РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 18.06.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на десети юни , през две хиляди
и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ИВАЙЛО
ЦВЕТКОВ и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№260 / 2018г. по описа
на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
С исковата
молба от С.Р.К. , М.С.К. ,Ю.Р.М. , М.С.
К. , Р.С.И. и В.С.К. ,чрез пълномощника
им адв.Й.Д. са предявени срещу ЗАД „ *** „ с ЕИК-********
, със седалище и адрес на управление
гр.С. ,бул.“***** „ № ** субективно
съединени искове
с правно осн. чл. 432 от КЗ ,
всеки един от които за сумата 60 000
лв. - обезщетение за претърпените от
всеки от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие виновното причиняване на смъртта на Х.К. , в резултат на ПТП на 18.11.2016г. , вина за което има застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите „ К.В.Б.
, както и за законната лихва върху тази
сума ,считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението от застрахователя. Претендират се и направените от ищците деловодни разноски
.
Предявените
от С.Р.К. , М.С.К. ,Ю.Р.М. , М.С. К. , Р.С.И. и В.С.К. искове , съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК са родово подсъдни на ПлОС.
В исковата
молба е описана фактическата обстановка
на предизвикване от К.В.Б.,управлявал т.автомобил „**** „ с рег № **** ,
на ПТП на 18.11.2016г. в причинна връзка
с което е настъпила смъртта на пешеходката Х.М.К. Сочи се ,че има влязла в сила присъда по н.о.х.д.№
375/ 2017г. на ПлОС с която К.В.Б. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343А,ал.1 б.Б във вр.
с чл. 343 , ал.1 б.В и вр. с чл.
342,ал.1 от НК като му е наложено наказание 6 месеца пробация и 6 месеца
лишаване от право да управлява МПС.
Твърди се също така,към датата на ПТП е била налице валидна
застрахователна полица по задължителна застраховка „гражданска отговорност „ на
автомобилистите с № BG/01/1160017**** със срок на действие от 23.06.2016г. до
22.06.2017г. сключена с ответното дружество.
Ищците
също така сочат ,че са спазили изискванията на чл. 380 от КЗ като са
отправили към застрахователя
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от ПТП по задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите „ , но застрахователят е
отговорил с бланкетен ,стандартен отказ .
Ищците твърдят ,че
като внуци на починалата Х.К. са изгубили един от най-близките си хора ,че са
имали изключително близки отношения с нея , тя се е грижила за тях при
отсъствие на родителите им и заедно с тях и по тази причина продължават да
преживяват емоционални болки и страдания вследствие на загубата на този близък
за тях човек.
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ответното дружество ЗАД „ **** „
с ЕИК-****** , със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“*** „ № ** е подало писмен отговор. Най –напред се
излагат съображения за нередовност на исковата молба, свързана с липсата на
посочени в нея банкови сметки на ищците .
В отговора съща така
Претенцията се оспорва по основание и
по размер. Твърди се ,че смъртта на
пострадалата е настъпила в резултат на предходни нейни заболявания / в отговора
се сочи ищцата ,но очевидно се имат
предвид заболявания на пострадалата от ПТП Х.К., а не на ищците ,които са
нейните внуци /.
Прави се
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на процесното ПТП , а оттам и на вредата от
него . Твърди се ,че тя е имала
обективната възможност да възприеме автомобила и да предприеме действия с които
да предотврати настъпване на ПТП . Конкретно съпричиняването ,според ответника
се изразява в обстоятелството ,че пострадалата е предприела пресичане на
непозволено място ,без да се огледа ,като не е преценила разстоянието до
приближаващото ППС и неговата скорост на движение и е попаднала в опасната зона
за спиране,като по този начин е нарушила разпоредбите на чл. 113,ал.1 т. 1 ,
ал. 2 и чл. 114, ,т.1 и 2 от Закона за движение по пътищата .Поради това се
счита ,че пострадалата в значителна степен е допринесла за настъпването на ПТП.
Възразява се срещу
размера на предявените претенции ,който според ответника е необосновано
завишен. Сочи се ,че ищците не са живели в едно домакинство и населено място с
пострадалата ,не са полагали твърдените грижи за пострадалото лице и че са
недоказани твърденията им за изключителна близост и силна емоционална връзка с нея.
Макар в писмения
отговор да не е заявено изрично Оспорване
на виновното и противоправно поведение
на водача на автомобила ,застрахован при ответното дружество , както и причинната връзка на ПТП със настъпилата
смърт , то с твърдението ,че настъпилият
летален резултат е причинен от предходни заболявания на пострадалата , всъщност
се оспорват именно тези обстоятелства ,но такова оспорване е недопустимо с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Съдът ,обаче
не приема за разглеждане възражението на
ответника ,че леталния изход за пострадалата бил настъпил поради нейни предходни заболявания ,а не
поради виновното и противоправно поведение на водача на автомобила и вследствие
на настъпилото ПТП ,тъй като за тези обстоятелства ,както беше посочено и
по-горе има влязла в сила присъда ,която е задължителна за гражданския съд по
отношение на това дали деянието е извършено, което включва и настъпването на
смъртта на пострадалата като елемент на престъпното деяние за което водачът на
автомобила е осъден ,за неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не се оспорва
наличието на застрахователно правоотношение с ответника за процесния автомобил
към датата на процесното ПТП.
В срока по чл.
372 от ГПК ищците са подали допълнителна
искова молба в която се взели отношение по оспорванията и възраженията ,направени
от ответника с писмения му отговор.
Постъпил е и
допълнителен отговор на допълнителната искова молба . В него освен поддържане
на направените с писмения отговор оспорвания и възражения , се сочи за пръв път
и ново възражение по отношение размера на предявените претенции ,като се счита
,че той не е съобразен с нормативните разпоредби на чл. 499, във вр. с чл. 493а
от КТ във вр. с §96,ал.1 от ПЗР към ЗИД на КЗ.
В доклада си по делото съдът е приел ,че
следните обстоятелства не се нуждаят от друго доказване по смисъла на чл. 146, ал.1,т. 3 и т. 4
от ГПК:
- наличието на валидно застрахователно
правоотношение с К.В.Б. ,управлявал т.автомобил „**** „ с рег № **** , по
отношение на ПТП настъпило 18.11.2016 г.
- валидна застрахователна полица
по задължителна застраховка „гражданска отговорност „ на автомобилистите с №
BG/01/************ със срок на действие от 23.06.2016г. до 22.06.2017г. ,
сключена с ответното дружество,което не се оспорва от ответника по иска .
-това ,че смъртта
на Х.К.е настъпила в резултат на ПТП на
18.11.2016г. , причинено вследствие на виновното и противоправно поведение на К.В.Б.
при управлението на т.автомобил „*** „ с
рег № **** , с оглед на
влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№375/2017г. на ПлОС и на осн. чл. 300 от ГПК
.
При разпределяне
на доказатествената тежест по смисъла на чл. 146,ал.1 т. 5 от ГПК съдът е посочил ,че :
Върху ищците е доказателствената тежест да докажат пред съда
претенцията си по основание и
размер ,като установят твърдяната
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата,както и вида , обема , интензивността и
продължителността на претърпените от всеки от ищците болки
и страдания.
Върху ответника е
тежестта да докаже твърдяното от него съпричиняване на вредите от пострадалата
.
Като съобрази събраните по делото писмени и
гласни доказателства,ПлОС намира ,че ищците са изнесли успешно възложената им по
–горе доказателствена тежест . На първо
място от представените по делото удостоверения за родствени връзки става ясно
,че ищците са внуци на починалата Х.К. Както
е прието в мотивите на ТР 1 / 2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК „В
традиционните за българското общество семейни отношения ,бабите и
дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг . Връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич ,морална подкрепа ,духовна и емоционална близост“ . Освен това в
конкретния случай от показанията на разпитаните по делото трима свидетели се
установява наличието на една продължителна ,трайна емоционална близост и привързаност между
бабата Х.К.и нейните внуци,която датира от тяхната детска възраст ,когато
бабата е полагала грижи за отглеждането и възпитанието на всичките си внуци ,но
е продължила и впоследствие, и след като всеки от тях е създал собствено
семейство ,като тази връзка се характеризира
със силна емоционална близост и чувство на привързаност ,разчитане един на друг , взаимно доверие и
взаимопомощ ,като няма данни по делото
да е била нарушена или прекъсната дори
по отношение на тези от внуците / ищци / ,които вече не живеят в едно и също
населено място с бабата.Както безпротиворечиво установяват свидетелите по
делото,ищците заедно с членовете на своите семейства са се събирали на всички
празници заедно с бабата , тя тъй като е била жизнена и подвижна за възрастта
си , е продължила да се грижи и за децата на своите внуци ,като ги е водила на
градина ,респ. на училище ,помагала е и в домакинствата на тези от тях ,които живеят в същото населено
място , а с другите ,които са напуснали населеното място пък са се събирали
всяко лято по време на ваканцията на децата им ,които са я прекарвали именно
при бабата . Установената между тях дълбока емоционална връзка е продължила и
след порастването на ищците, които до последно са търсили контакти със своята близка родственица , споделяли са празници и почивни дни с нея ,
търсели са съветите и , уповавали са се на нейния житейски
опит. Поради това е напълно
обоснована тезата на ищците ,че същите са преживели тежко смъртта на родственицата си и че
са претърпели болки и страдания вследствие на ненавременната и , и неестествената смърт ,която ги е лишила от близостта и
подкрепата на човек на когото винаги са разчитали през целия си живот.Тези
болки и страдания следва да бъдат
обезщетени по правилото на чл. 52 от ЗЗД
.
Във вр. с това
следва да се отбележи ,че съдът приема за основателни доводите на ищците, касаещи приложението на нормите на чл. 493,а, ал. 4 от КЗ и на § 96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ . Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ размерът на обезщетението
се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ,
който предвижда приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне
размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и
телесно увреждане на пострадало лице. С параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ е ограничено до размер от
5 000 лева за периода до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката. С параграф 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКЗ се предвижда така определения
лимит да намира приложение по отношение на претенции за неимуществени вреди,
предявени в периода от 21.06.2018 г. до влизане в сила на нормата – 07.12.2018
г. Настоящото дело по принцип попада в
тази категория висящи дела, доколкото исковата молба е подадена на 26.11.2018
г.
Съдът намира, че
така въведеното ограничение за размера на обезщетението за неимуществени вреди
противоречи на основния принцип за определяне на обезщетение, регламентиран в
чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта. Нормата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ е в противоречие с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката
"гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка,
която гласи: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане – минимална
застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди – 1 000
000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите".
Цитираната норма е била възприета както в чл. 266 КЗ (отм.), така и в чл. 492 КЗ. Въвеждането в националното законодателство на
нормите на редица директиви, в това число и Директива 2009/103/ЕО е видно и от
параграф 7 от ДР на КЗ.
Въведеният с параграф
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ лимит на максималното обезщетение, което може да се
получи при застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите" е
значително по-нисък от минималния размер
на застрахователната сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО и от предварително
уговорените между страните застрахователни лимити. Като противоречаща на
европейското законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а
приложение следва да намери общностното право. Това е наложително и предвид
разпоредбата на чл. 633 ГПК, доколкото с Решение на Съда на Европейския съюз от
24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално запитване, е прието,
че "държавите-членки трябва да упражняват своята компетентност в тази
област при спазване правото на Съюза и че разпоредбите на националното право,
които уреждат обезщетяването при произшествия при използване на моторни
превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното
полезно действие". Постановено е в решението, че "чл. 3, пар. 1 от
Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка "гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1,
пар. 2 от Втора директива 84/5".
Предвид изложеното
съдът счита, че в настоящия случай дължимото на ищците обезщетение следва да се
определи по справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал.
1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер.
Като съобрази
установените от свидетелите обем , интензивност и продължителност на търпените
от ищците болки и страдания поради загубата на баба им ,съдът намира ,че
справедливият размер за тяхното обезщетение е 20 000 лв. за всеки един от
ищците.
Този размер , обаче
следва да бъде редуциран на осн. чл. 51 , ал. 2 от ЗЗД,тъй като съдът намира за
основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от самата Х.К..Това съпричиняване намира израз във факта ,че
пешеходката Х.К.е предприела пресичане на пътя в района на кръстовище , на неуказано за това място/ липсва обозначена пешеходна пътека там
/, в тъмната част на денонощието.Наличието на такова съпричиняване се
потвърждава и от експертното заключение на автотехническата експертиза и по
-конкретно от дадените от нея отговори на въпрос 5 и 6 . Според заключението
пешеходката Х.К.„категорично е имала
възможността на предотврати произшествието „ и по –нататък „ Пешеходката Х.К.е
имала възможността към момента в който е била осветена от фаровете на
автомобила да преустанови движението си
към мястото на удара ,да се позиционира в покой преди траекторията на МПС ,да
го пропусне , а след това да реализира движение в избраната от нея посока.
,като с това предотврати ПТП „ . Тези обстоятелства дават основание да се
направи извод ,че поведението на пешеходката в равна степен с поведението на
виновния водач на МПС е довело до настъпване
на вредите ,тъй като и двамата –водача и пешеходката в еднаква степен са имали
възможността да предотвратят настъпване на ПТП , ако бяха предприели адекватно
на ситуацията поведение. Поради тези
съображения , размерът на дължимото на всеки от ищците обезщетение следва да
бъде наполовина намален , т.е. да се присъди обезщетение в размер на
10 000 лв. за всеки от ищците.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА на осн.чл. 432 от КЗ ЗАД „ *** „
с ЕИК-***** , със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“*** „ № ** да заплати на С.Р.К., ЕГН- ********** , с
адрес за кореспонденция гр.С., бул.“***„ № *, вх.* ап. ** , адв. Й.Д., сумата 10 000 лв./ десет хиляди
лева /,представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
вследствие смъртта на Х.К., в резултат
на ПТП на 18.11.2016г. , вина за което
има застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите „ К.В.Б.
, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
датата на завеждане на исковата
молба -26.11.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението,като ЗА
РАЗЛИКАТА до претендираните 60 000
лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл. 432 от КЗ ЗАД „ *** „ с ЕИК-******
, със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“*** „ № ** да заплати на М.С.
К., ЕГН- **********, с адрес за
кореспонденция гр.С., бул.“*** „ № *, вх.* ап. ** , адв. Й.Д., сумата
10 000 лв./ десет хиляди лева /,представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди вследствие смъртта на Х.К., в резултат на ПТП на 18.11.2016г. , вина за което има застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите „ К.В.Б.
, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
датата на завеждане на исковата
молба -26.11.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението,като ЗА
РАЗЛИКАТА до претендираните 60 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл. 432 от КЗ ЗАД „ **** „ с ЕИК-******
, със седалище и адрес на управление
гр.С. ,бул.“*** „ № ** да
заплати на Ю.Р.М. , ЕГН- ********** , с
адрес за кореспонденция гр.С., бул.“*****„ № *, вх.* ап. ** , адв. Й.Д., сумата
10 000 лв./ десет хиляди лева /,представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди вследствие смъртта на Х.К., в резултат на ПТП на 18.11.2016г. , вина за което има застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите „ К.В.Б.
, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
датата на завеждане на исковата молба
-26.11.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението,като ЗА
РАЗЛИКАТА до претендираните 60 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн.чл. 432 от КЗ ЗАД „ **** „ с ЕИК-*****
, със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“*** „ № ** да заплати на М.С. К. , ЕГН- ********** , с
адрес за кореспонденция гр.С., бул.“*****„ № *, вх.* ап. ** , адв. Й.Д. ,сумата 10 000 лв./ десет хиляди лева
/,представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
вследствие смъртта на Х.К., в резултат
на ПТП на 18.11.2016г. , вина за което
има застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите „ К.В.Б.
, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
датата на завеждане на исковата
молба-26.11.2018г. до
окончателното изплащане на
обезщетението,като ЗА РАЗЛИКАТА до
претендираните 60 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на осн.чл. 432 от КЗ ЗАД „ ***
„ с
ЕИК-***** , със седалище и адрес
на управление гр.С. ,бул.“*** „ № ** да заплати на Р.С.И. , ЕГН- ********** , с
адрес за кореспонденция гр.С., бул.“*****„ № *, вх.* ап. ** , адв. Й.Д., сумата
10 000 лв./ десет хиляди лева /,представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди вследствие
смъртта на Х.К., в резултат на ПТП на 18.11.2016г. , вина за което има застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите „ К.В.Б.
, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
датата на завеждане на исковата молба
-26.11.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението,като ЗА
РАЗЛИКАТА до претендираните 60 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на осн.чл. 432 от КЗ ЗАД „ ****
„ с
ЕИК-****** , със седалище и адрес
на управление гр.С.,бул.“***** „ № ** да заплати на В.С.К. , ЕГН- ********** , с адрес за кореспонденция
гр.С., бул.“*****„ № *, вх.* ап. ** , адв. Й.Д.
, сумата 10 000 лв./ десет хиляди
лева/,представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
вследствие смъртта на Х.К., в резултат
на ПТП на 18.11.2016г. , вина за което
има застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите „ К.В.Б.
, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
датата на завеждане на исковата молба-26.11.2018г.
до окончателното изплащане на обезщетението,като ЗА
РАЗЛИКАТА до претендираните 60 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ ****
„ с
ЕИК-****** , със седалище и адрес
на управление гр.С.,бул.“****** „ № **
да заплати д.т. в размер на 400
лв. върху уважения размер на всеки от исковете или общо държавна такса в размер
на 2400лв. по сметка на Плевенски окръжен съд.,както и да заплати допълнително
сумата 188,80 лв. по депозитната сметка на ПлОС за изплащане на допълнително
възнаграждение на в.л. инж.В.И..
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните .
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :