РЕШЕНИЕ
№ 1350
гр. Бургас, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120100923 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Върнато е за ново разглеждане с решение от 11.02.2022 г. по КАХД №
2591/2021 г. на БАС. Дадени са указания за произнасяне по жалба на С.И. срещу решение №
2749/07.08.2020 г. на Общинска служба по земеделие – Созопол в частта по раздел III, т. 1,
т. 2 и т. 4 от решението.
Административно дело № 1739/2021 г. на БРС е образувано по жалба на СЛ.
ИВ. Б., ЕГН ********** и СТ. ИВ. ЕДР., ЕГН ********** против решение №
2749/07.08.2020 г., издадено от ОСЗ - гр.Созопол, в частта му, с която им е отказано
възстановяване на собствеността в стари реални граници на нива от 2.750 дка в м. „Аклади“,
нива от 2.8 дка в м. „Аклади“ и нива от 6.1 дка в м. „Акра“, всички в землището на гр.
Черноморец. Жалбоподателите считат, че атакуваното решение е нищожно поради липса на
мотиви, а евентуално - незаконосъобразно, тъй като липсват реални пречки за
възстановяване собствеността върху имотите в стари реални граници, вкл. и защото е
отпаднала нуждата за отбрана. Поради това се моли за отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на съдебен акт, с който собствеността върху процесните имоти да се
възстанови на жалбоподателите.
Административният орган е депозирал становище по жалбата, като е изложил
аргументи за неоснователност на същата. Посочено е, че са били спазени всички
материалноправни и процесуалноправни норми при постановяване на решението.
Процесуалният представител на заинтересованата страна - Министерство на
отбраната на РБългария също е поддържал становище за неоснователност на жалбата.
При извършената проверка за спазване на материалните и процесуалните
правила при издаването на атакувания индивидуален административен акт настоящият
състав намери следното:
1
Постановеното решение е валиден административен акт, който не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност. Съгласно установената съдебна практика за
нищожен се прогласява административен акт, който не отговаря на изискванията за
валидност (постановен от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, да е в
предписаната от закона форма, да е подписан и да е в съответствие с целта на закона). При
отсъствие на основни недостатъци, засягащи формата, съдържанието, компетентността на
органа - издател, заповедта не е засегната от такива съществени пороци, които да водят до
нищожност. Съдът намира, че не са налице такива съществени пороци в оспорения акт,
същата е издадена в предвидената за това форма, съдържа всички необходими реквизити,
подписана и мотивирана е, макар и кратко.
Поради това следва да се обсъдят аргументите на жалбоподателя, касаещи
неговата правилност.
По делото е представено копие на преписката № 2749/10.02.1992 г. на ОСЗ - гр.
Созопол, образувана по заявление от 10.02.1992 г. на наследодателя на жалбоподателите –
И.С. Е., в качеството му на наследник на С.Е. Л., с което е поискано възстановяването в
стари реални граници на собствеността върху 30 земеделски имоти, всички в землището на
гр. Черноморец, в т. ч. процесните три ниви (под номер 14, 23 и 27 от заявлението).
С протоколно решение от 05.03.1993 год. на ПК – гр. Созопол на наследниците
на С.Е. Л. е признато и определено за възстановяване правото на собственост с план за
земеразделяне върху заявените имоти, включително и процесните. По преписката ПК – гр.
Созопол е постановила и решение № 2749/05.03.1993 г., с което отново е признала правото
на собственост върху част от заявените имоти, сред които процесните, но е отказала
възстановяването на собствеността по отношение на тях в стари реални граници. Съдът
намира, че така постановеното решение не е породило правни последици – същото е
неподписано, издадено от орган, несъществуващ към датата, отбелязана в решението.
Поради това е невалидно. На 25.05.2004 г. ПК – гр. Созопол е постановила решение, срещу
което в частта относно постановения отказ за възстановяване правото на собственост в стари
реални граници на нива от 2.800 в м. Аклади и нива от 6.100 дка в м. Акра е постъпила
жалба, като с решение на БРС по адм. д. № 2/2019 г. е прогласено за нищожно в неговата
цялост. Поради това в изпълнение на съдебния акт на 07.08.2020 г. ОСЗ – гр. Созопол е
постановила обжалваното решение с идентично съдържание с предходнотото.
На 27.10.1994 г. е постъпила молба от И. Е. за определяне на обезщетение
заради невъзстановяване на процесните ниви. С решения от 14.03.2000 г. и на 17.01.2005 г.
ОСЗГ - гр. Созопол е постановила две свои решения, с които е определила обезщетение по
чл. 10б ЗСПЗЗ за отказаните имоти. Няма данни тези решения да са обжалвани в срока по чл.
19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Предвид събраните писмени доказателства, съдът намира, че е
образувана преписка по обезщетяване на собствениците за процесните имоти, като
решенията за определяне на обезщетение са влезли в сила и подлежат на изпълнение. Не е
установено по делото тази процедура по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ да е приключила към
настоящия момент. Съгласно чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ „въз основа на решенията на
общинската служба по земеделие по ал. 17, т. 1 и протоколното решение по ал. 16
министърът на земеделието, храните и горите възлага техническите дейности по
2
проектиране на границите на имотите за обезщетяване. Планът за обезщетяване се изработва
за територията на общината върху определените за обезщетяване имоти от общинския и
държавния поземлен фонд. … Общинската служба по земеделие обнародва в „Държавен
вестник“ съобщение за изготвяне на плана за обезщетяване, който не подлежи на
обжалване“. Едва след изработване на този план за обезщетяване за територията на цялата
община приключва процедурата по получаване на обезщетения от правоимащите лица след
постановяване на решение по чл. 27а ППЗСПЗЗ. Няма данни по делото, нито твърдения в
тази насока за Община Созопол да е съставен план за обезщетение.
Представени по делото са писмени доказателства от Министерство на отбраната
– Акт за публична държавна собственост № 612/20.11.2003 г. и скица към него, протокол от
10.07.1949 г. и заповед на министъра на отбраната от 30.06.2011 г., от които се установява
правото на собственост на държавата върху процесните имоти, което се установява и от
приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Поради това и съдът намира, че
постановеното решение в обжалваната му част е правилно, тъй като за процесните имоти е
липсвала предпоставка за възстановяването им, доколкото същите са публична държавна
собственост. Поради това и на основание чл. 10б ЗСПЗЗ за отказаните имоти е стартирала
процедура по обезщетяване на правоимащите лица, която не е завършила.
Ето защо съдът намира, че не са налице пороци в обжалвания административен
акт, същият е валиден и законосъобразен, съобразен с материалния закон, поради което
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Поради това Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на СЛ. ИВ. Б., ЕГН ********** и СТ. ИВ.
ЕДР., ЕГН ********** против решение № 2749/07.08.2020 г., издадено от ОСЗ - гр.Созопол,
в частта му, с която им е отказано възстановяване на собствеността в стари реални граници
на нива от 2.750 дка в м. „Аклади“, нива от 2.8 дка в м. „Аклади“ и нива от 6.1 дка в м.
„Акра“, всички в землището на гр. Черноморец.
Решението може да се обжалва пред Бургаския административен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3