Р Е Ш Е Н И Е
№ 516
гр. Перник, 05.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и участието на прокурор
Н. Ц. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 555 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на В.Д.М. с ЕГН **********, чрез адв. В.К., против Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, ул. И. В. Гурко № 5. Ищецът
моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 900,00 лв. /деветстотин лева/, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в размер на 900,00
лв. в производство по оспорване на Наказателно постановление № 36-0000441/15.10.2018
г., издадено от главен инспектор при ОО „Автомобилна администрация“ - Пловдив,
което е отменено като незаконосъобразно след разглеждането му по съдебен ред,
ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, както и направените
разноски.
Ищецът твърди, че с
Наказателно постановление № 36-0000441/15.10.2018 г., издадено от главен
инспектор при ОО „Автомобилна администрация“ - Пловдив му е била наложена глоба
в размер на 2000,00 лв. /две хиляди лева/ за извършено нарушение по чл.58,
ал.1, т.4 от Закона за автомобилните превози. Последното е обжалвано по
съдебен ред пред Районен съд Пловдив, който с Решение № 371 от 25.02.2018 г.,
постановено по АНД № *** по описа за
2018 година го е отменил изцяло. Това решение е обжалвано пред Административен
съд – Пловдив, който на свой ред, с Решение № 1193, постановено по КАНД № ***
по описа за 2019 година, е оставил първоинстанционното решение в сила. В
резултат на незаконосъобразния акт, издаден от ответника, за М. е настъпила
имуществена вреда в размер на 900,00 лева, представляващи направени по АНД № ***/2018
г. по описа на Районен съд Пловдив и по КАНД ***/2019 г. по описа на
Административен съд Пловдив разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Според ищеца вредата е в пряка причинна връзка с издадения срещу него
административен акт, който е отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание ищецът - редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от адв. В.К. с пълномощно по
делото, която поддържа исковите претенции и моли съда да ги уважи като
основателни и доказани. Претендира и направените по настоящото дело съдебни
разноски. Прилага списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът - Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, но излага подробни съображения в Отговор на искова
молба вх. № 328256/18.10.2019 г. като оспорва предявения иск по основание и
размер. Възразява срещу присъждането на съдебноделоводните разноски, включително
и направените такива за адвокатски хонорар във връзка с процесуално
представителство и защита по настоящото дело.
Прокуратурата на
Република България, чрез Окръжна прокуратура Перник, представлявана от прокурор
Николай Цветков, изразява становище, че искът е основателен, но недоказан по
размер. Счита, че уговореното в административнонаказателното производство
адвокатско възнаграждение е завишено, тъй като случаят не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Административен съд Перник, след като
обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно
заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че ИААА, чрез свое длъжностно лице, е издала срещу ищеца Наказателно
постановление № 36-0000441/15.10.2018 г., което след разглеждането му по
съдебен ред в производството по АНД № ***/2018 г. на Районен съд Пловдив е
отменено като незаконосъобразно, а после същото решение е оставено в сила с
Решение № 1193, постановено по КАНД № ***/2019 г. по описа на Административен
съд Пловдив.
В съдебното
производство по АНД № ***/2018 г. на Районен съд Пловдив В.Д.М. е бил
представляван от адвокат въз основа на Договор за правна защита и съдействие от
03.11.2018 г., в който е отбелязано, че е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 500 /петстотин/ лева.
В производството по КАНД № ***/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив М. е представил Договор за правна
защита и съдействие от 05.04.2019 г., в който изрично е отбелязано, че е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева. По
делото е проведено едно съдебно заседание на 16.05.2019 г., на което
пълномощникът не е присъствал, поради което следва да се приеме, че сумата е
заплатена за изготвяне на касационната жалба.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства: АНД № ***/2018
г. по описа на Районен съд Пловдив, съдържащо административнонаказателната
преписка по издаване на Наказателно постановление № 36-0000441/15.10.2018 г., Решение
№ 371/25.02.2018 г. и
Договор за правна защита и съдействие, сключен между В.Д.М. и адв. В.К. от
03.11.2018 г., както и КАНД № ***/2019 г. по описа на
Административен съд Пловдив, съдържащо Решение № 1193/05.06.2019 г. и Договор за правна
защита и съдействие от 05.04.2019 г.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е
именно ответникът по иска Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в
качеството й на държавен орган, издал административен акт, чиято
незаконосъобразност е установена по съдебен ред.
Разгледан
по същество, той е доказан по основание, но не и по размер.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната искова
претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателното
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като
незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е
елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия са причинени
вредите /чл.7 от ЗОДОВ/. Деликтната отговорност на държавата/общината не се
презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154,
ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички
елементи от фактическия състав на предявения иск,
а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
- наличие на административен акт, издаден
от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на административния
акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който и
да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на предявения
иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай, съдът
намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № 36-0000441/15.10.2018 г., издадено от главен инспектор при ООАА
– Пловдив представлява административен акт. Същият е отменен като
незаконосъобразен след протеклите съдебни производства. С оглед на това, той
попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и
условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният
акт да е отменен по „съответния ред“ /обжалване по административен и/или
съдебен ред/, във връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита.
Взаимната връзка между издадения акт, който лицето оспорва, и потърсената от
същото адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в
отношение на обуславяща причина и следствие, защото никой не би търсил
адвокатска помощ ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му права и
интереси.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на М. е доказан по основание.
Относно размера: адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в
производството по обжалване на незаконосъобразното наказателно постановление,
издадено от ответника, се явява за него причинена вреда.
В същото време ответникът и представителят на Окръжна прокуратура Перник са
направили възражение за прекомерност на същото, което съдът намира за
основателно.
Съображенията са
следните: обезщетението по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да репарира действително причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи в съдебно производство, в
което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен акт.
Същото обаче не следва да се превръща в средство за
неоснователно обогатяване на ищеца.
В производствата по
обжалване на наказателните постановления не е предвидена възможност за страните
да претендират присъждане на направените разноски, както и да правят възражения
за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по
Тълкувателно дело № 2/2016г. на ВАС, възражението по чл.78, ал.5
от ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата е
една от възможностите на страната да защити правата си и да не позволи на
другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този
законов текст.
Делата за
обезщетения по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ са искови производства,
които се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК,
и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа
на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят
възражения и да реализират правата си с всички средства, допустими от закона.
В случая се претендира
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени
разноски за платено адвокатско възнаграждение по съдебните дела, свързани с
обжалването на незаконосъобразно наказателно постановление, с което му е
наложено административно наказание глоба от 2000 лв. /две хиляди лева/. Съгласно
чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата
размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа.
Видно от материалите по делото, в
производството по АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив настоящият
ищец е бил представляван от адвокат, комуто въз основа на сключен Договор за
правна защита и съдействие от 03.11.2018 г. е заплатил възнаграждение от 500,00
лв., а по КАНД № ***/2019 г. по описа на Административен съд
Пловдив въз основа на Договор
за правна защита и съдействие от 05.04.2019 г. е платил възнаграждение от
400,00 лв.
Както АНД № ***/2018 г. по
описа на Районен съд Пловдив, така и КАНД № *** по описа на Административен съд
Пловдив не се отличават с фактическа и правна помощ.
Същевременно, предвид осъщественото процесуално
представителство, защита и съдействие по АНД № ***/2018 г. на Районен съд Пловдив срещу Наказателно постановление № 36-0000441/15.10.2018 г., с което на
жалбоподателя /ищец в настоящото производство/ е било наложено
административното наказание глоба от 2000 лв., то на основание чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният адвокатски хонорар е: 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., равняващ се на 370 лв. /триста и седемдесет лева/.
В производството пред Административен съд Пловдив наказаното лице В.М. е
представил отговор на жалба, изготвен от адвокат, с приложен към него Договор
за правна защита и съдействие от 05.04.2019 г., при уговорено и платено
възнаграждение от 400,00 лв. Делото е разгледано в съдебно заседание на
16.05.2019 г., но пълномощника на М. не се е явил, поради което се налага
извода, че правната помощ не е реализирана в пълен обем. Разноските за
адвокатско възнаграждение в размер над минимално предвидения такъв от 300,00
лв. /триста лева/, определен съгласно критериите и по аргумент от чл.18, ал. 1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
явяват прекомерни.
Предвид гореизложеното и
при липсата на други доказателства, сочещи на извършени от ищеца допълнителни
разходи във връзка с оспорването на наказателното постановление, настоящият съдебен състав намира, че искът на В.Д.М. се явява доказан за
сумата от 670,00 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, а за остатъка до пълния
предявен размер от 900,00 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед на горния извод
следва, че е основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава върху уважения размер на обезщетението, считано от
предявяване на исковата молба пред съда – 28.08.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът обаче е направил разноски и в хода
на настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по
чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно.
Съгласно чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В случая, искът е уважен частично и предвид посочената разпоредбата /чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ/ съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноски в
размер на 233,33 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет и три ст./, от
които: 10,00 лв. – внесена държавна такса, и 223,33 лв. - възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, която е на стойност
670,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ген. Гурко № 5, да заплати на В.Д.М. с ЕГН **********,
обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 670,00
лв. /шестстотин и седемдесет лева/, от които: 370,00 лв. /триста и седемдесет
лева/ - платено адвокатско възнаграждение при оспорването на Наказателно постановление № 36-0000441/15.10.2018 г., издадено от главен
инспектор при ОО „Автомобилна администрация“ - Пловдив
в производството по АНД № ***/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено
адвокатско възнаграждение в производството по КАНД № *** по описа на
Административен съд Пловдив, ведно със законната лихва за забава върху сумата
от 670,00 лв. /шестстотин и седемдесет лева/, считано от
предявяването на иска на 28.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния
предявен размер от 900,00 лв. /деветстотин лева/ като неоснователен и
недоказан, както иска за присъждане на законната лихва за забава върху остатъка
до 900,00 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Ген. Гурко № 5, да заплати на В.Д.М. с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 233,33 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет и
три ст./, от които: 10,00 лв. – внесена държавна такса, и 223,33 лв. - възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/