Р Е Ш Е Н И
Е №
16.12.2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 474 по описа на ВнАпС
за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр.
София, ЕИК *********, представлявано от адв. Д. С. от САК, срещу решение № 428/20.05.2019г.,
постановено по т. д. № 1373/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта,
с която въззивникът е осъден да заплати на Ж.Р.К. от гр. Варна, сумата 140 000лв.,
дължима по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна
полица № BG/30/116003302410 със срок на действие от 28.12.2016г. до
28.12.2017г., за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи в претърпени от
ищцата болки и страдания вследствие смъртта на майка й Р. И.С., настъпила в
резултат на виновно причинено от Д. Т.Т.пътно – транспортно произшествие на
18.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2018г.
до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.497 от КЗ
във вр. чл .86, ал.1 от ЗЗД.
В
жалбата са релевирани оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който според
жалбоподателя е прекомерно завишен, и за необоснованост на извода за липса на
съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице - чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Искането е за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което исковете на бъдат отхвърлени
изцяло.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
в съответната част съобразно процесуалното качество на жалбоподателя, и е
процесуално допустима.
Процесуалният представител на
въззиваемата Ж.Р.К. е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в
които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с
подробно изложени доводи и съображения. В проведеното открито съдебно заседание
становището по отговора се поддържа.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският
окръжен съд е бил сезиран с обективно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.497 от КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от Ж.Р.К. от гр. Варна срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за
присъждане на сумата 160 000лв., претендирана
като обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди от смъртта на майка
й Р. И.С., настъпила вследствие на виновно причинено от Д. Т.Т.пътно –
транспортно произшествие на 18.04.2017г., като водач на л. а. „Мерцедес С220“,
с рег. № В хххх ВМ, застрахован за „ГО“ при ответното дружество по застрахователна
полица № BG/30/116003302410 със срок на действие от 28.12.2016г. до
28.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деликта - 18.04.2017г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
432, ал. 1 КЗ и чл.497 КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Решението на ВОС, с което осъдителните
искове са частично отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки
и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото
на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Процесният договор за застраховка е сключен на 27.12.2016г.,
следователно за процесните отношения е приложим новият КЗ, обн. ДВ бр.
102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Не се спори между страните и се
установява от представените писмени доказателства, че на 02.02.2018г. ищцата е
предявила пред застрахователя писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. По тази претенция, по която е образувана щета № 0801-004570/2017-02,
е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът
не оспорва наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение по чл. 557 КЗ, като след предявяване на исковата молба, в хода на процеса на ищцата е
изплатена доброволно сумата 20 000 лв. за обезщетяване на процесните
неимущуствени вреди. Същевременно, въпросите относно извършване на Д.ието,
неговата противоправност и виновността на водач на увреждащия лек автомобил, за който е била
сключена задължителна застраховка „ГО“ при „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД към датата на
ПТП, са разрешени със задължителна за гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК, влязла в сила присъда № 59/07.12.2017г. по НОХД №571/2017г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора.
Предвид
указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г.
по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл.
269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са
свързани с размера на обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на
чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.
Оплакването на
въззивника за
нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД е основано на твърденията, че
обезщетението е необосновано завишено в сравнение с обичайната практика на
съдилищата, не кореспондира с критериите за справедливост и с икономическата
конюнктура в страната към момента на причиняване на вредата. Излага се също, че
съдът неправилно е обвързал размера на застрахователното обезщетение с
установените лимити на отговорността на застрахователя.
При извършване на
проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд не констатира допуснато
от ВОС нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
С Постановление №
4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите,
които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на
постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се
обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за
размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на
чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също
във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на
чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за
неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"ГО на автомобилистите". В тази връзка, не намира основание в
мотивите на обжалваното определение, оплакването на застрахователя, че
първоинстанционният съд е обвързал пряко размера на определеното по
справедливост застрахователното обезщетение с установените лимити на
застрахователни покрития по застраховки „ГО на автомобилистите“.
Възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка по отношение вида, интензитета и характера на
претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на майка й е в
съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и
обсъдени по съответните правила на ГПК. За тези обстоятелства са разпитани
свидетели, чиито показания няма основание да не бъдат изцяло кредитирани, и е
назначена съдебно – психиатрична експертиза с вещо лице, разполагащо със
съответните специалност и квалификация за изпълнение на поставените задачите.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните доказателства следва да се приеме за установено, че между ищцата
и майка й е съществувала силната емоционална
връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и доверие както и че внезапната
смърт на майката се е отразила изключително негативно на психическото и
емоционално състояние на ищцата. След инцидента последната се е променила, била силно разстроена, скърбяла
видимо силно, като постоянно плачела и говорела за майка си. Повече от две години след инцидента ищцата все още не може да
контролира емоциите си при спомена за майка си, това състояние й пречи
да се съсредоточи върху ежедневните си задължения и да бъде отдадена на
семейството си.
Надлежно и своевременно релевираните и установени
обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на
чл. 52 ЗЗД, в това число постоянният характер на вредите поради внезапната
загуба на майка, понесена изключително тежко от ищцата, която е имала силна
емоционална връзка с нея, както и възрастта на починалата и на ищцата и тяхното
обществено и социално положение, обосновават извод за значителни
негативни емоции и преживявания, които
увреденото лице е претърпяло и ще продължават да търпи в бъдеще като последица
от смъртта на майка си. При
определяне по справедливост на обезщетение в размер на 160 000 лв., от
която е присъдена сумата 140 000 лв., след приспадане на доброволно
платеното обезщетение, първоинстанционният
окръжен съд е съобразил както вида, характера и засиления в срвнение с
обичайния интензитет на причинените от деликта неимуществени вреди, така
и общественото възприемане за справедливост
на дадения етап от обществено – икономическото развитието на обществото, чиято
проявна форма са нарастващите лимити на застрахователни покрития, и обичайната съдебна практика, в това число и
практика на настоящия съдебен състав.
По оплакване в жалбата за
необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд във връзка с
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Представителят на
застрахователят е релевирал своевременно, с отговора на исковата молба, защитно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, обосновано с
фактически твърдения за непоставяне на предпазен колан – нарушение на чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в МПС, когато е в движение,
следва да използват обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. По това
възражение гражданският съд е задължен да направи самостоятелна преценка
доколкото наличието или не на поведение на пострадалата С. в момента на ПТП,
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, е извън задължителните за
гражданския съд въпроси по чл. 300 ГПК. Страната,
направила защитното възражение има възможност в гражданския процес и носи
тежестта да докаже по категоричен начин приносът на пострадалия, респ. на
заявените факти и обстоятелства, на които е основано възражението. Недопустимо
е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът е само предполагаем.
Съставът на
въззивния съд намира, че в случая, по възражението на застрахователя за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата по своевременно
релевираните твърдения за конкретно съпричиняващо поведение /бездействие/ не е
проведено успешно главно пълно доказване. Установено е от събраните
доказателства, че пострадалата Р. И.С. се е возила на предната дясна седалка на
увреждащия л. а. „Мерцедес С220“, с рег. № В хххх ВМ, управляван от Диан Томов.
Автомобилът, чиято скорост непосредствено преди произшествието е била 152.06км.ч.,
се е намирал в ускорителната пътна лента, когато водачът е задействал
спирачната уредба, отклонил се е наляво по посока на движението си, като е
оставил следи от странично плъзгане върху асфалта и е загубил контрол над
управлението над автомобила. Настъпил е удар между предната лява част на
автомобила и разделителната мантинела. Навлизайки в участъка между двете
еластични огради, автомобилът е съборил опорните колчета и е откъснал южната
мантинела. Последвал е втори удар със страничната дясна част на автомобила, от
който част от южната разделителна мантинела се събира и прегъва. От края на
огънатата мантинела около 31м източно от ориентира, автомобилът е започнал да
се преобръща. Вследствие на ударите и преобръщането на автомобила Р. И.С. е
получила несъвместими със живота травми в областта на гръдния кош и на корема с
разкъсвания на десен бял дроб, разкъсвания на черен дроб, десен бъбрек, довели
до излив на значително количество кръв в коремната и гръдната кухини.
Липсата на
причинно – следствена връзка в случая между непоставянето на предпазен колан и
настъпилата смърт в резултат на ПТП се извлича по безспорен начин от становището
на експерта, изготвил заключението на съдебно – медицинската експертиза, че
травмите в областта на белия и черния дроб и на десния бъбрек не биха могли да
се предотвратят от предпазен колан и неминуемо е щяло да настъпи смърт на
пострадалата и в случай на правилно поставен предпазен колан.
Предвид установена невъзможност
при процесното ПТП изпълнението на въведеното с чл. 137а ЗДвП задължение за
поставяне на предпазен колан да предотврати настъпилата смърт на майката на
ищцата, няма основание за прилагане на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за редуциране
на дължимото обезщетение по чл. 343, ал. 1 КЗ.
Поради съвпадение на
правните изводи на двете съдебни инстанции по предмета на спора пред въззивната
инстанция, първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната
част.
С
оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от
процесуалния представител на въззиваемата, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК,
въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата 5 000лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по
договор за правна помощ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
428/20.05.2019г., постановено по т. д. № 1373/2018г., в осъдителната част.
В
останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1 да заплати
на Ж.Р.К., ЕГН **********, сумата 5000 / пет хиляди/ лв., представляваща направени съдебно – деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.