Решение по дело №45772/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5903
Дата: 6 юни 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20211110145772
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5903
гр. С., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110145772 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу ЕК. СТ. СТ., В.
Д. СТ. и СТ. Д. СТ..
„Т. е предявила против ЕК. СТ. СТ., В. Д. СТ. и СТ. Д. СТ. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Т. излага, че по сключен договор при общи условия в периода м.05.2018г. –
м.04.2020г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. „М.,
собственост на ответниците при следните квоти: ЕК. СТ. СТ. - 4/6 ид.ч., В. Д. СТ. – 1/6 ид.ч.
и СТ. Д. СТ. – 1/6 ид.ч.
Ответниците не заплатили дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение, поради което същите дължали на ищеца следните суми:
-ЕК. СТ. СТ.: 2338,33лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на
сумата; 334,69 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021г.; 43,05 лева – главница за дялово разпределение за
периода м.07.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата и 8,49 лв.
- мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до
22.07.2021г.
-В. Д. СТ.: 584,58 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г, ведно със законната лихва, считано от датата
1
на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата; 84,00
лв – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
22.07.2021 г.; 10,76 лв. – сума за главница дялово разпределение за периода м.07.2018г. -
м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата; 2,12 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г.
-СТ. Д. СТ.: 584,58 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата; 84,00
лв – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
22.07.2021 г.; 10,76 лв. – сума за главница дялово разпределение за периода м.07.2018г. -
м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата; 2,12 лв. - мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят претендираните суми. Моли за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са представили отговор на исковата молба.
Оспорват наличието на облигационни отношения между тях и ищеца за доставка на ТЕ.
Твърдят липса на доказателства относно собствеността или ползването на процесния имот.
Оспорват изпадането си в забава, поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
Общите условия, приложими за периода. Оспорва и материално правната легитимация на
ищеца да претендира суми по извършена услуга – дялово разпределение, което се извършва
от друга фирма. Не оспорва количеството потребена ТЕ, нито оспорва липсата на
заплащането й, а оспорва единствено основателността на предявените искове, поради което
моли да не бъдат назначавани исканите ССЕ и СТЕ. Претендира разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представените по делото писмени доказателства: писмо от СО район „М.” /л. 10 от
делото/, удостоверение за наследници на Д. С. /л. 9 от делото/ и писмо от Е.С. С.С. и В.С.
чрез адв. И.Д. до „Т. от дата 05.05.2021г., се установява по безспорен начин наличието на
облигационни отношения между ищеца и ответниците, свързани с предоставянето на
топлинна енегрия в процесния имот, находящ се в гр. С., жк. „М.”, бл. ., като ответниците се
явяват страна по тези правоотношения като негови собственици.
2
Така, от писмото от СО район „М.” се установява, че процесният имот е бил закупен
от Д. С. и ЕК. СТ. СТ. на 24.12.1984г. Действително, самото писмо не представлява титул
на акта, който би могъл да послужи пряко като доказателство относно собствеността върху
имота. Това писмо, обаче, съдържа в себе си информация представена от длъжностни лице -
Кмета на СО район „М.”, в което са удостоверени обстоятелства относно закупуването на
имота и лицата, от които имотът е бил придобит, и тези обстоятелства са базирани на
съответните официални документи, касаещи собствеността върху имота.
Съдът кредитира и приобщеното по делото удостоверението за наследници, от което
се установява, че Д. С. е починал на 25.05.2017г., като е оставил за свои наследници:
съпругата си – ЕК. СТ. СТ. /с която видно от писмото на Кмета на СО – л. 10, са придобили
собствеността върху процесния апартамент/, дъщеря си – С.С. и сина си – В.С.. Именно въз
основа на това удостоверение за наследници съдът прие за установено, че след смъртта на
съпруга си, Е.С., която притежавала ½ ид.ч. от процесния имот /придобит по време на брака
й с наследодателя/, е придобила още 1/6 ид.ч., наред с децата си, които като наследници на
баща си, са придобили всеки от тях също по 1/6 ид.ч. от имота. Т.е., Е.С. към настоящия
момент притежава 4/6 ид.ч. от имота, а С.С. и В.С. по 1/6 ид.ч.
В подкрепа на горния извод и конкретно относно собствеността върху имота, а от
там и наличието на облигационни отношения между страните по делото, е и визираното по-
горе писмо от ответниците Е.С. С.С. и В.С. чрез адв. Д. до „Т. от дата 05.05.2021г., в което
същите именно във връзка с дължими суми за доставена ТЕ до процесния имот са направили
възражение пред ищцовото дружество за изтекла давност за предходен период - до месец
април 2016г.
Изявленията на тримата ответници, обективирани в това писмо, на практика
представлява извънсъдебно признание на факт, а именно – признание на факта на налични
облигационни отношения между страните по делото, по повод топлоснабден имот, находящ
се в гр. С., жк. „М.”, бл. ..
Визираните писмени доказателства, на които се позова съда, не са оспорени от
ответниците, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Най-сетне, по искане на ищеца по делото е приобщен и самия договор за покупко-
продажба на процесния имот, предоставено от СО /л. 82-83 от делото/, от който по
безспорен начин се установява, че имотът е бил закупен от Д. С. и ЕК. СТ. СТ. на
24.12.1984г., с което е придобита собствеността върху имота от тях двамата към посочената
дата. След смъртта на Д. С., собствеността от СИО е станала разделна, като делът на
починалия наследодател – ½ ид.ч. е наследена поравно между неговата съпруга и децата му
и всеки от тях е придобил по 1/6 ид.ч.
Не се спори по делото, а и от доказателствата се установява, че през процесния
период, процесният имот е бил топлоснабден. В тази насока съдът кредитира представените
с ИМ – договор от 03.06.2020г. между „Т. и „Т. за извършване на услугата дялово
разпределение от ФДР; договор от 01.10.2002г., сключен между ЕС, находяща се в гр. С.,
жк. „М.”, бл. . и „Т., протокол от общо събрание на ЕС, находящи се на посочени адрес и
3
приложения към него списък на етажни собственици касателно услугата дялово
разпределение; съобщения към изравнителни фактури за процесния период, извлечение от
сметка относно дължимите суми за услугата дялово разпределение, представени от ищеца,
както и представените от третото лице помагач документи, касаещи дяловото разпределение
за процесните периоди.
И тези доказателства не са оспорени от страните.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответниците Е.С. в качеството си на собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот и В.С. и С.С.
като собственици всеки от тях на по 1/6 ид.ч. от имота, са били клиенти/потребители на
доставяната до имота топлинна енергия в процесния период. Предвид цитирания по-горе
законов текст ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по
силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им
имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят
да закупуват доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Количеството и стойността на доставената ТЕ в процесния период, се установява въз
основа на приобщените по делото съобщения към изравнителни фактури и документи,
касаещи дяловото разпределение, предоставени от третото лице помагач, като тези
количества не се оспорват от ответниците, именно поради което и във връзка с тяхно искане,
съдът не намери за необходимо да изслушва СТЕ и ССЕ.
С оглед на това, и доколкото по делото безспорно се установява наличието на
облигационно отношения между страните по делото в процесния период, съдът счита, че
исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за доставена ТЕ, предявени срещу ответниците,
следва да бъдат уважени така, както са предявени.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
4
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата. Начина на заплащане е уреден в сключения между „Т. и ФДР договор
от 03.06.2020г., поради което възраженията на ответниците в тази връзка се явяват
неоснователни.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, както
и от визираните по-горе договори за извършване на услугат дялово разпределение, които не
са оспорени от ответната страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга
за дялово разпределение, осъществявана от „Т..
Видно е от представеното извлечение по сметка, че дължимите суми за извършване
на услугата дялово разпределение през периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020г. възлиза на
64,57 лева, които следва да бъдат заплатени от ответниците с оглед притежаваните от тях
дялове, като исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 159 ЗЕ и за дължимата цена за услугата
дялово разпределение следва да бъдат уважени изцяло.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите суми както за
ТЕ, така и за дялово разпределение.
Ответниците не са направили възражение за изтичане на погасителна давност, поради
което и съдът не разглежда този въпрос.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по общата фактура за първия отчетен период
01.05.2018г. – 30.04.2019г. ответниците са изпаднали в забава считано от 15.09.2019г. За
задължението си по общата фактура за отчетен период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.
ответниците изпаднали в забава от 15.09.2020г.
Мораторната лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 22.07.2021г. върху
дължимата сума за доставена ТЕ по първата обща фактура, която е на стойност 2125,87 лева,
съдът изчисли, използвайки лихвен калкулатор, като изключи периода на извънредното
положение от 13.03.2020г. до 21.05.2020г., през който съгласно чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците – лихви за забава върху суми,
5
дължими от частноправни субекти, не се начисляват.
Тази лихва съдът изчисли в общ размер на 358,45 лева.
Мораторната лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 22.07.2021г. върху
дължимата сума за доставена ТЕ по втората обща фактура, която е на стойност 1470,04 лева,
съдът изчисли, използвайки лихвен калкулатор по аналогичен начин. Тази лихва съдът
изчисли в размер на 126,99 лева.
Така общо дължимата мораторна лихва върху главницата ТЕ, е в размер на 485,44
лева. Мораторната лихва следва да бъде разпределена между ответниците с оглед
притежаваните от тях квоти, като Е.С. следва да заплати мораторна лихва в размер на 323,62
лева, С.С. и В.С.а следва да заплатят мораторна лихва всеки от тях в размер на по 80,91 лева.
Исковете за мораторна лихва срещу всеки от ответниците следва да бъде отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер, както следва – срещу Е. С. следва да бъде
отхвърлен за сумата от 11,07 лева; срещу всеки от ответниците С.С. и В.С. следва да бъдат
отхвърлени за сумата от 3,09 лева.
Що се отнася до мораторната лихва върху главниците, дължими за дялово
разпределение съдът намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху
главниците за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен и по отношение на
ответниците.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответниците.
„Т. е сторило следните разноски: 163,47 лева – ДТ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв. По този
начин общите разноски, направени от ищеца, възлизат на 263,47лева.
От тях на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 261,54 лева с оглед
уважената част на исковете. При това положение ответницата Е.С. следва да заплати
разноски в размер на 174,36 лева, а всеки от ответниците В. С. и С.С. следва да заплатят
разноски в размер на 43,59 лева.
Разноски от страна на ответниците се доказват единствено от ответника В.С., за
когото по делото е приложен договор за правна помощ. Видно от същия, при подписването
6
му В.С. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
С оглед фактическата правна сложност на делото и осъществената защита, съдът
счита, че адвокатското възнаграждение не е завишено, като ищецът следва да бъде осъден да
заплати на отв. В.С. 3,82 лева с оглед отхвърлената част на исковете срещу него.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕК. СТ. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „М.-1”, бл. . да заплати
на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следните суми: сумата от 2338,33лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в имот,
находящ се в гр. С., жк. „М.-1”, бл. ., за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до
окончателното плащане на сумата, както и сумата от 43,05 лева – главница за дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЕК. СТ. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „М.-1”, бл. . да заплати
на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 323,62 лева - мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 334,69 лева или за сумата от
11,07 лева, както и иска за мораторна лихва в размер на 8,49 лв. върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Д. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „М.-1”, бл. . да заплати на
„Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следните суми: сумата от 584,58лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в
гр. С., жк. „М.-1”, бл. ., за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 10,76 лева – главница за дялово разпределение за
периода 01.07.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Д. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „М.-1”, бл. . да заплати на
„Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 80,91 лева - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 84,00 лева или за сумата от
3,09 лева, както и иска за мораторна лихва в размер на 2,12 лв. върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г., като неоснователни.
7
ОСЪЖДА СТ. Д. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „М.-1”, бл. . да заплати на
„Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следните суми: сумата от 584,58лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в
гр. С., жк. „М.-1”, бл. ., за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното
плащане на сумата, както и сумата от 10,76 лева – главница за дялово разпределение за
периода 01.07.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 04.08.2021г до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА СТ. Д. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „М.-1”, бл. . да заплати на
„Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 80,91 лева - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.07.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 84,00 лева или за сумата от
3,09 лева, както и иска за мораторна лихва в размер на 2,12 лв. върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕК. СТ. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр.
С., жк. „М.-1”, бл. . да заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я. сумата от 174,36 лева - разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Д. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр.
С., жк. „М.-1”, бл. . да заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я. сумата от 43,59 лева - разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СТ. Д. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр.
С., жк. „М.-1”, бл. . да заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Я. сумата от 43,59 лева - разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК . да
заплати на В. Д. СТ. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „М.-1”, бл. . сумата от 3,82 лева -
разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8