№ 58
гр. Силистра, 29.05.2019г.
Силистренският окръжен съд,гражданска
колегия, в открито заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година, в
състав :
Председател:Пламен
Неделчев
Членове: Виолета
Александрова
Кремена
Краева
с участието на секретаря А.Ценкова
като разгледа, докладваното от съдия Краева в.гр.д.№ 71/ 2019г. по описа на СОС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл ГПК.
Д.К.С. обжалва решение №334/06.11.2018г. на РС
Силистра, постановено по гр.д.№240/2018г., в частта, с която са отхвърлени
исковете му срещу „Застрахователна компания Олимпик” АД, регистрирано в
Търговския и фирмен регистър на Република Кипър под №НЕ 71103, чрез
„Застрахователна компания Олимпик -клон България за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за разликата над 1500 лв. до размера от 10 000лв.
В осъдителната част, решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
По съображения,
подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната част и
вместо него- постанови друго, с което да уважи предявената искова претенция за
горницата над уважения размер от 1500лв. до размера от 10 000лв.
Ответникът по жалбата - „Застрахователна компания Олимпик” АД,
регистрирано в Търговския и фирмен регистър на Република Кипър под №НЕ 71103,
чрез „Застрахователна компания Олимпик -клон България” КЧТ с ЕИК ********* не
депозира становище.
ОС, като взе предвид данните по делото и изложените в жалбата съображения на жалбоподателя,
приема следното:
Въззивната
жалба е допустима и подадена в срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Във
въззивното производство няма спор относно основанието за
ангажиране отговорността на ответника по
реда на чл.432 КЗ, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,за причинените на ищеца
неимуществени вреди при ПТП,
настъпило на 30.03.2017г.
Въззивните
възражения са относно размера на дължимото обезщетение и приноса на пострадалия
за настъпилите вреди. В този предметен обхват следва
да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
По тези въпроси първоинстанционното решение съдържа подробни,
обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя.
Предвид това на осн. чл. 272 ГПК обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първоинстанционния
съд, като се има предвид и следното:
I.По оплакванията относно изводите за допуснато съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице:
Възражението за
съпричиняване е наведено своевременно - с отговора на исковата молба. Застрахователят е поддържал, че
съпричиняването на пострадалото лице – водач на МПС се изразява в 1/ той не е
използвал обезопасителен колан и 2/ нарушил е предписанията на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП- да не създава пречки и опасности за движението и чл.20,ал.2 от ЗДвП- да
избира скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар и
т.н.
Съдът намира за доказан факта на съпричиняване, доколкото от двете
допустани поделото експертизи / и САТЕ -т.18 от заключението – л.108 и СМЕ – л.93 / се установява, че ищецът е бил без
предпазен колан. Според вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, ако
е бил с поставен колан, пораженията по лицето и главата не би следвало да ги
има. Въззивната жалба не съдържа позоваване
на конкретни процесуални нарушения в първоинстанционното производство във
връзка с кредитиране на заключенията по тези въпроси. Не е направено съответно
и надлежно искане за назначаване на нова, допълнителна или повторна експертиза
пред въззивния съд за проверка на спорните факти. Изводът, който следва
еднозначно в този случай, е, че формулираните от първоинстанционния съд изводи в
тази насока са правилни. Доколкото ищецът не е бил с поставен предпазен колан,
а получената при удара по лицето и главата травма, съставлява основният дял от
уврежданията му, които при носенето на колан биха били
избегнати, въззивният съд намира, че делът на съпричиняването от пострадалия е
правилно определен. Предвид това
оплакванията по пункт І от жалбата за присъдената сума са неоснователни.
II.
По размера на претендираните неимуществени вреди:
Съгласно
заключението по допуснатата СМЕ – в резултат на ПТП, ищецът е получил следните
телесни увреждания: контузия на главата в областта на челото, кървяща
разкъсно-контузна рана на челото, мозъчно сътресение, без загуба на съзнание,
контузия на ляв долен крайник. Според вещото лице, при правилно лечение и
спазване на правилен лечебно-охранителен режим, травмите биха преминали за
период от 3-4 седмици. От показанията на разпитаната по делото сестра на ищеца
се установява, че за посочения оздравителен период брат ѝ е изпитвал
силни болки. Налагало се да бъде обгрижван от нея и баба ѝ. След злополуката той се страхува да управлява
автомобил. Не се доказва другите твърдени в исковата молба негативни
преживявания - че не е могъл да чете или да гледа телевизия в продължителен
период да е било предписано от лекуващите лекари или да е било необходимо с
оглед състоянието и лечението му. Описана ( по данни от пострадалия ) в
заключението на СМЕ интервенция – оперативно лечение на мозъчна киста няколко
месеца след инцидента, не е изтъкната в жалбата или исковата молба като
аргумент за изводи по усложнения в състоянието на пострадалия следствие ПТП,
нито се констатира изрично мед. становище, че се касае за процеси, които са
пряко или косвено обусловени от инцидента, в който случай действително би било
налице нарушение на материалния закон –
чл.52 ЗЗД. При тази установеност и с оглед правилото на чл.52 ЗЗД въззивният
съд намира, че определеното обезщетение в размер на 3 000 лева съставлява
справедливо възмездяване на претърпените от процесния деликт болки и страдания.
Ето
защо обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Разноски за настоящата
инстанция не се претендират, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното,
ОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА в
обжалваната част решение №334/06.11.2018г. на РС Силистра, постановено
по гр.д.№240/2018г.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховния касационен съд.