Решение по дело №8310/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 377
Дата: 19 януари 2024 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20231110208310
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110208310 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „***********“ АД с
ЕИК ********* срещу наказателно постановление № 43/15.03.2023 г.,
издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
– София /РИОСВ - София/, с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/ на дружеството – жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева за
нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Застъпва се тезата,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са
допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал.1 т.5 от
ЗАНН, тъй като липсва пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Поддържа се, че размерът на
имуществената санкция е определен неправилно и същият е силно завишен.
Твърди се, че отговорността на дружеството е ангажирана без да са налице
материалноправните предпоставки за това. От съда се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление, алтернативно – намаляване размера
на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се представлява
от юрк. Г., надлежно упълномощена, която пледира за отмяна на
наказателното постановление по изложените в жалбата съображения.
1
Застъпва тезата, че в съставения констативен протокол е изписано, че по
данни на представител на дружеството част от емисиите, формирани при
експлоатирането на ЕК 3 са пренасочвани през ИУ 1 за периода поради
ремонт, с оглед на което следва да се приеме, че така съставеният
констативен протокол има уведомителен характер и на практика не е налице
неизпълнение на условията на комплексното разрешително. Алтернативно се
иска намаляване размера на имуществената санкция.
Въззиваемата страна - директорът Регионална инспекция по околната
среда и водите – София се представлява от юрк. Б., който намира
наказателното постановление за издадено в съответствие с процесуалния и
материалния закон. Счита, че времето и мястото са коректно посочени, а
нарушението – ясно описано и същото се изразява в неизпълнение на условия
в комплексното разрешително. Оспорва тезата на юрк. Г. за уведомителния
характер на констативния протокол, тъй като този протокол е съставен от
служители на РИОСВ, а съгласно комплексното разрешение задължението на
оператора е за уведомяване на директора на РИОСВ. Моли за потвърждаване
на атакуваното наказателно постановление.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 09.04.2019 г. било издадено комплексно разрешително № 45-Н4/2019
на оператор „***********“ ЕАД, ЕИК ********* с. Големо село за
експлоатация на инсталации и съоръжения: Горивна инсталация за
производство на електрическа енергия – т. 1.1. и т. 5.2. б. „а“ от Приложение
№ 4 към ЗООС и инсталация за производство на водород – т. 4.2, б. „а“ от
Приложение № 4 към ЗООС.
Съгласно Условие 9.2.6 от Комплексното разрешително „След
изпълнение на условие 2.1 на притежателя на разрешителното се разрешава
отвеждане на отпадъчните газове от Енергиен котел № 1, Енергиен котел № 2
и Енергиен котел № 3 към ИУ № 1 единствено при преходни режими на
работа на инсталацията или авария на СОИ при спазване на Условие 9.2.7,
Условие 9.2.11, Условие 9.2.13, Условие 9.2.14 и Условие 9.2.15. За всяко
отвеждане на отпадъчни газове към ИУ № 1 операторът е длъжен, в срок не
по-дълъг от 48 часа, да уведоми за това директорът на РИОСВ по факс или
електронна поща или по мобилен телефон.“
Във връзка с постъпил сигнал в РИОСВ на 02.09.2022 г. свидетелят Р. С.
В., заемащ към 02.09.2022 г. длъжността „старши експерт“ в РИОСВ и
нейната колежка Х.С. извършила проверка на обект **********, с. Големо
село, стопанисвано от дружеството-жалбоподател. При проверката
свидетелката установила, че на 02.09.2022 г. в периода от 08:55 часа до 12:32
часа операторът „***********“ АД е отвеждал отпадъчни газове към
изпускателно устройство № 1, като от служители на дружеството било
заявено, че това се дължи на ремонт на питателна помпа. За установеното бил
съставен констативен протокол № ККФОС-РВ-08/02.09.2022 г., екземпляр от
който бил връчен на служител на дружеството- жалбоподател, присъствал по
време на проверката.
В срок до 48 часа от осъщественото на 02.09.2022 г. отвеждане на
отпадъчни газове към ИУ № 1 операторът „***********“ АД не уведомил
директора на РИОСВ по факс или електронна поща или по мобилен телефон.
2
На 05.09.2022 г. свидетелката В. извършила проверка в деловодната
система на РИОСВ – София за периода 02.09.2022 г. – 05.09.2022 г., но не
открила подадени документи от дружеството – жалбоподател, с които
последното да е уведомило директора на РИОСВ за извършеното 02.09.2022 г.
отвеждане на газове към ИУ № 1. Установеното свидетелката отразила в
протокол №40/05.09.2022 г. С оглед горното свидетелката В. счела, че
„***********“ АД е нарушило условие № 9.2.6 от издаденото му комплексно
разрешително и изпратила до дружеството –жалбоподател покана за явяване
на 20.09.2022 г. за съставяне на АУАН .
Поканата за съставяне на АУАН била връчена на адреса на дружеството
на 28.09.2022 г.
На 20.09.2022 г. свидетелят Р. В. съставила срещу „***********“ АД в
отсъствие на представител на дружеството акт за установяване на
административно нарушение № 168/2022 г. На 12.10.2022 г. актът бил
предявен за запознаване на изпълнителния директор на дружеството, който го
подписал без възражения и получил екземпляр от него. В срока по чл. 44, ал.1
от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление, препис от което бил връчен на дружеството-
жалбоподател на 23.03.2023 г., а на 30.03.2023 г. по пощата била подадена и
жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка не разкрива сложност, тя всъщност
не е и спорна между страните и с.е установява по несъмнен начин от
показанията на свидетеля Р. В., констативен протокол № ККФОС-РВ-
08/02.09.2022 г., протокол №40/05.09.2022 г. покана за съставяне на АУАН и
известие за доставянето й, копия от оперативни записки, картон на входящ
документ, решение № 45-Н4-И0/2019 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда, копие на комплексно разрешително
№ № 45-Н4/2019 г. и разпореждане за допускане на предварителното му
изпълнение, заповед № РД-16/07.02.2022 г. на директора на РИОСВ,
НП№128/21.05.2021 г., НП № 117/29.04.2021 г., НП № 127/21.05.2021 г., НП
№ 2/04.01.2021 г., НП № ПК-34-А-17/16.09.2020 г., НП № 17-А-41/19.05.2020
г., НП № 29-А-07.11.2019 г., НП № 9-А-4/14.02.2018 г., НП № 29-А-
14/12.11.2018 г., НП № 4-А-29/16.01.2019 г. и НП № 5-А-39/11.04.2017 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Р. С. В. в по-голямата им
част, тъй като същите са обективни и добросъвестно депозирани.
Свидетелката добросъвестно депозира показания за факти и обстоятелства,
които непосредствено е възприела или в осъществяването на които лично е
участвала. От показанията на В. се установява, че лично е извършил проверка
на 02.09.2022 г. на място в обекта **********, като е установила отвеждане
на отпадъчни газове през изпускателно устройство № 1. Пак свидетелката
лично е извършила проверка в деловодната система на РИОСВ на 05.09.2022
г. като е установила, че не е била подадено уведомление за това в 48-часовия
срок за това. В подкрепа на показанията на свидетелката са и писмените
доказателства по делото, а именно констативния протокол № ККФОС-РВ-
08/02.09.2022 г., който е съставен във връзка с проверката и подписан от
служител на дружеството-жалбоподател, както и протокол №40/05.09.2022 г.,
в който са отразени резултатите от извършената впоследствие проверка в
деловодната система на РИОСВ. Не се установи от страна на „***********“
АД да е изпратено уведомление за извършеното на 02.09.2022 г. изпускане на
3
отпадъчни газове през ИУ № 1 нито в 48 часовия срок, нито на по-късна дата.
Съдът намери, че показанията на свидетелката В. не отразяват
достоверно осъществилите се събития единствено във връзка с процедурата
по съставяне на АУАН. Свидетелката заяви, че той е съставен в присъствие на
изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател, като след изпратена
покана същият се явил лично и свидетелката го запознала със съдържанието
на АУАН. Тази част показанията на свидетелката се опровергават от
писмените доказателства по делото, а именно известието за доставяне на
поканата, а така също и от отразеното в самия АУАН. Видно от известието за
доставяне поканата за явяване за съставяне на АУАН е връчена на адреса на
дружеството на 28.09.2022 г., тоест 8 дни след датата на съставяне на АУАН.
По делото е приобщено писмо от 23.09.2022 г. на директора на РИОСВ-
София до кета на община ********, с което писмо се иска съдействие за
връчване на екземпляр от АУАН на представител на дружеството-
жалбоподател, а в самия АУАН се съдържа отразяване, че изпълнителният
директор е получил екземпляр от АУАН на 12.10.2022 г.
От представената по делото заповед на директора на РИОСВ – София
съдът извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (видно от приложеното
известие за доставяне препис от НП е връчен на представител на дружеството
-жалбоподател на 23.03.2023 г., а жалбата е депозирана на 30.03.2023 г. по
пощата) от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от заповед № РД-16/07.02.2022 г. на
директора на РИОСВ – София свидетелят Р. С. В. е била оправомощена да
съставя АУАН на ЗООС. Компетентността на АНО - директора на РИОСВ-
София следва от изричната разпоредба на чл. 168 от ЗООС.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които съществено
ограничават правото на защита на наказаното лице и обуславят отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
По делото се установи, че АУАН е съставен на 20.09.2022 г. в отсъствие
на представител на нарушителя „***********“ АД, като АУАН е бил
предявен и връчен на нарушителя /чрез изпълнителния директор Л.В.С./ на
12.10.2022 г. със съдействието на служители от община ********.
Принципно, процедиране по гореописания начин от страна на контролните
органи е възможно и би било законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН т.е. когато нарушителят е известен, но не може са бъде открит или ако
последният е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Текстът на
разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и
4
събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно
нарушение от страна на конкретно лице е длъжен да покани нарушителя за
съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана,
ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в
негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и
съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно. В
процесния случай съдът намира, че жалбоподателят не е бил надлежно
поканен за изпращане на представител с цел съставяне на АУАН срещу него.
По делото беше установено, че до „***********“ АД е била изпратена покана
за изпращане на представител за съставяне на АУАН, но същата е била
връчена на адреса на „***********“ АД на 28.09.2022 г. тоест една седмица
след като АУАН вече е бил съставен. Следователно към момента на съставяне
на АУАН на нарушителя не е била връчена покана за явяване за съставяне на
АУАН, същият не е бил наясно, че такъв ще бъде съставен и на коя дата, като
по този начин не е било обезпечено правото му на лично участие в първата
фаза на административнонаказателното производство.
Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без същият да е бил
поканен за това, без същият да е уведомен, че започва
административнонаказателно производство срещу него се явява процесуално
нарушение, изначално опорочаващо цялата административно-наказателна
процедура, тъй като съществено е ограничило правото на нарушителя на
защита, лишавайки го от участие в една от фазите в производството.
Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя /респ.
негов представител/ има за цел едновременност и непосредственост при
осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените
в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН лица, както при неговото съставяне, така и при
подписването му, което е с цел гарантиране правото на защита на
нарушителя. Последният винаги следва непосредствено да възприема
действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали
същите действително са присъствали при съставянето на акта, както и
верността на посочените в акта обстоятелства от друга страна в т.ч. и относно
датата на съставяне на АУАН. Както вече беше посочено, съставянето на акта
в отсъствие на нарушителя, извън хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, води
до нарушаване на правото му да направи възражения при съставяне на акта и
да организира и осъществи защитата си в образуваното против него
административнонаказателнопроизводство. НЕщо повече, ако нарушителя
бъде поканен за явяване за съставяне на АУАН същият би могъл при
явяването си да представи доказателства, които да опровергаят извода на
контролния орган и АУАН изобщо да не бъде съставен. Обстоятелството, че
препис от АУАН е връчен на нарушителя след съставянето му не може да
санира допуснатото нарушение. Смисълът на изпращането на покана до
нарушителя за явяване за съставяне на АУАН е да се извести лицето за
започването на административнонаказателно производство срещу него и да
му се предостави и гарантира възможност да участва в него и да упражни
правото си на защита още в този най-ранен етап от производството. Като е
пристъпил направо към съставянето на АУАН без преди това нарушителят да
е бил поканен за явяване за съставянето му актосъставителят е лишил от
правото на защита нарушителя в този етап от производството, което е
опорочило изцяло развилото се административнонаказателното производство.
Установените от чл. 40, ал.2 от ЗАНН правила за съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя са гаранция за обезпечаване правото му на защита в
5
административнонаказателното производство. Правото на лично участие в
производството е едно от основните проявления на правото на защита, като
лишаването от това право /в нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗАНН/ представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава отмяна
на наказателното постановление на самостоятелно основание (в този смисъл
са и Решение № 5531/05.09.2023 г. по КНАХД № 2436/2023 г. по описа на
АССГ, VІІ касационен състав, Решение № 4791/14.07.2023 г. по КНАХД №
5394/2023 г. по описа на АССГ, ІX касационен състав, Решение №
3290/18.05.2023 г. по КНАХД № 1793/2023 г. по описа на АССГ, I касационен
състав, Решение № 2493/11.04.2023 г. по КНАХД № 651/2023 г. по описа на
АССГ, ХVІ касационен състав, Решение № 2334/06.04.2023 г. по КНАХД №
1132/2023 г. по описа на АССГ, ХХ касационен състав, решение №
389/12.06.2014г. на АССГ по адм.д. № 12042/2013г., решение №
7925/20.12.2017г. по кнад № 11175/2017г. по описа на АССГ, VII касационен
състав). В настоящия случай актосъставителят е следвало не просто да
изпрати покана до нарушителя да явяване за съставяне на АУАН, но преди да
пристъпи към съставянето му да се убеди, че нарушителят е получил тази
покана, като очевидно не е сторено в случая, поради което е допуснато и
същественото процесуално нарушение.
По същество по делото несъмнено се установи, че на 02.09.2022 г.
„***********“ АД е отвеждало отпадъчни газове през изпускателно
устройство № 1, но в срок от 48 часа не е уведомило директора на РИОСВ-
София за това обстоятелство, с което е нарушило условие 9.2.6 от издаденото
му комплексно разрешително № 45-Н4/2019 г. респ. не е изпълнило
изискванията на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Въпреки това обаче съдът намира, че
макар несъмнено да се доказа извършването от страна на жалбоподателя на
вмененото му нарушение, то наказателното постановление следва да се
отмени поради коментираното по-горе съществено процесуално нарушение
при съставяне на АУАН.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. При този изход на делото право на
присъждане на юрисконсултско възнаграждение има жалбоподателят, но
доколкото такова искане не е обективирано, то не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 43/15.03.2023 г., издадено от
директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с
което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/ на дружеството – жалбоподател „***** – ********“ АД с ЕИК
********* е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 /сто хиляди/
лева за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
6
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7