РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 18.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ
КАМЕНОВА
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. Каменова АНД № 1182 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.И.Т., ЕГН: **********,***,
подадена от адв. П.Г. от САК, против Наказателно постановление № 20-1006-000731, издадено на 23.03.2020 г. от Началник
група към ОДМВР – Пазарджик, с-р „Пътна полиция“, с което на същия за нарушение
на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на основание
чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в размер на 20 лв. и за
нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 20 лв.
В жалбата се
правят възражения за допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Г., която поддържа жалбата
по съображенията, изложени в нея и моли
за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От
същата е постъпила становище, в което е направено кратко изложение по същество
на спора с искане за потвърждаване на издадения електронен фиш и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и становището и след като анализира събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 29.02.2020 г. около 23:45 часа служителят К.Г.В. – мл. автоконтрольор при ОДМВР – Пазарджик, група
КПДГПА – Пазарджик, изпълнявал служебните си задължения в с. Ветрен дол, когато на кръстовището на ул. „Първа“ и
ул. „Осма“ извършил проверка на лек автомобил „*****" с
рег. № *****, управляван от жалбоподателя
Д.Т..
При направена проверка на служебния таблет служителят В. установил, че
водачът Т. управлява посочения автомобил с наложено наказание глоба с фиш серия
Х 106036 от 13.12.2019 г., незаплатена
в срока за доброволно плащане. При извършената проверка било констатирано също,
че автомобилът е с ограничена видимост (намалена прозрачност) през страничните
стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя. При това положение свид. В. преценил, че водачът на автомобила е осъществил два състава на
административни нарушения - по чл. 186,
ал. 7
от ЗДвП и по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и съставил на Т. АУАН с бл. номер 140668/29.02.2020 г. в който описал извършените нарушения и който бил предявен и
връчен на жалбоподателя срещу подпис. При предявяването на акта жалбоподателят
не е вписал възражения по направените констатации.
Въз основа на
акта било издадено обжалваното наказателно постановление, което било редовно
връчено на жалбоподателя на 29.05.2020 г., видно
от разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана. Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице на 01.06.2020 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя К.В., разпитан в качеството на свидетел, чиито показания
съдът кредитира дотолкова, доколкото
допринсят за изясняване на обстоятелствата във връзка с вменените на
жалбоподателя нарушения, както и от писмените доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото. В
разпита си пред съда свидетелят не си
спомняше за конкретния случай, като след предявяване на съставения от него АУАН
заяви, че автомобилът е бил със затъмнени стъкла, като не е имало как да се
измери колко точно е било ограничението на видимостта.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на ЗДвП, спазени
са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
По отношение на нарушението под т. 1 в НП: при
описание на нарушението в т. 1 от НП, настоящият съдебен състав намира, че
поведението на жалбоподателя неправилно е субсумирано под нормата на чл. 186,
ал. 7 ЗДвП, която гласи, че „издаден фиш, глобата по който не е платена
доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в
сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния
изпълнител". Цитираната норма не съдържа в себе си правило за поведение,
при несъобразяването с което, следва да се наложи санкция на водач на МПС, а
единствено визира принципното положение, че глобите по незаплатени доброволно
фишове, следва да бъдат изпратени за събиране на публичен изпълнител. По своето
съдържание разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП въвежда указания за начина и реда, по който
следва да се събере глобата, наложена с фиш, като по никакъв начин с посочения
текст не се създава задължение спрямо водачите на МПС да не шофират в случай,
че не са заплатили доброволно наложените им глоби. Следва да се отбележи, че
подобно нарушение на описаното в т. 1 от атакуваното НП въобще не е предвидено
в ЗДвП. Не съществува нормативно въведена забрана за водачите, които не са
заплатили доброволно наложена глоба, да управляват МПС до погасяването й.
Незаплащането на глобата в срок води до възможност административният орган да
организира събирането й по принудителен ред (чрез публичен изпълнител), с
всички произтичащи от това допълнителни такси и разноски.
Гореизложеното налага извода, че
наказателното постановление по отношение на нарушението, описано в т. 1, се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Само за пълнота
на изложението следва да се отбележи, че видно от приетата по делото справка за
нарушител/ водач, от дата 13.12.2019 г. не фигурира фиш серия Х 106036, като от
същата дата на водача е издаден фиш серия Х 104034 ( стр. 2 от справката,
раздел "фишове", позиция 6 - та), т.е. не се и установява действително
да е налице незаплащане на глоба от страна на водача, наложена му с посочения в
АУАН и НП фиш, доколкото от приложените по делото справки е видно, че на водача
не е издаван фиш с посочения от адмнистративно-наказващия орган номер.
Досежно нарушението, описано под т. 2 в
НП, настоящата инстанция намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП, „Забранява се ограничаване на видимостта през челното стъкло и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя,
както и намаляване на прозрачността им. ".
В процесния
случай се установи единствено, че страничните стъкла на управлявания от
жалбоподателя автомобил са били с ограничена видимост (намалена прозрачност),
като нито в АУАН, нито в НП е описано, а и от разпита на актосъставителя не
стана ясно по какъв начин точно е била ограничена видимостта – дали е било
поставено фолио или някакъв друг материал, водещ до ограничаване на видимостта
през стъклата.
Съгласно на чл. 105, ал. 3 ЗДвП се допуска намаляване
прозрачността на стъклата, съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП, само в
границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия
за Европа на Организацията на обединените нации.
В т. 6.3.1. 1. 1. от Правило № 43 на Икономическата
комисия за Европа на Организацията на обединените нации е посочено, че общата
светопропускливост през предните стъкла не може да е по-малка от 70 %.
В случая, от събраните по делото доказателства не се
установи процентът на намаляване на видимостта на страничните стъкла на
процесния автомобил, което е в доказателствена тежест на наказващия орган, като
свидетелят В. е установил нарушението само визуално, без някакво измерване с
техническо средство, респ. не са направени и снимки на същия. В този смисъл неизясняването
на факта досежно степента на намаляване прозрачността на стъклата не дава
възможност на съда да прецени доколко не са налице изключенията от забраната,
визирани в следващите алинеи на цитираната разпоредба. Липсата на констатации в
акта и наказателното постановление относно степента на намаляване на прозрачността
на страничните стъклата на управлявания от жалбоподателя автомобил не позволява
да се установи по безспорен и категоричен начин извършено от жалбоподателя нарушение
по чл. 105, ал. 1 ЗДвП, поради което наказателното постановление и в тази му
част следва да се отмени.
Изложените дотук съображения налагат извода, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
изцяло.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
право на разноски има жалбоподателят, но доколкото не е направено искане за
присъждането им, то съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1006-000731, издадено на 23.03.2020 г. от Началник
група към ОДМВР – Пазарджик, с-р „Пътна полиция“, с което на Д.И.Т., ЕГН: **********,***, за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба" в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 20 лв.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението
за изготвянето му по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: