Решение
гр. София, 18.05.2014 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8519 по
описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл. 227, ал. 1
б. „в” ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Ищцата Р.К.В., на 96 г., инвалид
първа група с чужда помощ, (починала и заместена в процеса от сина си Р.Х.В.) твърди,
че на 16.07.1997 г. с н.а. № 73 от 1997 г. дарила на внука си Х.Р.В. своя
апартамент, находящ се в гр. ************, на трети етаж, източната половина, с
площ от 100, 59 кв.м., и мазе № 5 с площ от 3, 05 кв.м., както и таван № 6, с
площ от 13, 288 кв.м., заедно с 16, 333 ид.ч. от общите части на сградата и
мястото, съставляващо имот № 144, кв. ********, с площ 398 кв.м., и своя гараж
№ 3, с площ от 17.08 кв.м., заедно с 1, 693 ид.ч. от общите части на сградата и
мястото. Твърди, че в момента в имота живее внукът й и неговата майка. Сочи, че
поискала от внука си да й предостави издръжка от 150 лв. (за оказвана помощ във
връзка с хигиенни нужди от жена, за която заплащала 120 лв. месечно, за
закупуване на лекарства в размер на 250 лв., за заплащане на наем в размер на
150 лв., тъй като живеела в жилището на другия си син, и месечни консумативи в
размер на около 200 лв.), но получила отказ. Поддържа се, че ответника не се
интересувал от нея и тя живеела в нищета. С нотариална покана от 20.04.2012 г.
отново била поискана издръжка от 150 лв. месечно, както и сумата от 5400 лв. за
три години назад. Отделно от горното се сочи, че към момента на дарението
ищцата не е имала желание да го извърши, а е правила това което й е било
казано. Претендира да се отмени дарението или договорът да се обяви за нищожен
поради липса на съгласие. След като ищцата е заместена в производството от
наследника си Р.Х.В., а по отношение на другият й син В.Х.В. производството е
прекратено, исковата претенция е поддържана за ½ ид.ч. от имота.
В писмения отговор се поддържа, че
ответникът Х.Р.В. е непълнолетен и не може да дава издръжка на ищцата. Сочи се,
че договорът за наем, който ищцата депозира е фиктивен, а договорът за чужда
помощ е нищожен, тъй като няма начисляване на данъци и осигуровки. Оспорва се
твърдението, че към датата на подписване на дарението ищцата не е осъзнавала
своите действия.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Видно от удостоверение за наследници от 30.05.2013 г.
ищцата Р.К.В. е починала на 25.05.2013 г., като нейни наследници са синовете й Р.Х.В.
(ищец) и В.Х.В..
Приживе, с нотариален акт № 73 от 16.07.1997 г. Р.К.В.
дарила на внука си Х.Р.В. (представляван от своя баща Р.Х.В.) собствения си апартамент,
находящ се в гр. ************, на трети етаж, източната половина, с площ от
100, 59 кв.м., и мазе № 5 с площ от 3, 05 кв.м., както и таван № 6, с площ от
13, 288 кв.м., заедно с 16, 333 ид.ч. от общите части на сградата и мястото,
съставляващо имот № 144, кв. ********, с площ 398 кв.м., и своя гараж № 3, с
площ от 17.08 кв.м., заедно с 1, 693 ид.ч. от общите части на сградата и мястото.
По делото е приета СПсЕ, която е дала становище, че
към момента на сделката от 1997 г. при ищцата са били налице сериозни соматични
заболявания, данни за тежка депресивна симптоматика през 1994 г. и 1998 г.
Вещото лице е посочило, че не може да се приеме или отхвърли наличие на
депресивно състояние към датата на сделката, но е предположило, че ако е била
налична тежка депресия, то ищцата не е била в състояние да преценява адекватно
действията си и да взема участие в правно договаряне, изискващо съобразяване и
оценка на далечни последици. Ако състояние й не се е характеризирало с тежка
степен, то преценката на експерта е, че ищцата е била лесно манипулируема и
напредналата й възраст е създавала улеснение за това. В о.з. е пояснено, че при
ищцата няма данни за психотично разстройство, а само за депресивно състояние.
По делото е представена н.а. № 70 от 20.06.2001 г., с
който ответникът Х.В., действащ чрез своя баща и законен представител Р.Х. В.,
е продал на В.Х.В., апартамент № 17, находящ се на ул. *********, с площ от 63,
64 кв.м., ведно с таван и съответните
идеални части.
Видно от удостоверение на РУСО-НОИ, гр. София, от
12.04.2012 г. Р.В. е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст и социална
пенсия за инвалидност в общ размер на 468, 21 лв. От решение на ТЕЛК № 1302 от
1.06.207 г. е видно, че Р.В. пожизнено е определен процент намалена
работоспособност от 98 %.
Представен е договор за наем от 20.11.2007 г., сключен
от Р.В. като наемател и М.Д. В. и В.Х.В., като наемодатели. Видно от договора
приживе ищцата е наела апартамент № 17, описан по-горе, срещу наем от 150 лв. месечно за срок от 5 години.
От друг договор от 1.05.2011 г. се установява, че
ищцата В. е наела Ю.Х.-Г. да се грижи ежедневно за личната й хигиена и при
нужда да й пазарува, при договорено възнаграждение от 120 лв. месено. Договорът
е уговорен като безсрочен. Св. Ю.Й.Х.-Г. разказва, че познава Р. (Р.), тъй като
неговата сегашна приятелка й е комшийка. Р. я помолил, да се грижи за майка му Р.В.
в периода 2011-2012 г. - за тоалет и храна, като свидетелката сочи, че понякога
получавала от Р. пари за това, но не винаги. Г. изтъква още, че според нея Р.
нямала нормално развитие за възрастта си, и тя се съмнявала, че може да има
психическа болест. Разказва, че Р. на момента забравяла разни неща, но все пак сочи,
че това може да е било и заради възрастта. Св. Г. твърди, че не знае Р. да е
имал деца, нито че Р. е имала внуци и поддържа, че в нейно присъствие никой
друг роднина не я е посещавал.
По делото е приета СМЕ, която е установила какви
медикаменти е ползвала ищцата В. в периода от 1994 г. до 1998 г., като по цени
към датата на изготвяне на експертизата е прието, че за един месец
общата сума възлиза на 59, 38 лв., без в тази стойност да е включена отстъпката
от Здравната каса и лекарствата за депресивното й състояние.
От ССЕ се установява, че за периода от м. 06.2011 г.
до 25.03.2013 г. според показателите на НСИ стойността на месечната издръжка на
едно лице е 259, 32 лв. Като е взело предвид тази сума, както и размера на
получаваната пенсия на ищцата от 468, 21 лв., наема от 150 лв. месечно, сумата
за социалния патронаж от 120 лв. и разхода за лекарства от 60 лв., вещото лице
е посочило, че разходите на ищцата са надвишавали приходите й със сумата от
121, 39 лв. Установено е, че доходите на Р.В., които той е реализирал са в
размер на 225, 30 лв. средно месечно. Като е приело, че домакинството на ищцата
се е състояло от нея и ищеца В., вещото лице също е дало становище, че
разходите надхвърлят приходите с 213, 14 лв. Експертизата, от друга страна, е
посочила, че средномесечната издръжка за семейство, състоящо се от майка и
непълнолетно дете за 2009 г. е 615, 01 лв., за 2010 г. – 645, 80 лв., за 2011
г. – 683, 58 лв., а за 2012 г. – 759, 91 лв. Посочено е, че няма данни какви са
реалните доходи на Х.В. и Д.К. и не може да се даде отговор дали недостигът от
средства на Р.В. е можел да бъде компенсиран от тях. След посочване на средните
размери на пенсиите за посочения период се установява, че ищцата е получавала
над средната сума, която варира от 412 лв. до 422 лв.
Б.В. Д. при разпита си разказва, че в периода 1998 г.
– 2005 г. посещавала дома на Р. за да го почиства. Според тази свидетелка по
това време Р. била в добро здраве, можела да се грижи сама за себе си, била
активна за възрастта си и нямала психически отклонения, често пиели кафе и си
говорели, че Р. се радва, че има внук Х. (син на Р.), наследник на рода, и тя
щяло да му дари апартамента на ул. ******** и други имоти. Св. Д. разказва, че
тя почиствало веднъж седмично и друг имот, в който Р. ходела за да гледа
внучето си Х..
На свой ред св. Д. Т. К. разказва, че Р. имал две
дъщери и един син – Х.. Семействата на свидетелката и на Р. били близки и
когато си ходели на гости, тя виждала Р.. Описва я като изключително здрава и
интересна жена, с която било приятно да се говори. Според св. К. към 1997 г. Р.
била напълно нормална и добре изглеждаща, не давала повод за съмнения, че „не е
наред“. Свидетелката сочи, че Р. често се грижела за внука си, дори й го
поверявали, когато родителите му пътували в чужбина. Р. била много щастлива, че
има внук и казвала, че всичко щяло да е за него, тъй като внучките й вече си
имали апартаменти. Св. К. е дала показания, че е имала съдебни дела с Р., който
й дължал пари и че е спряла контактите си с Р. през 2010 г. Разказала е още, че
след като Р. спрял да се интересува от сина си Х., последният започнал да взема
наркотици и провел лечение в комуна, за което изцяло помогнала майка му.
По делото е представено писмо, изходящо от Д.К., в
което се съдържат данни, че на 24.04.2012 г. е получена нотариална покана, с
която Р.В. е поискала заплащане на сумата от 5400 лв. издръжка за последните
три години, като е отправено предупреждение, че при неизпълнение ще се поиска
отмяна на дарението от н.а. № 73 от 1997 г.
При така очертаната фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
По своето естество договорът за дарение е едностранен,
тъй като не създава задължения за надареното лице. Съдебната практика и
правната доктрина определят задължението на надарения да дава издръжка на
дарителя като морално, но превръщащо се в правно такова, когато дарителят е
изпаднал в тР.нужда и няма достатъчно средства за своето
съществуване. Неизпълнението на това вече правно задължение е основание за
отменяване на дарението, когато след отправената от дарителя покана надареният
е отказал да дава издръжка. (В този смисъл е и решение № 1310 от 05.01.1996 г.
по гр.д.№ 1088/95 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., определение № 389 от 02.04.2009
г. по гр. д. № 176/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). Заедно с това, с оглед
разпоредбата на чл. 227, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД в процеса за отмяна могат да се
релевират само основания, настъпили в рамките на една година преди предявяването
на исковата молба. Настъпилите по-рано факти не могат да обосноват отмяна на
дарението, тъй като се е преклудирало правото да се търси съдебна защита въз
основа на тях. Разглежданата искова молба е предявена на 15.06.2012 г. Ето защо
съдът не следва да обсъжда поведението на страните преди 15.06.2011 г. и
доказателства касаещи период преди тази дата.
Не се спори (налице е по делото извънсъдебно писмено
признание от законния представител на ответника към онзи момент), че през
пролетта на 2012 г. ищцата Р.В. е поискала от непълнолетния си внук и неговата
майка да й заплащат издръжка. Настоящият състав приема, че посочената
необходимост от издръжка на Р.В. от друго лице е установена в процеса. Събраните
доказателства установяват, че ищцата е получавала пенсия в размер на 468, 21
лв., който не е бил достатъчен за да покрие нуждите й, в които са включени
средностатистическата стойност за месечна издръжка на едно лице 259, 32 лв.,
заплащаният наем от 150 лв. и 120 лв. за социален патронаж, или общо 529, 32
лв. В посочената сума съдът не включва разход за лекарства, изчислен от СМЕ
като стойност от 60 лв., тъй като вещото лице е пресмятало стойностите към
датата на експертизата и няма данни какви са били разходите на ищцата В. за
медикаменти в процесния предишен период. На следващо място съдът не намери
основания да изключи от разходите на ищцата стойността на заплащания наем, тъй
като не се установи, че договорът страда от пороци, които да го правят
недействителен. Ето защо на база на тези данни следва да се приеме, че ищцата е
имала трайно месечен недостиг на средства най-малко от 61, 11 лв.
За да бъде обаче основателна претенцията на ищцата за
разваляне на договора за дарение следва освен тР.та й нужда от издръжка и
поканата до надарения за изплащане на такава, да се установи, че надареният й
внук е имал възможност да дава издръжка на баба си и е отказал – именно това
поведение следва да бъде третирано като непризнателност, и само наличие на
такава непризнателност може да бъде основание за разваляне на дарствения акт - тълкувателно
решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГК на ВКС. В хода на
настоящия процес се установи, че поканата на ищцата за издръжка е изпратена до
ответника, когато същият е бил на 15 г., т.е. бил е издържан от своите
родители. Приетата по делото ССЕ е дала становище, че необходимите средства за
издръжка на ответника и майка му са били от порядъка на 683, 58 лв.– 759, 91
лв. От страна на ищцовата страна обаче (чиято е била доказателствената тежест)
не е установено какви реално са били доходите на ответната страна. При това
положение не може да се приема за доказан факта, че непълнолетния внук на
ищцата е разполагал с възможност да я издържа, но е отказал. Напротив – по
делото са налични данни (които са потвърдени и от ищцовата страна в писмената
защита), че ответникът Х.В. е страдал от наркотична зависимост и е провел
лечение в комуна. Макар да няма данни за кой конкретен период следва да се
отнесат посочените събития, те са индиция, че състоянието на ответника е било
критично и вероятността той да е разполагал с излишни средства е значително
намалена. Няма логическа причина, която да даде основание да се приеме извода
на ищцовата страна, че след като ответникът е бил наркозависим, то той е
разполагал с достатъчно средства.
При горните изводи следва да се приеме, че в случая не
се установи ответникът да е разполагала със средства, с които да може да
подсигури допълнителна издръжка за ищцата. В този смисъл не се констатира
непризнателност от негова страна, което налага извода, че разваляне на договора
за дарение не следва да се допуска.
Тъй като искът по чл. 227 , ал. 1, б. „в“ ЗЗД е неоснователен
и следва да се отхвърли, то следва да бъде разгледан иска по чл. 26, ал. 2, пр.
2 ЗЗД. Ищцовата страна се домогва да установи, че процесният договор за дарение
е нищожен поради липса на съгласие. Събирани са доказателства, с които е целено
установяване на такова състояние на ищцата, които изключва възможността тя да
формира правно валидна воля. Нито приетата СПсЕ, нито събраните свидетелски
показания подкрепят твърденията на ищцовата страна, че ищцата не е дала
съгласие за сключване на договора за дарение. Установяването на обстоятелствата,
че тя е страдала от депресивна симптоматика, както и че е забравяла определени
неща, по никакъв начин не съставляват пълно и главно доказване на тезата, че В.
не е изявила воля да дари имота си на своя внук – ответника Х.В..
Предвид казаното искът по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД
също се явява неоснователен.
При този изход на спора на ищцовата страна не се
следват разноски, а на ответника следва да се изплати само възнаграждението за
вещо лице на стойност от 300 лв. Претендираното от ответната страна
възнаграждение за един адвокат не следва да се изплаща, тъй като в
представеното по делото на л. 138 пълномощно няма данни за изплатен хонорар, а
други доказателства в тази насока не са ангажирани.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 227, ал. 1 б. „в” ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, предявени от Р.
К.В. (заместена в процеса от наследника си по закон Р.Х.В.,
ЕГН **********) срещу Х.Р.В., ЕГН **********, за разваляне
съответно за прогласяване на нищожност, на договор за дарение, сключен с н.а. №
73 от 16.07.1997 г., досежно ½ ид.ч. от апартамент, находящ се в гр. ************,
на трети етаж, източната половина, с площ от 100, 59 кв.м., и мазе № 5 с площ
от 3, 05 кв.м., както и таван № 6, с площ от 13, 288 кв.м., заедно с 16, 333
ид.ч. от общите части на сградата и мястото, съставляващо имот № 144, кв. ********,
с площ 398 кв.м., и своя гараж № 3, с площ от 17.08 кв.м., заедно с 1, 693
ид.ч. от общите части на сградата и мястото, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р.Х.В. да заплати на Х.Р.В.
сумата от 300 лв., като разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването на страните пред САС.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: