., 4000лв.-дадени на
05.03.2022г. и 4000лв.-дадени на 04.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2022г. до окончателното
изплащане.
В иск.молба се твърди, че ищцата е предоставила поискания й от ответницата заем в
размер на 15 200 лв., предвид на съществувалите между тях отношения на близко
познанство и взаимно доверие, обусловени от обстоятелството, че ответницата е съпруга на
роднина на ищцата К.. Сочи се, че причината, поради която ответницата е поискала
паричния заем е била затрудненото финансово състояние на семейството й, вследствие на
обстоятелството, че двамата със съпруга й към този момент не са работили, а са им били
необходими парични средства за посрещане разходите, свързани със завършване средното
образование на дъщеря им, за закупуване на тоалети за абитуриентския й бал, за
организиране почерпка на роднините, за кандидатстване и др.
В иск.молба се изтъква, че поради това, че ищцата не е разполагала с цялата сума,
въз основа на постигнатата договорка с ответницата е предоставила поисканата в заем сума
в размер на 15 200 лв. на части, срещу подписани от ответницата четири броя разписки: –
първата издадена на 07.01.2022г., с която е удостоверено предоставянето от ищцата на
ответницата на сумата от 3 200лв. като заем, който отв.П. се е задължила да върне в срок до
31.05.2022г.; - втората разписка от 12.02.2022г. е била издадена за предоставената от ищцата
на ответницата М. П. П. сума от 4 000лв. като заем, който последната се задължила да върне
1
в срок до 31.05.2022г.; - третата разписка от 05.03.2022г. е била издадена за предоставената
от ищцата на ответницата М. П. П. сума от 4 000лв. като заем, който същата се е задължила
да върне в срок до 31.05.2022г. и четвъртата разписка от 04.04.2022г., с която ищцата е
предоставила на ответницата М. П. П. сумата от 4 000лв. като заем, който същата се
задължила да върне в срок до 31.05.2022г.
Твърди се в иск.молба, че на падежната дата на задължението - 31.05.2022г.
ответницата не е върнала дължимата предоставена й в заем сума в общ размер на 15 200 лв.,
като и към настоящият момент задължението все още не е изплатено.
С иск.молба е заявена и претенция за присъждане на направените по настоящото
производство разноски. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба ищцата е
представила писмени доказателства – посочените в обстоятелствената част на иск.молба 4
броя разписки и е направила и доказателствено искане за ангажиране на гласни
доказателства.
Ответницата - М. П. П. от гр.Елхово, макар че в предоставения й 1-месечен срок,
се е възползвала от предоставената й процесуална възможност и е депозирала писмен
отговор, с който е оспорила предявения иск, впоследствие преди даване ход на делото, с
изрична молба с вх.№ 3897 от 27.09.2022г., с нотар.заверка на подписа й, с рег.№2984 от
16.09.2022г. на Нотариус С.М. с рег.№765 на НК с район на действие – РС-Ямбол,
заявявайки оттегляне на писмения отговор и неподдържане на направеното с него
доказателствено искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза, десезира съда
от разглеждането и произнасянето по направените с него оспорвания. Едновременно с това
със същата молба ответницата заявява признание на исковата претенция, признавайки
получаването на сумите по представените с иск.молба 4 бр. разписки, потвърждавайки, че
подписите, положени в тези разписки са изпълнени от нея.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и чрез
пълномощника си - адв.В. К. заявява, че поддържа предявения иск на същите основания и
със същите искания. В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си прави искане
делото да се разгледа по реда на чл. 237 от ГПК, с оглед признаването на исковата претенция
от страна на ответницата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК на същите.
Ответницата М. П. редовно призована, се явява лично, като в хода на съдебното
заседание заявява поддържане на депозираната от нея молба с нотариална заверка на
подписа й, с която е направено признание на исковата претенция и на обстоятелството, че е
получила в заем претендираната сума и дължи връщането й.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
В настоящия случай между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства – приложените към иск.молба 4 броя разписки - от 07.01.2022г. за сумата от
3 200 лв., от 12.02.2022г. за сумата от 4 000 лв., от 05.03.2022г. за сумата от 4 000 лв. и от
04.04.2022г. за сумата от 4 000 лв., издадени и подписани лично от ответницата М. П., се
установява, че претендираната сума в общ размер на 15 200 лв. е била предоставена в заем
на части от ищцата на ответницата. Ответната страна признава изцяло както, че е получила
заемните суми, така и че не е извършила връщането им съгласно постигнатата договорка на
падежната дата – 31.05.2022г. и към момента.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си е поискала да се постанови
решение при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което следва да бъде постановено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен в признатия от ответната страна и претендиран от ищцата
2
размер.
С депозирана преди даване ход на делото изрична молба с нотариална заверка на
подписа, поддържана и в хода на съдебното заседание ответницата М. П., прави ясно и
недвусмислено признание на претенцията на ищцата, че действително е получила в заем
сумите по представените с исковата молба четири броя разписки - от 07.01.2022г. за сумата
от 3 200 лв., от 12.02.2022г. за сумата от 4 000 лв., от 05.03.2022г. за сумата от 4 000 лв. и от
04.04.2022г. за сумата от 4 000 лв., които разписки е подписала лично и дължи връщането на
така предоставената й в заем, невърната на падежната дата – 31.05.2022г. сума от общо
15 200 лв. Предвид така направеното признание от страна на ответницата и изхождайки от
представените писмени доказателства по делото, съдът намира, че искът е допустим и се
явява основателен, което не се оспорва от страните, валидно е направено признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответницата, с което същата се
отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното
твърдение на ищцата, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е.
претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до
съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Спазени са в случая и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за
основателен, поради което ще следва да го уважи, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не
е необходимо да се излагат мотиви по основателността на иска, като решението се основава
изцяло на направеното признание и ответницата П. е била предупредена за последиците при
направеното от нея признание, а именно, че решението се основава изцяло на него и че
същото не може да бъде оттеглено.
Вземането за сумата от 15 200 лв. е лихвоносно и законната лихва, която се
претендира с иск.молба на ищцата от датата на предявяване на иск.молба – 03.06.2022г.,
следва да бъде присъдена.
По претенцията за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските следва да се
поставят в тежест на ответницата П. и тя следва да бъде осъдена да заплати на ищцата
сторените разноски съобразно представения списък на същите по чл.80 от ГПК в общ размер
на 1618.00 лв., включващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 1 000 лв. видно от Договор за правна защита и съдействие от
03.06.2022г., държавна такса - за образуване на делото в размер на 608.00 лв. и за издадени
2бр. съдебни удостоверения в размер на 10.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, Елховският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. П., с ЕГН **********, с адрес - гр. Елхово, ул.***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Х. К., с ЕГН **********, с адрес - гр.Ямбол, ул.***, действаща чрез
пълномощника си - адв. В. К. от АК-Ямбол, със съдебен адрес - гр. Ямбол, ул. „Ж. Папазов"
№9, ет.1, на основание чл.240 вр.с чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 15 200.00 /петнадесет
хиляди и двеста/ лева, представляваща предоставен неизплатен заем, което заемно
правоотношение е сключено между страните на 07.01.2022г., под формата на предоставени
на части заемни вноски - 3200лв.-дадени на 07.01.2022г., 4000лв.-дадени на 12.02.2022г.,
4000лв.-дадени на 05.03.2022г. и 4000лв.-дадени на 04.04.2022г., ведно със законната
3
лихва върху сумата от 15 200.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.06.2022 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. П. П., с ЕГН **********, с адрес - гр. Елхово, ул.***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Х. К., с ЕГН **********, с адрес - гр.Ямбол, ул.***, действаща чрез
пълномощника си - адв. В. К., със съдебен адрес - гр. Ямбол, ул. „Ж. Папазов" №9, ет.1, на
основание на чл.78, ал.1 от ГПК направените по настоящото производство разноски в
размер на 1 618.00 /хиляда шестстотин и осемнадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по смисъла на чл.235
ал.5 от ГПК.
На основание чл.7 ал.2 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
4