Определение по дело №50/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Веселина Цонева Топалова
Дело: 20204200500050
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                            

 

                                     Габрово.12.03.2020 г.                                                                

 

            Габровският окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав  :

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. ТОПАЛОВА

           

                                                             ЧЛЕНОВЕ:В.ГЕНЖОВА

                                                                                  Г.КОСЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Топалова в.ч.гр.д.N 50 по описа за 2020 г. за да се произнесе  взе предвид следното :

            Производството по делото е образувано по частна жалба на „Ф И”ЕАД гр. София против разпореждане от 29.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 1953/2019 г. по описа на  Районен съд Габрово.

            В жалбата се твърди, че разпореждането противоречало на процесуалния закон и било неправилно. Заявлението било отхвърлено поради неотстраняване в срок на нередовностите – да бъде посочен годишния лихвен процент, вместо което бил посочен месечния лихвен процент. Не била съобразена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа лихвения процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Нямало изискване този процент да е посочен на годишна база, поради което бил определен месечен лихвен процент.

            Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъдат дадени указания на първоинстанционния съд да издаде исканата заповед за изпълнение.

            Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

            Пред първоинстанционния съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК  от „Ф И”ЕАД гр. София против Ф. Б. Ю. за парично вземане общо в размер на 923.88 лв. на основание договор за паричен заем № 15432/13.02.2015 г. От така претендираната сума 473.99 лв. са главница, 235.75 лв. – договорна лихва и 214.14 лв. лихва за забава. Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 19.06.2015 г.

С разпореждане № 5561/15.10.2019 г. заявлението е оставено без движение, като са дадени указания за изправяне на констатирани от съда нередовности.

С молба от 27.11.2019 г. заявителят е посочил изисканите от съда данни, като вместо размера на годишния лихвен процент е даден месечният лихвен процент в размер на 3.34%.

С разпореждане № 6589/29.11.2019 г. заявлението е отхвърлено на основание чл.411 ал.2 т.1 ГПК, поради неизпълнение на указанията за посочване на годишния лихвен процент по кредита.

От изложеното се налага извода, че срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа на последната погасителна вноска – 19.06.2015 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Задължението на ответника за главница и за договорна лихва е установено по основание и по размер. Поради изпадане в забава на длъжника след датата на последното плащане същият дължи и обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

От данните по делото е видно, че страните са договорили годишен процент на разходите 49, 074 %. Следва да се отбележи, че към датата на сключване на договора е действала разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, която предвижда, че годишният процент на разходите, включващ и лихвите съгласно ал. 1, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Уговореният в договора годишен процент на разходите, включващ и лихвите, не надвишава петкратния размер на законната лихва, поради което не е допуснато нарушение на закона, водещо до нищожност.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за издаване на исканата заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 6589/29.11.2019 г. , постановено по ч.гр.д. № 1953/2019 г. по описа на Районен съд Габрово, вместо което

ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на  „Ф И”ЕАД гр. София против Ф.Б.Ю. *** за парично вземане на основание договор за паричен заем № 15432/13.02.2015 г. за 473.99 лв. – главница, 235.75 лв. – договорна лихва от 26.02.2015 г. до 19.06.2015 г. и 214.14 лв. лихва за забава от 27.02.2015 г. до 3.09.2019 г.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: